-
41 so genannt
so genannt adj така наречен. -
42 cosidètto
agg така наречен. -
43 така
I. нрч 1. ainsi, de cette façon, de cette manière, comme cela, comme ça; дръжте се така! tenez-vous ainsi, comme ça! полека! така! doucement! bien, comme ça!; 2. si, tellement; II. съюз в съчет както..., така и de même que..., de même; III. частица 1. (за потвърждение) oui, c'est vrai, c'est ça; 2. (израз на някаква неопределеност) comme ça а и така donc, ainsi donc; как така? comment cela? и така нататък et ainsi de suite, et caetera, ainsi du reste, et patati et patata; така да се каже pour ainsi dire; разг comme qui dirait; така е il en est ainsi; щом като е така puisqu'il en est ainsi; така наречен appelé ainsi, ainsi nommé, dit; така и така quoi qu'on fasse; така, че (така, щото) de sorte que; току така sans fondement, sans cause, sans motif, sans raison, pour rien. -
44 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори. -
45 portuense
m жител на град, наречен Пуерто. -
46 client,
e m., f. (lat. cliens, clientis) 1. клиент; купувач; 2. редовен клиент; 3. m. икон. консуматор, вносител; 4. ист. в Древния Рим - плебей, който се е поставял под покровителството на патриции, наречен patron; 5. ост. човек, който се поставя под покровителството на някого. Ќ Ant. patron; fournisseur, marchand, vendeur. -
47 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
48 dit,
e adj. (de dire) 1. казан, уговорен; 2. споменат; 3. наречен; 4. m. литературен жанр през Средновековието ( на актуални теми). -
49 nommé,
e adj. (de nommer) 1. наречен, наименуван, споменат, назован; 2. определен, назначен; 3. loc. adv. а jour nommé, в уречения ден; а point nommé, впрочем. -
50 prénommé2,
e adj. (de prénommer) наречен, именуван ( за човек). -
51 prétendu,
e adj. et n. (de prétendre) 1. така наречен, предполагаем, мним, привиден; 2. m., f. жених, невеста ( по отношение един към друг). -
52 soi-disant
adj.inv. (de soi et disant, de dire) 1. тъй-наречен; мним; la soi-disante comtesse тъй наречената графиня; 2. loc.adv. така да се каже, уж; notre père venu а Paris, soi-disant pour affaires баща ни дошъл в Париж, така да се каже по работа. -
53 couple
['kʌpl] 1. n1) па́ра (подружжя; наречені; у танці)2) мисл. па́ра гончакі́в (хорті́в) ( на шворі)3) мех. па́ра сил4) ел. елеме́нт2. v1) з'є́днувати(ся); пов'я́зувати(ся), сполуча́ти(ся)2) спа́рювати(ся)3) одружи́тися4) зал. зчіпля́ти, зв'я́зувати(ся) -
54 bridegroom
женихнареченнареченныйсуженый -
55 bridegrooms
женихнареченнареченныйсуженый -
56 fiance
женихнареченнареченныйсуженый -
57 groom
грумженихконюхнареченнареченныйсуженый -
58 sogenannt <sog.>
така наречен <т. нар.> -
59 Апеляцїѧ
Апеляцїѧ нареченїе -
60 пара
гартуватигодиназагартовуватизагартуватинареченіподружжяпорапривчатипривчитипризвичаїтипризвичаюватиразсезонтермінчас
См. также в других словарях:
наречен — гл. назван, наименуван, именуван, кръстен, означен, посочен … Български синонимен речник
глаголемий — наречен; така наречен … Църковнославянски речник
германиум — (наречен во чест на земјата на германскиот хемичар К. Винклер кој го открил во 1886 г.) хем. елемент, атомска тежина 72, 59, реден број 32, хемиски знак Ge мек и сјаен метал, по својствата сличен на оловото се употребува како полупроводник во… … Macedonian dictionary
рекомий — наречен, наричан … Църковнославянски речник
Димитрий Св., Митрополит Ростовский — Митрополит Ростовский, родился в Декабре 1651 года близ Киева в Малороссийском городке Макарове, в котором родитель его Савва, по прозванию Туптало, был Полковым Сотником; при крещении он наречен был Даниилом; издетства воспитывался в… … Большая биографическая энциклопедия
Строгановы, род — (также Строгоновы) солепромышленники, именитые люди, бароны и графы. Историки XVIII в. производили род С. от татарского мурзы Золотой орды, основываясь на рассказе голландского ученого, бургомистра Николая Витзена, автора книги "Nord en Ost… … Большая биографическая энциклопедия
Библейские пророчества — Библия … Википедия
нареченыи — (223) прич. страд. прош. 1. Названный, прозванный: рабѹ б҃жию нареченѹ сѫщѹ въ кр҃щении иосифъ. а мирьскы остромиръ. ЕвОстр 1056–1057, 294б (запись); г҃и помози рабѹ своѥмɤ лазорю нареченомѹ богъши Надп 1161; престависѧ оц҃ь ѥго василии. въ се бо … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
Димитрий Иванович — внук великого князя Ивана III , сын Ивана Ивановича Молодого (1483 1509). По смерти Ивана Молодого, сына Ивана III от первой жены, Марии Борисовны Тверской, и наследника престола, возможными наследниками оказались Димитрий и сын Ивана III от… … Биографический словарь
Иов (в миру Иоанн) — первый патриарх русской церкви, умер 19 июня 1607 г. Происхождение и год рождения неизвестны. Воспитывался с детских лет в Успенском монастыре города Старицы. Между 1552 и 1555 годами постригся, а около 1569 г., после посещения обители Грозным ,… … Биографический словарь
Полоцкий Симеон Емельянович (Ситнианович-Петровский) — Полоцкий (Симеон Емельянович Ситнианович Петровский) знаменитый церковный деятель и писатель. Мирское имя его не известно; Симеоном он наречен был в монашестве, а название Полоцкий присвоено ему впоследствии в Москве по месту его первоначальной… … Биографический словарь
