-
1 société
f. (lat. societas "association", de socius "compagnon, associé, allié") 1. общество; société primitive първобитно общество; dans la société de qqn. в компанията, обкръжението на някого; rechercher la société des femmes обичам да общувам с жени; 2. дружество, сдружение, общност, общество; société commandite командитно дружество; société anonyme; société par actions акционерно дружество; société financière финансово, капиталово дружество; société en nom collectif събирателно дружество; société mixte смесено дружество; société sportive спортно дружество; contrat de société юр. обществен договор; société coopérative кооперативно дружество; société anonyme а responsibilité limitée (S.A.R.L.) дружество с ограничена отговорност (ООД); société d'assurance застрахователно дружество; société de crédit кредитно дружество; société d'investissement инвестиционно дружество; société а but non lucratif дружество с идеална цел; société civile гражданско сдружение (с идеална цел); société de capitaux капиталово дружество; société de bourse борсово дружество (което има монопола да извършва борсови сделки); 3. общество, група, организация; société politique политическа организация; société secrète тайна организация; 4. фирма, предприятие, компания; créer une société създавам фирма; gérant, directeur de société управител, директор на фирма; détenir des actions dans une société притежавам акции от дадено предприятие; société commerciale търговска фирма; société privée частна фирма; société affiliée дъщерна фирма. Ќ la haute société (la société) висшето общество; la société des Nations ост. Общество на народите. -
2 choisi,
e adj. (de choisir) 1. избран, подбран, отбран; њuvres choisi,es избрани съчинения; 2. ост. предназначен, предопределен, избран (за човек); 3. изискан, подбран, елегантен; langage choisi, изискан език. Ќ société choisi,e елитното общество, отбраното общество. -
3 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
4 agrégation
f. (bas lat. aggregatio) 1. приемане (в дружество, общество); 2. конкурс за получаване званието agrégé (към университет); 3. физ. сцепление; 4. присъединяване на преподаватели към факултета по право; 5. получаване на титла помощник-преподавател. Ќ Ant. désagrégation. -
5 agréger
v.tr. (lat. aggregare) 1. приемам, допускам (в дружество, общество); 2. физ. присъединявам, сцепявам. Ќ Ant. désagréger. -
6 arabité
f. (de arabe) 1. типична черта на арабската цивилизация, принадлежност към арабското общество; 2. съвкупността от културни ценности на арабския свят. -
7 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
8 cénacle
m. (du lat. cena "cène") 1. рел. стая, в която се е провела Тайната вечеря; 2. общество от хора с еднакви идеи; кръжец. -
9 cercle
m. (lat. circulus, de circus "cercle") 1. кръг, окръжност; cercle arctique полярният кръг; 2. обръч; 3. шина, колело; 4. клуб; общество; cercle littéraire литературен клуб; 5. събрание, събиране; 6. учебен кръжок; 7. транспортир. Ќ cercle vicieux омагьосан кръг, безизходно положение; cercle de qualité група от производители, поддържащи високо качество. -
10 communauté
f. (de commun) 1. общност; асоциация, дружество; communauté économique икономическа общност; la Communauté Européenne Европейската общност; 2. еднаквост; communauté de vues еднаквост на възгледите; 3. юр. общ съпружески имот; 4. общество; 5. религиозна общност, конгрегация, религиозен орден; 6. манастир, в който живее религиозна общност. -
11 consommation
f. (lat. ecclés. consummatio) 1. потребление, потребителство, изразходване; консумиране; impôt de consommation данък за потребление; consommation d'essence изразходване на гориво; société de consommation потребителско общество; grille d'évaluation de la consommation скала за оценка на потреблението; 2. завършване, довършване, привършване; извършване; изпълняване; consommation d'un crime извършване на престъпление; consommation du mariage консумиране на брака; 3. разг. хранене в ресторант или поръчка в кафене, консумация. Ќ jusqu'а la consommation des siècles до края на света, завинаги. Ќ Ant. commencement, début; production. -
