-
21 effort
{'efət}
1. усилие, напрежение, старание, опит
to make an EFFORT to полагам усилия да, мъча се/опитвам се да
2. кампания (за събиране на пари и пр.)
war EFFORT всенародни усилия за спечелване на война
3. разг. постижение
that's a pretty good EFFORT доста добро/сполучливо е* * *{'efъt} n 1. усилие, напрежение; старание, опит; to make an effort* * *старание; усилие; труд; опит; зор; напън; напрежение; напрягане; напъване;* * *1. that's a pretty good effort доста добро/сполучливо е 2. to make an effort to полагам усилия да, мъча се/опитвам се да 3. war effort всенародни усилия за спечелване на война 4. кампания (за събиране на пари и пр.) 5. разг. постижение 6. усилие, напрежение, старание, опит* * *effort[´efə:t] n 1. усилие, напрежение; старание, опит; make an \effort! опитай! дай си малко зор!; to do s.th. by an \effort of will правя нещо с усилия на волята; to put \effort into s.th. давам си труд, полагам усилия; our \effort to save him failed опитът ни да го спасим не успя; wasted \effort напразен труд; s.th. is worth the \effort заслужава си, струва си усилията; 2. разг. постижение; a great literary \effort голямо литературно постижение; 3. работа; форсиран режим на работа; 4. работна (изследователска) програма; reliability \effort мероприятия по осигуряване на надеждност. -
22 promise
{'prɔmis}
I. 1. обещание
to give/make a PROMISE обещавам
to keep/redeem one's PROMISE изпълнявам обещанието си, устоявам на думата си
to keep someone to his PROMISE изисквам от някого да изпълни обещанието си
2. нещо обещано
3. добри перспективи, благоприятни указания
of (great/high) PROMISE многообещаващ
to give/show PROMISE обещавам много, давам големи надежди
land of PROMISE обетована земя
II. 1. обещавам, давам обещание/дума
to PROMISE an immediate reply обещавам да отговоря незабавно
2. давам надежди, откривам добри перспективи
3. предсказвам, предричам, давам причини да се очаква
to PROMISE oneself очаквам с нетърпение (нещо приятно)
PROMISEd land обетована земя* * *{'prъmis} n 1. обещание; to give/make a promise обещавам; to keep/r(2) {'prъmis} v 1. обещавам, давам обещание/дума; to promise an imm* * *обещание; обещавам; предсказвам; предричам; предвещавам;* * *1. i. обещание 2. ii. обещавам, давам обещание/дума 3. land of promise обетована земя 4. of (great/high) promise многообещаващ 5. promised land обетована земя 6. to give/make a promise обещавам 7. to give/show promise обещавам много, давам големи надежди 8. to keep someone to his promise изисквам от някого да изпълни обещанието си 9. to keep/redeem one's promise изпълнявам обещанието си, устоявам на думата си 10. to promise an immediate reply обещавам да отговоря незабавно 11. to promise oneself очаквам с нетърпение (нещо приятно) 12. давам надежди, откривам добри перспективи 13. добри перспективи, благоприятни указания 14. нещо обещано 15. предсказвам, предричам, давам причини да се очаква* * *promise[´prɔmis] I. n 1. обещание; to give ( make) a \promise давам дума, обещавам; to keep ( redeem) o.'s \promise изпълнявам обещанието си, устоявам на думата си; to break ( go back on) o.'s \promise не изпълнявам обещанието си, не устоявам на думата си; to make no \promise(s) не обещавам; his \promises are like piecrust той обещава, но не изпълнява; 2. нещо обещано; I claim your \promise дай ми обещаното; 3. добри перспективи; потенциал; благоприятни указания; of great ( high) \promise многообещаващ; to give \promise, to show ( great) \promise обещавам много, давам (големи) надежди у (of); II. v 1. обещавам, давам дума; the \promised land (the land of \promise) обетованата земя; 2. предсказвам, предричам, вещая; 3. давам надежди, откривам перспективи (за); to \promise well ( fair) будя надежди, откривам добри перспективи; в добро състояние съм; • \promise you разг. уверявам те. -
