Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

на+четири

  • 101 четиридесет

    1. forty
    в четиридесетте години на миналия век in the forties of the last century
    човек на четиридесет години quadragenarian, a man of forty
    2. църк. service/prayer on the fortieth day after s.o.'s death
    * * *
    четирѝдесет,
    четирѝдесет четирѝйсет бройно числ.
    1. forty; в \четиридесетте години на миналия век in the forties of the last century; човек на \четиридесет години quadragenarian, a man of forty;
    2. църк. service/prayer on the fortieth day after s.o.’s death.
    * * *
    forty
    * * *
    1. forty 2. в ЧЕТИРИДЕСЕТте години на миналия век in the forties of the last century 3. цьрк. service/prayer on thе fortieth day after s. o.'s death 4. човек на ЧЕТИРИДЕСЕТ години quadragenarian, a man of forty

    Български-английски речник > четиридесет

  • 102 четиридесетгодишен

    forty-year old, of forty (years)
    (за срок) forty-year (attr.), of forty years, forty years long
    * * *
    четирѝдесетгодѝшен,
    четирѝдесетгодѝшен четирѝйсетгодѝшен прил., -на, -но, -ни forty-year old, of forty (years); (за срок) forty-year (attr.), of forty years, forty years long.
    * * *
    1. (за срок) forty-year (attr.), of forty years, forty years long 2. forty-year old, of forty (years)

    Български-английски речник > четиридесетгодишен

  • 103 четиридесетгодишнина

    fortieth anniversary; fortieth birthday
    * * *
    четирѝдесетгодѝшнина,
    четирѝдесетгодѝшнина четирѝйсетгодѝшнина ж., -и fortieth anniversary; fortieth birthday.
    * * *
    fortieth anniversary; fortieth birthday

    Български-английски речник > четиридесетгодишнина

  • 104 четиридесети

    fortieth
    * * *
    четирѝдесети,
    четирѝдесети четирѝйсети редно числ., -а, -о, -и fortieth; номер \четиридесетии number forty.
    * * *
    fortieth
    * * *
    1. fortieth 2. номер ЧЕТИРИДЕСЕТИ number forty 3. страница четиридесета page forty

    Български-английски речник > четиридесети

  • 105 four-dimentional

    {,fɔ:di'menʃənl}
    1. мат. с/в четири измерения
    2. свръхестествен
    * * *
    {,fъ:di'menshъnl} а 1. мат. с/в четири измерения; 2.
    * * *
    1. мат. с/в четири измерения 2. свръхестествен

    English-Bulgarian dictionary > four-dimentional

  • 106 quadruplets

    n pl разг. четири близнака
    * * *
    n pl разг. четири близнак
    * * *
    n pl разг. четири близнака

    English-Bulgarian dictionary > quadruplets

  • 107 one-to-one

    adj. 1. приватен, во четири очи; on a one-to-one basis во четири очи; have a one-to-one meeting/conversation with sb има средба/разговор во четири очи со некого
    2. приватен, инди видуален (часови/иодучување/терапија); teach sb on a one-to-one basis дава некому приватни часови

    English-Macedonian dictionary > one-to-one

  • 108 четиридесетдневен

    forty-day (attr.),of forty days
    * * *
    четирѝдесетднѐвен,
    четирѝдесетднѐвен четирѝйсетднѐвен прил., -на, -но, -ни forty-day (attr.), of forty days; quadragesimal.

    Български-английски речник > четиридесетдневен

  • 109 vierjährlich

    vierjährlich adj на всеки четири години, през четири години, един път на четири години.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > vierjährlich

  • 110 puzzolènte

    agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност.