12 demi-monde
m. (de demi- et monde) (pl. demi-mondes) общество с леки нрави. -
13 écomusée
m. (de éco- et musée) етнографски музей, представящ човешкото общество в географския, социалния и културния му контекст. -
14 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
15 gratin
m. (de gratter) 1. загоряло (в тенджера или тиган); 2. гратен, ястие, печено в кора от тесто или покрито с настъргано сирене; 3. коричка на такова ястие; 4. прен., разг. отбрано общество, елит, каймак на обществото. -
16 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
17 légion
f. (lat. legio, onis) 1. легион; легия; 2. прен. безчетно множество; навалица. Ќ la légion d'honneur Общество и Орден на Почетния легион (във Франция); la légion étrangère чуждестранният легион. -
18 mondain,
e adj. (lat. ecclés. mondanus "du monde, du siècle") 1. светски; 2. m., f. светски човек; човек от висшето общество. -
19 mutualiste
m., f. (de mutuel) 1. член на общество за взаимопомощ; съдружник на взаимно застрахователно дружество. 2. adj. който се отнася до взаимопомощ. -
20 mutuel,
le adj. (du lat. mutuus "réciproçue") 1. взаимен; amour mutuel, взаимна, споделена любов; 2. общ за двете страни, взаимен; société d'assurance mutuel,le взаимно застрахователно дружество; 3. f. общество за взаимопомощ.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
общество — общество, а … Русский орфографический словарь
ОБЩЕСТВО — в широком смысле обособившаяся от природы часть материального мира, представляющая собой исторически развивающуюся форму жизнедеятельности людей. В узком смысле определ. этап че ловеч. истории (обществ. экономич. формаций, межформационные … Философская энциклопедия
ОБЩЕСТВО — общества, обществ (общества, обществ неправ.), ср. 1. Совокупность определенных производственных отношений, образующая особую ступень развития в истории человечества. «…Маркс положил конец воззрению на общество, как на механический агрегат… … Толковый словарь Ушакова
Общество — Государство * Армия * Война * Выборы * Демократия * Завоевание * Закон * Политика * Преступление * Приказ * Революция * Свобода * Флот Власть * Администрация * Аристокра … Сводная энциклопедия афоризмов
общество — Община, сообщество, артель, ассоциация, банда, беседа, братство, братия, ватага, группа, землячество, каста, клика, коалиция, конгломерат, корпорация, кружок, кучка, лагерь, лига, мир, партия, плеяда, секта, совет, собрание, союз, сфера,… … Словарь синонимов
Общество — (society) Смысл английского слова society ( общество ) может быть расширен или сужен, может обозначать практически любую форму объединения людей, обладающих общими интересами, ценностями и целями. В XIX в. общество означало высший класс; теперь… … Политология. Словарь.
Общество — Общество ♦ Société «Человеческое или животное общество – это организация, – пишет Бергсон. – Оно подразумевает соподчинение, а также, как правило, подчинение одних элементов другим» («Два источника морали и религии», глава I). Общество –… … Философский словарь Спонвиля
ОБЩЕСТВО — ОБЩЕСТВО, в широком смысле совокупность исторически сложившихся форм совместной деятельности людей; в узком смысле определённый тип социальной системы (например, индустриальное общество); определённая форма социальных отношений … Современная энциклопедия
ОБЩЕСТВО — в широком смысле совокупность исторически сложившихся форм совместной деятельности людей; в узком смысле исторически конкретный тип социальной системы, определенная форма социальных отношений (напр., общество, противопоставленное государству, у… … Большой Энциклопедический словарь
ОБЩЕСТВО — «ОБЩЕСТВО» (Society) США, 1989, 100 мин. Фильм ужасов, комедия. Подросток не находит взаимопонимания в семье, а все его подозрения относительно странного поведения родителей и старшей сестры можно приписать на счет неуравновешенной психики юного… … Энциклопедия кино
ОБЩЕСТВО — 1) граждане страны, ее население, рассматриваемые в совокупности с их историей, интересами, потребностями, желаниями, убеждениями, поведением, психологией; 2) объединение граждан, предприятий для осуществления общей хозяйственной деятельности… … Экономический словарь
