-
1 един
числ 1. un, une; l'un, l'une; seul, e; 2. нар поет (единствен, сам) seul, e; 3. разг (един и същ) d'un même, du même; 4. като съществително un, une; 5. като наречие едно а) (на първо място) premièrement; б) разг (някак) d'une manière а все едно c'est la même chose; cela revient au même; peu importe; един господ знае personne ne sait, dieu sait; един-два, един-двама quelques-uns; един-единствен un seul; един и същ toujours le même; един по един l'un après l'autre; един през друг en débandade, en désordre; имало едно време il était une fois; il y avait une fois; нито един personne, pas un; с една дума en un mot, brièvement, bref, en peu de mots, succinctement. -
2 друг
прил 1. (различен) autre, différent, e; друг човек un autre homme; друг смисъл un sens différent; това е друго (нещо) c'est autre chose, c'est différent; 2. като числително (следващ) l'autre; на другата страница а l'autre page, а la page suivante; 3. като съществително другото le reste, l'autre; а без друго sans doute, sans faute; други ден le lendemain; един на друг l'un а l'autre, mutuellement; един през друг а qui le premier, а qui le mieux; едно друго certaines choses, quelques choses; и др. (и други) etc.; между другото entre autre chose; с други думи en d'autres mots, brièvement, autrement dit; едно след друго coup sur coup; един след друг l'un après l'autre; на друго място ailleurs, autre part; някой и друг лев un peu d'argent; други времена, други нрави autres temps, autres mњurs; друг път une autre fois; друг път няма il n'y a pas d'autre moyen; вземи единия, удари другия l'un vaut l'autre; говорим за едно-друго parler de choses et d'autres; от друга страна d'autre part; това е съвсем друго нещо c'est tout autre chose; едно е да говориш, друго е да действуваш c'est tout autre chose de parler et d'agir; той ще бъде без друго il viendra sans faute; по един или друг начин той ще се справи d'une manière ou d'une autre il se débrouillera. -
3 път2
м fois f; четири път2и поред quatre fois de suite; много път2и maintes et maintes fois, mille et mille fois а друг път2 une autre fois; един път2 une fois; един път2 завинаги une fois pour toutes; един път2..., друг път2 une fois..., une autre fois; из един път2 d'un coup, du coup, tout d'un coup; колкото път2и toutes les fois que; никой път2 jamais; някой път2 un jour; по някой път2 parfois. -
4 ден
м 1. jour m; празничен ден jour de fête, jour férié; пазарен ден jour de marché; дъждовен ден un jour de pluie; живея от ден за ден vivre au jour le jour; добър ден! bonjour! той слабее от ден на ден il s'affaibit de jour en jour; в наши дни de nos jours; слънчев ден un jour ensoleillé, une journée de soleil; делничен ден jour ouvrable; осемчасов работен ден une journée de huit heures; работя ден и нощ travailler nuit et jour; намален работен ден journée de travail réduite; работя през целия ден travailler toute la journée (tout le long du jour); след два дни deux jours après, le surlendemain; през ден tous les deux jours; ден след ден un jour après l'autre; посред бял ден en plein jour, au grand jour; en plein midi; au su et au vu de tous; кой ден от месеца? quantième du mois? кой ден сме днес? c'est le combien (du mois) aujourd'hui?; свободен ден jour de congé; вземам (получавам) един ден отпуск prendre (obtenir) un jour de congé; имен ден jour de fête; c'est son (mon, ton) jour; един ден път un jour de chemin (de voyage); работен ден jour de travail; почивен ден jour de repos; рожден ден anniversaire m; пропилявам дните си gaspiller ses jours; утрешният ден l'avenir а бели пари за черни дни garder une poire pour la soif; герой на деня (c'est) le héros du jour, l'homme du jour; ясно като бял ден c'est clair comme le jour; през един хубав (прекрасен) летен ден par un beau jour d'été; в онзи паметен ден en ce jour mémorable. -
5 с
