-
1 кон
м 1. cheval m; кон за яздене cheval de selle, monture f; впрегатен кон cheval de trait; кон за надбягване cheval de course; параден кон cheval de parade; арабски кон cheval arabe; расов кон cheval pur-sang, pur-sang m; качвам се на кон monter а cheval; 2. (шахматна фигура) cavalier m а разигравам си кон я n'en faire qu'а sa tête, faire les cent coups, faire les quatre cents coups; трай, коньо, за зелена ливада tu peux toujours attendre, tu n'as qu'а attendre la semaine des quatre jeudis. -
2 вран
прил нар (за кон с черен косъм) moreau, elle; вран кон cheval moreau; врана кобила jument morelle. -
3 алюр
м (за кон) allure f. -
4 бода
гл 1. piquer; 2. (шия) piquer а la machine; coudre; faire des points d'aiguille; 3. (бода с остен) aiguillonner; (с рога) donner un coup de corne а qn, donner du front; (за кон) piquer un cheval, éperonner, talonner, donner de l'éperon, jouer des éperons, piquer les deux; 4. прен piquer, toucher, fâcher; боде ме, пробожда ме (за болка) avoir des points de côte; бода се se piquer, être piqué; бода си пръста шиейки se piquer le doigt en cousant а боде в очите choquer les regards (la vue); sauter aux yeux, crever les yeux; ça blesse la vue; cela offense les regards; фактите бодат в очите les faits choquent (blessent, crèvent)la vue. -
5 бърз
прил 1. (за движение - за кон, кола, река) rapide, prompt, e; бърза река rivière au cours rapide; бърз на бягане rapide а sa course, aux pieds rapides; бърз като мисълта rapide comme la pensée; върви с бързи крачки marcher d'un pas rapide (а petits pas pressés); хвърлям бърз поглед jeter un coup d'њil rapide; бърз пулс pouls rapide (fréquent, précipité); 2. vif, vive; allègre, animé, e; plein, e d'entrain; дете с бързи движения enfant aux mouvements vifs; бърза (жива) мелодия mélodie allègre (entraînante, allante, pleine d'etrain); 3. pressé, e, urgent, e, criard, e; бърза работа travail pressé (urgent); бърз (неотложен) дълг dette criarde; няма нищо по-бързо от il n'y a rien de plus pressé que de; бързи мерки mesures urgentes, il y a urgence; случаят е много бърз l'affaire presse, le cas est pressant (urgent); няма бърза работа il n'est pas pressé, rien ne presse, il n'y a rien qui presse; разг le feu n'est pas а la maison; la foire n'est pas sur le pont; бърза помощ premiers secours (aux blessés en cas d'accident); premiers soins; soins d'urgence; premier traitement; pansement sommaire, rapide; agile, prompt, vif, vive; бързи пръсти на пиянист doigts agiles d'un pianiste; бърз като сърна (маймуна) agile comme une biche (comme un singe); бърза телеграма câble f, carte-lélégramme f; разг petit bleu; бърз влак rapide m, express m а ядохме на бърза ръка nous avons mangé sur le pouce; бързата кучка слепи ги ражда qui trop se hâte reste en chemin; qui se hâte trop, arrive tard. -
6 вървеж,
вървене м 1. marche f, train m; (за кон) allure f, mouvement m; 2. (походка) marche f; 3. прен marche f, train m. -
7 грива
ж (за лъв, за кон) crinière f. -
8 гривест
прил а longue crinière; гривест кон cheval а longue crinière. -
9 гръб
