-
81 кроя
гл 1. couper, tailler sur un patron; 2. прен а) projeter, compter; кроя да отида на море това лято je projette d'aller cet été а la mer; 2. неодобр tramer, manigancer; какво ли кроят заедно? qu'est-ce qu'ils manigancent ensemble? -
82 куков
прил в съчет на куково лято aux calendes grecques. -
83 скромашки
npuë 1. pauvre, miséreux, euse; du pauvre, des pauvres; сиромашко дете enfant des pauvres; 2. (клет, нещастен) pauvre, malheureux, misérable; а сиромашко лято été de la Saint-Martin. -
84 цигански
прил tzigane, tsigane; bohémien, enne; romanichel, elle; цигански език le romanichel, la langue tzigane а цигански лято l'été de la Saint-Martin. -
85 calendas
f pl 1) първи дни на месеца в древния Рим; calendas griegas прен. на куково лято; 2) разг. минало време, епоха. -
86 estío
m лято ( до есенното равноденствие). -
87 jueves
m четвъртък; semana de dos jueves на куково лято; no ser algo del otro jueves прен., разг. нищо особено. -
88 nazareno,
a 1. adj назарянин; принадлежащ към Назарет (в Галилея); 2. m 1) християнин; 2): el Nazareno Иисус Назарянина; cuando vengan los nazareno,s прен., разг. на куково лято; estar hecho un nazareno, разг. съсипан, жалък. -
89 rana
f 1) жаба; hombre rana леководолаз; 2) вид игра; 3) мед. подутост под езика; no ser rana прен. умел и способен съм; salir rana una persona o cosa прен., разг. измамвам; унищожавам доверието в някого или нещо; cuando la rana crie (tenga) pelos прен., разг. на куково лято. -
90 semana
f 1) седмица; entre semana през седмицата (с изключение на първия и последния ден от нея); fin de semana събота и неделя, уикенд; 2) прен. седмична надница; la semana que no tenga viernes прен., разг. на кукуво лято; Semana Santa църк. Страстната седмица. -
91 veranillo
m 1): veranillo de San Miguel, veranillo de San Martín, veranillo de San Juan циганско лято, топла есен; 2) Ц. Амер. дните, през които не вали по време на дъждовния период. -
92 verano
m лято; de verano разг. без мен, пас съм, не участвам. -
93 viernes
m петък; la semana que no tiene viernes на кукуво лято. -
94 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
95 dimanche
m. (lat. ecclés. dies dominicus "jour du seigneur") неделя; école du dimanche неделно училище; habits du dimanche, des dimanches неделни (празнични) дрехи. Ќ dimanche après la grand'messe на куковден, на куково лято; dimanche des Rameaux Връбница; dimanche de Pâques Великден; dimanche de Quasimodo Томина неделя; se mettre en dimanche обличам се грижливо за специален случай; chauffeur du dimanche лош шофьор; faire des dimanches de qqn., qqch. желая да се възползвам от нещо; ce n'est pas tous les jours dimanche всеки ден не е бабинден; животът не е винаги приятен. -
96 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
97 orme
m. (lat. ulmus) бот. бряст, Ulmus. Ќ attendre sous l'orme куковден, на куково лято. -
98 Quasimodo
f. (des mots lat. quasi modo par lesquels commence l'introït de la messe de ce dimanche) Томина неделя, първата неделя след Великден. Ќ ост. faire Quasimodo avant Pâques преобръщам нормалния ход на нещата; renvoyer а la Quasimodo изпращам на куково лято. -
99 saint,
e adj. et n. (lat. sanctus "consacré, vénéré") I. 1. свят, свещен; lieux saint,s светите места; 2. праведен, чист, непорочен; une âme saint,e чиста, непорочна душа; 3. църк. велик, страстен; mercredi saint, велика сряда; vendredi saint, велики петък; semaine saint,e страстна седмица; II. n. 1. m., f. светец, светия; la Sainte Vierge Светата Дева; reliques d'un saint, реликви на светец; 2. статуя на светец; 3. свят, благочестив човек. Ќ а la Saint-Glinglin разг. на куково лято; comme on connaît les saint,s on les honore погов. според заслугите и уважението; la fête passée, adieu le saint, изтъка си платното, захвърли кросното; la Sainte-Touche нар. ден, в който се получава заплата; ne savoir а quel saint, se vouer не зная какво да правя; prêcher pour son saint, защищавам своите права, интереси. Ќ Hom. sain, sein, seing, cinq. -
100 semaine
f. (lat. relig. septimane, fém. de septimanus "relatif au nobre sept", de septem "sept") 1. седмица, неделя; 2. седмична заплата; recevoir sa semaine получавам седмичната си заплата; 3. пари, които се изразходват за една седмица; 4. гривна или пръстен, който се състои от седем халки; 5. съвкупност от седем подобни предмета. Ќ être de semaine дежурен съм за една седмица; prêter а la petite semaine давам в заем пари за кратък период и с голяма лихва; semaine anglaise работна седмица с почивни дни събота следобед и неделя; semaine Sainte рел. Страстната седмица; en semaine през работните дни; la semaine des quatre jeudis на куково лято; никога.
Страницы
См. также в других словарях:
Лято — Лято, Гжегож Гжегож Лято … Википедия
Лято Г. — Гжегож Лято Общая информация Полное имя … Википедия
ЛЯТО Гжегож Болеслав — ЛЯТО (Lato) Гжегож Болеслав (р. 8 апреля 1950), польский спортсмен (футбол (см. ФУТБОЛ), нападающий, полузащитник). Лучший крайний нападающий в истории польского футбола, отличался феноменальной результативностью. Выступал в 1966 79 гг. за… … Энциклопедический словарь
Лято, Гжегож — Гжегож Лято … Википедия
Лято Гжегож — Гжегож Лято Общая информация Полное имя … Википедия
Гжегож Лято — … Википедия
Гжегош Лято — … Википедия
Сборная Польши по футболу — Прозвища Бело красные (Biało czerwoni) Белые орлы (Białe Orły) Конфедерация УЕФА Федерация Польский футбольный союз Гл. тренер … Википедия
Чемпионат мира по футболу 1974 — Fußball Weltmeisterschaft 1974 … Википедия
ЧМ-1974 — Чемпионат мира по футболу 1974 Fußball Weltmeisterschaft 1974 Подробности чемпионата Место проведения ФРГ Число участников 99 в финале 16 Призовые места … Википедия
Дейна, Казимеж — Казимеж Дейна … Википедия