със предл 1. (заедно c) avec, et; пътувам (работя) с някого voyager, travailler avec qn; търгувам с faire le commerce avec; хляб с масло du pain avec du beurre; ние с тебе toi et moi; 2. (за външни белези) а, avec, de; човек с дълга брада un homme avec une barbe longue; човекът с дългата брада l'homme а la barbe longue; момиче с сини очи jeune fille aux yeux bleus; човек с приятни обноски un homme avec des bonnes manières; облечен с пуловер и панталони vêtu (habillé) d'un chandail et d'un pantalon; 3. (за постоянно качество, свойство) а; дом с колони une maison а colonnes; филия с масло tartine au beurre; 4. а, avec, dans; пиша с молив écrire au crayon; бия се с сабя se battre а l'épée; с просто око а l'њil nu; пиша с écrire avec; рисувам с блажни бои peindre а l'huile; пиша с мастило écrire а l'encre; занимавам се с търговия être dans le commerce; 5. de; обграден с високи стени entouré de hautes murailles; очи, пълни с сълзи des yeux pleins de larmes; 6. en, а, par; пътувам с влак voyager en chemin de fer; с автомобил en voiture (en auto); пътувам с самолет voyager en avion; пътувам с колело voyager а bicyclette; с кон а cheval; 7. de; човек с весел нрав un homme de caractère gai; с добро настроение d'une bonne humeur; с крехко здраве d'une santé fragile; 8. (за съдържание) de; книга с стихове un livre de vers (un recueil de poésie); чаша с вино un verre de vin; 9. (начин на действие) a) а, avec, de, en, par; напредвам с големи крачки avancer а grands pas; слушам с внимание écouter avec attention; с една дума en un mot; с (цялата си сила) avec (de) (toute sa) force; с един удар d'un seul coup; с цената на au prix de; б) (без предлог) с главата напред la tête en avant; стоя с ръце в джоба rester les mains dans la poche; вземам с две ръце prendre а deux mains; приемам някого с отворени обятия recevoir qn а bras ouverts; с извинение avec tout le respect qui je vous dois, sauf votre respect; с цел да dans le but de; с малки изключения а part quelques exceptions; 10. de; сляп с едното око aveugle d'un њil; куц с единия крак boiteux d'une jambe; 11. (за време) a) (продьлжителност) avec; с часове наред des heures entières; с дни наред des jours entiers; с годините всичко се забравя avec les années (avec le temps) on oublie tout; б) (момент на започването) dès (още) с пристигането си dès son arrivée; с започването на dès le commencement de; 12. (за мерки) de; с един метър по-дълъг d'un mètrre plus long; с един ден по-рано un jour plus tôt; 13. (за поздравления.) avec; с моите най-искрени пожелания avec mes vњux les plus sincères а очи с очи (лице с лице) face а face; гърди с гърди corps а corps; глупак с глупак sacré imbécile; идиот с идиот bougre d'imbécile, espèce d'idiot. -
6 до
предл 1. jusqu'а, jusqu'au, jusqu'aux, jusqu'en; пълня до горе remplir jusqu'au bord; следвам до края suivre jusqu'au bout; до облаците jusqu'aux nues; до дън душа jusqu'au fond de l'âme; до пояса jusqu'а la ceinture изчервявам се до ушите rougir jusqu'aux oreilles; разчуствам се до сълзи s'attendrir jusqu'aux larmes; проникнал до мозъка на костите imprégné jusqu'aux moelles; потънал съм до гуша в учение, в работа, в дългове être plongé jusqu'au cou dans les études, dans les affaires, dans les dettes; до вечерта jusqu'au soir, ново нареждане jusqu'а nouvel ordre; от горе до долу du haut jusqu'en bas; екипиран от краката до главата équipé depuis les pieds jusqu'а la tête; до кога? jusqu'а quand? 2. près de; сядам до някого s'asseoir près de qn; 3. auprès de; имам достъп до някого avoir accès auprès de qn; 4. côte а côte, а côté, du côté; вървим един друг (рамо до рамо) marcher côte а côte; заставам до прозореца se placer du côté de la fenêtre; заставам, вървя до някого se placer, marcher а côté de qn; 5. contre; притискам някого до гърдите си, сърцето си presser qn contre sa poitrine, contre son cњur; 6. en, от горе до долу de haut en bas; от долу до горе de fond en comble; въоръжен от краката до главата armé de pied en cap; 7. а; до утре а demain; довеждам до просия réduire а la mendacité; сведен до нула réduit а zero; от избата до тавана de la cave au grenier; ям до насита manger а sa faim (а satiété) работим един до друг travailler coude а coude (côte а côte, contre а contre); 8. au point de; подигравам някого до plaisanter (se moquer de) qn au point de le faire pleurer; 9. без предлог; до Министъра на просветата Monsieur le Ministre de l'Education nationale; до ректора на Софийския университет Monsieur le Recteur de l'Université de Sofia; що се отнася до мене quant а moi; то е до човека cela dépend de l'homme. -
