-
61 géogénie
f. (de géo- et génie) теория за образуването на земята. -
62 gercement
m. (de gercer) напукване ( на кожата или повърхността на земята). -
63 germer
v.intr. (lat. germinare) 1. никна, кълна, започвам да се развивам; la semence germe dans le sol семето покълва в земята; 2. прен. зараждам се, пораждам се; une idée germe идеята се поражда. -
64 glacer
v.tr. (lat. glaciare, bas lat. glacia "glace") 1. заледявам; вледенявам; le gel glace le sol студът заледи земята; 2. изстудявам; glacer du champagne изстудявам шампанско; 3. замразявам, правя да измръзне, да вкочаняса; 4. прен. правя да изтръпне; смущавам, парализирам; votre attitude glace les gens поведението ви смущава, отблъсква хората; être glacé d'horreur вцепенен съм, парализиран съм от ужас; 5. захаросвам (плодове и др.); glacer des marrons захаросвам кестени; 6. лъскам, гланцирам; 7. готв. покривам с желе (за месо); se glacer замръзвам, вледенявам се, вкочанясвам се. Ќ glacer le sang лит. правя кръвта да замръзне във вените (от силен ужас и др.). Ќ Ant. dégeler, fondre, brûler, chauffer, échauffer, réchauffer; attirer, émouvoir, encourager, enivrer, enthousiasmer, exciter. -
65 globe
m. (lat. globus) 1. глобус; 2. стъклен похлупак; 3. разш. земно кълбо; 4. сфера; 5. ост. сферично тяло на звезда; 6. кристален глобус на лампа. Ќ globe oculaire очна ябълка; faire le tour du globe правя околосветско пътешествие; mettre qqn. sous globe гледам някого, като писано яйце; le globe terrestre Земята; globe de feu метеор. -
66 guiderope
m. (angl. guide-rope, du fr. guide et de l'angl. rope "corde") въже, което се влаче по земята при слизане на балон. -
67 ici
adv. (lat. pop. ecce hic, forme renforcée de his "ici") 1. тук; ici et là тук и там, навсякъде; par ici оттук, насам; jusqu' ici дотук; monsieur Dupont, ici présent господин Дюрон, тук присъстващ; 2. разш. сега, в този момент; je n'avais rien compris jusqu'ici нищо не бях разбрал досега; до този момент; d'ici а demain отсега до утре; d'ici en huit отсега (от днес) до след една седмица. Ќ d'ici là дотогава; ici-bas тук на земята; d'ici оттук, от този край, местност; d'ici peu скоро. -
68 induire
v.tr. (du lat. inducere "conduire dans, vers") 1. подтиквам; въвеждам; induire en erreur въвеждам в заблуда; 2. заключавам, правя извод, заключение по индукция; on peut induire la rotation de la Terre du mouvement des étoiles за въртенето на земята може да се предположи по движението на звездите; 3. физ. получавам ток по индукция. Ќ Ant. déduire. -
69 inférieur,
e adj. (lat. inferior, compar. de inferus "placé en dessous") 1. поставен по-долу, долен; la machoire inférieur,e долна челюст; cours inférieur, d'un fleuve долно течение на река; membres inférieur,s долни крайници, крака; 2. прен. низш; rang inférieur, низш чин; animal inférieur, низшо животно; 3. лошокачествен; 4. по-низкостоящ; 5. m., f. подчинен; 6. по-малък; 6 est inférieur, а 8 шест е по-малко число от осем. Ќ planètes inférieur,es планети, които са по-близо до Слънцето от Земята ( Меркурий и Венера). Ќ Ant. supérieur. -
70 ionosphère
f. (de ion et sphère) йоносфера (от 100 до 1000 км над повърхността на Земята). -
71 jonchée1
f. (de joncher) 1. цветя и зеленина, постлани по път; пътека, килим от цветя и зеленина (при тържествено посрещане); 2. голямо количество от разпръснати по земята предмети. -
72 juponner
v.tr. (de jupon) 1. ост. обличам с фуста, с пола; 2. слагам фуста, която издува полата; 3. покривам кръгла маса с покривка, стигаща до земята. -
73 lithosphère
f. (de litho- et -sphère) геол. литосфера (земята, земната твърд). -
74 lutte
f. (de lutter) 1. борба; lutte pour l'existence борба за съществуване; 2. война, бой, битка, борба; lutte а outrance борба на живот и на смърт; lutte émancipatrice освободителна война; lutte larvée тайна война; 3. спорт. състезание, двубой, борба; lutte gréco-romaine класическа борба; lutte libre свободна борба; lutte au tapis, lutte а terre борба върху пода, на земята ( в легнало състояние). Ќ de haute lutte с голяма сила, насила, ожесточено; lutte antipollution борба против замърсяване на околната среда; de vive lutte с всички сили. Ќ Ant. accord, paix. Ќ Hom. lut, luth. -
