-
1 нищо
отриц. мест същ. 1. rien; сърдя се за нищо se fâcher pour rien; 2. (като прил. разг - нищожен) de rien; нищо човече un homme de rien; 3. (в отговор при възражение - няма значение) cela (ça) ne fait rien; 4. (за учтивост вместо няма защо) de rien, pas de quoi; благодаря ви - за нищо je vous remercie - de rien (pas de quoi) а нищо не помага rien а faire; нищо не излезе ( нищо не стана) ça n'a rien donné; нищо подобно ce n'est pas vrai, au contraire; за нищо на света pour rien au monde; като нищо et comment (encore); от нищо нещо не става on ne fait rien de rien; това на нищо не прилича ça ne rime а rien; това нищо не струва c'est deux fois rien; нищо не става от него (от нея) il (elle) n'est bon (bonne) а rien; il (elle) n'est bon (bonne) ni а rôtir, ni а bouillir. -
2 никакъв
отриц. мест прил 1. (в отрицателни изречения) aucun, e, nul, nulle; нямам никакво намерение да je n'ai point l'intention de; нямам никакви пари у себе си je n'ai point d'argent sur moi; в никакъв случай en aucun cas; 2. разг и неодобр de rien а за нищо и никакво pour un rien du tout; няма те никакъв on ne te voit plus; нищо и никакъв човек un homme de rien de tout. -
3 нямам
гл 1. ne pas avoir; 2. (нямам + да + гл - futur négatif) безл от нямам (не съществува, не е налице) il n'y a pas; 3. нямам за цел ne pas avoir pour but; нямам мира от on ne me laisse pas en paix; нямам нищо общо с n'avoir rien de commun avec; нямам нищо против n'avoir rien contre; нямам пред вид ne pas tenir compte de; нямам пръст в нещо ne pas avoir trempé dans; нямам сметка ne pas avoir intérêt de (а); нямам хабер от нещо n'avoir aucune idée de. -
4 бърз
прил 1. (за движение - за кон, кола, река) rapide, prompt, e; бърза река rivière au cours rapide; бърз на бягане rapide а sa course, aux pieds rapides; бърз като мисълта rapide comme la pensée; върви с бързи крачки marcher d'un pas rapide (а petits pas pressés); хвърлям бърз поглед jeter un coup d'њil rapide; бърз пулс pouls rapide (fréquent, précipité); 2. vif, vive; allègre, animé, e; plein, e d'entrain; дете с бързи движения enfant aux mouvements vifs; бърза (жива) мелодия mélodie allègre (entraînante, allante, pleine d'etrain); 3. pressé, e, urgent, e, criard, e; бърза работа travail pressé (urgent); бърз (неотложен) дълг dette criarde; няма нищо по-бързо от il n'y a rien de plus pressé que de; бързи мерки mesures urgentes, il y a urgence; случаят е много бърз l'affaire presse, le cas est pressant (urgent); няма бърза работа il n'est pas pressé, rien ne presse, il n'y a rien qui presse; разг le feu n'est pas а la maison; la foire n'est pas sur le pont; бърза помощ premiers secours (aux blessés en cas d'accident); premiers soins; soins d'urgence; premier traitement; pansement sommaire, rapide; agile, prompt, vif, vive; бързи пръсти на пиянист doigts agiles d'un pianiste; бърз като сърна (маймуна) agile comme une biche (comme un singe); бърза телеграма câble f, carte-lélégramme f; разг petit bleu; бърз влак rapide m, express m а ядохме на бърза ръка nous avons mangé sur le pouce; бързата кучка слепи ги ражда qui trop se hâte reste en chemin; qui se hâte trop, arrive tard. -
5 вдигам
гл 1. lever, relever, ramasser; вдигам чук lever un marteau; вдигам перде lever (relever, hausser) un store; вдигам рамене hausser les épaules; вдигам тежест soulever un poids; вдигам яката на мантото си relever le col de son pardessus; вдигам глас hausser (élever) la voix; вдигам котва lever l'ancre; вдигам температура attraper, avoir de la fièvre; вдигам мачта (стълба) dresser (guinder, mettre debout) un mât (une échelle); вдигам знаме hisser le drapeau; вдигам дивеч lever (faire lever, faire partir, lancer) le gibier; 2. (за лагер, стан) lever le camp; вдигам платно relever le voile; 3. enlever (ôter) le couvert (la nappe), desservir; 4. éveiller (réveiller) qn; lever (faire lever, soulever) qn; вдигам болен да стане relever (soulever) un malade sur son séant; 5. (излекувам) (faire) lever debout qn, guérir qn; 6. (за къща) bâtir une maison; (за храм) édifier un temple; (за дворец) élever (bâtir) un palais; (за статуя) ériger une statue; 7. (бунтувам маси, народ) remuer (activer, inciter) les masses, soulever (exciter) le peuple; mettre le pays en émoi contre qn; lever (arborer) l'étendard de la révolte, planter un drapeau; 8. (за врява, шум) faire du bruit, faire du tapage, faire du boucan (du chahut); chahuter; 9. вдигам ембарго lever un embargo; вдигам ипотека purger une hypothèque; вдигам заседание lever, clore une séance; вдигам карантина lever la quarantaine; вдигам обсада lever (faire lever) un siège, (un) blocus; вдигам