-
1 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
2 large
adj. (lat. largus "abondant, généreux") 1. широк, обширен; de larges épaules широки рамене; 2. прен. важен, значителен, голям; dans une large mesure в голяма степен; 3. либерален, щедър; homme large щедър човек; 4. луксозен, богат, широк; vie large охолен живот; 5. безскрупулен; conscience large необременено от нравствени предразсъдъци; 6. m. ширина; 7. m. открито море; prendre le large излизам в открито море; избягвам, офейквам; vent du large вятър, който духа от открито море; 8. adv. с широта; приблизително; calculer large смятам приблизително; 9. loc. adv. en long et en large, de long en large на дължина и ширина; надлъж и нашир. Ќ Ant. étroit; serré; borné; restreint, rigoureux, strict. -
3 connaissement
m. (de connaître) търг. 1. товарителница, коносамент (при превоз на стоки по воден път или море); 2. договор за превоз на стоки по река или море. -
4 croisière
f. (de croisier) 1. кръстосване на кораби по море; 2. ескадра от кръстосвачи (за наблюдаване); 3. туристическо пътешествие (по море или - по аналогия - със самолет); 4. място, където се пресичат железопътни линии; Ќ vitesse de croisière крейсерска скорост (на самолет или кораб); нормален ритъм на дейност. -
5 onde
f. (lat. unda "eau courante") 1. вълнЂ; 2. лит. море; вода; voguer sur l'onde пътувам, плавам по море; 3. архит. вълнообразно украшение; 4. физ. вълнЂ; longueur d'onde дължина на вълнЂта; ondes courtes къси вълни; ondes moyennes средни вълни; ondes longues, grandes ondes дълги вълни; ondes électromagnétiques електромагнитни вълни; 5. прен., лит. вълнЂ; ondes de colère вълни от гняв. Ќ les ondes разг. радио. -
6 périple
m. (lat. periplus, gr. periplous, de pleên "naviguer") геогр. 1. пътуване, обикаляне по море; 2. туристическа обиколка; 3. изследователско плаване по море. -
7 agité,
e adj. (de agiter) 1. развълнуван, бурен; mer agité,e развълнувано море; 2. неспокоен, възбуден, развълнуван; sommeil agité, неспокоен сън; 3. m. мед. душевно болен във възбудено състояние. Ќ Ant. calme, paisible. -
8 alarguer
v.intr. (de largus "large") мор. излизам в открито море. -
9 amariner
v.tr. (de marin) 1. приучвам към море; 2. мор. поставям екипаж на завзет от неприятеля кораб; 3. ост. снабдявам кораб с моряци. -
10 antillais,
e adj. et n. (de Antilles) 1. антилски; 2. m., f. антилец, жител на Антилите ( антилските острови в Карибско море). -
11 arrivage
m. (de arriver) 1. пристигане на стоки (по море или по суша); 2. пристигнали стоки; 3. подигр. arrivage de touristes, d'estivants пристигане на туристи. -
12 ashkénaze
n. et adj. (n. pr. hebr., cité dans la Bible et appliqué, au Moyen Age, а la diaspora d'Allemagne) член на еврейска общност от европейска страна, която не е на Средиземно море (за разлика от séfarade). -
13 baille
f. (it. baglia, lat. °bajula "porteur d'eau") 1. ведро; 2. каца (за ферментиране на грозде); 3. прозвище на Военноморското училище; 4. арго море; стар кораб; вода. -
14 balisage
m. (de baliser) 1. поставяне на знаци за показване на опасни места в море, река и под.; 2. самите знаци (буй, шамандура); 3. сигнализация на ски-писта, железен път, шосе и др. -
15 baliser
v.tr. (de balise) 1. мор. поставям спасителен знак (буй, шамандура) в море, река и под.; жалонирам; chemin balisé път с маркировка; 2. v.intr. разг. страхувам се. -
16 banquise
f. (de l'a. nord. pakki "paquet" et iss "glace") грамаден леден блок на брега на море. -
17 bas-fond
m. (bas lat. bassus et lat. fundus "fond et fonds") (pl. bas-fonds) геол. 1. падина, низина; 2. място в море или река, където дъното става изведнъж много плитко; 3. прен. долни слоеве на обществото, измет. -
18 bassin
m. (lat. pop. °bassinus, de baccus) 1. леген; 2. тас, тасче; bassin а barbe тасче за бръснене; 3. блюдо (на теглилка); 4. в съчет. bassin hygiénique подлога; 5. църк. дискос, поднос (за пари); 6. басейн; bassin de natation басейн за плуване; 7. резервоар; bassin de décantation утаителен резервоар (за отработени води); 8. геогр. низина; 9. вдлъбнатина на огледало; 10. басейн, находище; bassin houiller каменовъглен басейн; 11. геогр. басейн (на река, море и под.); 12. анат. таз, слабина; 13. акватория на пристанище. -
19 bleu1,
e adj. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син; ciel bleu1, синьо небе; nappe bleue синя покривка; 2. посинял (от удар, студ или уплаха). Ќ cordon bleu1, голямата синя лента на ордена "Свети дух" (през време на френската монархия); носител на тая лента; разг. добра готвачка; en rester bleu1,, en être tout bleu1, разг. слисан съм, смаян съм; La grande bleue Средиземно море; l'heure bleu1,e времето точно преди изгрева на слънцето; le metal bleu1, кобалт; la houille bleu1,e енергията на приливите и вълните; sang bleu1, прен. синя, аристократична кръв; conte bleu1, ост. празни приказки; невероятен разказ; bifteck bleu1, едва изпечен бифтек, алангле; zone bleu1,e синя зона (с ограничения в паркирането в центъра на градовете); être fleur bleu1,e много съм сантиментален. -
20 bordier1,
ère adj. (de bord) 1. геогр., в съчет. mer bordier1,ère море, граничещо с океан; 2. мор. за кораб, който се управлява по-лесно, когато единият му борд е подветрен; 3. m. (Швейцария) който живее близо до брега.
Страницы
См. также в других словарях:
МОРЕ — ср. скопленье соленогорьких вод в обширных впадинах, раздолах земной поверхности. Морем зовут вообще все воды эти, в противоположность земле, суше, материку, и каждую часть, по произвольному разграниченью, и в этом ·знач. употр. мн. моря.… … Толковый словарь Даля
Море Ясности — Море Ясности … Википедия
море — (13) 1. Огромное водное пространство с горько соленой водой: Чръныя тучя съ моря идутъ, хотятъ прикрыти д̃ солнца. 12. Се вѣтри, Стрибожи внуци, вѣютъ съ моря стрѣлами на храбрыя плъкы Игоревы! 12. Половци идуть отъ Дона, и отъ моря, и отъ всѣхъ… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
Море Ненастья — … Википедия
Море Дождей — Координаты: Координаты … Википедия
Море Новое — Координаты … Википедия
Море Восточное — Координаты: Координаты … Википедия
Море Влажности — Координаты: Координаты … Википедия
Море Волн — Координаты: Координаты … Википедия
Море Гумбольдта — Координаты: Координаты … Википедия
Море Малое — … Википедия
