Перевод: с французского на все языки

най-горната палуба на кораб

  • 1 spardeck

    m. (mot angl., de spar "barre" et deck "point") мор. спардек ( най-горната палуба на кораб).

    Dictionnaire français-bulgare > spardeck

  • 2 château1

    m. (lat. castellum, de castrum "camp") (pl. château1x) 1. феод. замък, крепост, кула, дворец; château1 fort укрепен замък; 2. богата частна къща, замък; 3. мор. надстройка на горната палуба на кораб. Ќ château1 d'eau воден резервоар на високо място за снабдяване на селище с вода; château1x en Espagne въздушни кули, неосъществими мечти; Le Château кралският двор; шег. Елисейския дворец (президенството); mener une vie de château1 водя охолен живот в безделие; château1 branlant дете, което се учи да ходи.

    Dictionnaire français-bulgare > château1

  • 3 franc-bord

    m. (de franc "libre" et bord) 1. земя без собственост покрай река или канал; 2. разстояние между нивото на водата и горната палуба на кораб.

    Dictionnaire français-bulgare > franc-bord

  • 4 gaillard2

    m. (ellipt. pour château gaillard "château fort") мор. 1. крайна част на горната палуба на кораб; gaillard2 d'avant крайна предна част на горна палуба; gaillard2 d'arrière крайна задна част на горна палуба; 2. надстройка в предната част на горната палуба.

    Dictionnaire français-bulgare > gaillard2

  • 5 dunette

    f. (de dune) най-горната площадка на задната част на кораб.

    Dictionnaire français-bulgare > dunette

  • 6 claire-voie

    f. (de chair et voie) (pl. claires-voies) 1. дъсчена ограда или под, чиито дъски са поставени разделено; 2. редица прозорци в горната част на кораб на готическа църква; 3. loc. adv. а claire-voie с междини; нарядко. Ќ Ant. fermé, plein.

    Dictionnaire français-bulgare > claire-voie

  • 7 coqueron

    m. (angl. cook-room) хамбар, склад за провизии ( на най-задната или най-предната част на кораб).

    Dictionnaire français-bulgare > coqueron

  • 8 décapiter

    v.tr. (lat. méd. decapitare) 1. обезглавявам, отсичам главата; 2. отнемам най-горната, връхна част (на дърво и др.); 3. отпушвам; se décapiter 1. обезглавен съм; обезглавявам се; 2. лишавам се от най-главното, най-същественото. Ќ cours d'eau décapité par capture каптиран водоизточник.

    Dictionnaire français-bulgare > décapiter

  • 9 superstructure

    f. (de super- et structure) 1. конструкция, издигната над друга конструкция; надстройка; 2. мор. съоръжения, които са над горната палуба; 3. работа извършвана над земята. Ќ Ant. fond, fondation; infrastructure.

    Dictionnaire français-bulgare > superstructure

  • 10 палуба

    БФРС > палуба

  • 11 battre

    v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов.

    Dictionnaire français-bulgare > battre

  • 12 berceau

    m. (a.fr. berz "ber") (pl. berceaux) 1. люлка (за малко дете); 2. прен. родно място; 3. детски години, най-ранна възраст, детство; 4. начало, люлка (място, откъдето нещо води началото си); le berceau de la civilisation люлката на цивилизацията; 5. архит. полукръгъл свод; 6. беседка с полукръгла форма на сводовете; 7. подпора на мотор, оръдие; 8. скеле за пускане на кораб във водата.

    Dictionnaire français-bulgare > berceau

  • 13 bordée

    f. (de bord) 1. мор. път, който изминава кораб, без да променя страната, изложена на вятъра; времетраенето на този път; 2. лъкатушене на кораб; 3. всичките оръдия от едната страна на кораба; bordée de tribord оръдия от дясната страна на кораба; bordée de bâbord оръдия от лявата страна на кораба; 4. прислуга на оръдията от едната или другата страна на кораба; 5. дежурство на част от прислугата при оръдията; petite bordée дневно дежурство; grande bordée най-дългото от нощните дежурства; 6. едновременна стрелба с оръдията от единия борд на кораб; 7. залп на бордовата артилерия.

    Dictionnaire français-bulgare > bordée

  • 14 eau

    f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва.

    Dictionnaire français-bulgare > eau

  • 15 gîte

    m. et f. (a. p. p. de gésir) 1. m. жилище, дом, подслон; свърталище; offir le gîte а qqn. предлагам подслон на някого; 2. m. леговище (на животно и най-вече на заек); 3. m. мин. залежи; 4. m. готв. долна част на телешки бут; 5. f. мор., в съчет. donner de la gîte накланям се встрани (за кораб); 6. f. място, където се е забил заседнал кораб.

