-
81 cendre
f. (lat. cinis, cineris) 1. пепел; réduire en cendre превръщам в пепел; le feu couve sous la cendre огънят тлее под пепелта; cendres volcaniques вулканична пепел; 2. pl. прах, тленни останки; mettre les cendres de qqn. dans une urne поставям праха на мъртвец в урна; 3. символ на покаянието. Ќ mercredi des cendres църк. първият ден на великите пости ( у католиците). Ќ Hom. sandre. -
82 chapelle
f. (lat. pop. capella "lieu où l'on gardait la chape de Saint Martin, de cappa "chape") 1. параклис; капела; la chapelle Sixtine Сикстинската капела; 2. отделна част от църква със свой олтар; chapelle latérale страничен параклис в църква; 3. всички свещеници на един параклис; всички певци в един параклис; maître de chapelle ръководител на хор в църква; 4. прен. кръг, школа, затворена група; клан; 5. техн. полусферична част на фурна; 6. съвкупност от предмети, необходими за отслужване на литургия. Ќ chapelle ardente стая, покрита с черно и осветена със свещи, в която е изложено тялото на мъртвец. -
83 débris
m. (de débriser) обикн. pl. 1. остатък, останки (от счупени предмети); 2. въобще остатъци от нещо, развалини; débris des fossiles вкаменени остатъци; 3. ост. останки (от мъртвец); 4. нар. възрастен човек. -
84 décédé,
e adj. (de décéder) мъртвец, смъртник, покойник. -
85 dépouille
f.(de dépouiller) 1. свлечена кожа (на влечуго); одрана кожа (на добитък); 2. pl. воен. плячка; 3. остатък; dépouille mortelle труп на мъртвец; dépouilles opimes богата плячка от победени. -
86 devoir2
m. (de devoir) 1. дълг, длъжност, задължение; 2. пост, работа; 3. ученическо упражнение, домашно; 4. pl. почести, почитания; rendre les derniers devoir2s отдавам последни почести (на мъртвец); rendre ses devoir2s а qqn. поднасям някому почитанията си. -
87 docimasie
f. (gr. dokimasia) 1. ист. събиране на сведения, на което са били подложени служителите в Древна Атина; 2. хим., ост. количествен анализ на металните минерали; 3. мед. изследвания върху органите на мъртвец за установяване условията на смърт. -
88 enterré,
e adj. (de enterrer) 1. заровен, затрупан, закопан, погребан; 2. m. погребан, заровен мъртвец; 3. m. погребално шествие; 4. m. прен. изоставяне. -
89 enterrer
v.tr. (de en- et terre) 1. погребвам, заравям; enterrer un mort погребвам мъртвец; 2. разш. присъствам на погребение; 3. прен. осъждам на забрава, изоставям, усамотявам, погребвам; enterrer ses illusions погребвам илюзиите си; 4. крия, скривам, потулвам, спотайвам; 5. заравям в земята (семена и др.); s'enterrer оттеглям се от света, уединявам се; заравям се, закопавам се. Ќ Ant. déterrer, exhumer. -
90 entre
prép. (lat. inter) 1. между, измежду; entre les deux между двамата; entre la vie et la mort между живота и смърта; entre nous soit dit между нас казано; 2. помежду, между; la plupart d'entre nous повечето от нас; 3. във; entre mes mains в ръцете си; 4. loc.adv. entre temps междувременно; entre autres между другото. Ќ entre deux âges зряла възраст; entre chien et loup привечер, по здрач; entre la poire et le fromage на края на обяда, когато човек става по-приказлив; entre les deux ни добре, ни зле; entre vent et marée мор. тласкан от вятъра в една посока, а от прилив или отлив в друга; entre deux chaises деликатно положение; entre deux eaux не вземам ничия страна; entre deux feux между две опасни положения; entre quillemets прен. в кавички; entre quatre murs затворен (насила или не); entre quatre planches умрял, мъртвец в ковчег; entre deux portes набързо, без много церемонии; entre promettre et tenir il y a du chemin по-лесно е да се обещава, отколкото да се изпълнява обещаното; entre le zist et le zest горе-долу, що-годе, нито много лош, нито много добър. -
91 exhumation
f. (de exhumer) 1. изравяне (на мъртвец); 2. прен. откриване, изнамиране. Ќ Ant. inhumation, enfouissement. -
92 exhumer
v.tr. (lat. méd. exhumare, d'apr. inhumare; de ex "hors de" et humus "terre") 1. изравям (мъртвец); 2. прен. откривам, изнамирам. Ќ Ant. inhumer, enfouir, ensevelir. -
93 incinération
f. (bas lat. incineratio) 1. изгаряне, превръщане в пепел, изпепеляване; 2. кремиране на мъртвец. -
94 incinérer
v.tr. (lat. incinerare, de cinis "cendre") 1. изгарям, превръщам в пепел; изпепелявам; 2. кремирам труп на мъртвец. -
95 levée
f. (de lever) 1. вдигане, снемане, сваляне, махане; levée d'un siège вдигане на обсада; 2. прибиране; faire la levée des grains прибирам житото (реколтата); 3. вдигане, прекратяване; levée d'une séance прекратяване на заседание; 4. събиране; la levée des impôts събиране на данъците; 5. вземане, прибиране (писма от пощенска кутия); 6. привикване на военна служба, свикване под знамената; набор; 7. карти, взети при игра с по-голяма карта; 8. насип, дига за задържане водите на река, канал; 9. снемане ( план). Ќ levée de boucliers ист. демонстрация на римски войници срещу водача им; остра съпротива срещу авторитетна личност; levée du corps официален акт, при който се изнася тялото на мъртвец, за да бъде погребано. Ќ Hom. lever. -
