-
1 има
безл гл 1. (съществува) il y a, il est, il existe; (в приказките) имало едно време il y avait (il était) une fois; 2. (за време) il y a; има вече две години il y a déjà deux ans; има време il y a du temps, on a le temps; разг il y a de la marge; 3. в съчет има да + гл (при нещо, което ще стане) avoir а + inf. или futur; има да говорят on en parlera а има - няма il y a environ (а peu près, plus ou moins); има си хас а) ça par exemple! allons donc! да забрави да ме покани, има си xac! qu'il oublie de m'inviter, ça par exemple! б) figure-toi, pense un peu, pense donc! -
2 преди
предл 1. avant; преди всичко avant tout, avant toute chose, en premier lieu; преди да avant de; преди това avant cela, auparavant; 2. il y a; преди много време il y a longtemps de cela; преди известно време il y a un certain temps (de cela); преди малко време naguère, il y a peu de temps; 3. остар devant; вървя преди някого marcher devant qn. -
3 губене
ср perte f; губене на време, на съзнание, на бас perte de temps, de connaissance, d'un pari; нямам време за губене je n'ai pas de temps а perdre. -
4 дължина
ж 1. (за пространство) longueur f; дължина на река longueur d'une rivière; дължина на гласна longueur d'une voyelle; 2. (за време) longueur f, durée f; дължина на деня longueur du jour; дължина на филм longueur (durée) d'un film; 3. физ дължина на вълна longueur d'onde; 4. геогр longitude f; един градус дължина съответствува на 4 минути време un degré de longitude correspond а quatre minutes de temps. -
5 край1
м 1. bout m, extrémité f, bord m; от край1 до край1 d'un bout а l'autre; 2. fin f, terme m; краят на годината la fin de l'année; слагам край1 на живота си mettre fin а sa vie (а ses jours); 3. mort f, fin f; това беше краят на един герой c'était la fin d'un héros а в края на краищата finalement, а la fin des fins, au bout du compte; en fin de compte; къде ще му излезе краят? comment tout cela finira-t-il? на край1 време au dernier moment; накрая enfin, finalement; от край1 време depuis des temps immémoriaux; пускам (отпускам) му края а) s'en ficher pas mal, laisser aller les choses; б) (за жена) jeter son bonnet par-dessus les moulins; едва свързвам двата края joindre а peine les deux bouts. -
6 лош
прил 1. méchant, e, mauvais, e, malicieux, euse; ?и хора gens méchants; ? характер mauvais caractère; ?и езици mauvaises langues; ?и думи de mauvaises (de méchantes) paroles (des paroles malicieuses); 2. mauvais, e, mal fait, e; ? работник mauvais ouvrier; ? проводник електр mauvais conducteur; ?о поведение mauvaise conduite; ?а храна mauvaise nourriture; ?а работа travail mal fait; 3. прен а) funeste, mauvais, e, néfaste, qui apporte le malheur; ?о знамение présage funeste; ?о предчувствие mauvais pressentiment; б) pénible, difficile; в) (неблагоприятен) mauvais, e; без ?о намерение sans mauvaise intention, sans entendre malice; г) (за време) mauvais, e; ?а зима mauvais hiver; ?о време il fait mauvais (temps); д) (за болест) dangereux, euse; ?а болест maladie dangereuse; mauvaise maladie; 4. като съществително лошо mal m; ?то е, че le mal est que ? държа ? език срещу някого parler du mal de qn; в ? смисъл en mauvaise part; излиза ми ?а дума acquérir un mauvais renom (une mauvaise réputation); ?а пъпка charbon m (maladie infectieuse); тръгвам по ? път mal tourner. -
7 нарядко
нрч rarement; (от време на време) de temps en temps, de temps а autre. -
8 нататък
прил 1. (за посока) par-là, de ce côté-là; 2. (за място) в съчет оттук нататък а partir d'ici; 3. (за време) а partir de; от днес нататък а partir d'aujoird'hui; 4. по-нататък а) (за място) plus loin; чети по-нататък! lis plus loin! б) (за време) plus tard а и така (тъй) нататък (съкратено и т. н.) et caetera (etc.); насам-нататък par-ci, par-là. -
9 ни2
