-
1 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort. -
2 intérieur,
e adj. et m. (lat. interior) 1. вътрешен; cour intérieur,e вътрешен двор; 2. прен. душевен; sentiments intérieur,s душевни чувства; 3. m. домашен кът, дом; robe d'intérieur, домашна роба; veston d'intérieur, домашен халат; 4. m. вътрешната част на нещо; Ministère de l'Intérieur Министерство на вътрешните работи; 5. m. воен. дълбок тил; а l'intérieur, в дълбочината на тила; 6. m. семеен живот; aimer son intérieur, обичам семейния живот; homme (femme) d'intérieur, мъж ( жена), който не обича да излиза много, който се чувства добре вкъщи; 7. m. спорт. във футбола - нападател между крилото и центъра; 8. m. интериор (на дом, стая). Ќ а l'intérieur, de вътре, във вътрешността на; tableau d'intérieur, картина, представяща семеен, домашен живот в жилище. Ќ Ant. international; dehors, extérieur. -
3 patachon
m. (de patache) водач (на митническа патрулна лодка, на дилижанс). Ќ vie de patachon нар. гуляйджийски живот; живот, прекарван в гуляи; разгулен живот. -
4 ranimer
v.tr. (de re- et animer) 1. съживявам, връщам към живот; ranimer le passé съживявам миналото; ranimer un noyé връщам към живот удавник; 2. ободрявам, въодушевявам; ranimer les gens въодушевявам хората; 3. прен. поощрявам; ranimer le courage de qqn. поощрявам смелостта на някого; ranimer le zèle поощрявам старанието, усърдието; 4. прен. събуждам за живот, подмладявам; se ranimer 1. оживявам; 2. събирам сили; 3. съживявам (за чувство); 4. събуждам се, активизирам се; le volcan s'est ranimé вулканът се събуди отново. Ќ Ant. assoupir, attiédir; éteindre, étouffer. -
5 confortable
adj. (angl. comfortable) 1. удобен, уютен, комфортен; une vie confortable охолен живот; 2. който укрепя здравето; укрепителен. Ќ salaire confortable заплата, която осигурява комфортен живот. Ќ Ant. désagréable, incommode, inconfortable, pénible. -
6 cryptobiose
f. (adapt. de l'angl. cryptobiosis) биол. криптобиоза, живот в латентно състояние на организъм, който не дава признаци на живот. -
7 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
8 fête
f. (lat. pop. festa, de festa dies "jour de fête") 1. празник; празненство; la fête de Pâques Великден; la fête de Noël Коледа; fête des morts задушница; fête des fous народни празненства през средните векове, на които се осмивали църковните церемонии; fête patronale d'un village селски събор; 2. имен ден; souhaiter а qqn. sa fête поздравявам някого за именния му ден; 3. празненство, честване; donner, offrir une fête en l'honneur de qqn. организирам празник в чест на някого; une fête de famille семеен празник; 4. разгулен живот; faire la fête водя разгулен живот; 5. радост, щастие, удоволствие; il se fait une fête de радва се на; en fête весел; être а la fête изпитвам голямо удоволствие. Ќ être en fête в празнично настроение съм; faire fête а qqn. радостно посрещам някого; faire la fête веселя се, гуляя; se faire une fête de qqch. предварително се радвам на нещо. -
9 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
10 particulier,
ère adj. (lat. particularis) 1. присъщ, свойствен; 2. частен, личен; 3. особен, необикновен, своеобразен човек; 4. изключителен, подчертан; 5. отделен; 6. m. частно лице; разг. човек, индивид, екземпляр; 7. частен живот, семейна, домашна среда; dans le particulier, в частния живот; 8. loc. adv. en particulier, насаме, отделно. Ќ Ant. collectif, commun, général, public, universel, courant, normal. -
11 abandonnique
adj. (de abandon) псих. използва се за човек ( най-вече дете), чийто емоционален живот е обладан от страха да не бъде изоставен ( без да съществува реална опасност за това). -
12 abiotique
adj. (de gr. bios "vie") биол. където животът е невъзможен; milieu abiotique среда без условия за живот. -
13 accidenté,
