-
1 acatène
adj. (de a- et lat. catena "chaîne") мех., в съчет. trasmission acatène който предава движение без помощта на верига. -
2 accessoire
adj. et n. (lat. médiév. accessorius, de accedere "joindre") 1. adj. допълнителен, второстепенен; подчинен; Etat accessoire d'un autre държава, подчинена на друга; 2. аксесоар, допълнение към дреха, към тоалет, добавка; 3. допълнителен театрален реквизит; 4. мех. част, която не е необходима за функционирането на машина; accessoires d'automobile автомобилни аксесоари; (abandonner, mettre, ranger...) au rayon des accessoires оставям встрани; не се интересувам; не считам за интересно. Ќ Ant. essentiel, principal. -
3 autolubrifiant,
e adj. (de auto- et lubrifiant) мех. самосмазващ (за машинна част, изработена от материал, който осигурява смазването Ј). -
4 cintrage
m. (de cintrer) мех. извиване ( във форма на дъга). -
5 composant,
e adj. (de composer) 1. съставящ, който влиза в състава на нещо; 2. m. съставна част; le composant, d'une théorie съставна част от теория; 3. f. мех. съставна сила, компонент; 4. m. съставна част, елемент от електронна схема; 5. m. съставна част от химично вещество. -
6 couplage
m. (de coupler) мех., ел. свързване, скачване, съединяване. Ќ Ant. découplage. -
7 couple2
m. (lat. copula "lien, liaison") 1. двойка; un couple2 d'amis двойка приятели; un jeune couple2 млада двойка; couple2 mixte мъж и жена, които не са от една раса; 2. мат. множество от две математически променливи; 3. мех. двойни сили; момент; couple2 moteur двигателен въртящ момент. Ќ couple2 conique двойка от пиньон и корона в диференциал на автомобил; s'amarrer а couple2 мор. заставам борд до борд ( за кораби). -
8 couvercle
m. (lat. cooperculum, de cooperire "couvrir") 1. похлупак, капак, захлупак; 2. мех. глава на риза на бутало. -
9 erg1
m. (gr. ergon "travail") мех. ерг. -
10 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
11 mordre
v. (lat. mordere) I. v.tr. 1. хапя, ухапвам, захапвам; ужилвам, клъввам; mon chien l'a mordu кучето ми го ухапа; 2. силно стискам, притискам; 3. стържа; la lime mord le métal острието стърже метала; 4. злословя; жигосвам; II. v.intr. 1. нахапвам, отхапвам; откъсвам, отщипвам (със зъби); 2. мор. захващам се, закачвам се на дъното (за котва); 3. мех. зацепвам; 4. кълва, налапвам въдицата (за риба); 5. разг. поддавам се на; III. v.tr.ind. 1. разбирам; mords-tu aux maths? разбираш ли от математика? 2. надвишавам нещо с края си, застъпвам нещо с края си; se mordre разкайвам се. Ќ mordre la poussière падам в цял ръст на земята; mordre а l'hameçon прен. хващам се на въдицата; излъгвам се, оставям се да бъда измамен; se mordre les doigts de qqch. разкайвам се горчиво; mordre а belles dents ям с голям апетит; mordre а la grappe приемам всичко каквото ми се предложи; se mordre la langue (les lèvres) съжалявам за нещо казано. -
12 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
13 reducteur,
trice adj. et m. (lat. reductor, de reducere) 1. който намалява, съкращава количеството на кислорода; 2. техн. редукционен; 3. хим. редуциращ; 4. m. хим. редуктор; 5. m. мех. редуктор; 6. adj. който намалява значението на нещо, омаловажава. Ќ Ant. oxydant; amplificateur. -
14 résultant,
e adj. et f. (de résulter) 1. който произтича, произлиза, следва; 2. f. мех. равнодействаща сила, резултанта; 3. f. прен. следствие, резултат. Ќ son résultant, муз. звук, който е резултат от два едновременно изсвирени звука. -
15 révolution
f. (bas lat. revolutio "déroulement") 1. революция; рязка, коренна промяна, прелом; la révolution industrielle индустриалната революция; la révolution russe Руската революция; La Révolution Френската революция от 1789 г.; la révolution culturelle културната революция (в Китай); la révolution permanente перманентната революция (доктрина на Троцки); 2. обиколка, пълно завъртане, въртене, кръгово движение; la révolution de la Terre autour du Soleil въртенето на Земята около Слънцето; 3. мех. оборот; 4. геом. въртене; 5. промени, изменения; 6. разг. вълнение, брожение; 7. революционни сили, власт; 8. ост. държавен преврат; une révolution du palais дворцов преврат. Ќ révolution cardiaque сърдечен цикъл ( на разширение и свиване на сърцето). Ќ Ant. calme; contre-révolution, réaction. -
16 stator
m. (du lat. status "fixé") мех. статор (неподвижната част на генератор, мотор).
