-
1 ancrage
мор. вж. mouillage. -
2 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
3 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
4 accore
m. et adj. (de moy. néerl. schore "écueil") 1. ост. очертание на подводна скала; 2. мор. дървена подпора на кораб в строеж; 3. adj. мор. стръмен, отвесен; côte accore стръмен, отвесен бряг. Ќ Hom. accord, accort. -
5 affaler
v.tr. (néerl. afhalen) 1. мор. изтласквам, избутвам; le vent nous affale вятърът ни избласква към брега; 2. спускам; affaler une corde спускам въже; 3. s'affaler v. pron. мор. изтласквам към брега; спускам се (по въже); отпускам се, грохвам, строполявам се; il s'est affalé dans un fauteuil той се отпусна върху един фотьойл. -
6 border
v.tr. (de bord) 1. ограждам, обграждам, заграждам; 2. ръбя, поръбвам, обшивам; mouchoir bordé de dentelle кърпичка, обшита с дантела; 3. подвивам; border le lit подвивам чаршафа (или одеялото) под дюшека на леглото; 4. мор. обковавам кораб (с дъски и желязо); 5. плавам (покрай брега); border les côtes плавам покрай брега; 6. мор. опъвам; border une voile обтягам платно ( на кораб). Ќ border qqn., border une affaire контролирам някого, нещо. Ќ Ant. déborder. -
7 bosse
f. (p.-к. frq. °botja "coup") 1. гърбица; подутина; цицина; bosse du dromadaire гърбица на камила; 2. могилка, хълмче; 3. едва наболи рога на елен; 4. прен., разг. наклонност, влечение, способност; avoir la bosse de qqch. имам наклонност, талант за нещо; 5. релефен орнамент; 6. анат. изпъкналост на кост; 7. бабуна на писта за ски; 8. мор. корабно въже. Ќ ne souhaiter que plaies et bosses готов съм да се карам; предизвиквам кавга; търся си белята; rouler sa bosse скитам се; bosse d'amarage мор. въже за връзване на кораб на пристанище. Ќ Ant. cavité, creux, renfoncement, trou. -
8 câble
m. (bas lat. capulum; écrit câble par infl. de l'a. fr. chaable "catapulte") 1. плетено въже; câble de téléphérique въже на лифт; 2. мор. дебело здраво корабно въже; 3. електрически проводник, кабел; câble coaxial коаксиален кабел; câble а fibres optiques оптичен кабел; 4. câble hertzien радиовръзка; 5. каблограма. Ќ mouiller un câble мор. развивам, спускам корабно въже. -
9 cape
f. (it. cappa; a remplacé chape) 1. наметало, пелерина; 2. мор. ход на платноход, който свива платна и намалява скоростта си, за да промени посоката си; 3. тънък тютюнев лист, който служи за обвивка на пури; 4. мор., ост. платно на голяма мачта. Ќ rire sous cape разг. смея се под мустак; roman de cape et d'épée авантюристичен рицарски роман. Ќ Hom. cap. -
10 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
11 croiser
v. (de croix) I. v.tr. 1. кръстосвам; пресичам; 2. срещам (за влак, движещ се в обратна посока); 3. биол. кръстосвам; II. v.intr. мор. 1. снова (за кораби-кръстосвачи); 2. мор. пресичам пътя на кораб; 3. застъпвам се един върху друг (за ревери на дреха); III. v. pron. se croiser 1. кръстосвам се, пресичам се; 2. ист. отивам на кръстоносен поход; 3. биол. кръстосвам се; 4. срещам се (за влакове, движещи се в различни посоки). Ќ croiser qqn. срещам някого (на улицата); изправям се срещу интересите на някого; se croiser les bras скръствам ръце, безделнича; croiser le fer кръстосвам саби; влизам в бой с някого; avoir les yeux qui se croisent страдам от кривогледство ( при което погледът се кръстосва). -
12 dame1
f. (lat. domina "maîtresse") 1. дама, госпожа; grande dame1 видна дама, грандама; dame1 d'honneur придворна дама; 2. омъжена жена; 3. ост. жена от благороден произход; les dame1s de France дъщерите на френския крал; 4. царица (в играта на шах); 5. дама (в играта на карти); 6. пул (в играта на табла); dame1s accouplées капия; 7. дама (игра) jouer aux dame1s играя на дама; 8. техн. трамбовка; 9. мор. отвор в плавателен съд, където стои перката; 10. мор. уред за поддържане на перката. Ќ Notre Dame Дева Мария; Богородица; dame1 galante лека жена; aller а dame1 падам; taquiner la dame1 de pique играя често на карти. -
13 étaler2
