Перевод: с французского на все языки

във Франция

  • 1 académie

    f. (du gr. akadêmia "jardin d'Akadêmos" où Platon enseignait) 1. академия; l'académie des sciences академия на науките; être membre d'une académie член съм на академия; 2. административно-учебна единица във Франция; l'académie de Paris парижки учебен окръг; 3. висша школа, училище; académie de danse висша школа по танци; 4. худ. акт ( картина на голо тяло). Ќ officier d'académie лице, наградено с почетния знак "академични палми".

    Dictionnaire français-bulgare > académie

  • 2 aide1

    f. (de aider) 1. помощ, подкрепа, поддръжка; demander de l'aide1 искам, моля за помощ; aide1 sociale социална помощ; aide1 au retour съвкупност от средства за привличане на имигриращата работна ръка; 2. m.pl. ист. данъци, налози (във Франция преди 1789 г.); la cour des aide1s съд, който решавал спорове по данъци; 3. pl. съвкупност от помощни средства на ездача; 4. а l'aide1 de loc.prép. с помощта на. Ќ Ant. empêchement, gêne.

    Dictionnaire français-bulgare > aide1

  • 3 arriver

    v.intr. (lat. pop. °arripare) 1. пристигам; arriver en France пристигам във Франция; 2. достигам до, постигам (до някого, до някакъв резултат); 3. прен. настъпвам; le printemps arrive пролетта настъпва; 4. успявам (+ inf.) il est arrivé а той успя да; 5. безл. случва се; il arrive que случва се да; 6. разш. достигам до някакъв размер, нараствам, пораствам; cet enfant m'arrive déjà а l'épaule това дете ми стига вече до рамото; 7. en arriver а стигам дотам, че; j'en étais arrivé а la fin de mon discours lorsque вече бях към края на речта си, когато; j'en arrive а me demander s'il a vraiement du cњur вече се питам дали той наистина има сърце. Ќ son heure est arrivée прен. часът му е настъпил; скоро ще умре. Ќ Ant. aller (s'en), éloigner (s'), partir; échouer, manquer.

    Dictionnaire français-bulgare > arriver

  • 4 basoche

    f. (forme pop. de basilique) 1. ост. сдружение на съдебните писари във Франция преди 1789 г.; 2. негат., разг., прен. съдийско съсловие.

    Dictionnaire français-bulgare > basoche

  • 5 beur

    n. et adj. (verlan, avec substitution de voyelle, pour Arabe) разг. младеж, роден във Франция от емигранти араби (fém. beur et beure; beurette).

    Dictionnaire français-bulgare > beur

  • 6 boulangisme

    m. (de Boulanger) ист. буланжизъм (политическа партия във Франция по името на нейния основател Буланже (1837 - 1891 г.)).

    Dictionnaire français-bulgare > boulangisme

  • 7 cachet

    m. (de cacher "presser") 1. печат; appliquer, apposer, mettre un cachet sur поставям печат на; le cachet de la poste faisant foi като се има предвид пощенското клеймо (за крайна дата на срок); 2. апт. хап, хапче; 3. прен. отличителен белег; ce visage a du cachet това лице има характерни черти; 4. хонорар на актьор или музикант. Ќ courir le cachet давам частни уроци по домовете; lettre de cachet ист. кралско писмо за заточаване или затваряне без съд (преди 1789 г. във Франция); payer un maître au cachet плащам на учител на урок.

    Dictionnaire français-bulgare > cachet

  • 8 cantonal,

    e, aux adj. (de canton) 1. кантонален, местен (за местна власт в Швейцария); 2. f. кантонални избори (във Франция) за делегати за областния съвет.

    Dictionnaire français-bulgare > cantonal,

  • 9 carotte

    f. (lat. carota, gr. karôton) 1. морков, Daucus carota; botte de carottes връзка моркови; 2. ост., разг. tirer une carotte а qqn. вземам пари от някого с хитрост; 3. adj. жълточервеникав (цвят); des cheveux carotte жълточервеникави коси; poil de carotte червенокос, риж човек; 4. carotte rouge (Швейцария) червено цвекло; 5. финтова топка в тениса, която лъже противника; 6. цилиндрична скална проба при сондиране; 7. продълговато парче пластмаса, което се образува на входния отвор на преса. Ќ les carottes sont cuites всичко е изгубено, всичко е свършено; la carotte ou le bâton морковът или тоягата, с добро или с лошо; carotte de tabac руло от тютюневи листа; червена двувърха табела на магазините за цигари във Франция.

    Dictionnaire français-bulgare > carotte

  • 10 carte

    f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte.

    Dictionnaire français-bulgare > carte

  • 11 censitaire

    m. (de cens) 1. ист. във Франция - лице, което плаща избирателен данък, за да участва в избори; 2. adj. suffrage censitaire избори, в които участват само хората, платили избирателен данък.