См. также в других словарях:
мех — мех/ … Морфемно-орфографический словарь
МЕХ — муж., ·умалит. мешок, звериная шкура, снятая с шерстью: | выделанные на шубу и сшитые мешком либо в две полсти (половинки) шкуры пушного зверя; | снятая целиком (дудкою) шкура, зашитая и обделанная для держанья жидкостей, бурдюк, саба, турсук; |… … Толковый словарь Даля
мех — 1. МЕХ, а ( у), предлож. о мехе, в меху, на меху и (устар.) на мехе; м. 1. только ед. Волосяной покров на теле животного. М. зайца. Бобровый м. 2. мн.: меха, ов. Выделанная шкура пушного зверя; несколько таких шкур, сшитые вместе. Шуба на лисьем… … Энциклопедический словарь
МЕХ — 1. МЕХ1, меха, о мехе, на меху, мн. меха, муж. 1. Выделанная шкура пушного животного. Волчий, лисий мех. Мех чернобурой лисицы. || собир., только ед. Эти шкуры, как предмет производства, торговли. Торговать мехом. 2. только мн. Носильные вещи,… … Толковый словарь Ушакова
МЕХ — 1. МЕХ1, меха, о мехе, на меху, мн. меха, муж. 1. Выделанная шкура пушного животного. Волчий, лисий мех. Мех чернобурой лисицы. || собир., только ед. Эти шкуры, как предмет производства, торговли. Торговать мехом. 2. только мн. Носильные вещи,… … Толковый словарь Ушакова
мех — сущ., м., употр. сравн. часто Морфология: (нет) чего? меха и меху, чему? меху, (вижу) что? мех, чем? мехом, о чём? о мехе и на меху; мн. что? меха, (нет) чего? мехов, чему? мехам, (вижу) что? меха, чем? мехами, о чём? о мехах 1. Мех это густые… … Толковый словарь Дмитриева
мех — кролик, песец, пыжик, суслик, шкура, покров, шерсть, нутрия, нерпа, подпушек, бобер, сиводушка, норка, мешок, чернобурка, жеребок, медведь, горностай, скунс, цигейка, мерлушка, ондатра, подпушка, каракульча, соболь, хорек, бурдюк, шерстка, смушка … Словарь синонимов
мех — мех, а и у, предл. п. на мех у, мн. ч. мех а, ов (пушнина) и мех и, ов (механизм; бурдюк) … Русский орфографический словарь
МЕХ — натуральный, выделанная шкура животного с сохраненным (полностью или частично) волосяным покровом; вырабатывают из шкур пушных и морских зверей, домашних животных. Наибольшей носкостью обладают меха выдры, морского котика, бобра, росомахи, соболя … Современная энциклопедия
мех — МЕХ, а ( у), о мехе, на меху, мн. а, ов, муж. 1. Густой волосяной покров животного, шерсть. 2. Выделанная шкура животного с сохранённым волосяным покровом. М. пушного, морского зверя, домашних животных. Лисий м. Пальто на рыбьем меху (холодное,… … Толковый словарь Ожегова
мех... — МЕХ... 1. МЕХ... Первая часть сложных слов. 1. Вносит зн. сл.: механический. Мехдойка, мехзавод, мехлопата, мехмастерская, мехобработка. 2. Вносит зн.: механизированный, снабжённый машинами. Мехдвор, мехзвено, мехинструмент, мехколонна,… … Энциклопедический словарь