23 squint
{skwint}
I. 1. кривогледство
2. разг. бърз/бегъл поглед
to have a SQUINT at поглеждам/преглеждам набързо/бегло/скрито (нещо)
3. склонност, наклонност (to, towards към)
4. малък отвор в стената на църква
II. 1. кривоглед съм, гледам накриво
2. хвърлям бърз поглед, поглеждам косо (at към)
3. примигам, присвивам очи
4. разг. клоня, имам склонност (to, towards към)
III. a кривоглед, разноглед* * *{skwint} n 1. кривогледство; 2. разг. бърз/бегъл поглед; to ha(2) {skwint} v 1. кривоглед съм; гледам накриво; 2. хвърлям бъ{3} {skwint} a кривоглед, разноглед.* * *кривогледство;* * *1. i. кривогледство 2. ii. кривоглед съм, гледам накриво 3. iii. a кривоглед, разноглед 4. to have a squint at поглеждам/преглеждам набързо/бегло/скрито (нещо) 5. малък отвор в стената на църква 6. примигам, присвивам очи 7. разг. бърз/бегъл поглед 8. разг. клоня, имам склонност (to, towards към) 9. склонност, наклонност (to, towards към) 10. хвърлям бърз поглед, поглеждам косо (at към)* * *squint [skwint] I. n 1. мед. кривогледство; to have a slight \squint малко съм кривоглед; 2. изкривяване (на антена); ъгъл на отклонение; 3. разг. (бърз, бегъл) поглед; let me have ( take) a \squint at it дай да видя (да погледна); 4. разг. склонност, наклонност (to, towards); 5. малък отвор в стената на църква; II. v 1. кривоглед съм; 2. гледам накриво; поглеждам, хвърлям поглед (at); 3. мигам; премигвам, свивам (присвивам) очи; 4. разг., прен. клоня (to, towards); 5. рядко кривя; to \squint the eyes кривя очи; III. adj 1. рядко кривоглед; 2. крив, изкривен; килнат; IV. adv накриво; your hat is \squint шапката ти е накриво. -
24 taste
{teist}
I. 1. опитвам, вкусвам, прен. вкусвам, познавам, изпитвам, чувствувам
2. опитвам вкуса на (вина, чайове и пр.), дегустирам
3. усещам/имам вкус на, докарвам на
I can't TASTE the garlic не усещам вкус на чесън
it TASTEs bitter има горчив вкус, горчи
4. вкусвам, ям, слагам в устата си
I haven't TASTEd food for two days не съм хапвал нищо от два дни
5. обичам, харесвам, изпитвам удоволствие от, радвам се на
II. 1. вкус
a burnt TASTE вкус на изгоряло
to leave a bad TASTE in the mouth оставям лошо/неприятно чувство/впечатление, предизвиквам отвращение
sweet/sour to the TASTE сладък/кисел на вкус
to add salt, etc. to TASTE прибавям сол и пр. по вкус
2. вкус, разбиране, склонност
to have a TASTE for обичам, имам предпочитание към, разбирам от
to have expensive TASTEs in clothes имам слабост към/обичам скъпи дрехи
I have no TASTE for sweets не обичам бонбони
a fine TASTE in poetry, etc. изискан вкус към/разбиране на поезия и пр.
there is no accounting for TASTEs, TASTEs differ, everyone to his TASTE всеки си има вкус, разни хора-разни вкусове
in good TASTE изискано, с вкус
in bad/poor TASTE безвкусно, неприлично, неуместно, нетактично, некрасиво
3. проба, глътка, хапка, късче
to have a TASTE of something опитвам, вкусвам, пробвам (и прен.)