    Dizionario italiano-bulgaro > puzzolènte

  • 111 око

    ср 1. (орган на зрението) њil m; имам големи очи avoir des yeux gros; имам малки очи avoir de petits yeux (avoir) des yeux de cochon); имам изпъкнали очи avoir des yeux saillants (avoir des yeux а fleur de tête); котешки очи yeux de chat; биволски очи yeux de bњuf; 2. прен (поглед) имам силни очи avoir de bons yeux; имам живи очи avoir l'њil vif (des yeux vifs); имам лукави (зли) очи avoir l'њil malin (méchant); вървя с очи в земята marcher les yeux а terre (les yeux fichés en terre) а бия на очи frapper les yeux, sauter aux yeux; бода в очите crever les yeux; вадя си очите (с нещо) se crever (s'échiner, se tuer) au travail; вадя си очите se manger le blanc des yeux; вземам го на око (на очи) prendre en grippe qn; взеха ми се очите donner dans l'њil; влизам в очи attirer les regards, donner l'éveil; вместо да изпише вежди, изважда очи jeter l'enfant avec l'eau sale; подигравам се в очите някому se moquer en face de qn, rire au nez de qn; гарван гарвану око не вади les loups ne se mangent pas entre eux; гледам някого в очите regarder dans les yeux qn; гледам с четири очи а) (желая много) regarder de tous ses yeux; б) (внимавам добре) être tout yeux, tout oreilles; говоря (казвам) право в очите някому dire les vérités а qn, planter qch au nez de qn, crâcher son fait а qn; догдето ти очи видят tant que la vue se peut étendre, а perte de vue; за очи pour sauver les apparences; замазвам очите някому donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue) de (а) qn, donner la berlue а qn; затварям си очите пред нещо fermer les yeux sur qch; затварят ми се очите avoir du sable dans les yeux; избождам (изваждам) си очите да чета (шия, бродирам и пр.) разг se brûler les yeux а lire (а coudre, а broder, etc.); издига ми се в очите faire grand cas de qn, avoir une haute idée de qn; имам дебели очи avoir du culot, être culotté; имам набито око avoir l'њil exercé; лоши очи mauvais њil; между (на четири) очи entre quatre yeux; премервам на око mesurer des yeux (avec les yeux); навирам някому нещо в очите reprocher continuellement qch а qn; напълвам очите си repaître ses yeux; не вярвам на очите си ne pas en croire ses yeux; не мога да гледам някого в очите ne pas oser regarder qn en face; обичам някого повече от очите си aimer qn mieux que ses yeux; обръщам очи (поглед) към някого или нещо tourner ses regards vers qn (qch); око за око, зъб за зъб њil pour њil, ent pour dent; око ми не мига s'en ficher, s'en foutre; око то му все натам гледа n'avoir de vues que pour; ocтанаха ми очите в (по) някого или нещо n'avoir d'yeux que pour qn ou qch; отваряй си очите ouvre l'њil; отваряй си хубаво очите! разг ouvre l'њil et le bon! (разг); отварям някому очите разг ouvrir (dessiller) les yeux а (de) qn; отвориха ми се очите mes yeux se dessillèrent, les écailles me tombèrent (de mes yeux); очите му (и) играят на четири jouer de la prunelle; пазя го като зеницата на очите си conserver qch comme la prunelle de ses yeux; плакна си очите se rincer l'њil; правя мили очи някому faire les yeux doux (les doux yeux); причерня ми пред очите а) (лошо ми стана) défaillir, tomber en faiblesse, avoir le vertige; б) (много съм ядосан) regarder noir; светвам и очите se désattrister, se réjouir; склопям очи fermer les yeux; tourner de l'њil; трън съм в очите на някого разг ne pouvoir flairer qn; умирам с отворени очи разг а mourir sans avoir réalisé ses désirs; хващам очи (пълня окото) donner dans l'њil (dans les yeux, dans la vue); хвърлям око на нещо avoir des vues sur qch; хвърлям прах в очите на някого jeter de la poudre aux yeux de qn; черно ми стана пред очите avoir le cњur gros, broyer du noir; разг être en humeur noire.

    Български-френски речник > око

  • 112 cuaternario,

    a adj 1) който се отнася до числото четири; 2) състоящ се от четири части; 3) делящ се на четири; 4) геол. четвъртичен ( период).

