-
1 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
2 ravissant,
e adj. (de ravir) 1. очарователен, възхитителен, пленителен; 2. ост. който отвлича с насилие или ограбва с насилие. -
3 violence
f. (lat. violentia) 1. сила, буйност; utiliser la violence използвам сила; répondre а la par la violence отговарям на силата със сила; la violence de tempête силата на бурята; la violence d'une passion силата на страст; 2. насилие, жестокост; film de violence филм, изпълнен с жестокост; commettre des violences sur qqn. малтретирам някого; 3. бруталност, грубост. Ќ faire violence а une femme изнасилвам жена; faire violence насилвам, принуждавам чрез насилие; se faire violence налагам си поведение, противно на това, което желая спонтанно; se faire une douce violence ирон. приемам с удоволствие, след като съм се престорил, че не искам. Ќ Ant. calme, douceur, mesure, paix. -
4 arraché
m. (de arracher) спорт. изхвърляне (движение в щангите); а l'arraché брутално, силно, с насилие. -
5 brutalité
f. (de brutal) 1. грубост, бруталност, насилие; 2. неочакваност, рязкост, ненадейност. Ќ Ant. civilité, douceur, amabilité. -
6 casse1
f. (de casser) 1. чупене, счупване; 2. счупен предмет, парче, отломък от счупен предмет; 3. разг. уволнение, разжалване; donner la casse1 а qqn. уволнявам някого; 4. разг. насилие; 5. m. разг. обир. Ќ mettre une voiture а la casse1 закарвам кола в автоморгата. -
7 chanter
v. (lat. cantare, fréquent. de canere) I. v.intr. 1. пея; chanter faux пея фалшиво; chanter en play-back пея на плейбек; le coq chante петелът пее; 2. усмихвам се, нравя се, приятно мие е; si cela vous chante ако това ви е приятно; si ça vous chante ако това ви допада; II. v.tr. 1. пея, изпявам; chanter une chanson изпявам песен; 2. поет. възпявам, възхвалявам, превъзнасям; chanterune victoire възпявам победа; chanter victoire обявявам победа. Ќ chanter la messe отслужвам литургия; faire chanter qqn. шантажирам някого, изтръгвам признание чрез насилие; faire chanter qqn. sur un autre ton накарвам някого да запее друга песен. -
8 coaction
f. (lat. cogere "contraindre") юр. принуда, насилие. -
9 contrainte
f. (de contraindre) 1. принуда, принуждение, насилие; user de contrainte contre qqn., а l'égard de qqn. използвам принуда срещу някого; 2. смущение, притеснение; 3. неестественост, престореност; 4. задръжка; pleurer sans contrainte плача без задръжки, на воля; 5. техн. механично напрежение; 6. задължително правило, изискване; les contraintes de la discipline изискванията на дисциплината. Ќ contrainte par corps арестуване с цел плащане на дължими суми. Ќ Ant. affranchissement, libération, liberté; aisance, laisser-aller, naturel. -
10 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
11 emprise
f. (p. p. subst. de emprendre "entreprendre") 1. завладяване, завземане чужди земи чрез насилие (експроприация); 2. прен. силно влияние, въздействие, власт; avoir de l'emprise sur qqn. имам силно влияние над някого. -
12 férir
v.tr. (lat. ferire) нанасям удар, удрям; férir de l'épée удрям с меч. Ќ sans coup férir без насилие, без кръвопролитие, без никакво усилие; лесно. -
13 forcément
adv. (de forcé) 1. с насилие, по принуда, по необходимост; 2. мод. неизбежно, по необходимост, абсолютно. Ќ Ant. éventuellement, probablement. -
14 forcer
v. (lat. pop. °fortiare, de fortia) I. v.tr. 1. насилвам, разбивам, счупвам, строшавам; forcer une serrure разбивам, счупва брава; 2. ост. вземам с насилие, побеждавам; 3. насилвам, принуждавам, изнасилвам; 4. прекалявам, пресилвам, увеличавам; 5. ускорявам зреенето (на гроздето); 6. пресилвам, преуморявам; 7. преодолявам, превъзмогвам; 8. изкълчвам, изопачавам; II. v.intr. 1. мор. изпъвам се (за въже, платна и под.); 2. наддавам (на карти); 3. спорт. изразходвам голяма енергия за постигане на резултат; III. v. pron. насилвам се, принуждавам се насила; forcer а налагам си задължение. Ќ forcer la marche le pas ускорявам хода; forcer la porte de qqn. влизам насила у някого. -
