-
61 пролет
ж printemps m; ранна пролет printemps précoce; късна пролет printemps tardif; през пролетта au printemps; миналата пролет au printemps dernier; място, където цари вечна пролет un lieu de printemps éternel. -
62 първи,
пръв прил 1. premier, ère; на първата страница на вестник а la première page (а la unième); при първи, случай а la première occasion; (в игра) играя първи, jouer en premier; минавам първи, passer le premier; първи, ят срещнат (le) premier venu; между първи,те съм être des premiers; 2. (най-важен, главен) principal, e, aux, premier, ère; 3. като съществително първо число le premier du mois, le premier jour du mois а в първи,те редици aux premiers rangs; на първи, план au premier plan; на (от, при) първи, поглед а première vue, de prime abord, dès l'abord, au premier abord; на първа линия en première ligne; на първо време au début, au commencement; на първо място d'abord, en premier lieu; от първи, път de prime abord, du coup; от първа необходимост de toute nécessite; първи, министър premier ministre; първи, братовчед cousin germain; първи, приятел (le) meilleur ami; първа младост prime jeunesse; първа помощ premier secours; давам първа помощ donner les premiers soins; курсове за първа помощ cours de secourisme; (от) първа ръка de première main; първа ръка човек notable, homme riche et influent; първа коректура épreuve en première, première f; първа скорост vitesse initiale; първа цигулка premier violon; първи, глас première voix; първи, петли le premier chant du coq; първи, сън premier somme; първо венчило а) premières noces; б) premier mari; грам първо лице première personne; свиря първа цигулка avoir le premier rôle, donner le ton. -
63 развлечение
ср divertissement m, amusement m, distraction m, délassement m, amussette f, passe-temps m; развлечения на открито divertissements de (en) plein air; правя нещо за развлечение faire qch par jeu (par amusement, pour son amusement, pour se distraire); място за развлечение lieu de loisir. -
64 разкопавам
гл 1. retourner, piocher; разкопавам земята (нивата) retourner, piocher; разкопавам земята (нивата) retourner la terre (le champ); 2. creuser, excaver; разкопавам място creuser (excaver) un terrain; разкопавам улица ouvrir (éventrer) une rue. -
65 размервам
гл mesurer, métrer, arpenter, chaîner; размервам плат mesurer (métrer) un tissu; размервам място (нива) aprenter (chaîner, mesurer) un champ. -
66 резервиран
прил 1. (за място) retenu, e (d'avance); 2. (въздържан) réservé, e. -
67 светиня
ж objet m sacré; (за място) sanctuaire m. -
68 сенчест
прил 1. (за място) ombragé, e; сенчест път chemin ombragé; 2. (за дърво, гора) ombreux, euse. -
69 сигурен
прил 1. sûr, e, certain, e, assuré, e, convaincu, e; на сигурно място en lieu sûr, en sûreté, en sécurité; 2. (надежден) digne de confiance а имам сигурна почва под краката си connaître le terrain, être sûr de son fait, aller а coup sûr. -
70 скок
м 1. bond m, saut m; скок на дължина saut en longueur; скок на височина saut en hauteur; скок от място saut en élan (de pied ferme, а pieds joints); скок с препятствия saut а obstacles; овчарски скок saut а la perche; парашутен скок descente en parachute; 2. прен (в цените) saute f, bond m; скок (покачане) на цените saute dans les prix; 3. икон bond m. -
71 скришен
прил 1. secret, ète, subreptice, clandestin, e; 2. (потаен) furtif, ive, sournois, e, dérobé, e; (за място) secret, ète, caché, e, retiré, e; 3. (за човек) cachottier, ière. -
72 слаб