    Dictionnaire français-bulgare > censitaire

  • 12 champenois,

    e adj. (de Champagne) 1. шампански; 2. m. шампански диалект; 3. m., f. жител от областта Шампания ( във Франция).

    Dictionnaire français-bulgare > champenois,

  • 13 chancelier

    m. (lat. cancellarius "huissier de l'empereur") 1. ист. пазител на кралския печат (във Франция преди 1789 г.); 2. пазител на държавния печат; 3. канцлер, премиер министър (Австрия, Германия); 4. секретар в консулство. Ќ chancelier de l'Echiquier министър на финансите във Великобритания; chancelier de l'Université ректор в университет.

    Dictionnaire français-bulgare > chancelier

  • 14 chancellerie

    f. (de chancelier) 1. канцелария; 2. място, където се подпечатват книжа, документи с печата на владетеля, на държавата; 3. министерство на правосъдието (във Франция); 4. жилище на канцлер. Ќ grande chancellerie управление на Почетния легион; la chancellerie du Vatican административна служба на Ватикана.

    Dictionnaire français-bulgare > chancellerie

  • 15 charabia

    m. (p.-к. esp. algarabia "jargon" de l'arabe algharbiya "langue de l'ouest, berbère") 1. нар., ост. наречие от провинцията Оверн във Франция; 2. разг. странен, неразбираем, неправилен език.

    Dictionnaire français-bulgare > charabia

  • 16 charbonnerie

    Dictionnaire français-bulgare > charbonnerie

  • 17 charbonnier,

    ère adj. et n. (lat. carbonarius) 1. въглищен, който се отнася до произвеждането и продажбата на въглища; régions charbonnier,ères области със залежи от въглища; 2. m., f. въглищар; 3. m. мор. кораб за пренасяне на каменните въглища; 4. ист. член на политическо дружество във Франция по време на Реставрацията; 5. f. място в гора, където се правят дървени въглища. Ќ charbonnier, est maître dans sa maison (chez soi) погов. всеки е господар в къщата си; la foi du charbonnier, простодушна вяра; mésange charbonnier,ère зоол. голям синигер.

    Dictionnaire français-bulgare > charbonnier,

  • 18 cheval,

    aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval).

    Dictionnaire français-bulgare > cheval,

  • 19 collaborateur,

    trice m., f. (bas lat. callaborare) 1. сътрудник; 2. название на сътрудниците на хитлеристите във Франция през времето на Окупацията (1940 - 1944).

    Dictionnaire français-bulgare > collaborateur,

  • 20 collaboration

    f. (bas lat. collaborare "collaborer") 1. сътрудничество; 2. сътрудничество с хитлеристите по време на Втората световна война ( във Франция).

    Dictionnaire français-bulgare > collaboration

См. также в других словарях:

  • Димитровский батальон — Солдаты Димитровского батальона Годы существования …   Википедия

  • Болгария — У этого термина существуют и другие значения, см. Болгария (значения). Республика Болгария Република България …   Википедия

  • Движение Сопротивления (Болгария) — Памятник партизанам, погибшим в бою 25 июня 1944 года возле села Еремия Движение Сопротивления в Болгарии в 1941 1944 это организованное сопро …   Википедия

  • ВИЗАНТИЙСКАЯ ИМПЕРИЯ. ЧАСТЬ II — Право и Церковь Рецепция римского права в Византии. Понятие византийского права Правовая культура В. и. с начала ее истории вплоть до падения К поля была основана на рецепции классического римского права. Источники рим. права подразделялись на… …   Православная энциклопедия

  • Макин, Андрей — Андрей Макин Andreï Makine …   Википедия

  • Найденов, Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна  16 апреля 1925, София)  болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 …   Википедия

  • Калин Найденов — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна  16 апреля 1925, София)  болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 …   Википедия

  • Найденов Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна  16 апреля 1925, София)  болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 …   Википедия

  • Религия в Болгарии — Вероисповедание в Болгарии свободно. Религиозные общности и учреждения отделены от государства, и не могут быть использованы в политических целях. Традиционная религия в Республике Болгария  восточно православное вероисповедание.[1] По… …   Википедия

  • Белка и Стрелка. Звёздные собаки — Эта статья  о мультфильме. О реально существовавших собаках космонавтах см. Белка и Стрелка. Белка и Стрелка. Звёздные собаки Жанр Исторический мультфильм …   Википедия

  • Найденов, Калин Георгиев — Калин Георгиев Найденов Дата рождения 18 февраля 1865(1865 02 18) Место рождения Широка Лыка Дата смерти 16 апреля 1925(1925 04 16) (60 лет) …   Википедия


Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»