-
101 emperrada
f вж. tresillo ( игра на карти). -
102 encuentro
m 1) среща; 2) откриване, намиране; 3) сблъскване, стълкновение; 4) противоречие; 5) анат. подмишнична яма; 6) находка; 7) сблъскване, блъскане на рога (при животни); 8) хвърляне на два зара с еднакви точки или на две еднакви карти; 9) подбор, пасване на цветовете; 10) спорт. среща, състезание; 11) воен. сблъсък; 12) сгъвка на крило; 13) разправия, караница; 14) полигр. празно място в текст за попълване с друг цвят букви; ir al encuentro de uno търся да срещна някого; salirle a uno al encuentro а) посрещам; б) прен. противопоставям му се; в) прен. предупреждавам, изпреварвам го ( преди да каже или направи нещо). -
103 entrada
f 1) вход; entrada delantera (trasera, lateral) преден (заден, страничен) вход; entrada libre вход свободен; entrada prohibida вход забранен; 2) начало, първи ден (на месец, на година); 3) театр. сбор (от пари, зрители и др.); 4) билет (за кино, театър, мач и пр.); 5) встъпване, постъпване, влизане; examen de entrada приемен изпит; 6) воен. навлизане, нахлуване; 7) Куб., М. нападение, бой; 8) блюдо между супата и печеното; 9) титулна страница (на книга); 10) pl постъпления, приходи; 11) муз. влизане (на партия, инструмент); 12) прен. разрешение, достъп до нещо, възможност; 13) приятелство, близост, фамилиарност; 14) влизане в игра на карти; 15) pl право, достъп до двореца; 16) излизане на сцената; 17) връх на греда, влизащ в стената; 18) спорт. влизане, блъскане; 19) начална вноска; 20): entrada sangría печатен ред, който започва навътре (нов абзац); 21) лексикална, речникова единица; entradas y salidas de una casa приходи и разходи, наследство; cuota de entrada встъпителна вноска; visado de entrada входна виза; derechos de entrada вносно мито; permiso de entrada разрешение за внос; de primera entrada от пръв опит; irse entrada por salida запазвам равновесие; entradas y salidas разг. интриги, сплетни. -
104 espada
1. f 1) меч; 2) воен. шпага; 3) пика (цвят на карти); 4) риба-меч; 2. m тореадор, въоръжен с шпага; entre la espada y la pared adv разг. в опасна ситуация; quedarse a espadas прен., разг. проигравам всичко, губя всичко; sacar la espada por заставам в защита на...; ser buena espada прен. умел съм в литературни диспути; tirar uno de la espada измъквам сабята. -
105 espadilla
f 1) малък меч; малка шпага; 2) мъналка, млица (за очукване на лен, коноп); 3) асо пика (карти); 4) мор. запасно кормило. -
106 faraón
m 1) ист. фараон, египетски владетел; 2) фараон (игра на карти); 3) (калҐ) циганин, който пее и танцува много хубаво. -
107 florear
1. tr 1) украсявам, окичвам с цветя; 2) отделям най-фино брашно от първото пресяване; 3) хитрувам на карти; 4) разг. ухажвам; 5) Ч., Салв. избирам най-доброто; 2. intr 1) правя да трепти върха на шпагата; 2) муз. изпълнявам арпеж, подръпвам две или три струни на китарата; 3) Кол., Гват., Хонд. разцъфтявам, цъфвам. -
108 flux
m 1) Анд., Амер. мъжки костюм; 2) в игра на карти поредица от един цвят, кульор; hacer uno flux прен., разг. прахосвам свое или чуждо имущество. -
109 ginebra1
f 1) старинен музикален инструмент (подобен на ксилофон); 2) вид игра на карти; 3) прен. бъркотия, суматоха; 4) прен. неясни звуци (шепот, ропот). -
110 guía