прил 1. faible; débile, peu solide; имам слабо зрение avoir la vue faible; чувствам се слаб se sentir faible (mou); 2. (сух, тънък) maigre, efflanqué, e, élancé, e; 3. (за земя, реколта) maigre; слаба реколта une récolte maigre; 4. прен faible, qui n'est pas suffisant, e, insuffisant, e; sans résistance; слаб характер un caractère faible; слаб интерес un intérêt insuffisant; слаб ученик un élève faible, faiblard, e; слаба бележка un faible; 5. (който не действа силно) faible, léger, ère; (за вино) qui manque de corps; слаб чай thé faible (léger) аслаб ми е ангелът avoir un faible pour les femmes; слаб ток courant а tension basse; слаб като чироз maigre comme un clou (comme un échalas), sec comme un hareng saur (comme un pendu); слабото място le point faible; социално слаб besogneux, se; nécessiteux, se; impécunieux, se. -
73 след
предл 1. (за място, ред) après, а la suite de; 2. (за време) après, au bout de, а partir de, dans, d'ici; след вечеря après dîner; след три месеца au bout de trois mois; 3. съюзен израз, превежда се със а) après que + ind.; б) après + inf. passé; в) part. passé composé а скоро след това bientôt après, peu de temps après; след дълго време longtemps après; ден след ден jour après jour; след малко sous peu; минете точно след една седмица passez а la huitaine; чета страница след страница lire page sur page; върша глупост след глупост faire sottise sur sottise. -
74 спален
прил в съчет спален вагон wagon-lit m, sleeping m; спално място (във влак) couchette f (de passager, de voyageur). -
75 стъпвам,
стъпям гл 1. mettre le pied (sur); faire un pas (des pas), marcher pas а pas, marcher, aller; 2. (с отриц не) ne pas y mettre le pied (les pieds), ne pas remettre le pied, ne pas y aller (y retourner); 3. в съчет стъпвам, в брак se marier; стъпвам, във владение entrer en possession; 4. в съчет стъпвам, на престола monter au trône; стъпвам, на сцената monter sur les planches (devenir acteur) а място, където не стъпва човешки крак un endroit qui n'a jamais été foulé par pied humain; с единия крак стъпил в гроба avoir déja un pied dans la fosse; готов съм да стъпя в огъня ma main au feu; стъпвам, като в паници marcher comme sur des њufs; стъпвам, на краката си être sur pied; стъпвам, някому на врата tenir а qn le pied sur la gorge. -
76 сърце
ср 1. cњur m; ранен съм в сърцето être blessé (frappé) au cњur; пронизвам сърцето percer (transpercer) le cњur; 2. нар (мъжество, смелост) audace f, courage m; 3. (на плод, зеленчук) cњur m, trognon m; сърце на зелка cњur (trognon) d'un chou; 4. нар (стомах) cњur m, estomac m а без сърце а contrecњur; дойде (падна) ми сърце на място avoir pleine satisfaction; златно сърце un cњur d'or, изстива ми сърцето (към някого) bannir qn de son cњur; имам (лежи ми, пада ми) на сърце а) porter qn dans son cњur, avoir le cњur plein de qn; б) avoir qch sur le cњur, qch me pèse sur le cњur; камък на сърцето avoir le cњur gros, avoir l'angoisse au cњur; къса ми се сърцето le cњur me saigne, cela me fend le cњur; мед ми капе на сърцето boire du lait (du petit lait); на гладно сърце а jeun; на драго сърце de bon cњur; нямам сърце за je n'ai pas le cњur а; оживяло ми е на сърцето cela me tient au cњur; нямам сърце за нищо n'avoir cњur а rien; от все сърце de tout mon (son, etc.) cњur; от душа и сърце de cњur et d'âme, de tout cњur; откривам (разкривам) сърцето си някому ouvrir son cњur а qn; по сърце а son gré, selon son cњur; сгрявам сърцето някому réconforter le cњur а qn, relever le cњur de qn, remettre du cњur au ventre de qn; с ръка на сърцето avoir le cњur sur les lèvres; с леко сърце d'un cњur léger; с открито (чисто) сърце а cњur ouvert; спечелвам (покорявам) сърцето някому gagner le cњur de qn, faire la conquête de qn; спечелвам всички сърца se concilier tous les cњurs; (работя) със сърце avoir le cњur а l'ouvrage, y aller de tout son cњur; турям си на сърце se ronger le cњur; човек безсърце c'est un homme sans cњur (sans entrailles); човек с широко сърце un sans-souci, un homme а l'esprit tranquille; дамско сърце бот cњur de Marie. -