частица 1. (вместо нито за усилване или подчертаване на отрицание) pas un(e); ни2 минутка повече pas une minute de plus; ни2 дума повече pas un mot de plus а ни2 в едно време (ни2 в туй, ни2 в онуй време) а une heure indue; ни2 един (ни2 една) pas un(e) seul(e); ни2 най-малко pas du tout, pas le moins du monde; ни2 в клин, ни2 в ръкав mal а propos. -
10 никого,
никой отриц. мест 1. (само м. р. вин. никого, дат. никому) personne, nul; никого, не е доволен от съдбата си nul n'est content de son sort; 2. (като прил - нито един, никакъв) nul, nulle, aucun, e, pas un (une); в никое време, по никое време а une heure indue; никой път jamais; нямам си (нигде) никого je n'ai personne au monde; по никой начин jamais de la vie. -
11 по
предл 1. а; по мое мнение а mon avis, а mon sens; двама по двама deux а deux; 2. (след) après; един по един l'un après l'autre; 3. de; по народност е il est de nationalité; учител по физика professeur de physique; 4. en; студент по право étudiant en droit; говори по български! parle en bulgare! 5. (прен, по време на) durant, pendant, au cours de; по време на войната pendant (durant, au cours de) la guerre; 6. par; тичам по улиците courir par les rues; ходя по дъжда marcher par la pluie; пътувам по суша, море и въздух voyager par terre, par mer et par air; (според) две по две прави четири deux multiplié par deux font quatre; по недоглеждане par inadvertance; по азбучен ред par ordre alphabétique; 7. pour; по болест être absent pour raison de maladie; 8. sur; удрям по главата някого frapper sur la tête qn; вървя по петите някому marcher sur les talons de qn; стрелям по tirer sur; по препоръка на sur les recommandations de; 9. а raison de, au prix de; скитам се по улиците (полето) errer dans les rues (dans la campagne). -
12 понявга,
понякога нрч parfois, quelquefois; (от време на време) de temps en temps. -
13 през
предл 1. а travers, par; 2. (над) par-dessus, au-dessus (de); 3. (на, около) en bandoulière, par; пушка през рамо le fusil en bandoulière 4. (отвъд) sur le côté (la rive) opposé(e); през реката sur la rive opposée de la rivière; 5. (за период от време) durant, pendant, pour; единадесет часа през нощта onze heures du soir; 6. (за означаване на интервал от време tous (toutes) les; през два часа toutes les deux heures; 7. в съчет бия, удрям, пляскам през frapper (battre) sur (а); ударих го през лицето je l'ai frappé au visage а един през друг l'un après l'autre. -
14 притрепервам
гл 1. se mettre а trembler (а grelotter, а frissonner}; 2. (треперя малко, от време на време) trembloter; (за глас) chevroter. -
15 работен
прил 1. de travail; работен кабинет cabinet de travail; работни дрехи vêtements de travail, habits de fatigue; работен ден jour de travail, jour ouvrable; работно време journée de travail; намаляване на работното време réduction de la journée de travail; 2. (за човек) travailleur, ause а работен добитък bêtes de somme, bêtes de travail; работна ръка main d'њuvre; работна заплата salaire m, traitement m, appointements m pl. -
16 свободен
прил 1. libre, indépendant, e; (за място) vacant, e; свободно място place vacante, vacance f; 2. (непринуден) libre, dégagé, e, aisé, e; 3. (незает) non-occupé, e; libre; 4. désinvolte, sans gêne; свободно държане une conduite désinvolte; 5. (ça дреха) ample; 6. (свободен в отношенията ñu) familier; 7. хим а l'état libre, non-combiné; 8. (свободен om служба, om занимания) exempt, e; свободен съм от наряд être libre, en dehors du service, ne pas être de service а свободно време loisir m, moment de loisir; вход свободен entrée libre; свободен сте да направите vous êtes libre de faire; през свободното си време а mes heures perdues, pendant mes heures de loisir; свободна любов amour libre; свободна професия profession libérale; свободна цена prix du marché, prix non homologué; свободни сте ! vous pouvez disposer ! -
17 сегашен
прил 1. présent, e; 2. като съществително грам présent m; сегашно време présent m; сегашно историческо време présent historique. -