    Diccionario español-búlgaro > cuaternario,

  • 113 A

    {ei}
    I. 1. буквата A
    from A to Z от начало до край от край до край, изцяло, напълно
    2. A уч. оценка отличен
    straight A ам. пълно отличие
    3. A1 мор. първокласен (за плавателен съд), разг. първостепенен, превъзходен
    4. A муз. ла
    II. 1. indefinite article пред гласни и полугласни звуком (напр. a book, a union, a ewe, a yard, a one-volume book) (обикн. не се превежда)
    2. един, една, едно (често не се превежда)
    not A нито един/една/едно
    not A word нито/ни (една) дума
    3. за разпределяне на, за, в (често не се превежда)
    he gets... A day/week, etc. той получава по... на ден/седмица и пр. /дневно/седмично и пр.
    one pound A dozen (по) една лира дузината
    four levs A kilo по четири лева килото
    fifty lew A person по петдесет лева на човек
    4. със собствени имена като, който прилича на
    he thinks he is A Napoleon той се мисли, че е (като) Наполеон
    5. (с all of) еднакъв, един и същ
    they are all of A size те всички ca еднакви/една и съща големина
    6. известен, някакъв
    in A measure в известна/някаква стелен
    in A sense в известен смисъл
    7. някакъв, някой си
    A Мr B. has come някой си г-н Б. е дошъл
    A man is asking to see you някакъв човек иска да те види
    they were killed to A man те бяха избити до един
    * * *
    {ei} n 1. буквата A; from A to Z от начало до край от край до край (2){ei} 1. indefinite article пред гласни и полугласни звуком (н
    * * *
    1 n - буквата A;- A уч. оценка отличен;- A1 мор. първокласен; разг. първостепенен, превъзходен;- A муз. ла;2 определителен член (обикновено не се превежда) напр. a book, a union, a ewe, a yard, a one-volume book;a fortiori; adv лат. с още по-голямо основание/причина; още по-решително.
    * * *
    1. (с all of) еднакъв, един и същ 2. a man is asking to see you някакъв човек иска да те види 3. a mr b. has come някой си г-н Б. е дошъл 4. a муз. ла 5. a уч. оценка отличен 6. a1 мор. първокласен (за плавателен съд), разг. първостепенен, превъзходен 7. fifty lew a person по петдесет лева на човек 8. four levs a kilo по четири лева килото 9. from a to z от начало до край от край до край, изцяло, напълно 10. he gets... a day/week, etc. той получава по... на ден/седмица и пр. /дневно/седмично и пр 11. he thinks he is a napoleon той се мисли, че е (като) Наполеон 12. i. буквата a 13. ii. indefinite article пред гласни и полугласни звуком (напр. a book, a union, a ewe, a yard, a one-volume book) (обикн. не се превежда) 14. in a measure в известна/някаква стелен 15. in a sense в известен смисъл 16. not a word нито/ни (една) дума 17. not a нито един/една/едно 18. one pound a dozen (по) една лира дузината 19. straight a ам. пълно отличие 20. they are all of a size те всички са еднакви/една и съща големина 21. they were killed to a man те бяха избити до един 22. един, една, едно (често не се превежда) 23. за разпределяне на, за, в (често не се превежда) 24. известен, някакъв 25. някакъв, някой си 26. със собствени имена като, който прилича на
    * * *
    A, a [ei] I. n (pl As, A's [eiz]) 1. буквата А; from A to Z от край до край, от началото до края, изцяло; напълно, от игла до конец (разг.), всичко, подробно, докрай, изведнъж, анблок; 2. уч. отлична оценка; straight \A ам. пълен отличен; 3. муз. ла; \A flat ла бемол; \A sharp ла диез; II. [ə, ei] 1. indefinite article пред съгласни звуци (напр. a pen); пред гласни звуци, а понякога и пред "h" в неударена сричка се употребява дублетната форма an (напр. an hour): what \A mistake каква грешка! what \A pity! колко жалко! 2. пред съществителни за брой: \A lot много; \A great many множество, много; \A hundred сто; 3. пред собствени имена: he is \A Mozart in composing в композирането той е (истински) Моцарт; 4. един и същ; of \A height с една и съща височина, еднакво високи; 5. известен, познат, точно определен, някакъв: in \A way в известен (някакъв) смисъл; 6. който и да е, всеки; \A man must eat човек трябва да се храни; 7. при означаване на очевидно мн.: many \A year много години; 8. някой си, кой да е, еди-кой си (разг.), неопределен [ei]; \A Mr. Smith някой си г-н Смит; III.[ə] ост., диал. = of; house \A wood къща от дърво, дървена къща, хижа; IV. aa [a:] шотл. = all; V. a- представка 1. със значение на предлога on: aboard на борда; aside настрана; 2. редуцирана форма на староанглийското of: anew, afresh наново, отново, пак, отначало, още веднъж, повторно, втори път; VI. prep ист., непр., смесено с indef. art. (в думи като: aglow, ablaze) всеки, за, на; three times \A day три пъти дневно.

