Перевод: со всех языков на болгарский

с болгарского на все языки

изгнание

  • 1 Bann m

    изгнание {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Bann m

  • 2 Exil n

    изгнание {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Exil n

  • 3 Verbannung f

    изгнание {ср}

    Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Verbannung f

  • 4 exile

    {'eksail}
    I. 1. изгнание, заточение
    2. изгнаник, заточеник
    II. v заточавам, изпращам на заточение/в изгнание, осъждам на изгнание
    * * *
    {'eksail} n 1. изгнание, заточение; 2. изгнаник, заточеник.(2) {'eksail} v заточавам, изпращам на заточение/в изгнание, ос
    * * *
    хъш; прокуденик; депортиране; депортирам; заточеник; заточавам; заточение; изгнание; изгнаник;
    * * *
    1. i. изгнание, заточение 2. ii. v заточавам, изпращам на заточение/в изгнание, осъждам на изгнание 3. изгнаник, заточеник
    * * *
    exile[´egzail, ´eksail] I. n 1. изгнание, заточение; to go into \exile бивам заточен; the E. библ. заточението на евреите във Вавилон; 2. заточеник, заточеница, изгнаник, изгнаница; II. v заточавам, изгонвам, изпращам в изгнание, осъждам на изгнание.

    English-Bulgarian dictionary > exile

  • 5 banish

    {'bæniʃ}
    1. осъждам на изгнание, изпращам в заточение
    2. гоня, изгонвам, пъдя, пропъждам
    * * *
    {'banish} v 1. осъждам на изгнание, изпращам в заточение; 2. го
    * * *
    осъждам; пропъждам; изселвам; изгонвам; изпъждам;
    * * *
    1. гоня, изгонвам, пъдя, пропъждам 2. осъждам на изгнание, изпращам в заточение
    * * *
    banish[´bæniʃ] v 1. осъждам на (пращам в) изгнание; изгонвам; изпъждам; пропъждам; 2. гоня, изгонвам, прогонвам, пъдя, изпъждам, пропъждам, отпъждам.

    English-Bulgarian dictionary > banish

  • 6 banishment

    {'bæniʃmənt}
    n изгонване, пропъждане, изгнание, заточение
    * * *
    {'banishmъnt} n изгонване, пропъждане; изгнание, заточение.
    * * *
    изгонване; изпъждане;
    * * *
    n изгонване, пропъждане, изгнание, заточение
    * * *
    banishment[´bæniʃmənt] n (осъждане на, изпращане в) изгнание, изгонване, изпъждане.

    English-Bulgarian dictionary > banishment

  • 7 expatriation

    {eks,pætri'eiʃn}
    n експатриране, изгонване от родината, изгнание
    * * *
    {eks,patri'eishn} n експатриране, изгонване от родината,
    * * *
    експатриране; заточение; изгнание;
    * * *
    n експатриране, изгонване от родината, изгнание
    * * *
    expatriation[iks¸pætri´eiʃən] n експатриране, експатриация, изгнание; изселване (изгонване) от родината.

    English-Bulgarian dictionary > expatriation

  • 8 ostracism

    {'ɔstrəsizm}
    1. ист. остракизъм, изгнание
    2. отлъчване от обществото
    * * *
    {'ъstrъsizm} n 1. ист. остракизъм; изгнание; 2. отлъчване о
    * * *
    1. ист. остракизъм, изгнание 2. отлъчване от обществото
    * * *
    ostracism[´ɔstrə¸sizəm] n 1. ист. остракизъм; изгнание; 2. отлъчване от обществото; заточване.

    English-Bulgarian dictionary > ostracism

  • 9 outlawry

    {'autlɔ:ri}
    1. обявяване извън законите
    2. прен. изгнание от обществото, остракизъм
    * * *
    {'autlъ:ri} n 1. обявяване извън законите; 2. прен. изгнание
    * * *
    остракизъм;
    * * *
    1. обявяване извън законите 2. прен. изгнание от обществото, остракизъм
    * * *
    outlawry[´aut¸lɔ:ri] n 1. обявяване извън законите; прен. изгнание от обществото; остракизъм; 2. незачитане на закона.