77 състезание
ср 1. compétition f; challenge m, épreuve f sportive, match m; (за класиране) (épreuve) de natation; лекоатлетическо състезание compétition athlétique; конни състезания courses de chevaux; 2. (за вакантно място) concours m. -
78 твой
мест 1. ton, ta, tes, а toi; 2. като съществително а toi, le tien, la tienne, les tiens, les tiennes; ти и твоите (близки) toi et les tiens а на твое място а ta place; разг si j'étais (de)toi; на твое разположение съм je suis а ta disposition, je suis а toi; на твоя ум съм je partage ton avis (ton opinion); не е за твоята уста лъжица ce n'est pas pour ton nez; не е твоя работа ça ne te regarde pas, mêle-toi de qui te regarde; нека бъде твоето comme tu voudras; твоя воля puisque ça te plaît, а ta guise, а ton gré; твоя милост votre grâce. -
79 тесен
прил 1. étroit, e, resserré, й, étranglé, e; тясна улица rue étroite; тясна долина vallon resserré (étroit); тясно място за преминаване passage étranglé; 2. (за дрехи, обувки) étroit, e, étriqué, e, collant, e; petit, e, trop juste; тясна пола jupe étriquée (collante); тесен панталон pantalon collant; тесни обувки souliers trop petits (trop étroits, trop justes); 3. (за ум, манталитет) étroit, e, borné, e, rétréci, e; 4. (за връзки, отношения) étroit, e, intime а в тесен кръг dans un cercle étroit, en petit comité; в тесен смисъл на думата dans le sens le plus étroit (le plus strict, le plus exact) du mot; (вземам нещо) в тесния смисъл на думата prendre qch dans le sens étroit du mot; на тясно съм être coincé; живея на тясно être а l'étroit, vivre а l'étroit. -
80 топъл
прил 1. chaud, e; 2. qui tient chaud, chaud, e; топла дреха un vêtement chaud; 3. прен chaleureux, euse, cordial, e, aux; bon, bonne, bienfaisant, réconfortant, e; топъл прием un accueil chaleureux (cordial); топли думи des paroles bienfaisantes а (продава се) като топъл хляб se vendre comme des petits pains; топло място emploi lucratif; разг place pépère.
Страницы
См. также в других словарях:
място — същ. местност, зона, територия, землище, област, пункт, пространство същ. разположение, месторазположение, положение, позиция, ситуация същ. местонахождение, местопребивание същ. почва, терен, земя същ. чин, ранг, служба, пост, длъжност същ … Български синонимен речник
място — горад … Старабеларускі лексікон
място за почивка — словосъч. спирка, приют, подслон … Български синонимен речник
място на действие — словосъч. арена, полесражение, поприще … Български синонимен речник
място на съединяване — словосъч. връзка, съединение, става … Български синонимен речник
Нове-Място-Любавске — У этого термина существуют и другие значения, см. Нове Място. Город Нове Място Любавске Nowe Miasto Lubawskie Герб … Википедия
Нове-Място-над-Пилицей — У этого термина существуют и другие значения, см. Нове Място. Город Нове Място над Пилицей Nowe Miasto nad Pilicą Герб … Википедия
Старо-Място — Село Старо Място Старо място Страна БолгарияБолгария … Википедия
Добре-Място — Город Добре Място Dobre Miasto Герб … Википедия
Добре-Място (гмина) — Гмина Гмина Добре Място Gmina Dobre Miasto Герб … Википедия
Нове-Място-Любавске (гмина) — У этого термина существуют и другие значения, см. Нове Място. Гмина Нове Място Любавске Gmina Nowe Miasto Lubawskie Герб … Википедия