7 дръпвам
гл 1. tirer (retirer, traîner) une seule fois et vite; arracher; дръпвам ушите на дете tirer les oreilles а un gamin; дръпвам юздите на кон tirer les rênes d'un cheval; дръпвам си ръката retirer sa main; дръпвам завесата (пердето) tirer le rideau; дръпвам нещо от ръцете на някого arracher qch des mains de qn; 2. (отмествам с теглене) écarter; 3. (отвеждам някого настрана) tirer, prendre qn а l'écart; дръпвам се se retirer, s'écarter а дръпвам му един бой administrer des coups de canne а qn, donner une volée de coups а qn; дръпнах му един сън j'ai bien dormi; дръпвам му едно слово prononcer un discours (разг laïus); дръпвам от цигарата си tirer une bouffée (de sa cigarette). -
8 дъх
м 1. haleine f; soufile m; поемам дъх reprendre haleine; със затаен дъх d'une haleine retenue; губя дъх perde haleine; усещам дъха на някого sentir l'haleine de qn; задържам дъха си retenir son haleine, произнасям на един дъх débiter une phrase d'une haleine (d'une seule haleine); изгасям свещ с дъх а си éteindre une bougie avec son souffle; 2. haleine f; винен дъх haleine vineuse; силен, лош дъх haleine forte (fétide); приятен дъх на вино bouquet m; дъх на вино bouffée de vin а до последния си дъх jusqu'а son dernier souffle; на един дъх tout d'une haleine, en un seul trait, en un souffle, sans reprendre haleine. -
9 по
предл 1. а; по мое мнение а mon avis, а mon sens; двама по двама deux а deux; 2. (след) après; един по един l'un après l'autre; 3. de; по народност е il est de nationalité; учител по физика professeur de physique; 4. en; студент по право étudiant en droit; говори по български! parle en bulgare! 5. (прен, по време на) durant, pendant, au cours de; по време на войната pendant (durant, au cours de) la guerre; 6. par; тичам по улиците courir par les rues; ходя по дъжда marcher par la pluie; пътувам по суша, море и въздух voyager par terre, par mer et par air; (според) две по две прави четири deux multiplié par deux font quatre; по недоглеждане par inadvertance; по азбучен ред par ordre alphabétique; 7. pour; по болест être absent pour raison de maladie; 8. sur; удрям по главата някого frapper sur la tête qn; вървя по петите някому marcher sur les talons de qn; стрелям по tirer sur; по препоръка на sur les recommandations de; 9. а raison de, au prix de; скитам се по улиците (полето) errer dans les rues (dans la campagne). -
10 техен
мест 1. leur, leurs, а, eux, а elles; един от техните приятели un de leurs amis; един техен приятел un ami а eux (а elles); техните родители leurs parents, leurs père et mère; това не е тяхна работа ce n'est pas leur affaire; 2. като съществително а) тяхната участ leur sort; б) техните les leurs; интересувам се от тях и за техните (близки) je m'intéresse а eux et aux leurs. -
11 автентичност
ж autenticité f; оспорвам (отричам) автентичността на един документ (акт) contester (nier) l'autenticité d'un document (d'un acte). -
12 ампер
м ampère m; един ампер-час un ampère-heure. -
13 бия
гл 1. battre, brosser; (с камшик) fouetter, fustiger, flageller, battre а coups de fouet (de cravache, qe verge); (с палка, пръчка) bâton-ner, battre, rapper qn а coups de canne; tri-quer, donner des coups de trique(de bâton) а qn; donner des coups de martinet (а un enfant); assommer qn а coups de gourdin (de trique); 2. (за ученик) corriger un élève avec une canne; donner (de) la férule а un élève; 3. (бия по задника дете) fesser; 4. (бия с юм-руци) battre (rosser, bourrer) qn de coups de poing; разг (пребивам от бой) passer а tabac, tabasser qn; 5. (за яйца, за крем) battre des њufs, fouetter (faire mousser) de la crème; 6. (за дъжд) fouetter, tambouriner, cingler; 7. (за лов) chasser (le gibier), tirer (sur une perdrix); 8. (за пушка, оръ-дие) tirer; 9. (за пулс, сърце) battre, palpi-ter; 10. (за барабан, тъпан) battre (le tambour); jouer de tambour (de la grosse caisse); 11. (за камбана) sonner, tinter; (весело) carillonner; (за умряло) sonner le glas, son-ner pour un mort; 12. (за часовник) sonner; (чука) faire tick-tack; tictaquer; 13. прен battre; бия на шах battre qn aux échecs; бия ня-кого по гласове obtenir la majorité des voix sur qn; l'emporter sur qn; бит съм по гла-сове être mis en minorité; la majorité des voix a été contre moi; бия се 1. se battre, se donner des coups de poing; разг se cogner; бия се до край se battre а outrance; бия се на дуел se battre en duel; 2. (за вълни - разбивам се) se briser; déferler sur; а бия се в гърдите разг chanter ses propres louanges; faire claquer son fouet; бия път faire du chemin; couvrir des kilomètres; бия тревога donner l'alarme, l'alerte; alerter; старин sonner le tocsin; (за воен. кораби) donner, sonner le branle bas; бия на очи sauter aux yeux; frapper (attirer) l'њil (les regards); donner dans la vue; разг crever les yeux; това бие на очи cela saute aux yeux; cela crève les yeux; разг je vous vois venir; бия на чувства prendre qn par les sentiments; agir sur les sentiments de qn; (за цвят) tirer sur; бия отбой battre en retraite; бия желязо, докато е горещо battre le fer pendant qu'il est chaud; един бие тъпана, друг събира парсата avril produit les fleurs, mai en a l'honneur; бия си главата se creuser la tête. -
14 вид1
м air m, aspect m, apparence f, mine f; présence f; остар vue f, paysage m; в завършен вид1 prêt, e; във вид1 на pareil а, comme; давам (си) вид1 faire semblant, feindre; един вид1 une espèce de; имам вид1 на avoir l'air de, sembler, paraître; имам пред вид1 avoir en vue, prendre en considération, tenir compte de; на вид1 au dehors, а l'extérieur, extérieurement; en apparence; здрав вид1 en bonne santé, avoir un teint florissant; пред вид1 на en vue de, en considération de; en égard а; par suite de; en raison de. -
15 все2
нрч 1. (за място - навред) partout; вижда се все2 вода on voit partout de l'eau; 2. (за време) toujours; той все2 е болен il est toujours malade; 3. probablement, peut-être; все2 ще дойде един ден il viendra peut-être un jour; 4. пред сравнителна степен de plus en plus; все2 повече и повече страда il souffre de plus en plus; все2 едно c'est égal; все2 още е болен il est encore (toujours) malade; все2 пак quoique, bien que, malgré, tout de même; все2 така, все2 тъй toujours la même chose; ако при все2 това si toutefois. -
16 вярност
ж 1. vérité f, véridicité f, véracité f, bonne foi f, authenticité f; historicité f, sincérité f; вярност на факт, на свидетелствуване, на историк authenticité (véracité, véradicité) d'un fait, d'un témoignage, d'un historien; вярност на едно твърдение véracitte (véridicité) d'une assertion; вярност на едно събитие, на един факт historicité d'un événement, d'un fait; вярност на едно чувство, на едно извинение la sincérité d'un sentiment, d'une excuse; 2. fidélité f, exactitude f, vérité f; вярност на превод, на репродукция fidélité (exactitude) d'une traduction, d'une reproduction; вярност на портрет, на разказ exactitude (fidélité) d'un portrait, d'un récit; вярност на мерките и теглилките fidélité des poids et mesures; 3. fidélité f, loyauté f; вярност към някого fidélité de qn а (envers) qn; вярност на приятел fidéité d'un ami; съпружеска вярност la fidélité conjugale; вярност към дадена дума fidélité а la parole; вярност за вярност loyauté pour loyauté; кълна се във вярност jurer fidélité; клетва за вярност serment de fidélité. -
17 господ