    English-Bulgarian dictionary > A

  • 114 brigade

    {bri'geid}
    I. 1. воен. бригада
    BRIGADE-major началник-щаб на бригада
    2. ам. воен. голяма войскова част
    3. бригада, команда, отряд
    II. v воен. сформирам бригада/бригади
    * * *
    {bri'geid} n 1. воен. бригада; brigade-major началник-щаб на бригад(2) v воен. сформирам бригада/бригади.
    * * *
    отряд; бригада;
    * * *
    1. brigade-major началник-щаб на бригада 2. i. воен. бригада 3. ii. v воен. сформирам бригада/бригади 4. ам. воен. голяма войскова част 5. бригада, команда, отряд
    * * *
    brigade[bri´geid] I. n 1. воен. бригада; (в кавалерията) бригада (два конни полка); (в артилерията) отделение (четири батареи); (в пехотата) три или четири дружини (батальони); 2. ам. воен. голяма войскова част; 3. бригада, команда, отряд; • one of the old \brigade разг., прен. поборник; прен. изпитан, опитен; ветеран, стара кримка (за мъж); минала слава (за жена); II. v 1. воен. събирам полкове в бригада; придавам батарея и пр. към бригада; 2. групирам, събирам, обединявам, образувам група.

    English-Bulgarian dictionary > brigade

  • 115 burner

    {'bə:nə}
    n тех. горелка, дюза, инжектор
    a four-BURNER oilstove нафтова печка с четири дюзи
    * * *
    {'bъ:nъ} n тех. горелка; дюза; инжектор; a four-burner oilstove наф
    * * *
    горелка; дюза; инжектор;
    * * *
    1. a four-burner oilstove нафтова печка с четири дюзи 2. n тех. горелка, дюза, инжектор
    * * *
    burner[´bə:nə] n 1. тех. горелка; дюза, инжектор; 2. печка, пещ; 3. плоча ( електрическа); 4. човек, който пече или гори нещо; charcoal-\burner въглищар; brick-\burner тухлар; 5. реактор; 6. оксиженист; • to be on the back \burner на заден план съм; to be (put s.th.) on the front \burner на преден план съм (излизам на преден план), поставен съм за разрешаване.