    Dictionnaire français-bulgare > gîte

  • 16 ligne

    f. (lat. linea "(corde) de lin") 1. линия, черта; tracer (tirer) une ligne начертавам линия; ligne droite права линия; en ligne directe в права линия; ligne de flottaison линията, докъдето параходът стои потопен във водата; ватерлиния; 2. ред, редица; la ligne нов ред (при писане); 3. въдица; pêcher а la ligne ловя риба с въдица; 4. отвес; ligne de maçon отвес на зидар; 5. линия (за съобщения); ligne de chemin de fer железопътна линия; ligne aérienne въздушна линия; 6. воен. линия, укрепена линия, преден ред; ост. пехота; ligne de défense отбранителна линия; ligne de mire мерна линия; bâtiment de ligne линеен кораб; 7. граница, предел; ligne de partage des eaux вододел; ligne de démarcation демаркационна линия; ligne de départ, ligne d'arrivée спорт. старт, финал; 8. екватор; passer la ligne преминавам екватора; 9. прен. линия (начертан път); родствена линия, потомци; ligne de conduite линия на поведение; ligne paternelle, maternelle бащина, майчина линия; en ligne directe преки потомци; 10. разг. линия, фигура (на човек); 11. контур, очертание; 12. стара мярка за дължина, 1/144 от стъпката (2,25 mm); 13. мярка за дължина в Канада, 1/8 от инча (3,175 mm). Ќ en première ligne на първо място (най-напред); hors (de) ligne извънреден, изключителен; garder sa ligne оставам слаб; ligne de produits търг. серия от продукти.

    Dictionnaire français-bulgare > ligne

  • 17 maître

    m. (lat. magister) 1. господар; agir, parler en maître действам, говоря властно; 2. собственик, стопанин, домакин; être maître собственик съм, владея; 3. управител; maître d'hôtel домоуправител; 4. учител, преподавател, наставник; maître de musique учител по музика; 5. прочут човек (артист, художник, писател) в някоя област; 6. майстор; maître de ballet балетмайстор; passer maître en qqch. получавам званието майстор; майстор съм в нещо; 7. обръщение към адвокат, нотариус - господине; 8. магистър; grand maître d'un ordre велик магистър на орден; 9. началник; grand maître de l'artillerie началник на артилерията; 10. байно, бай (като обръщение); maître Jean бай Иван; 11. художник, скулптор (който притежава ателие и работи върху дадено произведение заедно с чираците); 12. adj. главен, най-важен; основен; maître valet главен прислужник; maître-autel главен олтар в църква; maître assistant главен или старши асистент; 13. adj. много голям; maître chou голяма зелка; 14. adj. разг. енергичен, властен. Ќ le charbonnier est maître dans sa maison всеки е господар у дома си; être maître de soi владея се, самообладавам се; maître d'équipage мор. боцман; maître Gouin лисица, лукав човек; maître Jacques слуга за всяка работа; tel maître, tel valet на лош господар, лош слуга; l'њil du maître бдителност, наблюдателност; seul maître а bord (après Dieu) единственият отговорен на борда на кораб; en maître властно; être maître а une couleur притежавам най-силната карта от дадена боя (в игра); être maître de faire quelque chose имам свобода на действие; passer maître en, dans qqch. ставам добър (сръчен, познавач) в нещо; trouver son maître намирам си майстора; nul ne peut servir deux maîtres погов. на кучето дръж, на заека беж.

    Dictionnaire français-bulgare > maître

  • 18 mettre

    v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître.

    Dictionnaire français-bulgare > mettre

  • 19 squelette

    m. (gr. skeletos, proprem. "desséché") 1. скелет; 2. прен. слаб, мършав човек; скелет; 3. прен. план на произведение; 4. корпус, скелет (на кораб, сграда и др.); 5. геол. le squelette d'une montagne тези части от планина, които са най-устойчиви на ерозия.

    Dictionnaire français-bulgare > squelette

  • 20 valeur

    f. (lat. valor) 1. стойност, цена; valeur d'achat покупна цена; valeur nominale номинална стойност; valeur d'un terrain цена на парцел; objet de valeur предмет с голяма цена; mettre un capital en valeur правя така, че капиталът да носи доходи; valeur ajoutée принадена стойност; taxe а la valeur ajoutée данък добавена стойност; juger qqch. au-dessous de sa valeur подценявам нещо; les valeurs morales d'une société моралните ценности на общество; valeur déclarée обявена стойност; 2. скъпо нещо; 3. ценни книжа; valeur mobilières ценни книжа; cours d'une valeur курс на ценни книжа; portefeuille de valeurs инвестиционен портфейл (съставен от ценни книжа); 4. валута; valeurs disponibles ликвидности, пари в наличност; 5. прен. важност, значение, достойнство; porter un jugement de valeur sur qqch. изразявам високото си мнение за нещо; 6. лит. доблест, храброст, мъжество; 7. мат. стойност, величина; 8. зем. доходност (за земя); 9. муз. трайност; valeur d'une note трайността на нота; 10. изключителен човек, много ценен; 11. ефикасност; la valeur d'une méthode ефикасността на метода; 12. смисъл (на термин или дума); 13. худ. качество на по-наситена или по-бледа багра, цвят, използвани от художник. Ќ homme de valeur ценен човек; homme sans valeur човек без никаква стойност; de première valeur най-ценен; se mettre en valeur изтъквам се, показвам всичките си достойнства; valeur agréйe мор. фиксиране цената на кораб; échelle des valeurs скЂла на моралните ценности; valeur d'une carte стойност на карта за игра; valeurs incorporelles нематериални активи; valeurs corporelles материални активи. Ќ Ant. médiocrité, nullité; non-valeur, lâcheté.

    Dictionnaire français-bulgare > valeur


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»