e adj. (de accident) 1. геогр. неравен; terrain accidenté, неравна почва; 2. рядко оживен, бурен; vie accidenté,e бурен живот; 3. разг. катастрофирал; пострадал от злополука; voiture accidenté,e катастрофирала кола. Ќ Ant. égal, plat, uni. -
14 acclimatement
m. (de acclimater) 1. възпроизвеждане и живот на даден организъм на различно от родното му място; 2. аклиматизиране. -
15 aérobiose
f. (de aéro- et gr. bios "vie") аеробиоза - живот в среда, съдържаща въздух или кислород. Ќ Ant. anaérobiose. -
16 affranchi,
e adj. (de affranchir) 1. освободен; esclave affranchi, освободен роб; affranchi, de préjugés освободен от предразсъдъци; 2. m.,f. нар. който има разпуснат, неморален начин на живот; 3. арго човек, който живее от кражби като престъпва закона. -
17 ambulant,
e adj. (lat. ambulans) амбулантен, подвижен, походен; marchand ambulant, амбулантен търговец; vie ambulant,e скитнически живот; courrier ambulant, пощенски служител в железниците. -
18 anabiose
f. (du gr. anabiôsis "résurrection") анабиоза, възвръщане към активен живот на организъм след продължително състояние на летаргия. -
19 anaérobiose
f. (de anaérobie) биол. анаеробиоза ( живот без свободен кислород). -
20 animation
f. (lat. animatio) 1. оживление; въодушевление; 2. буйност, гняв; 3. рисуване, създаване на анимационни филми; 4. метод за интегриране на хора в обществения живот.
См. также в других словарях:
ЖИВОТ — муж. жизнь человека и животного; что есть в твари живое, оживляющее плоть, образующее земную жизнь. | собир. все живое, все, что живет, дышит. Лишиться живота, умереть; лишить кого живота, извести или убить. Живот вечный, вечная жизнь. | Утроба,… … Толковый словарь Даля
ЖИВОТ — ЖИВОТ, живота, муж. 1. Часть тела у человека и животных (от грудобрюшной преграды до лобковой кости), в которой расположены органы пищеварения. Вздутый живот. Болит живот. || Желудок или кишечник (прост.). Живот расстроился. 2. Жизнь (устар.,… … Толковый словарь Ушакова
живот — См. брюхо, жизнь не на живот, а на смерть... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. живот брюхо, брюшко, пузо, утроба, чрево, мамон, жизнь; черево, поддых, ливер, эпигастрий,… … Словарь синонимов
ЖИВОТ — ЖИВОТ, понятие, охватывающее представление о брюшной полости (см.) и ограничивающих ее спереди брюшных стенках (см. Брюшная стенка). Объективные изменения Ж., а также его полости, равно как и многообразные субъективные симптомы со стороны Ж.… … Большая медицинская энциклопедия
живот — ЖИВОТ, арх., диал. – Здесь: богатство (прим. авт.). – У него ни кола, ни вола, ни двора, ни мила живота, ни образа помолиться, ни хлебушка, чем подавиться, ни ножа, чем зарезаться (3. 172). Ср. Самотик Пасс. сл. 131: живот (во 2 м знач.… … Словарь трилогии «Государева вотчина»
живот — ЖИВОТ, устар. мамон и устар. мамона, устар., разг. утроба, устар. черево, устар. чрево, разг. брюхо, разг. сниж., пренебр. арбуз, разг. сниж., ирон. барабан, разг. сниж. пузо ЖИВОТИК, разг., шутл. брюшко, разг., шутл. пузень, разг., шутл … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
ЖИВОТ 1 — ЖИВОТ 1, а, м. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
ЖИВОТ 2 — ЖИВОТ 2, а, м. (стар.). То же, что жизнь (во 2 знач.). Не щадя (не жалея) живота своего. Не на ж., а на смерть (не жалея жизни). Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
живот — ЖИВОТ, а, муж. 1. Часть тела, прилегающая к тазу, в к рой расположены органы пищеварения. Боль в животе. Ж. растёт у кого н. (толстеет кто н.; разг.). Острый ж. (условное название остро протекающих заболеваний каких н. органов брюшной полости;… … Толковый словарь Ожегова
живот — См. чрево В. В. Виноградов. История слов, 2010 … История слов
живот — Часть тела. Барабаном, большой, вздутый, вислый, впалый, втянутый, выпуклый, грузный, жирный, круглый, мягкий, мясистый, набитый, навислый, огромный, округлый, отвислый, полный, пустой, толстый, тощий, тугой, упругий, яйцеобразный. Словарь… … Словарь эпитетов
