-
81 languette
f. (de langue) 1. езиче; 2. всичко, което има формата на езиче; клапа; 3. преграда от печка до камина; 4. клапа на мундщук при музикални инструменти; 5. мъжкото при сглобяване на шлиц. -
82 lien
m. (lat. ligare) 1. връзка (всичко, което служи за връзване - конец, връв и др.); 2. pl. ост. вериги, окови (на затворник); връзки, родство; les liens du sang кръвно родство. Ќ lien hypertexte инф. хипертекстова връзка. -
83 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
84 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
85 malgré
prép. (de mal2 et gré) 1. въпреки, при все че, напук на, макар; malgré tout въпреки всичко; каквото и да става; 2. loc. prép. malgré que въпреки че, макар че. Ќ Ant. gracê (а). -
86 manche1
m. (lat. pop. manicus, de manus "main") 1. дръжка, ръчка; le manche1 d'un couteau дръжка на нож; 2. оголена кост на котлет, за която той се хваща; manche1 а gigot щипка за захващане на бут, който ще се нарязва; 3. муз. гриф, шийка на струнен инструмент; 4. разг., прен. несръчен човек, некадърник; quel manche1! какъв идиот! Ќ avoir l'air d'un manche1 разг. имам глупав вид; jeter le manche1 après la cognée разг. захвърлям, зарязвам всичко; manche1 а balai арго кормило на самолет; висока, слаба и суха жена; se mettre du côté du manche1 разг. присламчвам се на страната на силните; branler dans le manche1 нестабилен съм (финансово); se débrouiller (s'y prendre) comme un manche1 несръчен съм; s'endormir sur le manche1 прекъсвам работа, за която съм полагал големи усилия; reprendre le manche1 залавям се отново на работа; tomber sur un manche1 срещам трудности, препятствия при изпълнение на дадена дейност. -
87 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
88 mêle-tout
m.inv. (de mêler et tout) човек, който се меси навсякъде и във всичко, натрапник, нахалник. -
89 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
90 métier
m. (lat. ministerium, altéré en °misterium, par crois. avec mysterium) 1. занаят, професия; служба, специалност; avoir un bon métier имам добра професия; 2. изкуство, дарба; 3. стан; métier а tisser тъкачен стан; métier Jacquard жакардов стан; métier а tapisserie, а dentelle стан за тъкане на тапицерии, дантели. Ќ chacun son métier les vaches seront bien на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата; être du métier разбирам си от занаята; faire un vilain métier играя мръсна роля; faire métier de занимавам се с; faire son métier не се бъркам, дето не ми е работа; гледам си работата; homme de tout métier човек, който е готов на всичко, за да се отърве от нещо; le plus vieux métier du monde проституиране, проституция; sur le métier в действие; il n'y a pas de sot métier всяка професия е добра. -
91 misonéisme
m. (de miso- et gr. neos "nouveau") омраза, ненавист към всичко ново. -
92 misonéiste
m. (de misonéisme) който мрази всичко ново. -
93 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
94 monitoire
m. (lat. monitorius) рел. писмо от църковните власти, предупреждаващо вярващите да съобщят на светския съдия всичко, което знаят, относно криминално престъпление. -
95 moquer
(se) v. pr. (o. i., p.-к. onomat.) 1. надсмивам се, подигравам се на някого; 2. не обръщам внимание на нещо, някого; 3. ост. не говоря, не работя сериозно; 4. излъгвам или се опитвам да излъжа някого; s'en moquer, s'en ficher comme de l'an quarante изцяло се подигравам на нещо; s'en moquer (ficher, foutre) comme de sa première chemise не се интересувам от нещо, все ми е едно; l'hôpital qui se moque de la charité присмял се хърбел на щърбел; se moquer du monde не се интересувам от хорските приказки; se moquer du tiers comme du quart подигравам се с всичко ( всички). Ќ Ant. admirer, flatter; intéresser. -
96 mordre
v. (lat. mordere) I. v.tr. 1. хапя, ухапвам, захапвам; ужилвам, клъввам; mon chien l'a mordu кучето ми го ухапа; 2. силно стискам, притискам; 3. стържа; la lime mord le métal острието стърже метала; 4. злословя; жигосвам; II. v.intr. 1. нахапвам, отхапвам; откъсвам, отщипвам (със зъби); 2. мор. захващам се, закачвам се на дъното (за котва); 3. мех. зацепвам; 4. кълва, налапвам въдицата (за риба); 5. разг. поддавам се на; III. v.tr.ind. 1. разбирам; mords-tu aux maths? разбираш ли от математика? 2. надвишавам нещо с края си, застъпвам нещо с края си; se mordre разкайвам се. Ќ mordre la poussière падам в цял ръст на земята; mordre а l'hameçon прен. хващам се на въдицата; излъгвам се, оставям се да бъда измамен; se mordre les doigts de qqch. разкайвам се горчиво; mordre а belles dents ям с голям апетит; mordre а la grappe приемам всичко каквото ми се предложи; se mordre la langue (les lèvres) съжалявам за нещо казано. -