one's first TASTE of gunpowder бойно кръщение
he gave me a TASTE of his ill-nature той си показа рогата/проклетията
4. следа, оттенък, нотка
there was a TASTE of sadness in his words в думите му се долавяше тъга* * *{teist} v 1. опитвам, вкусвам; прен. вкусвам, познавам, изпитва(2) {teist} n 1. вкус; a burnt taste вкус на изгоряло; to leave a b* * *хапвам; ям; склонност; опитвам; пробвам; вкусвам; вкус; дегустирам;* * *1. a burnt taste вкус на изгоряло 2. a fine taste in poetry, etc. изискан вкус към/разбиране на поезия и пр 3. he gave me a taste of his ill-nature той си показа рогата/проклетията 4. i can't taste the garlic не усещам вкус на чесън 5. i have no taste for sweets не обичам бонбони 6. i haven't tasted food for two days не съм хапвал нищо от два дни 7. i. опитвам, вкусвам, прен. вкусвам, познавам, изпитвам, чувствувам 8. ii. вкус 9. in bad/poor taste безвкусно, неприлично, неуместно, нетактично, некрасиво 10. in good taste изискано, с вкус 11. it tastes bitter има горчив вкус, горчи 12. one's first taste of gunpowder бойно кръщение 13. sweet/sour to the taste сладък/кисел на вкус 14. there is no accounting for tastes, tastes differ, everyone to his taste всеки си има вкус, разни хора-разни вкусове 15. there was a taste of sadness in his words в думите му се долавяше тъга 16. to add salt, etc. to taste прибавям сол и пр. по вкус 17. to have a taste for обичам, имам предпочитание към, разбирам от 18. to have a taste of something опитвам, вкусвам, пробвам (и прен.) 19. to have expensive tastes in clothes имам слабост към/обичам скъпи дрехи 20. to leave a bad taste in the mouth оставям лошо/неприятно чувство/впечатление, предизвиквам отвращение 21. вкус, разбиране, склонност 22. вкусвам, ям, слагам в устата си 23. обичам, харесвам, изпитвам удоволствие от, радвам се на 24. опитвам вкуса на (вина, чайове и пр.), дегустирам 25. проба, глътка, хапка, късче 26. следа, оттенък, нотка 27. усещам/имам вкус на, докарвам на* * *taste [teist] I. v 1. опитвам (на вкус), вкусвам; прен. вкусвам, изпитвам, опитвам, преживявам; 2. дегустатор съм; 3. усещам вкус (на); имам вкус (на), докарвам (на); can you \taste the garlic? усещате ли вкуса на чесън? it \tastes bitter има горчив вкус, горчи; this soup \tastes of nothing at all тази супа няма никакъв вкус, блудкава е; 4. вкусвам, ям, слагам в устата си; 5. ост. наслаждавам се на, радвам се на; II. n 1. вкус; to leave a bad \taste in the mouth оставям неприятен вкус в устата; прен. оставям неприятно впечатление; 2. вкус; склонност; пристрастие; a \taste for music склонност (любов) към музиката; to have no \taste for sweets не обичам бонбони; a fine \taste in poetry изискан вкус (разбиране) за поезия; ( not) to my \taste (не) по мой вкус, виждане, предпочитание; to \taste на вкус; \tastes differ, everyone to his \taste, there is no accounting for \tastes вкусове различни; разни хора - разни вкусове; a joke in bad \taste нелепа (неприлична, неуместна) шега; 3. проба, нещо за опитване; късче, хапка; глътка; just a \taste of this cheese само едно късче от това сирене; give the horse a \taste of the whip дай на коня да опита камшика; to have o.'s first \taste of gunpowder за първи път помирисвам барут, получавам бойно кръщение; he gave us a \taste of his ill-nature той ни показа проклетията си, показа си рогата; 4. следа, отсянка, оттенък; 5. маниер, вкус, стил, разбиране; to dress in good \taste обличам се с вкус. -
25 what-not
what-not[´wɔt¸nɔt] n 1. етажерка; 2. разг. всякакви неща, какви ли не неща; give me the \what-not разг. дай ми ей онова там; кажи го де. -
26 abgeben
áb|geben unr.V. hb tr.V. 1. предавам, давам; 2. продавам; 3. връщам, отстъпвам (някому нещо); 4. давам под наем; 5. отделям (топлина); 6. Sp подавам (топка); umg sich abgeben занимавам се (mit jmdm./etw. (Dat) с някого, с нещо); eine Erklärung abgeben давам обяснение; seine Stimme abgeben гласувам, давам гласа си; umg ein gutes Vorbild abgeben пример за подражание съм; umg sich mit Kleinigkeiten nicht abgeben не се занимавам с дреболии; den Vorsitz abgeben отстъпвам председателското място, ръководството.* * ** tr предавам s-e Stimme = гласувам; gib mir etwas davon аb! дай ми нещо от това! e-n SchuЯ гръмвам; ! ег wird einen guten Arzt той ще стане добър лекар; 2. отделям (топлина); r (mit) занимавам се (с). -