1. m 1) вожд, водач, ръководител; 2) екскурзовод, гид, водач (на туристи); 3) воен. ефрейтор, сержант; 2. f 1) прен. ориентир; водач; 2) жалон; 3) пътеводител; справочник; ръководство; 4) товарителница, товарен документ; 5) кормило; 6) pl юзда, поводи; 7) pl краища на мустаци; 8) запалителен фитил (на оръдие); 9) лозова пръчка, около която се оформят новите израстъци; 10) основно стъбло на храст; 11) измама в игра на карти; echarse con las guías (con guías y todo) sobre uno прен. нахвърлям се върху някого, без да му дам възможност да отговори. -
111 juego
m 1) игра, развлечение, забавление; juego de azar (de suerte) хазартна игра; juego de naipes игра на карти; juego de billar билярд; juego de interés (de envite) залагания; juego de palabras (vocablos, voces) игра на думи; 2) сервиз, комплект; гарнитура; juego de tocador тоалетни принадлежности; juego de porcelana порцеланов сервиз за кафе, чай; 3) екип, серия; hacer juegos malabares; juegos de pasa pasa жонглирам, върша фокусничества; 4) проблясък, изменчивост (на вода, светлина); 5) прен. умение за постигане на цел; 6) pl спорт. игри; Juegos Olímpicos Олимпийски игри; 7) de + sust зала, игрище за + значението на съществителното; juego de pelota игрище за футбол, баскетбол и др.; 8) хлабавина, луфт (на панти и др.); juego de niños прен. детска игра; непоследователна постъпка; juegos florales конкурс за поезия, основан в Прованс; abrir (el) juego започвам играта; conocerle (verle) a uno el juego прен. ясна ми е играта на някого, разбирам намерението му; darse bien (mal) el juego върви ми, имам късмет (нямам късмет, не ми върви); desgraciado en el juego, afortunado en amores разг. на който не му върви в играта, върви му в любовта; fuera de juego прен. вън от играта; poner en juego una cosa прен., разг. залагам нещо; por juego на шега, на игра; doble juego прен. двойна игра; dar juego a alguien (algo) а) прен. предлагам възможности; б) давам повод за коментари; entrar alguien (algo) en el juego влизам в играта, участвам, намесвам се в; hacer el juego a alguien прен. благоприятствам нечии интереси; играя по свирката на някого; hacer juego съчетавам се добре с друго нещо, отивам, подхождам; irse de juego разг. отивам на купон. -
112 julepe
m 1) фарм. микстура, сироп (лекарство); 2) игра на карти; 3) прен., разг. укор; 4) прен., разг. наказание; 5) прен., разг. страх, уплаха; 6) изхабяване, прекалена употреба; 7) усилие, непосилен труд; 8) прен., разг. удар, бой, налагане; 9) прен. П. Рико безпорядък, разправия; dar (meter) un julepe a alguno прен., разг. а) трупвам на някого много и трудна работа; б) давам му зор, карам го да бърза; llevar uno julepe нямам никаква полза, изгода. -
113 julepear
1. intr играя коз (на карти); 2. tr 1) Арж., Пар., Ур. плаша, всявам страх (и като prnl); 2) М., Ник. упреквам, тормозя; 3) Кол. причинявам притеснение, досада (за предмети); 4) Кол. настоявам, бързам; 5) П. Рико шегувам се, закачам се. -
114 levantar
1. tr 1) вдигам; поставям на високо; 2) повишавам; 3) изправям, поставям право (за нещо приведено); 4) издигам; 5) въздигам, строя; 6) свиквам в армията, произвеждам набор; 7) снемам, прибирам; levantar el campo вдигам лагера; 8) вдигам, подплашвам (дивеч); 9) свалям, отнемам, снемам; levantar la multa отменям глоба; levantar el sitio вдигам обсада; 10) деля, цепя карти; 11) хвърлям по-силна карта; 12) прост. крада, ограбвам; 13) разоравам; 14) прибирам реколта; 2. prnl 1) ставам (от сън, прав); 2) издигам се; levantar en armas вдигам се на оръжие; 3) ставам от леглото (след болест); 4) разбушувам се (за вятър, море); 5) прояснявам се ( за небе), оправям се (за време); levantar acta съставям протокол; levantar el vuelo а) политам, излитам (за птица); б) прен., разг. ставам самостоятелен (за младеж); levantar uno hacia arriba (tan alto) прен. ядосвам някого; levantar uno la cabeza прен., разг. оживявам се, възстановявам се; изправям глава. -