97 néophobe
m., f. (de néo- et phobe) консерватор; лице, което мрази всичко ново, неофоб. -
98 noir,
e adj. (lat. niger) I. 1. черен; chat noir, черна котка; perles noir,es черни перли; 2. мургав, възтъмен; teint noir, мургав тен; 3. прен. тъмен, мрачен, намръщен; жесток; 4. гнусен, ужасен; 5. разг. пиян; 6. тъжен, натъжен; лош; j'ai une humeur noir,e имам лошо настроение; II. m. 1. черен цвят; noir, de cordonnier черна боя (вакса); 2. негър, чернокож; 3. черния кръг на мишената; 4. рана, нараняване; мъка; 5. мрак, тъмнина; broyer du noir, отдавам се на мъката си. Ќ c'est ma bête noir,e разг. той ми е противен; être en noir,, porter le noir, в траур съм; marché noir, черна борса; noir, sur blanc очевидно; noir, animal медицински въглища, въглен; aller du blanc au noir, минавам от една крайност в друга; voir tout en noir, виждам всичко в черна светлина; il fait noir, comme dans un four (tunnel) пълна тъмнина, мрак; être dans le noir, нищо не разбирам от някаква работа; mettre dans le noir, успявам; pousser au noir, преувеличавам лошата, страшната страна на нещата; tourner au noir, ставам песимист. -
99 nouveau,
nouvelle adj. (lat. novellus) (nouvel пред думи, които почват с гласна или нямо h; nouvel an, nouvel habitat); 1. нов; un nouveau, modèle нов модел; 2. друг; 3. непознат; нов, който се е появил отскоро; 4. неопитен; je suis encore fort nouveau, dans mes affaires все още съм съвсем неопитен в работата си; 5. m., f. новоприет; 6. adv. скорошно, откоро; 7. loc. adv. de nouveau, отново, пак; а nouveau, наново. Ќ le nouveau, monde Америка; le nouveau, Testament Новият завет; rien de nouveau, sous le soleil нищо особено, нищо ново; tout nouveau,, tout beau погов. всичко ново е хубаво. Ќ Ant. vieux, ancien, antique; banal, expérimenté. -
100 oblat,
e m., f. (lat. oblatus "offert") 1. рел. монах, обречен на църквата; 2. човек, който подарява имуществото си на манастир и живее в него; 3. m. всичко, което се предлага по време на причастие (комка и др.).
Страницы
См. также в других словарях:
всичко — обобщ.мест. изцяло, от игла до конец, общо, от край до край, подробно … Български синонимен речник
въпреки всичко — словосъч. все пак, въпреки това, от друга страна … Български синонимен речник
преди всичко — словосъч. най много, най вече, предимно, главно, на първо място, особено, най напред, първо и първо, максимум … Български синонимен речник
нагод — всичко онова, което ти помага да свършиш някаква работа, инструмент (Я ми пОдай тоа нАгод, па стой та глей кво ша стане!) … Речник на Северозападния диалект
Указатель фильмов по странам. Болгария — Болгария «24 часа лил дождь» («24 часа дыжд», 1983, болг.) «Авантаж» («Авантаж», 1977, болг.) «Автостоп» («Автостоп», 1971, болг.) «Адамово ребро» («Ребро Адамово», 1956, болг.) «Адаптация» («Адаптация», 1979, болг.) «Ансамбль без названия»… … Кино: Энциклопедический словарь
Bulgarian language — Not to be confused with Bulgar language. Bulgarian Български език Bălgarski ezik Spoken in Bulgaria, Turkey, Serbia, Greece, Ukraine, Moldova, Romania, Albania, Kosovo, Repub … Wikipedia
Big Brother (TV series) — Big Brother is a television show in which a group of people live together in a large house, isolated from the outside world but continuously watched by television cameras. Each series lasts for around three months, and there are usually fewer… … Wikipedia
Variety store — 100 Emon at Kohnoike Higashi Osaka City Dollar store redirects here. For Cuban shops that exchange solely in hard currency, see Dollar store (Cuba). Big N redirects here. For the Japanese corporation, see Nintendo. 99 cents store redirects here.… … Wikipedia
Stoyanka Mutafova — Stoyanka Konstantinova Mutafova ( bg. Стоянка Константинова Мутафова) (born February 2, 1922 in Sofia) is a Bulgarian actress. She graduated philology at the University of Sofia Kliment Ohridski . Later she studied acting in Bulgaria and… … Wikipedia
Ljubčo Georgievski — ( mk. Љубчо Георгиевски, bg. Любчо Георгиевски), (born January 17, 1966 in Štip, SR Macedonia, then Yugoslavia) is a bulgarophile Macedonian politician and poet and the former Prime Minister and Vice President of the country. In 1999 he was… … Wikipedia
Georgi Kaloyanchev — Infobox Person name = Georgi Kaloyanchev caption = Bulgarian theater and movie actor birth date = Birth date and age|1925|1|13|mf=y birth place = Burgas, BulgariaGeorgi Todorov Kaloyanchev is a Bulgarian actor. He was born in the city of Burgas… … Wikipedia