27 damit
damít I. dámit pron adv с това (него, нея, тях) (за предмети); Ich bekomme wenig Geld. damit kann ich nicht viel machen Получавам малко пари. С тях не мога да направя кой знае какво; damit ist die Frage erledigt с това въпросът е приключен; umg her damit! я го дай!; umg weg damit! хвърли го!, махни го! II. konj за да; Wir sollen uns beeilen, damit wir den Zug nicht verpassen Трябва да побързаме, за да не изпуснем влака.* * *pronav с това; es ist nichts безполезно е; от това нищо няма да излезе; kj за да. -
28 einschlagen
ein|schlagen unr.V. hb tr.V. 1. забивам; 2. разбивам (врата, зъби); 3. завивам, загъвам; подвързвам (книга, тетрадка); 4. подгъвам, скъсявам; 5. сека, изсичам; 6. Landw заравям в пръст (растения); itr.V. 1. удрям (auf jmdn./etw. (Akk) по някого/нещо); 2. auch sn падам, удрям (в целта); 3. имам успех; започвам добре; diese Richtung einschlagen тръгвам в тази посока; der Blitz/Es hat eingeschlagen удари гръм; schlag ein! съгласи се!, Дай си ръката!; Ihr neuer Song hat/ ist voll eingeschlagen Новата ѝ песен имаше пълен успех.* * ** tr 1. забивам; набивам; 2. разбивам, счупвам; 3. (in А) загъвам, опаковам (в); подвързвам (тетрадка); поемам (път),тръгвам (в посока към); избирам, започвам (кариера); itr 1. удря, попада (гръм, бомба и пр); гов има успех, става популярен; 2. подавам ръка (в знак на съгласие); 3. (auf А) бия нкг, нанасям нкм удари; -
29 hergeben
hér|geben unr.V. hb tr.V. 1. подавам; 2. жертвам (für etw. (Akk)/zu etw. (Dat) за нещо); 3. umg съдържам, давам (нещо полезно, интересно); sich hergeben съгласявам се (für etw. (Akk)/zu etw. (Dat) на нещо); gib mir das Buch her! (по)дай ми книгата!; dazu gebe ich mich nie her никога няма да се съглася на такова нещо.* * *tr (по)давам: жертвувам; r (zu) съгласявам се (на); -
30 dafür
dafǘr I. dáfür pron adv 1. за тази цел, за това; 2. вместо (в замяна на) това, за това (него, нея, тях) (за предмети); ich koche Tee. dafür brauche ich... варя чай. За целта ми трябва...; Gib mir dieses Bild, ich gebe dir zwei andere dafür дай ми тази картина, ще ти дам за нея две други; ich bin dafür аз съм за това; ich kann nichts dafür не съм виновен за това. II. dáfür konj umg та нали, нали затова; das muss er wissen, dafür ist er ( doch) der Fachmann това той трябва да знае, нали затова той е специалистът. -
31 combinàre
v 1) комбинирам, съчетавам; 2) уреждам, организирам: combinàre un incontro (una visita) уреждам среща (посещение); 3) прен. разг. надробявам, свършвам: fammi vedere che cosa hai combinato дай да видя какви си ги надробил. -
32 còpia
f 1) екземпляр: dammi una còpia del contratto дай ми един екземпляр от договора; 2) копие, препис: brutta còpia чернова; 3) репродукция. -
33 magàri
escl 1) а дано! дай Боже! поне! би било хубаво!: magàri avessi un miliardo! де да имах един милиард!; magàri fosse possibile! де да беше възможно!; 2) даже, дори: se vai lм possono derubarti, magàri anche picchiarti ако отидеш там могат да те окрадат, дори да те набият. -
34 possibilità
f възможност: dammi solo un'altra possibilità! дай ми само още една възможност! -
35 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
36 cancha1
f 1) игрище (за футбол, бой на петли); корт (за тенис); 2) Амер. оградено място за охраняване; 3) Амер. хиподрум; 4) Амер. брод на река; 5) Ур. пътека, път; 6) Арж., К. Рика, Ч., Пар., Ур. ловкост, опитност; abrir cancha1 прен. Арж., К. Рика, Ч., Пар., Ур. отварям път, предоставям поле за действие; Ўcancha1! interj Арж., Ч., Пар., Ур. дай път! -
37 abouler
v. (de а et bouler) 1. v.intr. ou pron. арго, ост. пристигам, домъквам се; 2. v.tr. арго давам; aboule le fric! дай парите! -