    English-Bulgarian dictionary > burner

  • 116 drag

    {dræg}
    I. 1. тегля, дърпам
    2. влача (се), тътря (се), мъкна (се)
    3. протакам се, провлачам се, ставам скучен
    time DRAGs времето минава бавно
    DRAGging pain непрекъсната болка
    4. изоставам
    5. бранувам, грапя
    6. чистя с драга (дъно на река и пр.)
    търся с канджа (for)
    to DRAG one's feet нарочно се бавя/протакам
    to DRAG on/at a cigarette всмуквам от цигара
    drag in вмъквам без нужда (тема и пр.)
    drag on провлачам се, влача се, проточвам се (за време и пр.)
    drag out измъквам, извличам, провлачам, протакам, разтеглям (разказ и пр.)
    drag up изтеглям, отглеждам небрежно/как да е (дете)
    II. 1. тех. драга, канджа
    2. брана
    3. тех. кучка, спирателна обувка, брус
    4. прен. спирачка, бреме, товар, тежест, скучно/неприятно занимание/работа
    to be a DRAG on someone в тежест съм/преча на някого
    5. теглене, дърпане, бавно движение
    6. тежка шейна
    7. карета с четири коня
    8. вдишване, поемане, всмукване, глътка
    9. ав. (загуба на скорост поради) челно съпротивление
    10. лов. изкуствена диря
    11. ам. sl. влияние
    12. sl. кола, автомобил, състезание за най-бързо набиране на скорост
    1. ам. sl. улица, път (обик. main DRAG)
    1. sl. женски дрехи, носени от педераст, забава/събиране на педерасти
    15. sl. дрехи
    16. ам. sl. момиче, което човек води на забава и пр.
    are you going stag or DRAG сам ли ще ходиш или с мадама?
    * * *
    {drag} v (-gg-) 1. тегля, дърпам; 2. влача (се), тътря (се), мък(2) {drag} n 1. тех. драга; канджа; 2. брана;. тех. кучка, спир
    * * *
    тътря; тегля; теглене; бранувам; брана; вдишване; влача се; драга; драгирам; довличам; дърпане; дърпам; изтеглям; мъкна;
    * * *
    1. 1 sl. дрехи 2. 1 sl. кола, автомобил, състезание за най-бързо набиране на скорост 3. 1 ам. sl. влияние 4. 1 ам. sl. момиче, което човек води на забава и пр 5. are you going stag or drag сам ли ще ходиш или с мадама? 6. drag in вмъквам без нужда (тема и пр.) 7. drag on провлачам се, влача се, проточвам се (за време и пр.) 8. drag out измъквам, извличам, провлачам, протакам, разтеглям (разказ и пр.) 9. drag up изтеглям, отглеждам небрежно/как да е (дете) 10. dragging pain непрекъсната болка 11. i. тегля, дърпам 12. ii. тех. драга, канджа 13. sl. женски дрехи, носени от педераст, забава/събиране на педерасти 14. time drags времето минава бавно 15. to be a drag on someone в тежест съм/преча на някого 16. to drag on/at a cigarette всмуквам от цигара 17. to drag one's feet нарочно се бавя/протакам 18. ав. (загуба на скорост поради) челно съпротивление 19. ам. sl. улица, път (обик. main drag) 20. брана 21. бранувам, грапя 22. вдишване, поемане, всмукване, глътка 23. влача (се), тътря (се), мъкна (се) 24. изоставам 25. карета с четири коня 26. лов. изкуствена диря 27. прен. спирачка, бреме, товар, тежест, скучно/неприятно занимание/работа 28. протакам се, провлачам се, ставам скучен 29. теглене, дърпане, бавно движение 30. тежка шейна 31. тех. кучка, спирателна обувка, брус 32. търся с канджа (for) 33. чистя с драга (дъно на река и пр.)
    * * *
    drag[dræg] I. v (- gg-) 1. тегля, изтеглям, дърпам; влача (се), тътря (се), мъкна (се); • to \drag o.' s name through the mud оплювам някого, оклеветявам, очерням; to \drag o.' s feet ( heels) разг. бавя се, не се решавам, "ослушвам се", протакам; 2. протакам се, провлачвам се; ставам скучен; time \drags времето минава бавно (мудно); 3. изоставам; 4. бранувам, грапя; 5. драгирам; търся с канджа; 6. вдишвам дълбоко, всмуквам; to \drag on a cigarette дръпвам си от цигара; 7. комп. влача, издърпвам, премествам (изображение върху екрана чрез мишка). II. n 1. тех. драга; канджа; 2. брана; 3. кучка, спирателна обувка, брус; прен. спирачка, "опашка"; товар, бреме, тежест; to be a \drag on s.o. в тежест съм на някого, преча му; 4. разг. досада, нещо досадно (неприятно); exams are a \drag изпитите са голяма досада; 5. теглене, дърпане (на течение); бавно движение; 6. тежка шейна; карета с 4 коня; 7. = dragnet; 8. вдишване, поемане; to have a \drag ( on a cigarette) разг. дръпвам си (от цигара); 9. ав. челно съпротивление; 10. (изкуствена) следа, диря (по време на лов); 11. ам. sl влияние; 12. ам. sl вечеринка, училищна забава (танци); 13. sl кола; 14. sl женски дрехи (носени от мъж); дрехи; дрипи; парцали; in \drag в женски дрехи (за мъж, актьор); \drag club клуб за травестити.