115 libro
m 1) книга; libro de texto учебник; 2) счет. приходо-разходна книга; libros de comercio счетоводни книги; libro mayor счет. главна книга; libro borrador счет. чернова книга; libro de caja икон. касова книга; libro de cuentas икон. фактурна книга; libro de inventario икон. инвентарна книга; libro de almacén икон. складова книга; 3) предмет на нагледно обучение; 4) анат. книжка, третата кухина на стомаха на преживни животни; libro de caballerías рицарски роман; ahorcar los libros прен., разг. зарязвам учение; libro de bolsillo джобно издание на книга; libro de cabecera настолно четиво; libro de Job книгата на Йов; libro de las cuarenta hojas прен. тесте карти; libro de mano ръкопис; libro facsímil факсимиле; libro talonario чекова книжка; hablar como un libro прен. говоря като по книга (правилно, уверено); hacer uno libro nuevo прен., разг. започвам нов живот; libro cerrado no saca letrado proverb затворената книга не може да те направи образован. -
116 limpio,
a 1. adj 1) чист, спретнат; poner en limpio, преписвам на чисто; 2) чист, без примеси; 3) чистоплътен; 4) без нищо излишно; 5) ост. от чиста раса, с чиста кръв; 6) прен. безвреден; 7) прен. безпаричен; 8) прен., разг. невежа; 9) чист, непорочен; 10) прен. ясен, незамъглен; 11) прен. честен; jugar limpio, а) играя честно (на карти); б) действам честно, открито; quedar (dejar, estar) limpio, оставам (оставям, съм) без грош, без пукната пара; 2. adv чисто, честно; en limpio, чисто, без разходите. -
117 martingala
f 1) удачен ход, комбинация (в игра на карти); 2) хитрост, машинация; 3) pl партенки. -
118 mirar
1. tr 1) гледам; поглеждам, разглеждам; mirar a la cara а) гледам право в очите; б) любувам се; mirar de soslayo гледам изкосо; mirar de hito en hito гледам втренчено; mirar de reojo а) гледам накриво; б) гледам отвисоко; mirar con ceño мръщя се, чумеря се; mirar con el rabo (rabillo) del ojo поглеждам с крайчеца на окото; mirar por encima хвърлям повърхностен поглед; 2) внимателно разглеждам; оглеждам; 3) гледам, обърнат съм към, гледам (за здание, двор, прозорец); 4) прен. обмислям, претеглям; bien mirado ако добре се помисли; 5) засягам, отнасям се (за нещо); por lo que mira a що се отнася до...; 6) имам предвид; 7) прен. интересувам се от определена цел; solo mira a su provecho гледа само ползата си; 8) наблюдавам някого; 9) прен. грижа се за някого; гледам, пазя; отнасям се с внимание (с предл. por); 10) прен. търся, информирам се, изяснявам; 11): Ўmira! interj виж! ей! слушай! виж сега!; mira lo que haces внимавай какво правиш; mírame y no me toques прен., разг. за слаб, крехък, деликатен човек, или за чупливи предмети; Ўmira quién habla! виж кой го казва! mirar a ver разг. гледам, изяснявам си нещо; mirarse en una cosa а) прен., разг. дълбоко ценя, наслаждавам се на нещо; б) обмислям преди да взема решение; mirarse uno en otro прен. оглеждам се в някого като в огледало; mirarse unos a otros прен. споглеждаме се; miren si es parda прен., разг. за някой, който лъже или преувеличава; mirar bien (mal); mirar con buenos (malos) ojos отнасям се доброжелателно (недоброжелателно); уважавам (не уважавам); mirarse a la sombra прен. имам високо мнение за външността си; mirarse las uñas а) безделнича, мързелувам; б) играя на карти; mirarse en uno а) гледам някого в очите; б) любувам се, не мога да се нагледам на някого; в) подражавам, взимам пример от някого; 2. prnl 1) гледам се; 2) любувам се на себе си. -