    English-Bulgarian dictionary > outlawry

  • 10 revenant

    {'revənənt}
    n човек, завърнал се от оня свят/от изгнание, дух, привидение
    * * *
    {'revъnъnt} n човек, завърнал се от оня свят/ от изгнание; д
    * * *
    n човек, завърнал се от оня свят/от изгнание, дух, привидение
    * * *
    revenant[´revinənt] n 1. човек, завърнал се от света на мъртвите; 2. възвращенец (от изгнание и т. н.).

    English-Bulgarian dictionary > revenant

  • 11 expulsion

    {iks'pʌlʃn}
    1. изпъждане, изгонване, изключване, отстраняване, изгнание
    EXPULSION order заповед за изгонване от страната
    2. изтласкване, изтикване
    3. тех. изпускане, издухване (на газове и пр.), продухване
    * * *
    {iks'p^lshn} v 1. изпъждане, изгонване; изключване, отстраня
    * * *
    заточаване; експулсиране; заточение; изтласкване; изтикване; избутване;
    * * *
    1. expulsion order заповед за изгонване от страната 2. изпъждане, изгонване, изключване, отстраняване, изгнание 3. изтласкване, изтикване 4. тех. изпускане, издухване (на газове и пр.), продухване
    * * *
    expulsion[iks´pʌlʃən] n 1. изпъждане, изгонване; изключване, отстраняване; експулсиране; изгнание; 2. изтласкване, избутване, изтикване; 3. тех. изпускане, отделяне (на изработена пара, газове и пр.).

    English-Bulgarian dictionary > expulsion

  • 12 proscribe

    {prə'skraib}
    1. v l. отричам, отхвърлям (нещо като опасно), забранявам
    2. ост. обявявам вън от законите, заточавам, пращам на заточение/в изгнание
    * * *
    {prъ'skraib} v l. отричам, отхвърлям (нещо като опасно); за
    * * *
    отричам; забранявам; заточавам;
    * * *
    1. v l. отричам, отхвърлям (нещо като опасно), забранявам 2. ост. обявявам вън от законите, заточавам, пращам на заточение/в изгнание
    * * *
    proscribe[prə´skraib] v 1. проскрибирам, обявявам извън законите; заточавам, пращам на заточение (в изгнание); 2. отричам, отхвърлям; 3. забранявам.

    English-Bulgarian dictionary > proscribe

  • 13 proscription

    {prə'skripʃn}
    1. n l. отричане, отхвърляне, забрана, запрещение, забраняване
    2. ост. обявяване извън законите, проскрипция, заточение, изгнание
    * * *
    {prъ'skripshn} n l. отричане; отхвърляне; забрана, запрещ
    * * *
    отхвърляне; отричане; заточение; заточаване; забраняване; забрана;
    * * *
    1. n l. отричане, отхвърляне, забрана, запрещение, забраняване 2. ост. обявяване извън законите, проскрипция, заточение, изгнание
    * * *
    proscription[prə´skripʃən] n 1. ист. проскрипция; 2. обявяване извън законите; заточение, заточаване, изгнание; 3. отричане, отхвърляне; 4. забрана.

    English-Bulgarian dictionary > proscription

  • 14 ostracize

    {'ɔstrəsaiz}
    1. ист. остракирам, пращам в изгнание/на заточение
    2. отлъчвам от обществото
    * * *
    {'ъstrъsaiz} v 1. ист. остракирам, пращам в изгнание/на зат
    * * *
    отлъчвам;
    * * *
    1. ист. остракирам, пращам в изгнание/на заточение 2. отлъчвам от обществото

    English-Bulgarian dictionary > ostracize

  • 15 exil

    Exíl n o.Pl. изгнание.
    * * *
    das, -e F изгнание, заточение.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > exil

  • 16 verbannung

    Verbánnung f, -en изгнание; заточение.
    * * *
    die, -en изгнание; заточение.

    Deutsch-Bulgarisch Wörterbuch > verbannung

  • 17 esìlio

    m изгнание, заточение: vivere in esìlio живея в изгнание.

    Dizionario italiano-bulgaro > esìlio

  • 18 exiliar

    1. tr изпращам в изгнание; 2. prnl напускам родината си, отивам в изгнание.

    Diccionario español-búlgaro > exiliar

  • 19 ostraciser

    v.tr. (de ostracisme) ист. подлагам на остракизъм, заточавам, прокуждам, изпращам в изгнание; s'ostraciser уединявам се, осъждам се сам на изгнание.