м dieu m, seigneur m; господ бог Dieu le Père! дядо господ le bon dieu; вярвам в господ croire en dieu а господи! боже господи! oh! mon dieu! bon dieu! grand dieu! господда го убие! que dieu le damne! si c'était posible, si c'était comme ça! дървен господ raclée f, rossée f, tripotée f, pile f; един господ знае dieu (seul le) sait; в името на господа au nom de dieu; ще ядем какво дал господ manger au hasard de la fourchette; manger а la fortune du pot; ако е рекъл господ s'il plaît а dieu; да ме пази господ dieu m'en garde; господ да ти е на помощ! dieu vous assiste! dieu vous soit en aide! да те поживи господ ! que dieu te bénisse! -
18 губя
гл 1. perdre; губя процес, игра, сражение perdre un procès, une partie, une bataille; губя търпение perdre patience; губя сили, смелост perdre ses forces, perdre courage, perdre tout courage, perdre cњur; губя самообладание perdre contenance, perdre son sang-froid; губя нишката на мисълта, на словото си perdre le fil de sa pensée (de son discours); 2. perdre, égarer; губя чадъра си, ключовете си perdre son parapluie, ses clés; един губи, друг печели l'un perd, l'autre gagne; 4. perdre, gaspiller, dilapider, gâcher; губя времето си perdre (gaspiller, dilapider, gâcher) son temps; губя имота си gâcher (dilapider) son bien (sa fortune); 5. (погубвам) perdre, égarer а губя и ума, и дума perdre l'esprit (la tête, le jugement, la raison, la boule); perdre la tramontane (la boussole, la carte, le nord, son assiette); губя почва под краката си perdre l'équilibre, perdre du terrain; губя се se perdre, s'égarer, disparaître; нищо не се губи rien ne se perd; губя се в подробности se perdre (s'égarer) dans les détails; губя се в предположения se perdre en conjectures; губя си ума je m'y perds. -
19 гърбом
нрч 1. de dos, dos а dos; гледам се гърбом в огледалото se regarder de dos dans une glace; se voir de dos; поставям двама души гърбом един до друг placer deux personnes dos а dos; 2. (възнак) а la renverse; sur le dos; падам гърбом tomber а la renverse (sur le dos) а не падам гърбом ne pas capituler, continuer а s'entêter (а s'obstiner). -
20 двойно
нрч doublement, deux fois, (le) double, en double, au double; плащам двойно payer double; сгъвам двойно един лист plier en double une feuille; аз съм ви двойнозадължен je vous suis doublement obligé а двойно и тройно au double et au triple; doublement et triplement; превъртам ключа двойно tourner la clé; fermer la porte а double tour.
Страницы
См. также в других словарях:
Един Бог; два тавля Моисеевых... — Един Бог; два тавля Моисеевых; три патриарха на земле; четыре листа евангельска; пять ран господь претерпел; шесть крыл херувимских; семь чинов ангельских; восемь кругов солнечных; девять в году радостей; десять Божьих заповедей. См. СЧЕТ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Един, Александр Иосифович — Александр Иосифович Един (р. 17 мая 1960(19600517) г., с. Топольница Старосамборский район Львовская область) украинский бизнесмен и политик. Член Партии регионов Украины с 2007 года. Являлся членом партии Трудовая Украина , входил в её… … Википедия
Един Бог без греха. — Один Бог безгрешен. Един Бог без греха. См. ВЕРА ГРЕХ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
един — числ.бр. единствен, сам, отделен, самостоятелен, единичен числ.бр. самотен, напуснат, изоставен числ.бр. единен, еднакъв, един и същ … Български синонимен речник
един до друг — словосъч. редом, на един ред, рамо до рамо, на едно ниво … Български синонимен речник
един и същ — словосъч. един, единен, еднакъв словосъч. еднообразен, униформен … Български синонимен речник
Един-рогъ — Статуя единорога в графстве Керри в Ирландии Дева с единорогом (фреска, 1602) Коллекция из 5 тканных гобеленов XV века под общим названием «Дама с … Википедия
един — @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;} = числ. и прил. (греч. εἷς) один; особенный, отдельный,… … Словарь церковнославянского языка
един ден — словосъч. някога, нявга, в бъдеще, неопределено кога … Български синонимен речник
един други — словосъч. солидарно, заедно, съвместно, общо, взаимно, дружно, задружно, реципрочно … Български синонимен речник
един след друг — словосъч. наред, непрекъснато … Български синонимен речник
