-
21 carburer
v.intr. (de carbure) 1. образувам газообразна горивна смес от течно гориво и въздух; 2. разг. функционирам, работя ( за двигател), развивам се; 3. v.tr. техн. обогатявам метал с въглерод. Ќ carburer а la vodka пия редовно водка. -
22 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща. -
23 combustion
f. (lat. combustio, de comburere "brûler") 1. горене, изгаряне; moteur а combustion interne двигател с вътрешно горене; 2. прен. възбуда, вълнение; 3. хим. оксидация, окисляване. -
24 compression
f. (lat. compressio, de comprimere) 1. притискане, стискане; натискане, налягане, стягане, свиване; сгъстяване; compression de l'air налягане на въздуха; taux de compression степен на сгъстяване (в цилиндрите на автомобилен двигател); 2. прен., ост. натиск, принуда, потисничество; 3. съкращение, намаление. Ќ compression budgétaire съкращение в бюджета; compression du personnel съкращения на персонала. Ќ Ant. dilatation, expansion, gonflement, décompression. -
25 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation. -
26 culbuteur
m. (de culbuter) 1. техн. уред за преобръщане на тежести; 2. авт. стебло на клапан в двигател. -
27 cycle
m. (lat. cyclus, du gr. kuklos) 1. цикъл, кръг; кръговрат; период от време; le cycle des saisons кръговратът на сезоните; cycle économique икономически цикъл; cycle menstruel менструален цикъл; 2. лит. цикъл разкази, отнасящи се до една и съща тема; 3. велосипед; мотопед; 4. производство на велосипеди или мотопеди; 5. стара мярка за измерване на честота (заместена от "херц"); 6. работен цикъл на двигател с вътрешно горене; 7. степен на образование, степен на образователната система. Ќ Hom. sicle. -
28 cylindrée
f. (de cylindre) авт. вместимост, цилиндров обем на автомобилен двигател; voiture de 1500 cm3 de cylindrée кола с обем на двигателя 1500 см3. -
29 décalaminage
m. (de décalaminer) изчистване от нагара (по цилиндър, двигател). -
30 décalaminer
v.tr. (de dé- et calamine) изчиствам нагара (по цилиндър, двигател). -
31 démarreur
m. (de démarrer) приспособление за поставяне в движение на електрически двигател. -
32 deux-temps
m.inv. (de deux et temps) 1. муз. ала бреве (такт 4/4 тактуван на две); 2. двутактов мотор ( двигател). -
33 embiellage
m. (de embieller) 1. начин на сглобяване на мотовилките в механизъм; 2. всички мотовилки в двигател. -
34 fatiguer
v. (lat. fatigare) I. v.tr. 1. уморявам, изморявам, изнурявам; lecture qui fatigue les yeux четиво, което изморява очите; 2. дразня, действам неприятно; 3. държа в напрежение, държа нащрек; 4. отегчавам, досаждам; 5. зем. изтощавам (почва и др.); fatiguer un arbre оставям дърво с прекалено много вързал плод; 6. бъркам, разбърквам; fatiguer la salade разбърквам, размесвам салатата; 7. отегчавам, досаждам; II. v.intr. изпитвам затруднение; правя усилие; un moteur qui fatigue dans la montee мотор ( двигател), който трудно преодолява стръмнината; нося, подпирам голяма тежест; se fatiguer уморявам се, изморявам се; трудя се, мъча се; se fatiguer de отегчавам се от нещо. Ќ Ant. délasser, reposer. -
35 gaver
v.tr. (d'un prélatin gaba "gorde, gésier", p.-к. d'o. gaul.) 1. тъпча, гуша, угоявам; gaver des oies гуша гъски; 2. разг. тъпча с храна; gaver un enfant тъпча дете с храна; 3. прен. обсипвам, струпвам; gaver qqn. de compliments, d'honneurs обсипвам някого с комплименти, с почести; se gaver тъпча се, ям много. Ќ gaver un moteur авиац. снабдявам самолетен двигател с компресори, за да може да лети на голяма височина. Ќ Ant. priver. -
36 gaz
m. (mot de Van Helmont (1577 - 1644), d'apr. lat. chaos) 1. газ, въздухообразно тяло; gaz d'éclairage светилен газ; gaz de combat боен газ; gaz lacrymogène сълзотворен газ; gaz tonnant гърмящ газ; gaz de marais метан; marcher plein gaz карам с пълна газ; gaz rare рядък газ (съдържащ се в много малки количества в атмосферата); gaz des houillères газ гризу; compteur а gaz брояч за изразходван в домакинството или в промишлеността газ (пропан, бутан); ça sent le gaz мирише на газ; bec de gaz газов фенер за осветление; gaz asphyxiant задушлив газ; chambre а gaz газова камера (в концентрационен лагер); 2. pl. мед. газове; 3. газова смес, използвана като гориво в двигател; gaz d'échappement отработени газове. Ќ Ant. liquide, solide. Ќ Hom. gaze. -