75 machine
f. (lat. machina "invention, engin") 1. машина, механизъм; machine а coudre шевна машина; machine а écrire пишеща машина; machine а calculer сметачна машина; machine а vapeur парна машина; machine hydraulique хидравлична машина; machine pneumatique пневматична машина; machine а forer сондажен агрегат; machine électronique електронна машина; machine agricole земеделска машина; machine-transfert (pl. machines-transferts) поточна линия от станоци; machine diesel дизелова машина; machine combinée комбайн; chambre а machines машинно отделение; machine а laver пералня; machine infernale адска машина; machine d'une montre механизъм на часовик; 2. ост. оръдие; machine de guerre обсадно оръдие; 3. организъм, машина; machine de l'homme човешкият организъм; 4. прен., ост. гениално произведение; 5. механизиране на сцена; 6. мор. la chambre des machines машинно отделение; 7. машина, кола, мотор; machine diesel дизелова кола; 8. механизиране; le siècle de la machine векът на механизацията; 9. худ. une grande machine голяма помпозна картина; 10. за жена или момиче, на което не се знае името. Ќ la machine ronde земята; machine а coudre (а découdre) картечница; faire machine arrière (en arrière) прекратявам, прекъсвам започнатата работа. -
76 marcotter
v. tr. (de marcotte) бот. отвеждам в земята клон, за да го присадя (за лоза, ягода и др.). -
77 mésosphère
f. (de méso- et -sphère) мезосфера (между стратосферата и йоносферата - на височина от 60 до 100 км от земята). -
78 messianisme
m. (de messie) рел. възвестяване на божието царство на земята. -
79 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
80 mordre
v. (lat. mordere) I. v.tr. 1. хапя, ухапвам, захапвам; ужилвам, клъввам; mon chien l'a mordu кучето ми го ухапа; 2. силно стискам, притискам; 3. стържа; la lime mord le métal острието стърже метала; 4. злословя; жигосвам; II. v.intr. 1. нахапвам, отхапвам; откъсвам, отщипвам (със зъби); 2. мор. захващам се, закачвам се на дъното (за котва); 3. мех. зацепвам; 4. кълва, налапвам въдицата (за риба); 5. разг. поддавам се на; III. v.tr.ind. 1. разбирам; mords-tu aux maths? разбираш ли от математика? 2. надвишавам нещо с края си, застъпвам нещо с края си; se mordre разкайвам се. Ќ mordre la poussière падам в цял ръст на земята; mordre а l'hameçon прен. хващам се на въдицата; излъгвам се, оставям се да бъда измамен; se mordre les doigts de qqch. разкайвам се горчиво; mordre а belles dents ям с голям апетит; mordre а la grappe приемам всичко каквото ми се предложи; se mordre la langue (les lèvres) съжалявам за нещо казано.
См. также в других словарях:
земята — същ. земното кълбо, планетата, вселената, планета, звезда, свят, мир … Български синонимен речник
потъвам в земята — словосъч. изчезвам, няма ме, дявам се, пръждосвам се … Български синонимен речник
Mila Rodino — Мила Родино English: Dear Motherland National anthem of Bulgaria Lyrics Tsvetan Radoslavov, 1885 … Wikipedia
Translations of The Lord's Prayer — The Lord s Prayer is a common tool used to compare languages. Since the publication of the Mithridates booksTwo examples are Mithridates de differentis linguis , Conrad Gessner, 1555; and Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde mit dem Vater… … Wikipedia
Earth and Man National Museum — Coordinates: 42°40′47″N 23°19′14″E / 42.67972°N 23.32056°E / 42.67972; 23.32056 … Wikipedia
Ancient Bulgarian calendar — The ancient Bulgarian calendar is based on observations of Jupiter (Yankul) and the Sun and is more precise than the modern Western calendar in use today. Under the ancient Bulgarian calendar system, the year has 365 (or 366) days, 4 quarters, 52 … Wikipedia
Bulgarische Nationalhymne — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Bulgarische Nationalhymnen — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Mila Rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Mila rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Nationalhymne Bulgariens — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Zwetan Radoslawow (Цветан Радославов[1], englische/internationale Transkription: Tsvetan Radoslavov) aus der Zeit des Serbisch… … Deutsch Wikipedia
