-
61 rectification
f. (de rectifier, par le bas lat. rectification "redressement") 1. изправяне, поправка, уточняване; rectification d'un calcul поправяне на сметка; rectification d'une erreur поправяне на грешка; 2. обработка; 3. хим. ректификация, пречистване на течност чрез дестилация. -
62 rectifier
v.tr. (bas lat. rectificare "redresser") 1. изправям, поправям; rectifier une erreur поправям грешка; rectifier un texte поправям текст; 2. уточнявам; коригирам; rectifier le tir коригирам стрелба; 3. хим. пречиствам, дестилирам; 4. правя изряден, точен; 5. нар. убивам; 6. дообработвам машинна част; 7. ост., прен. реформирам, изправям, поправям. Ќ Ant. altérer. -
63 redresser
v.tr. (de re- et dresser) 1. изправям; вертикално; 2. отново поставям както трябва, възстановявам; redresser un pays възстановявам страна (след тежък период); 3. прен. изправям, поправям; 4. вразумявам; 5. ел. променям, изправям променлив ток в прав; 6. изправям носа на самолет (за да лети хоризонтално или да набере височина); 7. изправям колелата на автомобил след завиване; 8. изправям нещо нагънато, неравно; 9. поправям (грешка, мнение); se redresser 1. изправям се; 2. заемам горделив, надменен, предизвикателен вид; 3. възстановявам се икономически; 4. заставам вертикално. Ќ redresser les torts възстановявам справедливостта. Ќ Ant. abattre, incliner, renverser; courber, gauchir; dévier; s'affaisser; s'écrouler. -
64 réfutation
f. (lat. refutatio) опровержение, отхвърляне; la réfutation d'une erreur отхвърляне на грешка. -
65 réhabiliter
v.tr. (de re- et habiliter) 1. реабилитирам, възстановявам (права, привилегии); réhabiliter la victime d'une erreur judiciaire реабилитирам жертвата на съдебна грешка; réhabiliter un art реабилитирам изкуство; 2. обновявам, възстановявам (квартал, сгради); se réhabiliter реабилитирам се, възстановявам си ( правата). Ќ Ant. condamner, flétrir. -
66 réparateur,
trice adj. et n. (lat. tradif reparator) 1. възстановителен, укрепителен; 2. m., f. възстановител; 3. който поправя грешка; 4. m., f. човек, който поправя уреди и предмети. Ќ chirurgie réparateur,trice мед. пластична хирургия. -
67 réparation
f. (lat. tradif reparatio) 1. поправяне, поправка, ремонт; réparation d'un navire ремонт на кораб; 2. възстановяване, укрепване; 3. прен. удовлетворение; 4. pl. репарации; 5. компенсация, обезщетение; 6. възстановяване на сили; поправяне на грешка; 7. биол. система за намаляване на мутациите поради грешки в ДНК. Ќ surface de réparation наказателно поле ( във футбола). Ќ Ant. dégât, dommage. -
68 réparer
v.tr. (lat. reparare) 1. поправям, ремонтирам; 2. възстановявам, възвръщам, подобрявам, укрепвам (силите си; загуби и др.); 3. прен. поправям, изкупвам (грешка); давам удовлетворение за нанесена обида; 4. ост. оженвам се за младо момиче, което съм прелъстил; se réparer възстановявам се, поправям се, оправям се. Ant. abîmer, casser, détériorer. -
69 repentir
(se) v. pron. (du lat. pænitere, altéré en pænitire) 1. разкайвам се, покайвам се; se repentir d'une faute разкайвам се за грешка; 2. съжалявам за извършена постъпка. -
70 solécisme
m. (lat. solњcismus, gr. soloikismos, de Soloi "Soles", n. d'une ville de Cilicie dont les colons athéniens parlaient, disait-on, un grec très incorrect) грам. солецизъм (грешка, неправилен израз). -
71 tort
m. (lat. pop. tortum, neutre subst. de tortus "tordu, de travers", de torquere "tordre") 1. вина, грешка; avoir tort греша, не съм прав; donner tort а qqn. виня някого, обвинявам някого; 2. разш. вреда, щета, пакост; faire (du) tort а qqn. вредя, пакостя; 3. loc.adv. а tort несправедливо; а tort et а travers наслуки, както дойде; а tort ou а raison с право или не. -
72 vice
m. (lat. vitium) 1. недостатък; порок; pauvreté n'est pas vice бедността не е порок; 2. грешка, дефект, недостатък, малформация; vice de prononciation дефект в произношението; vice de production производствен дефект; vice caché скрит дефект; vice de conformation малформация; 3. разврат, порок, порочност; vice contre nature сексуална перверзия; 4. ост., лит. лош навик, който не може да се преодолее, слабост. Ќ vice de forme юр. нарушение на съдебната процедура. Ќ Ant. vertu. Ќ Hom. vis.
См. также в других словарях:
грешка — същ. опущение, погрешка, махана, неточност, неправилност, недостатък, слабост същ. заблуждение, недоразумение същ. вина, простъпка, грях, престъпление същ. гаф същ. дефект същ. пропуск … Български синонимен речник
неволна грешка — словосъч. опущение, пропуск, гаф … Български синонимен речник
правя грешка — словосъч. греша, сгрешавам, бъркам, обърквам … Български синонимен речник
правя груба грешка — словосъч. постъпвам нетактично, обърквам, провалям, изпортвам … Български синонимен речник
грешок — грешок, грешки, грешка, грешков, грешку, грешкам, грешок, грешки, грешком, грешками, грешке, грешках (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
лапсус лингве — (лат. lapsus linguae) грешка на јазикот, т. е. грешка направена при зборувањето лапсус меморие (лат. lapsus memoriae) грешка во паметењето … Macedonian dictionary
лапсус калами — (лат. lapsus calami) грешка на перото, т. е. грешка направена при пишувањето … Macedonian dictionary
гаф — същ. грешка, нетактичност същ. неволна грешка, опущение, пропуск същ. неуместност, неудачност, несполучлив … Български синонимен речник
греша — гл. бъркам, обърквам, сгрешавам, правя грешка, провинявам се, прегрешавам, заблуждавам се, отклонявам се, съм на крив път, имам грешка, посбърквам, не съм прав, сбъркал съм, виновен съм … Български синонимен речник
опущение — същ. грешка, погрешка, пропуск, неизпълнение, неточност, неправилност същ. немарливост, небрежност, нехайство, недовиждане същ. вина, простъпка същ. неволна грешка, гаф … Български синонимен речник
пропуск — същ. опущение, недостатък, грешка, празнина, празнота същ. достъп, свободен път, парола същ. неволна грешка, гаф същ. дупка същ. пауза същ. празно пространство, непълнота … Български синонимен речник