18 след
предл 1. (за място, ред) après, а la suite de; 2. (за време) après, au bout de, а partir de, dans, d'ici; след вечеря après dîner; след три месеца au bout de trois mois; 3. съюзен израз, превежда се със а) après que + ind.; б) après + inf. passé; в) part. passé composé а скоро след това bientôt après, peu de temps après; след дълго време longtemps après; ден след ден jour après jour; след малко sous peu; минете точно след една седмица passez а la huitaine; чета страница след страница lire page sur page; върша глупост след глупост faire sottise sur sottise. -
19 стар
прил 1. vieux (vieil), vieille, âgé, e; стар човек un homme vieux, un homme âgé; 2. (само степенувано) aîné, le plus âgé; най старият син le fils aîné; 3. ancien, enne; стара Гърция l'ancienne Grèce; 4. (овехтял) vieux, vieille, usé, e; 5. като съществително le vieux, la vieille; (миналото) (le) passé m; доброто старо време le bon vieux temps а на стари години sur ses vieux jours; от стара коза яре c'est un madré compère, c'est un fin renard; стар вълк а) il n'est pas né d'hier; б) c'est un criminel de longue date; стар като света vieux comme les rues (comme Hérode, comme les chemins, comme le Pont Neuf); стар ерген vieux garçon; стара мома vieille fille; стар стил vieux calendrier; calendrier julien; стар боб des haricots blancs; стар хляб du pain rassis; стара планина le Balkan; старта песен la vieille rengaine; стари сметки de vieux comptes; старият завет l'ancien testament; старият свят le vieux monde; старo и младо grands et petits; старo-харо vieillard laid et méchant; човек от старото време un vieux (de la vieille), un ancien. -
20 адамов
прил d'Adam; адамова ябълка pomme d'Adam; от адамово време de temps immémorial, de mémoire d'hommes.
См. также в других словарях:
августовско време — време на процут на книжевноста и уметноста (како во времето на римскиот император Август) … Macedonian dictionary
време — същ. доба същ. времетраене, продължителност, трайност същ. период, сезон, епоха, срок, час, момент същ. времена … Български синонимен речник
от време оно — словосъч. отдавна, отколе, едно време, лани, преди време, преди, открай време, от дълго време, отдавна минало, от памти века, преди много време, много отдавна, от старо време, от едно време, на времето си, някога, во време оно … Български синонимен речник
открай време — словосъч. отначало, от първия момент, отдавна, отколе, от много време, от старо време, от време оно, лани, от памти века, от незапомнени времена, от дядо адамово време словосъч. открай докрай, от игла до конец, изцяло, напълно, досущ, съвсем,… … Български синонимен речник
метално време — заедничко име за бакарното, бронзеното и железното време во историјата на човекот, време во кое луѓето ги изработувале своите орудија од метали … Macedonian dictionary
по никое време — словосъч. късно, без време, в лошо време, неудобно, неуместно … Български синонимен речник
Новото време — У этого термина существуют и другие значения, см. Новое время (значения). «Новото време» (рус. «Новое время», НВ) политическая партия в Болгарии. Председатель Эмиль Кошлуков. В 2004 году отделилась от партии Национальное движение… … Википедия
алтамирско време — назив за постарото камено време во развојот на Земјината кора (наречено по пештерата Алтамира кај Сантандер во Шпанија, каде што биле откриени во втората половина на 19 век разни цртежи на животински ликови што претставуваат најстари досега… … Macedonian dictionary
архајско време — в архаик, азоик, азојско време … Macedonian dictionary
бакарно време — раздобје во развитокот на Земјата и на човечкиот род, преодна фаза од каменото во бронзовото време, се карактеризира со појавувањето на обработен бакар, се вика и енеолит … Macedonian dictionary
през цялото време — словосъч. от самото начало, открай време … Български синонимен речник
