-
1 като,
кат съюз 1. (за начин) en (tout en) + participe présent; 2. (за време) а) (при едновременни действия) quand, lorsque, au moment où; б) (при последователни действия) participe passé composé или infinitif passé; в) (при изразяване условност) si или gérondif; 3. (за причина - понеже, тъй като, щом като) puisque, comme, du moment que, étant donné que; 4. (за уточняване трайността на действието) gérondif; 5. в съчет а) тъй като, comme; б) щом като, dès que; (за причина) puisque, du moment que. -
2 то
като частица в съчет и то какъв comment encore; хубавец, и то какъв! bel homme et comment encore! -
3 нещо
ср неопр. мест - същ 1. (само ед. ч.) quelque chose m; 2. неща само мн. ч. стесн: а) (вещи, обикновено за дрехи) affaires fpl; effets mpl; неодобр (парцали) hardes fpl; нар nippes fpl, fringues fpl, frusques fpl; б) (работи) choses fpl; 3. в съчет: а) за мярка и нещо, без нещо peu, moins; б) (около) environ; 4. като съществително (значителна личност) quelque chose m; ставам нещо devenir qch; смятам се за нещо se croire qch; 5. като прил (някакъв) quelque, quelque chose comme; нещо сме роднини nous sommes qch comme parents; 6. като нрч: а) (за качество - почти, горе-долу) в съчет с малко un petit peu quelque chose; малко нещо не съм добре je me sens un petit peu qch malade; б) (за неуясненост в състоянието или действието) un petit peu; quelque chose m; разтревожена е нещо elle se fait de soucis pour quelque chose; elle se fait de la bile pour quelque chose; нещо не е в ред quelque chose n'est pas en règle а говоря за разни неща parler des choses et d'autres; в реда на нещата е c'est dans l'ordre des choses, c'est tout а fait normal, c'est tout naturel; нещо като un espèce de; нещо като усмивка un espèce de sourure; най-дребното нещо c'est la moindre des choses. -
4 пън
м 1. (на дърво, лоза) souche f; 2. (отрязък от дърво) bûche f; 3. (пънче на гъба) pied m пън мълча като пън être muet comme une carpe; спя като пън dormir comme une souche (comme un sabot, comme une marmotte, comme un plomb); стоя като пън demeurer comme une souche. -
5 риба
ж poisson m; морска риба poisson de mer; речна риба poisson d'eau douce; дребна риба fretin m, alevin m, nourrain m а в мътна вода риба ловя pêcher en eau trouble; ни риба, ни рак ni chair, ni poisson; (чувствам се) като риба във вода se sentir comme poisson dans l'eau; като риба на сухо comme un poisson hors de l'eau; като няма риба и ракът минава за риба faute de grives, on mange des merles; рибата още в морето, а той слага тигана на огъня vendre la peau de l'ours, avant de l'avoir tué; дребна риба fretin, personne de peu de valeur; рибата се вмирисва от главата c'est par la tête que le poisson commence а sentir. -
6 било
1. като причастие среден род от съм; être, se trouver, avoir; 2. като съществително среден род било; било що било ce qui a été, a été (ce qui est fait, est fait) а разправя било и не било il raconte tout ce qui lui passe par la tête. -
7 бърз
прил 1. (за движение - за кон, кола, река) rapide, prompt, e; бърза река rivière au cours rapide; бърз на бягане rapide а sa course, aux pieds rapides; бърз като мисълта rapide comme la pensée; върви с бързи крачки marcher d'un pas rapide (а petits pas pressés); хвърлям бърз поглед jeter un coup d'њil rapide; бърз пулс pouls rapide (fréquent, précipité); 2. vif, vive; allègre, animé, e; plein, e d'entrain; дете с бързи движения enfant aux mouvements vifs; бърза (жива) мелодия mélodie allègre (entraînante, allante, pleine d'etrain); 3. pressé, e, urgent, e, criard, e; бърза работа travail pressé (urgent); бърз (неотложен) дълг dette criarde; няма нищо по-бързо от il n'y a rien de plus pressé que de; бързи мерки mesures urgentes, il y a urgence; случаят е много бърз l'affaire presse, le cas est pressant (urgent); няма бърза работа il n'est pas pressé, rien ne presse, il n'y a rien qui presse; разг le feu n'est pas а la maison; la foire n'est pas sur le pont; бърза помощ premiers secours (aux blessés en cas d'accident); premiers soins; soins d'urgence; premier traitement; pansement sommaire, rapide; agile, prompt, vif, vive; бързи пръсти на пиянист doigts agiles d'un pianiste; бърз като сърна (маймуна) agile comme une biche (comme un singe); бърза телеграма câble f, carte-lélégramme f; разг petit bleu; бърз влак rapide m, express m а ядохме на бърза ръка nous avons mangé sur le pouce; бързата кучка слепи ги ражда qui trop se hâte reste en chemin; qui se hâte trop, arrive tard. -