38 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
39 filer
v. (bas lat. filare, de filum "fil") I. v.tr. 1. преда; machine, métier а filer предачна машина, стан; 2. лит. суча, усуквам; filer une scène разтеглям, усуквам сцена (разказвам я дълго); 3. тъка, преда (за насекомо); 4. нар. давам; file-moi cent francs дай ми 100 франка; 5. прен. дебна, следя; 6. развивам, разсуквам; filer un câble развивам кабел; 7. движа се (за кораб); navire qui file trente nњds кораб, който се движи с 30 възела; II. v.intr. 1. точа се, проточвам се; тека бавно; 2. разг. офейквам, отивам си; 3. падам (за звезда); une étoile qui file падаща звезда; 4. разг. развивам голяма бързина, хвърча, летя (за кола); 5. развивам се, разсуквам се; câble qui file кабел, който се развива; 6. вървя напред, направо; вървя бързо; le temps file времето лети. Ќ filer а l'anglaise отивам си, измъквам се, без да се обадя някому; filer doux кротувам; filer ensemble le parfait amour икон. обичаме се, напълно се разбираме. -
40 lui
pron.pers. (lat. illi, datif de ille) (pl. leur) 3 лице мн. ч. за двата рода: той (тя, то), те; него, му, Ј, им; употребява се: I. несамостоятелно: 1. в съчет. с глагол: on lui donne ce cahier дават му тази тетрадка; je lui donne un cadeau давам му подарък; 2. в съчет. с глагол в повелително наклонение: donne lui а manger дай му да яде; II. самостоятелно: 1. в безглаголни изречения: qu'est-ce qu'il a acheté aujourd'hui? - lui, rien какво е купил днес? - той, нищо; 2. с лични глаголи: regardez comme il est beau lui гледайте колко е хубав; c'est lui това е той; 3. с преходни глаголи: ils n'ont pas pu le supporter lui не можаха да го изтърпят; 4. в предл. глаг. конструкция: je viens avec lui идвам с него; je me souviens de lui спомням си за него. Ќ lui-même (pl. eux-mêmes) той самият.
Страницы
См. также в других словарях:
Құдай — діни ілімдер мен түсініктерде аса құдіретті, табиғаттан тыс, бүкіл әлемді жаратушы және басқарушы күш; Исламда Алла, иудаизмде Яхве, христиандықта Қасиетті Үштік (священная Троица Құдай әке, Құдай ұл және Қасиетті Құдай рух). Монотеистік діндер… … Философиялық терминдердің сөздігі
Дай Ли — (28 мая 1897 17 марта 1946) китайский генерал, руководитель разведки гоминьдана. Биография Родился в провинции Чжэцзян. После окончания школы поступил на военную службу. В 1925 поступил в военную академию Вампу. Один из организаторов Общества… … Википедия
дай — част. разг. Употребляется при выражении попытки сделать что либо, совершить какое либо действие (в сочетании с формами 1 го лица единственного числа будущего времени глаголов). Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
дай — предл, кол во синонимов: 13 • выкладывай (6) • гони (4) • давай (11) • … Словарь синонимов
ДАЙ — (ДАI) – ГИБДД на Украине и их первый возглас, когда они Вас останавливают. EdwART. Словарь автомобильного жаргона, 2009 … Автомобильный словарь
дай(те) — давай; выкладывай (разг.); гони (прост.) Словарь синонимов русского языка. Практический справочник. М.: Русский язык. З. Е. Александрова. 2011 … Словарь синонимов
дай-ка — предл, кол во синонимов: 3 • а ну (3) • а что если (10) • сем (4) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин … Словарь синонимов
ДАЙ!// — Дай будет при коммунизме, а теперь продай /Всем давать, так сломается кровать / Если каждому давать, не успеешь и вставать диал. Отказ дать что л … Толковый словарь современных разговорных фразеологизмов и присловий
Дай — Эта статья часть 16 варварских государств 16 государств Чэн Северная Хань Поздняя Чжао Ранняя Лян Поздняя Лян Западная Лян Северная Лян … Википедия
ДАЙ — Группу основали в конце сентября 1987 года Валентин Берестень (вокал, гитара) и Анатолий Жидеев (барабаны), до этого игравшие в группе Железный Поток . Вскоре к ним присоединились одноклассник Жидеева гитарист Евгений Виноградов и басист Алексей… … Русский рок. Малая энциклопедия
дай-ка — част. разг. то же, что дай Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