м 1. dos m; съм, лягам си, простирам се на гръб être, se coucher, s'étendre (se mettre, s'allogner) sur le dos; имам широк гръб (рамене) être large de dos; виждам някого в гърба voir qn de dos; гръб на кон, на магаре dos d'un cheval, d'un âne; 2. dos m, verso m, derrière m, arrière m, dossier m; гръб на стол, кресло dos m, (dossier m) d'une chaise, d'un fauteuil; гръб на къща dos (derrière, arrière) d'une maison; виж на гърба voir (cf) au dos; подписвам на гърба на чека signer au dos du chèque; гръб на език dos de la langue; 3. dos m; гръб на могила, хълм dos d'un mamelon, d'une colline; по гърба на планината sur la crête de la montagne а на чужд гръб и сто тояги са малко mal d'autrui n'est que songe; котката по гърба си не пада retomber comme un chat sur ses pattes; нападам в гръб (ненадейно) tomber (sauter) sur le dos de qn; забивам нож в гърба на някого tirer dans le dos de qn (par derrière); живея на чужд гръб vivre en parasite, vivre aux dépens d'autrui; върша нещо зад гърба на някого agir dans le dos de qn, (sans qu'il s'en aperçoive); превивам, подлагам гръб plier, courber l'échine; avoir l'échine souple, flexible; да ти видя гърба! va-t-en! подлагам гръб на някому (помагам някому) faire la courte échelle а qn. -
10 гърди
мн. ч. гърда ж, поет гръд ж 1. (гръден кош) poitrine f; 2. мед thorax m, torse m; 3. (женска гръд, бюст) sein m, mamelle f, gorge f; разг nichon m; тя беше с детето си на гърди elle était avec son enfant а la mamelle, elle donnait le sein а son enfant; (за мъжки) широки гърди large poitrine (forte carrure); космати гърди poitrine vélue; имам слаби гърди avoir une poitrine maigre (étroite, creuse); avoir les bronches délicates, être sujet de rhumes de poitrine; дишам с пълни гърди respirer а pleine poitrine (а pleins poumons); притискам, люлея някого на гърдите си presser (étreindre, tenir) qn а sa poitrine; bercer qn contre sa poitrine (contre son cњur); скръствам ръце на гърди croiser les bras (les mains) sur la poitrine; издувам си гърдите bomber la poitrine (le torse); телешки, овнешки гърди poitrine de veau, de mouton; гърди на кон poitrail m. -
11 дръпвам
гл 1. tirer (retirer, traîner) une seule fois et vite; arracher; дръпвам ушите на дете tirer les oreilles а un gamin; дръпвам юздите на кон tirer les rênes d'un cheval; дръпвам си ръката retirer sa main; дръпвам завесата (пердето) tirer le rideau; дръпвам нещо от ръцете на някого arracher qch des mains de qn; 2. (отмествам с теглене) écarter; 3. (отвеждам някого настрана) tirer, prendre qn а l'écart; дръпвам се se retirer, s'écarter а дръпвам му един бой administrer des coups de canne а qn, donner une volée de coups а qn; дръпнах му един сън j'ai bien dormi; дръпвам му едно слово prononcer un discours (разг laïus); дръпвам от цигарата си tirer une bouffée (de sa cigarette). -
12 дърпам
гл 1. tirer, retirer, tirailler; прен дърпам конците tenir en main les fils d'une affaire; дърпат ме навсякъде on me tire de tous les côtés, on me cherche de partout; 2. traîner, reculer; 3. tirer; дърпам от лулата tirer sur la pipe; дърпам се se retirer, (se) reculer; дърпам се назад (se) reculer, se retirer en arrière; (за кон) faire un écart; дърпам се до стената se retirer (se ranger) contre le mur; 2. se dédire, reprendre sa parole; se rétracter; refuser. -
13 езда
ж 1. (за кон) équitation f; 2. (за велосипед) cyclisme m. -
14 ездач
м, ездачка ж 1. (на кон) cavalier m, cavalière f; 2. (на велосипед) cycliste mf. -
15 забивам2
гл 1. enfoncer, ficher, river, planter; забивам2 колчета enfoncer des piquets; забивам2 знамето planter le drapeau; 2. разг (поемам нанякъде) se diriger; (с кон) piquer des deux (vers) а забивам2 поглед в нещо fixer son regard sur qch, dévorer des yeux. -
16 иззобвам
гл 1. (за птици) picoter, picorer (entièrement); 2. (за кон) manger son picotin. -
17 изправям