8 бял
прил 1. blanc, blanche; 2. (за хартия) blanc, blanche; vierge; (пре)давам бял лист (на изпит) remettre copie blanche; 3. остар белогвардеец garde-blanc m; белогвардейска армия armée blanche; 4. като съществително бял (човек) Blanc m, Blanche f, Blancs mpl а бели кахъри c'est le moindre de mes soucis, c'est le cadet de mes soucis; бяла (полярна) нощ nuit polaire; бели пари за черни дни garder une poire pour la soif; бели стихове лит des vers blancs; бяло поле (на лист, книга) marge f; бял лук de l'ail m; бяла смърт mort de froid; вдигам бяло знаме hisser le drapeau blanc, capituler; излизам на бял свят разг а) (за печатно издание) paraître, voir le jour; б) (ставам достояние на обществото) paraître au grand jour а посред бял ден en plein jour; съшит с бели конци cousu de fil blanc; черно на бяло écrit (mis) noir sur blanc; ставам бял като платно devenir blanc comme un linge; бяло месо от пиле blanc de poulet; бялото на очите le blanc de l'њil; боядисвам (варосвам) стена с бяло badigeonner de blanc un mur. -
9 вода
ж eau f; бистра вода eau claire; дъждовна вода eau de pluie; минерална вода eau minérale; морска вода eau de mer, eau salée; прясна вода eau fraîche; топли минерални води eaux thermales; газирана вода eau gazeuse; гюлова вода eau de rose; тежка вода eau lourde; светена вода църк eau bénite; на равно с водата а fleur d'eau; сладка вода eau douce; безвкусна вода eau blanche; вода за пиене eau potable, de l'eau а boire; изворна вода eau de source (de roche); застояла вода eau dormante, eau stagnante текуща, течаща вода eau courante; плитки води eaux basses; кислородна вода eau oxygénée; царска вода eau régale; дестилирана вода eau distillée; жива вода eau vive; а пия вода от извора puiser (boire) de l'eau а la source; подливам някому вода rompre l'eau а qn; тиха вода l'eau qui dort; да те е страх от тиха вода il n'est pire eau que l'eau qui dort; в мътна вода риба лови pêcher en eau trouble; вир вода съм (от пот) être tout en sueur; кръвта вода не става la voix du sang; чувствувам се като риба във вода (se sentir) être comme le poisson dans l'eau; пускам вода uriner, pisser; (за деца) faire pipi; (за кораб) пълни се с вода faire eau; много вода изтече оттогава bien de l'eau a passé sous le pont depuis lors; мътя някому водата troubler l'eau а qn; наливам вода в чужда воденица apporter de l'eau au moulin de qn, faire venir de l'eau а son moulin; правя дупка във водата jeter de l'eau а la mer (а la rivière); faire un coup d'épée dans l'eau; приличаме си като две капки вода se ressembler comme deux gouittes d'eau. -
10 друг
прил 1. (различен) autre, différent, e; друг човек un autre homme; друг смисъл un sens différent; това е друго (нещо) c'est autre chose, c'est différent; 2. като числително (следващ) l'autre; на другата страница а l'autre page, а la page suivante; 3. като съществително другото le reste, l'autre; а без друго sans doute, sans faute; други ден le lendemain; един на друг l'un а l'autre, mutuellement; един през друг а qui le premier, а qui le mieux; едно друго certaines choses, quelques choses; и др. (и други) etc.; между другото entre autre chose; с други думи en d'autres mots, brièvement, autrement dit; едно след друго coup sur coup; един след друг l'un après l'autre; на друго място ailleurs, autre part; някой и друг лев un peu d'argent; други времена, други нрави autres temps, autres mњurs; друг път une autre fois; друг път няма il n'y a pas d'autre moyen; вземи единия, удари другия l'un vaut l'autre; говорим за едно-друго parler de choses et d'autres; от друга страна d'autre part; това е съвсем друго нещо c'est tout autre chose; едно е да говориш, друго е да действуваш c'est tout autre chose de parler et d'agir; той ще бъде без друго il viendra sans faute; по един или друг начин той ще се справи d'une manière ou d'une autre il se débrouillera. -
