-
1 en3
pron. (lat. inde) 1. от това, за това, в това; j'en3 suis désolé много съжалявам за това; 2. от него (нея, тях), за него (нея, тях), в него (нея, тях); Ce voyage, je m'en3 souviendrait! Това пътешествие, ще си спомням за него. -
2 lui
pron.pers. (lat. illi, datif de ille) (pl. leur) 3 лице мн. ч. за двата рода: той (тя, то), те; него, му, Ј, им; употребява се: I. несамостоятелно: 1. в съчет. с глагол: on lui donne ce cahier дават му тази тетрадка; je lui donne un cadeau давам му подарък; 2. в съчет. с глагол в повелително наклонение: donne lui а manger дай му да яде; II. самостоятелно: 1. в безглаголни изречения: qu'est-ce qu'il a acheté aujourd'hui? - lui, rien какво е купил днес? - той, нищо; 2. с лични глаголи: regardez comme il est beau lui гледайте колко е хубав; c'est lui това е той; 3. с преходни глаголи: ils n'ont pas pu le supporter lui не можаха да го изтърпят; 4. в предл. глаг. конструкция: je viens avec lui идвам с него; je me souviens de lui спомням си за него. Ќ lui-même (pl. eux-mêmes) той самият. -
3 abord
m. (de aborder) I. 1. ост. слизане на бряг; 2. pl. les abords d'un lieu покрайнините на дадено място, подстъпите към него; 3. мор. en abord покрай борда, по дължината на борда; II. 1. среща; il est d'un abord facile той е леснодостъпен човек; dès l'abord отначало; au premier abord, de prime abord при пръв поглед, отначало; 2. d'abord най-напред, отначало; d'abord après малко след това. Ќ Ant. après, ensuite. -
4 abriter
v.tr. (de abri) 1. подслонявам; abriter le bétail подслонявам добитъка; 2. предпазвам; 3. настанявам; abriter des soldats настанявам войници; s'abriter v. pron. 1. подслонявам се; 2. прен. скривам се (зад); s'abriter derrière la loi скривам се зад закона ( предпазван съм от него). Ќ Ant. découvrir, exposer. -
5 abstème
adj. et n. (lat. abstemius) 1. рел. който по вродено отвращение към виното, не може да бъде причестяван с него; 2. въздържател, който не пие алкохол. -
6 acte
m. (lat. actum, subst. du p.p. de agere "faire") 1. дело, постъпка; 2. удостоверение, свидетелство, акт, документ;acte d'accusation обвинителен акт; acte de mariage удостоверение за брак; acte de l'état civil удостоверение за гражданско състояние; acte de décès смъртен акт; 3. деяние; actes des saints деяния на светците; 4. съобщения (за конгрес, форум); actes d'un congrès сборник от изказвания, направени на конгрес; 5. театр. действие, акт; comédie en cinq actes комедия в пет действия. Ќ passer aux actes минавам към действие; acte médical медицинска намеса (или хирургическа); acte instinctif инстинктивно действие; acte administratif административно решение; faire acte d'héritier наследявам; faire acte de давам доказателство за; acte d'exécution изпълнителен лист; acte arbitraire произвол; passage а l'acte; passer а l'acte преминавам от теория на практика; faire acte de présence само присъствам, без да съм деен; donner acte а qch. (qqch.) разгадавам истината; prendre acte de qqch. запомням нещо, за да се ползвам от него по-късно; avaler son acte de naissance умирам. -
7 affacturage
m. (de facture) управляване кредитите на предприятие от служба, която е извън него, факторинг (angl. factoring). -
8 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
9 autogestion
f. (de auto- et gestion) самоуправление, управление на предприятие от тези, които работят в него. -
10 avance
f. (de avancer) 1. издадена част, издаденост; 2. аванс, предплата; 3. преднина, аванс; perdre son avance губя преднина; 4. преимущество; 5. f. pl. първи постъпки; предложения към някого (за да се завържат връзки с него); 6. loc. adv. а l'avance, d'avance, par avance предварително; en avance напред, по-рано; ma montre est en avance моят часовник е напред. Ќ être en avance sur qqn. изпреварил съм някого. Ќ Ant. retard. -
11 bassinoire