данъците lever les impôts; вдигам вой protester, élever des protestions; вдигам във въздуха faire sauter; вдигам глава lever la tête; вдигам къщата, стаята на главата си mettre la maison, la pièce sens dessus desous, tout renverser; вдигам на крак se mettre debout, remettre qn debout; разг mettre le pied а l'étrier а qn; mobiliser; вдигам на оръжие mettre sur pied, rassembler une armée; mobiliser (lever, assembler, réunir) une armée; donner l'alerte au camp; battre la générale; вдигам прах faire de la poussière, soulever un nuage de poussière; вдигам ръка (да говоря, да гласувам) lever la main, faire signe de la main; вдигам ръка да ударя някого porter la main sur qn; вдигам тост lever son verre а la santé de qn, porter un toast, porter son verre а ses lèvres; вдигам цената, повишавам стоките élever, relever, rehausser, augmenter, renchérir, accroître les prix des marchandises; вдигам надниците, заплатите augmenter (élever) les salaires, les appointements; вдигам курса, тарифата relever le cours, le tarif; вдигам (увеличавам) данъците augmenter (accroître) les impôts; вдигам чашата да пия lever (porter) le verre а ses lèvres, porter le toast; вдигам шум за (около) нещо faire du bruit (de la réclame); вдигам много шум за нищо faire beaucoup de bruit pour rien; вдигам дертове réveiller le chat qui dort; не вдигам глава, очи от книгата (си) ne pas lever les yeux (la tête) de (sur) son livre, mes yeux ne quittent pas le livre; être entièrement absorbé par la lecture, être absorbé dans la lecture, être plongé dans la lecture. -
6 губя
гл 1. perdre; губя процес, игра, сражение perdre un procès, une partie, une bataille; губя търпение perdre patience; губя сили, смелост perdre ses forces, perdre courage, perdre tout courage, perdre cњur; губя самообладание perdre contenance, perdre son sang-froid; губя нишката на мисълта, на словото си perdre le fil de sa pensée (de son discours); 2. perdre, égarer; губя чадъра си, ключовете си perdre son parapluie, ses clés; един губи, друг печели l'un perd, l'autre gagne; 4. perdre, gaspiller, dilapider, gâcher; губя времето си perdre (gaspiller, dilapider, gâcher) son temps; губя имота си gâcher (dilapider) son bien (sa fortune); 5. (погубвам) perdre, égarer а губя и ума, и дума perdre l'esprit (la tête, le jugement, la raison, la boule); perdre la tramontane (la boussole, la carte, le nord, son assiette); губя почва под краката си perdre l'équilibre, perdre du terrain; губя се se perdre, s'égarer, disparaître; нищо не се губи rien ne se perd; губя се в подробности se perdre (s'égarer) dans les détails; губя се в предположения se perdre en conjectures; губя си ума je m'y perds. -
7 добър
прил bon, bonne; по-добър meilleur, e; най-добър le meilleur, la meilleure; доста добър assez bon, fort bon, très bon; добър избор un bon choix; добри резултати bons résultats; той ми отговори на добър френски език il m'a répondu en bon français; вземам нещата от добрата им страна prendre les choses du bon côté; добро настроение bonne humeur; не очаквам, не се надявам, не вещая нищо добро n'attendre, n'espérer, n'augurer (ne présager) rien de bon; и таз добра! en voilà une bonne! това са добри хора ce sont des gens bien; на добър час! а la bonne heure! бъдете така добър да soyez si aimable de; в добра форма être en (bonne) forme; добър вечер! bonsoir! добър ден! bonjour! -
8 докачавам
гл offenser, outrager, blesser, faire une offense, insulter, porter atteinte а; докачавам се s'offenser, se piquer, se fâcher, se froisser; s'offusquer facilement; докачавам се от нищо s'offenser d'un rien. -
9 закачам
гл 1. toucher, effleurer, frôler; 2. accrocher, heurter; 3. прен а) (напакостявам, увреждам) faire du mal, faire tort (а qn); б) (задявам се) taquiner qn, plaisanter qn; в) (позволявам си волност в държанието) se permettre des privautés; г) déranger, ne pas laisser tranquille (en paix), asticoter; д) разг recevoir qch; avoir part au gain (sans s'être donné de la peine); нищо не закачих от наследството je n'ai eu aucune part а l'héritage; закачам се plaisanter, badiner; se taquiner, se lancer des plaisanteries. -
10 избягвам2
гл 1. échapper а, se soustraire а; 2. прен a) fuir; избягвам2 от отговорности fuir les responsabilités; б) éviter; избягвам2 някого éviter qn; в) échapper а; нищо не му избягва rien ne lui échappe (rien n'échappe а sa vue); г) éluder; избягвам2 труден въпрос éluder (tourner) une question difficile. -
11 лича
гл 1. paraître, apparaître, se faire voir; това ясно личи cela apparaît clairement, cela se fait bien voir, on voit parfaitement bien cela; 2. remarquer, se faire remarquer; нищо не личи on ne remarque rien; 3. безл on voit bien, il est clair. -