    English-Bulgarian dictionary > drag

  • 117 fold

    {fould}
    I. 1. сгъвам (се), нагъвам (и с up), прегъвам (се), надиплям
    to FOLD something together/in two/in four свивам/сгъвам нещо на две/четири
    to FOLD one's arms скръствам ръце (и прен.)
    to FOLD one's hands сплитам ръце, държа си ръцете една в друга, прен. скръствам ръце, безделнича
    to FOLD back/down the blankets отмятам одеялата
    to FOLD up an umbrella затварям чадър
    to FOLD up a screen сгъвам параван
    seat that FOLDs back стол със сгъваема седалка (в театър и пр.)
    2. загъвам (се), загръщам (се), обвивам, увивам (in)
    3. прегръщам
    to FOLD someone in one's arms/to one's breast прегръщам някого
    4. тех. фалцувам, правя ръб (на картон-за да се сгъне)
    5. sl. провалям се
    fold up слизам от сцената (за пиеса), преставам да работя (за предрпиятие)
    II. 1. гънка, дипла, ръб (на сгънат плат)
    2. извивка (на змия)
    3. падина, гънка (на местност)
    4. геол. земна гънка, флексура
    III. 1. кошара, стадото в кошарата
    2. църк. лоно (на църква), паство
    IV. 1. затварям/прибирам в кошара
    2. наторявам (земя), като я ограждам за кошара
    * * *
    {fould} v 1. сгъвам (се), нагъвам (и с up); прегъвам (се); надип(2) {fould} n 1. гънка; дипла; ръб (на сгьнат плат); 2. извивка {3} {fould} n 1. кошара; стадото в кошарата; 2. цьрк. лоно (на ц{4} {fould} v 1. затварям/прибирам в кошара; 2. наторявам (земя)
    * * *
    фалцувам; сгъвам; свивам; скатавам; падина; паство; плисе; прегъвам; прегръщам; баста; гънка; дипла; загръщам; загъвам; кошара; лоно; надиплям;
    * * *
    1. fold up слизам от сцената (за пиеса), преставам да работя (за предрпиятие) 2. i. сгъвам (се), нагъвам (и с up), прегъвам (се), надиплям 3. ii. гънка, дипла, ръб (на сгънат плат) 4. iii. кошара, стадото в кошарата 5. iv. затварям/прибирам в кошара 6. seat that folds back стол със сгъваема седалка (в театър и пр.) 7. sl. провалям се 8. to fold back/down the blankets отмятам одеялата 9. to fold one's arms скръствам ръце (и прен.) 10. to fold one's hands сплитам ръце, държа си ръцете една в друга, прен. скръствам ръце, безделнича 11. to fold someone in one's arms/to one's breast прегръщам някого 12. to fold something together/in two/in four свивам/сгъвам нещо на две/четири 13. to fold up a screen сгъвам параван 14. to fold up an umbrella затварям чадър 15. геол. земна гънка, флексура 16. загъвам (се), загръщам (се), обвивам, увивам (in) 17. извивка (на змия) 18. наторявам (земя), като я ограждам за кошара 19. падина, гънка (на местност) 20. прегръщам 21. тех. фалцувам, правя ръб (на картон-за да се сгъне) 22. църк. лоно (на църква), паство
    * * *
    fold [fould] I. v 1. сгъвам (се), нагъвам (и с up); прегъвам (се); надиплям; to \fold o.'s arms скръствам ръце (и прен.); to \fold o.'s hands стискам ръце; прен. стоя със скръстени ръце; безделнича; to \fold up an umbrella затварям чадър; a seat that \folds back стол със сгъваема седалка (в театър и пр.); 2. загъвам (се), загръщам (се); обвивам, увивам (in); night \folded the earth нощта се спусна над земята; нощта обгърна пейзажа; 3. прегръщам; to \fold a person in o.'s arms (to o.'s breast) прегръщам някого; 4. тех. фалцувам; правя ръб (на картон, за да се сгъне); 5. sl провалям се, слизам от сцената (за пиеса); 6. разг. бивам закрит (за бизнес, магазин); спирам, прекратявам; II. n 1. гънка, чупка; баста, плисе; дипла; ръб (на сгънат плат); 2. падина, гънка (на местност); 3. геол. земна гънка; 4. разг. преустановяване; затваряне, закриване.III. n 1. кошара; стадото в кошарата; 2. лоно (на църквата); паство; 3. обединение, сдружение; клика; IV. v 1. затварям (прибирам) в кошара; 2. наторявам ( земя), като я ограждам за кошара.