11 един
числ 1. un, une; l'un, l'une; seul, e; 2. нар поет (единствен, сам) seul, e; 3. разг (един и същ) d'un même, du même; 4. като съществително un, une; 5. като наречие едно а) (на първо място) premièrement; б) разг (някак) d'une manière а все едно c'est la même chose; cela revient au même; peu importe; един господ знае personne ne sait, dieu sait; един-два, един-двама quelques-uns; един-единствен un seul; един и същ toujours le même; един по един l'un après l'autre; един през друг en débandade, en désordre; имало едно време il était une fois; il y avait une fois; нито един personne, pas un; с една дума en un mot, brièvement, bref, en peu de mots, succinctement. -
12 заклан
прил 1. égorgé, e; 2. (за прасе, птици) saigné, e а викам като заклан pousser des cris de paon (d'orfraie), crier comme un perdu (comme un fou, comme un beau diable); спя като заклан dormir comme un sabot (comme une souche), dormir а poings fermés. -
13 каквото
отн. мест 1. като съюз а) се que; б) нар (както) comme, que; сега каквото ми се спи maintenant que j'ai (tellement) envie de dormir; (за еднаквост) каквото..., така и c'est comme; 2. като съществително (това нещо, което) c'est ce que; а на каквото си постелеш, на такова ще легнеш comme on fait son lit on se couche. -
14 колко
мест числ 1. (при пряк, непряк въпрос) quel, que, combien; на колко си години? quel âge as-tu? колко струва тази книга? combien (que) coûte ce livre? 2. като нрч (за възхищение, укор) que; колко обичам поезията! que j'aime la poésie! 3. като съюз а) (какво количество, каква степен) combien, que; колко сълзи е проляла combien (que) de larmes elle a versées; б) диал (колкото) autant que; колко мога, ще ти го разправя je te le raconterai autant qu'il m'est possible; колко..., толкоз plus... plus; а бог знае колко dieu sait combien, on ne sait combien; колко му е акълът ce qu'il est sot. -
15 къде
I. нрч 1. (в пряк и непряк въпрос) où? 2. разг къде по + прил combien plus; II. съюз 1. (в непряк въпрос) où; 2. нар (където) а) où que; къде да е où que ce soit, n'importe où; б) (било-било, ту-ту) soit... soit, tantôt... tantôt; III. като частица разг (за подчертаване на отрицание с личн. мест ти) comment donc; IV. като предл 1. нар към vers; 2. разг (към, около) vers, а l'approche de; къде полунощ vers minuit (а l'approche, aux approches de minuit) а до къде ти око види а perte de vue; до немай къде au-delà de toute expression; къде ще му излезе краят; а) on n'en voit pas venir la fin; б) on n'en viendrait jamais а bout; от къде накъде? а quel titre? pour quelle raison? pourquoi donc? от немай къде faute de mieux. -
16 ли
частица 1. (за запитване) а) в пряк въпрос est-ce que? (чрез инверсия или интонация) as-tu, avez-vous; б) (в непряк въпрос) si; 2. (за усилване) а) защо ли? pourquoi donc? б) каква ли? qui sait quel (quelle); в) (с повторение на глагола) ne cesser de, ne pas finir de; хърка ли хърка il ne cesse (il ne finit pas) de ronfler; 3. като съюз а) (ако, в случай че) si par hasard, au cas où, si + venir а; изпаднеш ли в нужда si par hasard tu te trouvais dans le besoin, si ti venais а te trouver dans le besoin, au cas où tu te trouverais dans le besoin; б) (когато, щом като) dès que; почне ли dès que commence; ли... или est-ce... ou bien; обичаше ли го или се преструваше? l'aimait-elle ou bien faisait-elle semblant (de l'aimer)? а едва ли il est peu probable; едва ли не c'est а peine si; камо ли а plus forte raison. -
17 наш