гл 1. dresser, lever; изправям глава dresser (lever) la tête; изправям стълба dresser une échelle; 2. redresser, remettre debout; 3. obliger (forcer) qn а rester debout изправям дете в ъгъла mettre un enfant au coin; 4. redresser, rendre droit; изправям изкривен тел redresser un fil de fer tordu; 5. прен a) corriger, redresser; изправям нередности corriger des abus; б) в съчет изправям пред acculer; изправям- някого пред фалит acculer qn а la ruine; изправен съм пред être а la veille de, être sur le point de; изправен съм пред фалит être sur le point (être а la veille) de faire faillite; изправям ce 1. se lever, se mettre debout, se hausser, se dresser, se redresser; изправям ce на петите se hausser sur la pointe des pieds; (за животно) se dresser; (за кон) se cabrer; 2. apparaître (se dresser) а изправям някого пред съда appeler (citer) qn en justice. -
18 изпръхтявам
гл (за кон) s'ébrouer. -
19 изпърхвам
гл (за кон) s'ébrouer. -
20 кръвен
прил 1. de sang; кръвно родство lien de sang; 2. мед sanguin, e; кръвна група groupe sanguin; бели кръвни телца globules blancs, leucocytes mpl; червени кръвни телца globules rouges, érythrocytes mpl; кръвно налягане tension artérielle; кръвна картина numération globulaire; 3) прен а) vital, e, aux; кръвни инттереси intérêts vitaux; б) sanglant, e; кръвна обида affront sanglant а кръвен враг ennemi juré; чисто кръвен кон cheval pur sang.
См. также в других словарях:
конёк — конёк … Словарь употребления буквы Ё
кон — кон/ … Морфемно-орфографический словарь
Конёк — Конёк: Конёк (князёк, охлупень) элемент конструкции кровли здания, самая верхняя его часть. Конёк в переносном значении: что то излюбленное кем то любимое занятие, тема для разговора и др.[1] Конёк один из пары коньков для … Википедия
Кон — а, предлож. о коне, на кону; мн. коны, ов; м. 1. Черта, указывающая место игры в некоторых играх (в городки, бабки и т.п.); очерченное место, где расположены фигуры, которые надо выбить. // Ряд расставленных на таком месте в определённом порядке… … Энциклопедический словарь
Конёво — Село Конёво Коньово Страна БолгарияБолгария … Википедия
кон. — кон. конический кон. конный Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. кон. коннозаводство кон. коневодческий … Словарь сокращений и аббревиатур
КОН — культиватор окучник навесной Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. КОН контроль отсутствия напряжения энерг. КОН гидроксид калия KOH Ист … Словарь сокращений и аббревиатур
КОН — муж. начало, предел, межа: | рубежь, конец; | ряд, порядок, очередь, раз. Вот откуда пошел кон земли нашей. Скот у нас в ко пошел, падеж! Архипка на кону, в перву голову в ставку идет. От кона, спокону, спокон, искони так водилось. Докону, до… … Толковый словарь Даля
КОН — КОН, кона, о коне, на кону, мн. коны (кона прост.), конов, муж. 1. Очерченное место, куда надо попадать при какой нибудь игре (в городки, бабки, чижики и т.п.). Попасть в кон. Выбить из кона. || Место, куда кладется ставка (в азартной игре).… … Толковый словарь Ушакова
кон — КОН, кона, о коне, на кону, мн. коны (кона прост.), конов, муж. 1. Очерченное место, куда надо попадать при какой нибудь игре (в городки, бабки, чижики и т.п.). Попасть в кон. Выбить из кона. || Место, куда кладется ставка (в азартной игре).… … Толковый словарь Ушакова
КОН — КОН, кона, о коне, на кону, мн. коны (кона прост.), конов, муж. 1. Очерченное место, куда надо попадать при какой нибудь игре (в городки, бабки, чижики и т.п.). Попасть в кон. Выбить из кона. || Место, куда кладется ставка (в азартной игре).… … Толковый словарь Ушакова