37 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
38 grain
m. (lat. granum "graine") 1. зърно, зрънце; семка; grain de blé житно зърно; grain de raisin гроздова семка; 2. pl. зърнени храни; jeter du grain aux oiseaux хвърлям зърна на птиците; poulet de grain пиле, хранено само със зърнени храни; 3. зрънце, предмет с форма на зърно; les grains d'un collier зрънцата на огърлица; grain d'ambre зрънце кехлибар; 4. трохичка, частичка, брънка; grain de sel трохичка сол; 5. фарм. гранула, малко хапче; grains de santé хапчета за възстановяване на здравето; 6. пъпка (по кожата); 7. пъпка на плат; 8. (Канада) мярка за тегло, равна на 0,002 унции или 0,0647 грама; 9. ост. стара мярка за тегло, равна на 0,053 грама; 10. мор. силен внезапен вятър, примесен с дъжд; 11. зърненост на кожа; 12. много малко количество; ne pas avoir un grain de bon sens няма капка здрав смисъл; un grain de talent съвсем малко талант; 13. внезапен кратък пороен вятър с дъжд. Ќ grain de beauté бенка (на лицето); grain d'orge ечемик (на окото); grain de plomb сачма; veiller au grain предпазлив съм, предвиждам всяка опасност; mettre son grain de sel намесвам се не намясто (в разговор); grain de contact контакт на чукче и наковалня в автомобилен двигател; avoir un grain малко съм луд. -
39 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
40 imprimer
v.tr. (lat. imprimere "empreindre") 1. отпечатвам, правя отпечатък; souvenirs imprimés dans la mémoire спомени, запечатали се в паметта; imprimer la marque d'un cachet sur de la cire оставям отпечатък от печат върху восък; 2. печатам, напечатвам; imprimer un dictionnaire печатам речник; 3. щамповам; imprimer un tissu щамповам тъкан; 4. худ. поставям основа, грунд на платно; 5. подтиквам, придавам, привеждам (в движение); imprimer une vitesse а un moteur придавам скорост на двигател; 6. прен. внушавам; възбуждам; imprimer le respect внушавам уважение, респект; s'imprimer печатам се, отпечатвам се; под печат съм. Ќ se faire imprimer напечатвам свое произведение; un achevé d'imprimer текст в края на книга с името и адреса на печатаря и данни за тиража и датата на издаване.
См. также в других словарях:
двигател — същ. машина, мотор, автомобил, пружина, лост, сила, механизъм същ. агент, подбудител, инициатор, движеща сила, автор същ. подтик, стимул, тласък … Български синонимен речник
двигателист — двигател ист, а … Русский орфографический словарь
Масла авиационные — жидкости, применяемые для смазки двигателей и редукторов силовых установок летательных аппаратов. М. а. служат для уменьшения трения и износа деталей, отвода от них теплоты, предохранения от коррозии, удаления твёрдых частиц износа из зоны трения … Энциклопедия техники
Ан-12 — Ан 12 … Википедия
Ан-10 — в Центральном музее Военно воздушных сил, Монино Ти … Википедия
ГИДРОТЕХНИКА — (греч., от hydor вода, и techne искусство). Искусство возводить подводные строения, плотины, изготовлять гидравлические машины; водяные мельницы и т. д. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ГИДРОТЕХНИКА… … Словарь иностранных слов русского языка
ДВИГАТЕЛЬ — [МОТОР] машина, преобразующая какой либо вид энергии в механическую работу (Болгарский язык; Български) двигател; мотор (Чешский язык; Čeština) motor (Немецкий язык; Deutsch) Motor (Венгерский язык; Magyar) motor (Монгольский язык) хөдөлгүүр;… … Строительный словарь
ДВИГАТЕЛЬ ГИДРАВЛИЧЕСКИЙ — двигатель, преобразующий энергию потока жидкости в механическую работу (Болгарский язык; Български) хидравличен двигател (Чешский язык; Čeština) hydraulický [kapalinový] pohon; hydromotor (Немецкий язык; Deutsch) Wasserkraftmaschine (Венгерский… … Строительный словарь
аеромотор — (грч аеr, лат motor двигател) уред за чие движење се користи силата на ветрот … Macedonian dictionary
актанс — (лат actus дело, движење) 1. двигател, носител на дејство, сила што дејствува, 2. лит праќач и примач на порака, секој носител и учесник во процесот што е пресуден за изградување на некоја порака … Macedonian dictionary
анласер — (гер Anlasser) тех двигател лост за ставање во погон (на мотор и сл) стартер … Macedonian dictionary
