-
1 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
2 accouer
v.tr. (de couer, de coe "queue") връзвам кон за опашката на друг кон ( за да вървят един след друг). -
3 accouplé,
e adj. (de accoupler) 1. свързан с друг, за да образуват двойка; свързан сексуално с друг; 2. сдвоен; roues accouplé,es сдвоени колела; piles accouplé,es сдвоени батерии. -
4 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
5 autrement
adv. (de autre) 1. по друг начин; другояче; 2. много, твърде, много повече; 3. conj. в противен случай, ако не, иначе; 4. loc. adv. tout autrement съвсем по друг начин, съвсем другояче. -
6 concrescent,
e adj. (du lat. concrescere "croître ensemble") бот., анат. който расте съвместно с друг; който е сраснат заедно с друг. -
7 déclimater
v.tr. (de dé- et climater) отвиквам от климат, приучавам към друг климат; se déclimater отвиквам от климат; приучавам се към друг климат. Ќ déclimater qqn. отвиквам някого от придобитите привички, превъзпитавам някого. Ќ Ant. acclimater. -
8 défiler2
v.intr. (de dé- et filer) 1. дефилирам, минавам един след друг; 2. разг. изнизваме се един след друг. -
9 entre-dévorer
(s') v.pr. (de entre- et dévorer) 1. лит. разкъсваме се един друг; 2. прен. унищожаваме се един друг. -
10 incommutable
adj. (lat. incommutabilis) юр. неотемлим, неотчуждим; който не може да бъде отстъпен на друг; propriété incommutable собственост, която не може да се отстъпи на друг. -
11 opposer
v.tr. (lat. opponere, d'apr. poser) 1. противопоставям; поставям, издигам, построявам (срещу); conflit qui oppose deux pays конфликт, който противопоставя две държави; opposer une digue построявам дига; 2. възразявам с, привеждам, противопоставям; quel prétexte vous a-t-il opposé? какъв претекст ви приведе?; 3. давам, представям; opposer de la résistance давам отпор; 4. сравнявам; opposer Cicéron а Sénèque сравнявам Цицерон със Сенека; 5. поставям, изправям един срещу друг; des questions d'intérêts les opposent имуществени въпроси ги изправят един срещу друг; s'opposer противопоставям се, опълчвам се, обявявам се против, възразявам; s'opposer а un projet обявявам се против някакъв проект; s'opposer а l'avis de qqn. противопоставям се на мнението на някого. -
12 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
13 renvoyer
v.tr. (de re- et envoyer) 1. изпращам повторно; renvoyer qqn. а ses parents изпращам някого на родителите му; 2. връщам обратно, казвам на някого, да се върне обратно; отпращам; renvoyer un importun отпращам нахалник; 3. връщам, отказвам; renvoyer un cadeau отказвам подарък; 4. връщам (заета, забравена вещ); 5. уволнявам, освобождавам от длъжност; изгонвам, изключвам; 6. пускам, разпускам, освобождавам; 7. връщам, отразявам; renvoyer la balle връщам топката (по време на игра); 8. отлагам; renvoyer les débats отлагам разисквания; 9. отпращам, отправям, насочвам към; препращам; renvoyer qqn. а la cour d'assises препращам някого пред углавен съд; les chiffres renvoient а certains passages цифрите препращат към определени пасажи; 10. отразявам (за огледало, звук); se renvoyer препращаме се един на друг. Ќ se renvoyer la balle прехвърляме един на друг неприятно задължение; renvoyer d'une accusation освобождавам от обвинение. Ќ Ant. appeler; employer, garder, prendre, recruter; accepter. -
14 rompu,
e adj. (de rompre) 1. счупен, строшен; прекъснат; разбит; скъсан; накъсан; 2. крайно уморен, съсипан от умора; 3. лит. опитен, обигран; rompu, au travail опитен в работата; 4. loc. adv. а bâtons rompu,s с прекъсване; parler а bâtons rompus говоря, като често се отклонявам от темата; 5. ост., прен. анулиран, премахнат; fiançailles rompu,es анулиран, развален годеж. Ќ couleur rompu,e цвят, който е смесен от друг или е прекъснат от друг. -
15 sous-traiter
v.tr. (de sous- et traiter) 1. преотстъпвам на друг нещо, за което съм сключил договор за себе си; 2. поемам нещо, за което друг е сключил договор. -
16 succéder
v.tr.ind. (lat. succedere "venir sous, а la place de") 1. следвам зад, идвам след друг, последвам; 2. наследявам; succéder а qqn. наследявам някого; 3. замествам, заменям; se succéder следваме се, идваме един след друг. -
17 abordé,
e adj. et n. (de aborder) мор. кораб, който е нападнат от друг с цел да бъде превзет на абордаж. -
18 accoler
v.tr. (de col "cou", p.-к. lat. pop. °accollare) 1. ост. прегръщам; 2. прилепвам, заставам един до друг; les bateaux étaient accolés bord а bord корабите бяха застанали борд до борд; 3. поставям едно до друго, прилепвам; les bâtiments étaient accolés au logis central сградите бяха прилепени до централния корпус; 4. съединявам, свързвам чрез голяма скоба. -
19 affilée
(d') loc.adv. (de affiler "planter en file, aligner", de file) в колона, един след друг; без прекъсване; débiter plusieurs histoires d'affilée разказвам няколко истории една след друга. -
20 aggloméré
m. (de agglomérer) 1. брикети; 2. талашит (или друг материал, получен от пресоване и слепване на малки частици); panneau d'aggloméré de liège коркова плоскост.