f. (de bassiner) ост. специален уред с дълга дръжка, в който се поставя жар и с него се затопля леглото. -
12 béjaune
m. (de bec et jaune) 1. клон на птиче с жълто около него; 2. птиче; 3. прен., ост. глупав и невеж младеж. -
13 branchée
f. (de branche) рядко, в съчет. une branchée de cerises клон с всичките череши по него. -
14 canne
f. (lat. canna "roseau") 1. тръстика, Arundo donax; canne а sucre захарна тръстика, Saccharum officinarum; 2. бастун, тояга; 3. право стебло на някои растения (бамбук и др.); 4. нар. крак; avoir des cannes de serin много слаби крака. Ќ canne blanche слепец; canne-épée бастун със скрита сабя в него; canne а pêche въдица. Ќ Hom. cane. -
15 cannibaliser
v.tr. (angl. to cannibalize) 1. разглобявам уред, за да взема от него части и да поправя друг; 2. търг. конкурирам продукт с нов, като и двата са на един производител; 3. прен. поглъщам, разрушавам. -
16 car1
conj. (lat. quare "c'est pourquoi", critiqué au XVIIe par les puristes) защото, понеже, тъй като, че; je sais, car1 on me l'a dit, que c'est lui знам, защото ми казаха, че това е той. Ќ avec lui il y a toujors des si et des car1 с него не можеш нищо да свършиш. Ќ Ant. donc, néanmoins. Ќ Hom. carre, quart. -
17 carambouilleur
m. (de carambouillage) измамник, който продава неплатена от него стока. -
18 cardialgie
f. (du gr. kardia "cњur" et algos "douleur") 1. мед. болка на сърцето или около сърцето; 2. мед. болка в стомаха около отвора между него и хранопровода. -
19 cartouche2
m. (de l'it. cartoccio "cornet de papier", de carta "papier") 1. винетка; 2. орнамент с форма на развито наполовина листо с надпис върху него; 3. оградена част от йероглифски надпис, означаваща собствено име; 4. място за легенда в долната част на географска карта. -
20 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter.
См. также в других словарях:
него — [нево]. род. и вин. ед. от он и от оно в положении после предлогов. За него. У него. В него. С него. До него. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
него́же — негоже, в знач. сказ … Русское словесное ударение
НЕГО — НЕГП Независимая европейская группа программирования НЕГП Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с … Словарь сокращений и аббревиатур
него́жий — негожий, негож, негожа, негоже, негожи … Русское словесное ударение
него́ция — негоция, и … Русское словесное ударение
него́же — устар. и прост. 1. нареч. к негожий. 2. в знач. сказ. Не следует, нельзя. Маше здесь оставаться негоже. Отправим ее в Оренбург к ее крестной матери. Пушкин, Капитанская дочка. [Панов:] Зря болтать негоже! Создам бригаду стариков, И мы покажем… … Малый академический словарь
него́дник — а, м. разг. Тот, кто плохо ведет себя (обычно о детях). [Юлиан Мастакович] пугал рыжего мальчика . Пошел, что здесь делаешь, пошел, негодник, пошел! Ты здесь фрукты таскаешь, а? Достоевский, Елка и свадьба. В кого пошел, негодник, а? Мать была… … Малый академический словарь
него́дница — ы, ж. разг. женск. к негодник … Малый академический словарь
него́дность — и, ж. Свойство и состояние по знач. прил. негодный. Привести вещь в негодность. □ [Петр] понял негодность прежней системы и решительно ступил на новую дорогу. Добролюбов, Первые годы царствования Петра Великого … Малый академический словарь
него́дный — ая, ое; годен, дна, дно, годны и годны. 1. Такой, который нельзя употребить на что л., использовать для чего л.; непригодный. [Серебряков:] Я не говорю, что мой проект идеален. Если все найдут его негодным, то я не буду настаивать. Чехов, Дядя… … Малый академический словарь
него́жий — ая, ее; гож, а, е. устар. и прост. То же, что негодный. [Мстиславский:] Князь Григорий Твое негоже дело я тебе Даю отказ! А. К. Толстой, Царь Федор Иоаннович. Григорий отогнал негожие мысли, но что то враждебное, неосознанное шевельнулось в эту… … Малый академический словарь