119 monte
m 1) планина; 2) връх; 3) гора; monte alto а) гора с големи дървета; б) самите дървета; monte bajo храсталак, горски гъсталак; monte pardo дъбова гора; monte blanco сечище; 4) прен. планина, кам€ра; 5) прен. пречка, препятствие; 6) monte pío заложна къща; 7) хазартна игра; 8): monte banca игра на карти; 9) Куб., Пан., П. Рико, Ур., Вен. покрайнини, поле; 10) М. пасище, трева; monte de Venus а) Венерин хълм (при жените); б) възглавничка в основата на пръстите; andar (echarse) uno a monte а) прен. хващам гората, крия се от правосъдието; б) прен., разг. преставам да посещавам обичайните места; в) прен. хващам лоши пътища; criado a monte прен. Ур. хванат от гората, див; montes de oro, montes y maravillas прен., разг. планини от злато, чудеса (при обещания); ser uno de monte y ribera прен., разг. дялан камък съм, ставам за всичко; tirar uno al monte прен., разг. тегли ме, влече ме към нещо. -
120 mus1
m мус (игра на карти); no hay mus1 прен. не става, няма да мине ( отказ).
См. также в других словарях:
карти́рование — картирование … Русское словесное ударение
КАРТИ ГЕОКРІОЛОГІЧНІ (карти мерзлотні) — карты геокриологические geocryological mарs *geokryologische Karten, Frostbodenkarten відображають будову і характеристики кріолітозони. Розрізняють аналітич. і синтетич. К.г. На аналітич. К.г. показують всі осн. характеристики геокріологіч.… … Гірничий енциклопедичний словник
Карти́рование — в генетике установление порядка расположения генов и относительного расстояния между ними в группе сцепления … Медицинская энциклопедия
карти́на — ы, ж. 1. Произведение живописи в красках на куске холста, доске, листе бумаги. На картинах, написанных масляными красками, в золотых рамах, были виды Крыма. Чехов, Случай из практики. 2. перен.; чего или какая. То, что можно видеть, представлять… … Малый академический словарь
карти́нка — и, род. мн. нок, дат. нкам, ж. 1. уменьш. к картина (в 1, 2 и 4 знач.); маленькая картина. 2. Рисунок, иллюстрация в книге. Книга с картинками. ◊ модная картинка устар. изображение модных фасонов платья. переводные картинки как картинка; как на… … Малый академический словарь
карти́нно — нареч. к картинный (во 2 и 3 знач.). А о том, что произошло у конюшен, Маше рассказала картинно и подробно всеведущая Аграфена Присыпкина. Лаптев, «Заря». Иду на «вы», продолжал Олег Андреевич и картинно выпятил грудь. Кукушкин, Хозяин … Малый академический словарь
карти́нность — и, ж. Свойство по прил. картинный (во 2 и 3 знач.). Рассказывал он об этом со свойственной старым солдатам особой картинностью изображения. Симонов, Дни и ночи … Малый академический словарь
карти́нный — ая, ое; тинен, тинна, тинно. 1. только полн. ф. прил. к картина (в 1 знач.). Картинная галерея. □ [Квартира Пекарского] всякий раз поражала меня блеском своих картинных рам, бронзы и дорогой мебели. Чехов, Рассказ неизвестного человека. 2. перен … Малый академический словарь
карти́шки — шек, шкам, мн. прост. уничиж. к карты (см. карта во 2 знач.). [Лариса:] Может, в картишки перекинемся? Арбузов, Иркутская история … Малый академический словарь
карти изчистена карта — словосъч. чистене, отпадъчни вещи, отпадъци, отхвърлен кандидат … Български синонимен речник
Мак-Карти — Мак Карти, Фредерик Олимпийские награды Велоспорт Бронза Лондон 1908 Командная гонка преследования Фредерик Мак Карти ( … Википедия