См. также в других словарях:
друг — друг/ … Морфемно-орфографический словарь
ДРУГ — и другой, ·в·знач. такой же, равный, другой я, другой ты; ближний, всякий человек другому. Не пожелай другу, чего себе не желаешь. Любите друг друга, снисходите друг другу или друг ко другу, один другого или к другому. Друг по друге, а Бог по… … Толковый словарь Даля
друг — 1. ДРУГ, а; мн. друзья, зей; м. 1. Человек, связанный с кем л. отношениями дружбы. Искренний д. Близкий, задушевный д. Испытанный д. Друзья приятели, друзья товарищи. Д. детства. Друзья до гроба (до конца, до смертного часа). Друзья по оружию… … Энциклопедический словарь
ДРУГ — 1. ДРУГ1, друга, мн. друзья (други устар.), друзей, муж. 1. Близкий приятель, лицо, связанное с кем нибудь дружбой (применяется и по отношению к женщинам). Интимный друг. Закадычный друг. Сердечный друг. Искренний друг. «У счастливого недруги… … Толковый словарь Ушакова
ДРУГ — 1. ДРУГ1, друга, мн. друзья (други устар.), друзей, муж. 1. Близкий приятель, лицо, связанное с кем нибудь дружбой (применяется и по отношению к женщинам). Интимный друг. Закадычный друг. Сердечный друг. Искренний друг. «У счастливого недруги… … Толковый словарь Ушакова
друг — 1. ДРУГ1, друга, мн. друзья (други устар.), друзей, муж. 1. Близкий приятель, лицо, связанное с кем нибудь дружбой (применяется и по отношению к женщинам). Интимный друг. Закадычный друг. Сердечный друг. Искренний друг. «У счастливого недруги… … Толковый словарь Ушакова
ДРУГ — 1. ДРУГ1, друга, мн. друзья (други устар.), друзей, муж. 1. Близкий приятель, лицо, связанное с кем нибудь дружбой (применяется и по отношению к женщинам). Интимный друг. Закадычный друг. Сердечный друг. Искренний друг. «У счастливого недруги… … Толковый словарь Ушакова
ДРУГ — 1. ДРУГ1, друга, мн. друзья (други устар.), друзей, муж. 1. Близкий приятель, лицо, связанное с кем нибудь дружбой (применяется и по отношению к женщинам). Интимный друг. Закадычный друг. Сердечный друг. Искренний друг. «У счастливого недруги… … Толковый словарь Ушакова
друг — 1. ДРУГ1, друга, мн. друзья (други устар.), друзей, муж. 1. Близкий приятель, лицо, связанное с кем нибудь дружбой (применяется и по отношению к женщинам). Интимный друг. Закадычный друг. Сердечный друг. Искренний друг. «У счастливого недруги… … Толковый словарь Ушакова
Друг — Мистерия чувств * Воспоминание * Желание * Мечта * Наслаждение * Одиночество * Ожидание * Падение * Память * Победа * Поражение * Слава * Совесть * Страсть * Суеверие * Уважение * … Сводная энциклопедия афоризмов
друг — [товарищ] сущ., м., употр. наиб. часто Морфология: (нет) кого? друга, кому? другу, (вижу) кого? друга, кем? другом, о ком? о друге; мн. кто? друзья, (нет) кого? друзей, кому? друзьям, (вижу) кого? друзей, кем? друзьями, о ком? о друзьях 1. Другом … Толковый словарь Дмитриева