    English-Bulgarian dictionary > fold

  • 118 four-blade

    four-blade[´fɔ:¸bleid] adj 1. четирикрилен, с четири крила (за въздушно витло); 2. с четири ножа (за режещ инструмент).

    English-Bulgarian dictionary > four-blade

  • 119 lower

    {'louə}
    I. 1. нисш, по-долен
    LOWER House Камара на общините
    LOWER classes/orders нисшите класи
    LOWER form/school първите четири класа на английското начално училище
    2. по-нисък, долен
    3. геом. долен
    4. ам. южен
    II. adv сравн. cm. от low по-ниско (за положение, звук)
    III. 1. спускам (платна, лодка и пр.), спускам се, навеждам, свеждам (очи и пр.)
    2. снишавам (се), спадам, снижавам (се), понижавам (и муз.)
    3. sl изпивам, гаврътвам
    4. прен. унижавам, уронвам, понижавам, деградирам
    to LOWER one's pride смирявам гордостта си
    IV. v мръщя се, навъсвам се, намръщвам се, чумеря се, потъмнявам, притъмнявам (и за небе)
    * * *
    {'louъ} а сравн. ст. от lowЄ 1. нисш, по-долен; L. House Камара(2) {'louъ} adv сравн. cm. от low" по-ниско (за положение,{4} {'lauъ} v мръщя се, навъсвам се, намръщвам се, чумеря се; п
    * * *
    чумеря се; спадам; спускам; снишавам; снижавам; смъквам; уронвам; понижавам; притъмнявам; намалявам; намръщвам се; низш;
    * * *
    1. i. нисш, по-долен 2. ii. adv сравн. cm. от low по-ниско (за положение, звук) 3. iii. спускам (платна, лодка и пр.), спускам се, навеждам, свеждам (очи и пр.) 4. iv. v мръщя се, навъсвам се, намръщвам се, чумеря се, потъмнявам, притъмнявам (и за небе) 5. lower classes/orders нисшите класи 6. lower form/school първите четири класа на английското начално училище 7. lower house Камара на общините 8. sl изпивам, гаврътвам 9. to lower one's pride смирявам гордостта си 10. ам. южен 11. геом. долен 12. по-нисък, долен 13. прен. унижавам, уронвам, понижавам, деградирам 14. снишавам (се), спадам, снижавам (се), понижавам (и муз.)
    * * *
    lower[louə] I. adj (сравн. ст. от low) низш, по-долен; \lower middle-class дребнобуржоазен; \lower animals низши животни; \lower regions ад, преизподня; шег. зимник (маза) на къща; кухня и помещение за прислуга; \lower world 1) земята; 2) ад; \lower abdomen долна част на корема; II. v 1. намалявам ( ниво), спадам, снижавам, редуцирам; муз. понижавам; 2. спускам, навеждам (очи; платна, лодка и пр.); спускам се; 3. мед. понижавам тонуса; 4. прен. унижавам, унизявам; уронвам, понижавам, деградирам; to \lower o.s. to унижавам се да; his arrogance \lowered him in her estimation авторитетът му пред нея бе уронен от неговата арогантност ; III. lower[´lauə] v мръщя се, намръщвам се, чумеря се, потъмнявам, притъмнявам (и за небе) ; IV. lower[louə] n мор. койка на първия етаж.