v. (de étale) I. v.tr. мор. 1. étaler2 la marée закотвен съм на място в очакване на прилива; 2. съпротивлявам се на; étaler2 le vent съпротивлявам се на вятъра; II. v.intr. мор. ставам равен, без вълни ( за повърхността на водата). -
14 gisement
m. (de gésir) 1. минер. залеж; gisements de fer железни залежи; gisement de tourbe торфен залеж; 2. мор. ъгъл между посоката, следвана от кораб, и оста му; 3. азимут на радар. Ќ gisement d'une direction мор. ъгъл между посока, следвана от кораб, и север, изчисляван в посоката на движение на часовниковите стрелки; gisement de moules находище на миди, колония от миди; gisement d'informations неизчерпаем източник на информация; gisement de clientèle потенциално възможна клиентела. -
15 largue
adj. (provenç. largo) мор. 1. отпуснат, хлабав; 2. m. ход на кораб, когато вятърът духа перпендикулярно на пътя му. Ќ vent largue мор. страничен вятър. -
16 mouiller
v. (lat. pop. °molliare, de mollis "mou") I. v.tr. 1. мокря, намокрям, квася, наквасвам; 2. разреждам напитки с вода; 3. грам. смекчавам, изговарям меко (някои звукове); 4. воен., мор. минирам, поставям мини; II. v.intr. мор. пускам, хвърлям котва; se mouiller 1. мокря се, намокрям се, квася се, наквасвам се; 2. разг. компрометирам се. Ќ mouiller sa culotte, son froc много ме е страх; mouiller sa chemise мъча се, полагам големи усилия; poule mouillée подлец, страхливец. -
17 panne1
f. (lat. penna "plume, aile") 1. второстепенна роля в театър; 2. плюш, едро кадифе (плат); 3. мор. платна (на кораб); 4. в съчет. en panne1 мор. положение на платната, което дава възможност на кораба да стои на едно място; 5. прен., разг. неизправност, повреда, авария; престой (поради повреда); avoir une panne1, être en panne1 закъсвам (за превозно средство); être en panne1 sèche бензинът ми е свършил. Ќ Ant. fonctionnement, marche. -
18 perroquet
m. (p.-к. dimin. du lat. Petrus) 1. папагал; 2. прен. човек, който бъбри и повтаря безсмислици, папагал; 3. мор., в съчет. mât de perroquet мор. малка мачта, принадена към голямата; voile de perroquet платно на малката мачта. Ќ étouffer (étrangler) un perroquet изпивам чаша абсент (мастика); parler comme un perroquet говоря без да мисля, говоря глупости. -
19 phare
m. (lat. pharus, gr. Pharos) 1. маяк, фар; прожектор, светлина; phare hertzien радиомаяк; phare de premier ordre мор. сигнален прожектор; 2. мор. всичките съставни части на една мачта. -
20 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно.
См. также в других словарях:
мор — мор, а … Русский орфографический словарь
мор — мор/ … Морфемно-орфографический словарь
Мор — Мор: В Викисловаре есть статья «мор» Мор то же, что эпидемия. Мор божество смерти в Древнем Риме (см. также Мар … Википедия
Мор А. — Мор, Антонис Автопортрет, 1558, Галерея Уффици Антонис Мор, Антонио Моро, Антонис ван Дасхорст Мор (Моr van Dashorst, Anthonie) (ок. 1519, Утрехт, Нидерланды между 1576 и 1578, Антверпен, Бельгия) нидерландский портретист XV … Википедия
Мор — Томас (Sir Thomas More, 1478 1535) первый социалист утопист, писатель и выдающийся государственный деятель Англии. Р. в Лондоне, в среднедворянской семье, тесно связанной с буржуазными кругами. Получил гуманистическое образование. Был одним из… … Литературная энциклопедия
МОР — Международная организация по разоружению воен., организация Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. МОР морской оборонительный район воен., морск. Словари: Словарь сокращений и… … Словарь сокращений и аббревиатур
МОР — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
МОР — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — МОР, мора, муж. (разг. устар.). Повальная смерть, эпидемия. «Природы ужас Мор свирепствует в лесах.» Крылов. Мор пошел (на кого нибудь; стали часто умирать). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
мор — Моровая язва, повальная болезнь, поветрие, пагуба, падеж, чума, эпидемия, эпизоотия. Ср. болезнь... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. мор моровая язва, (моровое) поветрие,… … Словарь синонимов