15 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
16 non-violence
f. (de non et violence) липса на насилие, ненасилие. -
17 rapine
f. (lat. rapina, de rapere "prendre") 1. грабеж, отнемане с насилие, грабителство; 2. изнудване; 3. плячка. -
18 sévices
m. pl. (lat. sævitia "violence") грубо, жестоко третиране; насилие. -
19 vague1
f. (a. scand. vâgr) 1. вълна; les vague1s déferlent вълните се разбиват; 2. вълна, тласък; vague1 de chaleur гореща вълна; 3. прен. вълна (неща, които идват едно след друго, на верига, последователно); en vague1s successives на последователни вълни; vague1 d'assaut верижна атака; ешелон от атакуващи войски. vague1 d'oubli вълна от забрава; vague1 de violence вълна от насилие; vague1 de parfum вълна от ухание; 4. вълнообразна повърхност на нещо; 5. едра накъдреност на коса. Ќ vague1 de grève стачна вълна; faire des vague1s създавам трудности; скандализирам. -
20 violateur,
trice m., f. (lat. violator) 1. нарушител, който поругава нещо; 2. ост. човек, който е извършил насилие, изнасилване.
См. также в других словарях:
НАСИЛИЕ — общественное отношение, в ходе которого одни индивиды (группы людей) с помощью внешнего принуждения, представляющего угрозу жизни вплоть до ее разрушения, подчиняют себе других, их способности, производительные силы, собственность; узурпация… … Философская энциклопедия
Насилие — Насилие ♦ Violence Неумеренное применение силы. Иногда оно бывает необходимым (умеренность не всегда возможна), но никогда не бывает благом. Всегда достойно сожаления, но не всегда ожидаемо. Противоположностью насилия является мягкость (не… … Философский словарь Спонвиля
НАСИЛИЕ — физическое или психическое воздействие одного человека надругого, нарушающее право граждан на личную неприкосновенность (в физическом и духовном смысле). Физическое НАСИЛИЕ выражается в непосредственном воздействии на организм человека: нанесение … Финансовый словарь
насилие — Насилование, давление, принуждение, понука, репрессалии, принудительные меры, деспотизм, тирания. Нет извне понуки. Оказывать давление на кого.. Ср. . См. самовольство... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н.… … Словарь синонимов
НАСИЛИЕ — НАСИЛИЕ, насилия, ср. 1. Применение физической силы к кому нибудь. Следы насилия на теле. 2. Применение силы, принудительное воздействие на кого что нибудь. «Диктатура пролетариата есть власть революционная, опирающаяся на насилие над… … Толковый словарь Ушакова
Насилие! — Outrage! … Википедия
НАСИЛИЕ — см. СОЦИАЛЬНОЕ НАСИЛИЕ … Новейший философский словарь
НАСИЛИЕ — физическое или психическое воздействие одного человека на другого, нарушающее гарантированное Конституцией РФ право граждан на личную неприкосновенность. Физическое Н. выражается в непосредственном воздействии на организм человека: побои,… … Юридический словарь
НАСИЛИЕ — 1) применение определенной социальной группой различных форм принуждения в отношении других групп с целью приобретения или сохранения экономического и политического господства, завоевания тех или иных привилегий. Господствующие классы и другие… … Большой Энциклопедический словарь
НАСИЛИЕ — НАСИЛИЕ, я, ср. 1. Применение физической силы к кому н. Акт насилия. Следы насилия на теле. 2. Принудительное воздействие на кого н., нарушение личной неприкосновенности. Н. над личностью. 3. Притеснение, беззаконие (книжн.). Произвол и н.… … Толковый словарь Ожегова
НАСИЛИЕ — англ. violence; нем. Gezualt. Применение силы либо разного рода угроз по отношению к определенным соц. субъектам или их собственности с целью запугивания и принуждения к определенным действиям. Antinazi. Энциклопедия социологии, 2009 … Энциклопедия социологии