    English-Bulgarian dictionary > lower

  • 120 quadrilingual

    quadrilingual[¸kwɔdri´liʃguəl] adj който знае четири езика; написан на четири езика.

    English-Bulgarian dictionary > quadrilingual

Страницы

См. также в других словарях:

  • Langues slaves — Pour les articles homonymes, voir Slave. Langues slaves Région Europe centrale, Balkans, Europe de l Est, Sibérie, Extrême Orient russe Classification par famille …   Wikipédia en Français

  • List of numbers in various languages — The following tables list the names and symbols for the numbers 0 through 10 in various languages and scripts of the world. Where possible, each language s native writing system is used, along with transliterations in Latin script and other… …   Wikipedia

  • Langue slave — Langues slaves Pour les articles homonymes, voir Slave. Les langues slaves sont des langues indo européennes, du groupe balto slave, que plusieurs linguistes placent dans deux groupes séparés : les langues baltes et les langues slaves. Les… …   Wikipédia en Français

  • Langues Slaves — Pour les articles homonymes, voir Slave. Les langues slaves sont des langues indo européennes, du groupe balto slave, que plusieurs linguistes placent dans deux groupes séparés : les langues baltes et les langues slaves. Les langues slaves… …   Wikipédia en Français

  • Болгарский язык — Самоназвание: Български език Страны: Болгария, Украина …   Википедия

  • Български език — Болгарский язык Самоназвание: Български език Страны: Болгария и прилежащие к ней территории Румынии, Сербии, Македонии,Греции, Турции; этнические болгары в Молдавии и Албании,; болгарская диаспора в Испании, США, Канаде, Аргентине …   Википедия

  • тетраграм — (грч. од четири букви ) ознака за поимот Jahveh (името на Бога), што од страхопочит го пишувале само со четири букви, т. е. jhvh : под тетраграмот понекогаш пишувале адонај и потоа вокалите од тој назив ги вметнувале во тетраграмот на тој начин… …   Macedonian dictionary

  • Zahlen der Welt — In nahezu allen Sprachen der Menschen gibt es sprachliche Repräsentationen für Zahlen. Aus diesen Zahlworten oder Zahlnamen lassen sich interessante Schlussfolgerungen über die Entwicklung des Zählens und des Zahlenbegriffs sowie über… …   Deutsch Wikipedia

  • Zahlen in unterschiedlichen Sprachen — In nahezu allen Sprachen der Menschen gibt es sprachliche Repräsentationen für Zahlen. Aus diesen Zahlworten oder Zahlnamen lassen sich die Entwicklung des Zählens und des Zahlenbegriffs sowie sprachhistorische Entwicklungen nachvollziehen. So… …   Deutsch Wikipedia

  • Zahlen in verschiedenen Sprachen — In nahezu allen Sprachen der Menschen gibt es sprachliche Repräsentationen für Zahlen. Aus diesen Zahlworten oder Zahlnamen lassen sich interessante Schlussfolgerungen über die Entwicklung des Zählens und des Zahlenbegriffs sowie über… …   Deutsch Wikipedia

  • олимпијада — (грч. olympias) 1. а) временско растојание од четири години, т. е време од едни до други олимписки игри што се изведувале во чест на богот Зевс во областа Олимпија; 6) самите такви игри што се одржувале кон средината на летото и траеле по неколку …   Macedonian dictionary

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»