96 libera
m.inv. (mot lat. "libérez") рел. молитва за мъртвец ( у католиците). -
97 lit
m. (lat. lectus) 1. легло, креват; одър; постеля; lit de camp походно легло; lit de sangle сгъваемо брезентово легло; lit-cage желязно сгъваемо легло; lit de repos кушетка; lit de mort смъртен одър; lit de feuillage постеля от шума; lits jumeaux сдвоено легло; garder le lit лежа болен на легло, пазя леглото; se mettre au lit, aller au lit лягам си; 2. русло, речно корито; 3. ред, слой, пласт, залежи; lit d'argile глинен пласт. Ќ comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш; enfants du premier lit, du second lit деца от първи брак, от втори брак; faire lit а part спя отделно (за съпрузи); lit de justice ист. тържествено събрание на парламента, на което присъствал и кралят; lit d'un courant място в река, където течението е най-силно; lit du vent направление, посока на вятъра; au saut du lit рано сутрин; jusqu'а son lit de mort до края на живота си; mourir dans son lit умирам от естествена смърт; lit de parade легло, на което е поставен мъртвец преди тържествено погребение. Ќ Hom. li, lie: formes des v. lier, lire. -
98 mort,
e adj. (lat. pop. °mortus) 1. мъртъв, умрял; il est mort, depuis longtemps той е мъртъв отдавна; 2. лишен от живот, от дейност; мъртъв; 3. който вече не се говори, мъртъв (за език); 4. увяхнал (за растение); 5. m., f. мъртвец, покойник; le royaume des morts царството на мъртвите; 6. m. играч, изключен от играта; изгорял ( при някои игри на карти). Ќ être plus mort, que vif много съм уплашен, умирам от страх; faire le mort, оставам пасивен; nature mort,e худ. натюрморт; њuvres mort,es части на кораб на плавателната линия; papier mort, необгербван документ; point mort, техн. мъртва точка; temps mort, техн. мъртво време. -
99 reconnaître
v.tr. (lat. recognoscere "reconnaître; inspecter; examiner") 1. спомням си, познавам, разпознавам; reconnaître qqn. разпознавам някого; l'animal reconnaît son maître кучето разпознава стопанина си; reconnaître le corps d'un mort разпознавам трупа на мъртвец; 2. признавам; reconnaître ses péchés признавам греховете си; reconnaître qqn. comme chef признавам някого за началник, ръководител; 3. съзнавам; 4. разузнавам; правя разузнаване; 5. благодарен съм, признателен съм, благодаря; reconnaître un service благодарен съм за услуга; 6. узаконявам; признавам за законен; reconnaître un nouveau pays признавам нова страна; 7. констатирам, установявам; après l'examen on reconnut qu'il fallait opérer след прегледа се установи, че е нужна операция; se reconnaître 1. познавам себе си (в някого); намирам общи черти; 2. опознаваме се; 3. признавам си (грешки, вина); 4. ориентирам се; 5. разпознаваме се; 6. отличавам се, разпознавам се; le grand professionnel se reconnaît par големият професионалист се разпознава по. Ќ Ant. confondre; oublier; contester; dénier; méconnaître, refuser; protester. -
100 transférer
v.tr. (lat. transferre) 1. прехвърлям, премествам; пренасям; transférer le corps, les cendres d'un mort пренасям тялото, праха на мъртвец; 2. премествам служебно; 3. превеждам (парична сума); 4. прен. пренасям, прехвърлям (чувство и др.).
См. также в других словарях:
мъртвец — същ. труп, мъртъв, покойник, смъртник … Български синонимен речник
Epizod — is a Bulgarian rock/heavy metal/epic metal band formed in 1988 in Sofia. The first songs of the band were inspired by the French poet Francois Villon. Epizod are famous in Bulgaria for their concerts which include theatre, an Orthodox church… … Wikipedia
Епизод (группа) — Епизод Жанры Хард рок Хэви метал Фолк метал Годы 1989 настоящее время Страна … Википедия
На каждом километре — На всеки километър … Википедия
бледен — прил. блед, бледолик, избледнял, побелял, посърнал, безцветен, мътен, тъмен, повехнал, пребледнял, малокръвен, анемичен, изпит, обезцветен, пожълтял, прежълтял, жълт, мъртвешки, като на мъртвец, побледнял прил. неясен прил. смътен, слаб прил. мек … Български синонимен речник
изпит — същ. изпитване, проверка същ. изпитание, изпития, мъка, мъчение, страдание, тормоз прил. изсмукан, слаб, отслабнал, болнав, бледен, анемичен, хилав, сух, мъртвешки, като мъртвец, посърнал, пожълтял прил. измъчен, измършавял прил. изтощен прил … Български синонимен речник
останки — същ. отпадъци, остатъци, трохи същ. развалини, пепелище същ. труп, прах, мъртвец, покойник същ. изрезки, брак, боклук, смет, отработена вода, канални води, изпражнения … Български синонимен речник
покойник — същ. мъртвец, смъртник, починал, труп … Български синонимен речник
починал — гл. умрял, мъртъв, издъхнал, труп, мъртвец … Български синонимен речник
труп — същ. мъртвец, останки същ. леш, мърша същ. организъм, тяло, туловище, снага, стан … Български синонимен речник
тяло — същ. плът, снага, организъм, туловище същ. труп, тленни останки, мъртвец същ. предмет, вещ, нещо същ. корпус същ. външен вид, външност, фигура същ. човешки организъм … Български синонимен речник