12 небе
ср мн. ч. небеса 1. ciel m, ciels, cieux; 2. рел (рай, бог) ciel, cieux; възнасям се на небесата monter aux cieux а викам до небесата pousser (jeter) les hauts cris; като гръм от ясно небе comme un coup de foudre; падам от небето tomber du ciel (des nues); на седмото (деветото) небе съм être (ravi) au troisième (au septième) ciel; нищо не пада от небето rien ne tombe du ciel, les cailles ne tombent pas du ciel; хваля (превъзнасям) някого до небесата élever qn au ciel, porter qn aux nues, élever qn jusqu'aux nues; скитам под чуждо небе errer sous d'autres cieux; под открито небе а la belle étoile. -
13 неудобно
нрч incommodément; чувствам се неудобно se sentir mal а l'aise, ne pas se sentir а son aise; неудобно е да ce n'est pas commode de, il est incommode de; става ми неудобно se sentir gêné (embarrassé); не виждам нищо неудобно в това je ne vois rien d'inconvénient en cela. -
14 обезпокоителен
прил inquiétant, e; alarmant, e; нищо обезпокоително rien d'inquiétant (d'alarmant). -
15 определено
нрч 1. déterminément, précisément, expressément; говоря определено за нещо parler déterminément (expressément) d'une chose; 2. précis; нищо определено rien de précis. -
16 отбирам2
гл нар comprendre; s'y connaître; а от нищо не отбира il est impossible de lui faire entendre raison. -
17 отговарям
гл 1. répondre; 2. répondre de; отговарям за доброто качество на répondre de la bonne qualité de; за нищо не отговарям je ne réponds de rien. -
18 пари
ж мн. ч. argent m (monnayé) monnaie f, espèces fpl, écus mpl; разг fonds mpl; нар sous mpl; pognon m, galette f, pepettes (pépètes) fpl, picaillon m, radis m, rond m; арго fric m, douille f, flouss m, oseille f, pèze m; дребни пари la monnaie; книжни пари billet de banque, papier-monnaie m, banknote f; пари в брой liquide; той има пари il a de l'aargent (des écus, des sous; нар de la galette, de la braise, des picaillons; арго du fric, du pèze), il est en fonds, il a le gousset bien garni (la bourse pleine); то е гъбав с пари il est cossu d'or; без пари съм être а court d'argent, n'avoir pas le sou, être sans le sou а пазя бели пари за черни дни garder une poire pour la soif; плащам с пари payer en espèces (en numéraire); играя си с пари rouler sur l'or, правя пари acquérir de la fortune, arrondir sa fortune, faire sa fortune, remplir son escarelle; пари при пари отиват l'eau va toujours а la rivière, qui chapon mange chapon lui vient; без пари нищо не става point d'argent, point de Suisse; сека пари battre (frapper) monnaie, monnayer. -
19 подобен
прил pareil, eille, semblable, analogue, tel, telle, même, de cette sorte; геом semblable; нищо подобно разг pas du tout, il n'en est rien, pas le moins de monde; подобни триъгълници triangles semblables; и тем подобни et ainsi de suite, et caetera (etc.). -
20 помагам
гл aider qn, assister qn, venir en aide; разг donner un coup de main (un coup d'épaule), porter secours; (за лекарство) faire du bien, soulager, produire de l'effet; помагам според възможностите си aider dans la mesure de ses moyens; помагамс парите си aider de son agent; помагамнякому в беда assister qn dans le malheur; нищо не помага rien n'y peu, rien n'y fait, on n'y peut rien.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
нищо — нар. нула, нищожност, нищожество, незначителност, дреболия, дребнавост, безличие, дребна работа, чудо голямо, вятър, безгласна буква, вятър и мъгла … Български синонимен речник
нищо и никакво — словосъч. дреболия, дребна работа, нищожество, незначителност, играчка … Български синонимен речник
нищо и никакъв — словосъч. незначителен, маловажен, второстепенен, малък, дребен, нищожен, обикновен, всекидневен … Български синонимен речник
нищо ми няма — словосъч. добре съм, не съм зле, добре се чувствувам … Български синонимен речник
нищо не правя — словосъч. бездействувам … Български синонимен речник
за нищо и никакво — словосъч. за щяло и нещяло, безпричинно, без основание, неоснователно, неоправдано, на вятъра, напразно, току тъй, без нищо, нахалост … Български синонимен речник
без нищо — словосъч. даром, гратис, безплатно, на безценица, на вятъра … Български синонимен речник
без нищо излишно — словосъч. чист, строг, прост … Български синонимен речник
негоден за нищо — словосъч. некадърен, безотговорен, презрян … Български синонимен речник
незает с нищо — словосъч. празен, разсеян, безучастен, блуждаещ, равнодушен, апатичен … Български синонимен речник
не казващ нищо — словосъч. със здраво стиснати устни, мълчалив, потаен … Български синонимен речник