притеж. мест за 1 л. мн. ч. кратка форма ни 1. (като adj poss.) le (la, les) nôtre(s); 3. като съществително а) нашето le nôtre, ce qui est а nous; б) нашите les nôtres а на наш гръб sur notre dos; на наше име а notre nom; не е наша работа ça ne nous regarde pas. -
18 нищо
отриц. мест същ. 1. rien; сърдя се за нищо se fâcher pour rien; 2. (като прил. разг - нищожен) de rien; нищо човече un homme de rien; 3. (в отговор при възражение - няма значение) cela (ça) ne fait rien; 4. (за учтивост вместо няма защо) de rien, pas de quoi; благодаря ви - за нищо je vous remercie - de rien (pas de quoi) а нищо не помага rien а faire; нищо не излезе ( нищо не стана) ça n'a rien donné; нищо подобно ce n'est pas vrai, au contraire; за нищо на света pour rien au monde; като нищо et comment (encore); от нищо нещо не става on ne fait rien de rien; това на нищо не прилича ça ne rime а rien; това нищо не струва c'est deux fois rien; нищо не става от него (от нея) il (elle) n'est bon (bonne) а rien; il (elle) n'est bon (bonne) ni а rôtir, ni а bouillir. -
19 онзи
(оня) м, онази (оназ, оная) ж, онова ср. мн. ч. онези (ония) показ. мест 1. като прил ce, cet, cette, ces; в онова време en ce temps-là; 2. като съществително (вин оногова, оногози, дат ономува) а) l'autre, les autres; б) в съчет онзи..., който celui (celle, ce, ceux, celles)... qui (que, dont); оня свят l'autre monde; говоря за това, за онова parler de choses et d'autres. -
20 пия
гл boire, se desaltérer; (за животно) s'abreuver; (за лекарство, отвара и под.) absorber; (за кафе, чай и под.) prendre (boire) (du cafe, du thé, etc.); (пия жадно, на големи глътки) lamper; нар lécher, pinter; (пия направо от бутилката) boire а même la bouteille; (пия на малки глътки) boire а petites gorgées; (пия доста) boire sec, boire a tire-la-rigot; (пия, като наливам в устата си) boire а la régalade; (един след друг - в кръг) boire а la ronde; обичам да пия aimer la bouteille; а пие ме sentir un tiraillement d'estomac; пия като смок boire comme un trou (comme un tonneau, comme un Polonais); пия наздравица boire а la santé, porter а la santé; пия екс (до дъно) boire cul sec; някому кръвта sucer le sang de qn.
См. также в других словарях:
като́д — катод … Русское словесное ударение
Като — (яп. 加藤 като:?) японская фамилия. Известные носители: Като, Кадзуэ настоящее имя Хибари Мисоры (1937 1989) прославленной японской певицы и актрисы. Като, Киёмаса (1562 1611) японский наместник периода Эдо. Като, Савао (род.… … Википедия
Като Х. — Като Хироюки Хироюки Като (яп. 加藤弘之 Като: Хироюки?, 5 августа 1836, Идзуси, Япония 9 февраля 1916, Токио) японский философ, теоретик государства. Учился в японской правительственной школе иностранных языков. Был личным учителем императора Мейдзи … Википедия
КАТО — Калининский административно территориальный округ г. Тюмень КАТО Классификатор административно территориальных образований Казахстан КАТО комплект аппаратно технического оборудования техн … Словарь сокращений и аббревиатур
Като — (м) второй из близнецов Африканские имена. Словарь значений … Словарь личных имен
Като — I Като (Kato) Генити (р. 1890, префектура Окаяма), японский физиолог. Окончил университет Киото (1916). Профессор университета Кэйо в Токио (с 1919). Основоположник японской школы физиологов. Один из основателей микрофизиологии нервов и… … Большая советская энциклопедия
Като Такааки — 加藤 高明 … Википедия
Като, Масато — 加藤 正人 Род деятельности: разработчик игр, сценарист Дата рождения: 28 марта 1963(1963 03 28) (49 лет) … Википедия
Като Митио — яп. 加藤道夫 Дата рождения: 18 октября 1918(1918 10 18) Место рождения: Фукуока Дата смерти … Википедия
Като, Хироюки — Като Хироюки Хироюки Като (яп. 加藤弘之 Като: Хироюки?, 5 августа 1836, Идзуси, Япония 9 февраля 1916, Токио) японский философ, теоретик государства. Учился в японской правительственной школе иностранных языков. Был личным учителем императора Мейдзи … Википедия
Като-Камбрези — фр. Cateau Cambrésis кантон Франции (АЕ 3 го уровня) … Википедия