    Dictionnaire français-bulgare > ostraciser

  • 20 ban

    {bæn}
    I. 1. забранявам, не допущам, осъждам
    2. анатемосвам, проклинам
    II. 1. забрана, възбрана
    2. отлъчване от църквата, анатемосване
    3. поставяне вън от законите, остракизъм
    * * *
    {ban} v 1. забранявам; не допущам; осъждам; 2. анатемосвам, прокл(2) n 1. забрана, възбрана; 2. отлъчване от църквата, анатемос
    * * *
    осъждам; възбрана; забранявам; забрана;
    * * *
    1. i. забранявам, не допущам, осъждам 2. ii. забрана, възбрана 3. анатемосвам, проклинам 4. отлъчване от църквата, анатемосване 5. поставяне вън от законите, остракизъм
    * * *
    ban[bæn] I. v 1. забранявам; не допускам, не позволявам; лишавам, отнемам; осъждам; to be \banned from driving отнемат ми правото на управление (на автомобил); 2. анатемосвам, отлъчвам, кълна́, проклинам; II. n 1. възбрана, забрана, запрещение; under \ban забранен, под забрана, под запрещение; 2. църковно проклятие, отлъчване, анатема; 3. поставяне извън законите, пращане в изгнание; остракизиране; 4. ист. свикване на феодални войски. III n ист. бан.

    English-Bulgarian dictionary > ban

Страницы
  • 1
  • 2

См. также в других словарях:

  • Изгнание — Изгнание  вид наказания, заключающийся в перемещении лица или группы лиц с места обычного проживания (в городе, области, государстве) под страхом тюремного заключения или казни. Известно уже в Ветхом Завете, в античном праве (др. греч.… …   Википедия

  • изгнание — предавать изгнанию. Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. изгнание вышибание, выкуривание, вытуривание, выпроваживание, выпровождение, ссылка, удаление, выдворение, высылка,… …   Словарь синонимов

  • ИЗГНАНИЕ — ИЗГНАНИЕ, изгнания, мн. нет, ср. (книжн.). 1. Действие по гл. изгнать изгонять. Подвергнуть кого нибудь изгнанию из пределов государства. Изгнание неправильных оборотов из языка. Изгнание плода. 2. Положение, состояние изгнанного, вынужденное… …   Толковый словарь Ушакова

  • ИЗГНАНИЕ — ИЗГНАНИЕ, изгнанник, изгнать и пр. см. изгонять. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 …   Толковый словарь Даля

  • Изгнание —         Почтительно приветствуя царевича, уже одетого в бересту, но не снявшего золоченых сандалий, Сумантра сказал:          Взойди на повозку, доброславный, и я, как мне приказано, домчу тебя до цели.         И тогда из дворца выбежала Сита в… …   Энциклопедия мифологии

  • ИЗГНАНИЕ — одно из уголовных наказаний; заключается в принуждении покинуть собственную страну с лишением гражданства и всех вытекающих из него прав. Одно из самых древних наказаний, известных человечеству; считалось не менее тяжким, чем смертная казнь.… …   Юридический словарь

  • Изгнание — см. Плен …   Библейская энциклопедия Брокгауза

  • ИЗГНАНИЕ — ИЗГНАНИЕ, я, ср. 1. см. изгнать. 2. Вынужденное пребывание где н. в качестве изгнанника (книжн.) Жить в изгнании. Годы изгнания. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 …   Толковый словарь Ожегова

  • ИЗГНАНИЕ — из рая. Жарг. арм. Шутл. ирон. 1. Призыв в армию. Максимов, 161. 2. Возвращение из отпуска. БСРЖ, 230 …   Большой словарь русских поговорок

  • Изгнание — (Exile), пленение евреев в Вавилоне (вавилонский плен). В 597 г. до н.э. вавилоняне захватили Иерусалим, увели царя Иехонию и др. вождей иудейской общины, включая пророка Иезекииля, в плен. Восстание в Иерусалиме стало поводом для нового… …   Всемирная история

  • Изгнание —    • Φυγή,          как и φεύγειν, означает собственно изгнание или высылку за границу, а затем в аттическом юридическом языке всякую жалобу, т. к. обвиненный имел право во всяком уголовном процессе уклониться от окончательного решения,… …   Реальный словарь классических древностей

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»