-
1 impression
f. (lat. impressio) 1. натиск, натискане; наблягане; 2. отпечатване, клеймо, печат; l'impression d'un cachet sur de la cire отпечатване на печат върху восък; 3. печатане, напечатване; отпечатване; l'impression d'un livre печатане на книга; 4. издание; 5. прен. въздействие, чувство; impression du froid въздействието на студа; 6. прен. впечатление; импресия; effacer une mauvaise impression заличавам лошо впечатление; faire une bonne impression правя добро впечатление; donner l'impression правя впечатление; avoir l'impression que имам впечатление, че; 7. техн. основа ( на картина с маслени бои). -
2 effet
m. (lat. effectus) 1. следствие, последствие, последица; effets d'un jugement, d'un acte juridique последици от присъда, от юридически акт; 2. действие, влияние; faire son effet оказвам действието си; 3. сила; effet rétroactif d'une loi юр. обратна сила на закон; loi qui prend effet а telle date закон, който влиза в сила от; 4. впечатление, ефект; faire effet, faire de l'effet произвеждам впечатление, ефект; 5. дело, реализация, извършване; 6. техн. мощност; machine а simple, а double effet машина с единична, двойна мощност; 7. полица, чек, запис, менителница; payer un effet изплащам полица; souscrire un effet подписвам полица; 8. pl. бельо, долни дрехи; 9. pl. юр. имоти; 10. loc. adv. en effet действително, наистина. Ќ effets publics облигации, държавни бонове. -
3 impressionner
v.tr. (de impression) 1. правя отпечатък; проявявам; impressionner une plaque проявявам плака; 2. прен., разг. правя впечатление; трогвам, развълнувам; vos menaces ne m'impressionnent pas вашите заплахи не ме впечатляват; 3. повлиявам; s'impressionner възприемам впечатление. -
4 aperçu
m. (p.p. subst. de apercevoir) 1. впечатление, бегъл поглед, представа, мнение; 2. кратко изложение, очерк; faire un aperçu de la situation правя, съставям кратко описание, изложение на ситуацията. -
5 choquer
v. tr. (néerl. schokken, ou angl. to shock "heurter", onomat.) 1. ост. удрям, блъскам, тласкам, чукам; choquer les verres чукам се с чаши; armées qui se choquent армии, които се сблъскват; 2. прен. правя лошо впечатление, шокирам; 3. обиждам, оскърбявам, засягам; 4. дразня; bruit qui choque звук, който дразни; 5. мор. отпускам опънато въже; se choquer сблъсквам се; шокирам се. Ќ être choqué par шокиран съм от; травмиран съм от, ударен съм от. -
6 effaroucher
v.tr. (de й- et farouche) 1. сплашвам, уплашвам, подплашвам, изплашвам силно, ужасявам; 2. разг. смущавам, отвращавам, правя лошо впечатление; s'effaroucher изплашвам се, уплашвам се силно, ужасявам се. Ќ Ant. apprivoiser; rassurer, enhardir. -
7 épater
v.tr. (de й- et patte "pied") 1. ост. счупвам крак, столче (на чаша и др.); 2. разширявам, сплесквам в основата; 3. разг. зачудвам, учудвам, слисвам, смайвам, удивлявам, изумявам; s'épater 1. сплесвам се; 2. просвам се (на земята); 3. удивлявам се, слисвам се. Ќ épater le bourgeois скандализирам, шокирам, правя впечатление. -
8 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
9 imposer
(de in- et poser, d'apr. lat. imponere) v.tr. 1. слагам, налагам данък, облагам с данък; imposer une entreprise облагам с данък предприятие; 2. възлагам, поставям; 3. внушавам, принуждавам, заставям, предписвам; imposer du silence налагам мълчание; imposer du respect внушавам почит; s'imposer qqch. налагам си нещо; 4. печ. сгъвам (кҐла); 5. imposer а ост. злоупотребявам, измамвам; 6. v.tr.ind. imposer а qqn. правя силно впечатление на някого, внушавам уважение; en imposerà qqn. впечатлявам някого; s'imposer 1. налагам си; 2. облагам се с данък; 3. налагам се; s'en imposer измамвам се, сгрешавам; imposer les mains ръкополагам ( свещеник). Ќ Ant. dispenser, épargner. -
10 impressif,
ve adj. (de impression) 1. който произвежда впечатление; внушителен; 2. импресивен, който има за цел да въздейства, да се запечата в съзнанието. -
11 impressionnant,
e adj. (de impressionner) който прави впечатление, вълнуващ. -
12 ineffaçable
adj. (de in- et effaçable) 1. лит. който не може да се заличи, изтрие; 2. прен. който не може да бъде унищожен, неизгладим, незаличим; impression ineffaçable незаличимо впечатление. Ќ Ant. délébile, effaçable. -
13 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
14 merveille
f. (lat. pop. °miribilia) 1. чудо, прелест; 2. малка мекица; 3. loc. adv. а merveille чудесно; faire merveille правя чудесно впечатление; promettre monts et merveilles обещавам чудеса, големи работи; свалям звездите от небето; la huitième merveille du monde нещо забележително, чудесно; dire merveille de говоря хубави неща за; les Sept Merveilles du monde седемте чудеса на света. -
15 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
16 sensible
adj. (lat. sensibilis "qui peut sentir" en lat. médiéval.) 1. анат. чувствителен; point sensible чувствителна точка; 2. чувствителен, впечатлителен; âme sensible чувствителна душа; 3. нежен, деликатен; 4. който прави силно впечатление; 5. физ. чувствителен (за механизъм); 6. фот. чувствителен (към светлина); 7. материален, който може да се докосне; 8. голям, значителен, важен. -
17 sentiment
m. (de sentir) 1. чувство; усет, инстинкт; 2. съзнание; 3. страст, емоция; 4. любов, чувство; elle a chanté avec beaucoup de sentiment тя пя с много чувство; 5. мнение, впечатление; виждане. -
18 sentir
v. (lat. sentire) I. v.tr. чувствам, усещам; 2. изпитвам, преживявам; 3. съзнавам, разбирам; 4. мириша, помирисвам; 5. издавам специална миризма; 6. създавам някакво впечатление; II. v.intr. издавам миризма, мириша; se sentir 1. чувствам се; 2. съзнавам (състоянието си); ils ne peuvent pas se sentir те се мразят, не могат да се понасят. Ќ ne pas pouvoir sentir qqn. не мога да понасям някого; sentir le sapin разг. мириша на пръст, на умиране съм.
См. также в других словарях:
ВПЕЧАТЛЕНИЕ — Глагол печатлеть и производные от него запечатлеть и напечатлеть вошли в словарь русского литературного языка из языка старославянского (см. Срезневский, 2, с. 924; ср. Востоков, Сл. ц сл. яз., 4, с. 263). В глаголе запечатлеть рано обозначились… … История слов
ВПЕЧАТЛЕНИЕ — ВПЕЧАТЛЕНИЕ, впечатления, ср. 1. Образ, отражение, след, оставляемый в сознании человека окружающими предметами, лицами, событиями. Впечатления детства. Путевые впечатления. Искать новых впечатлений. Впечатления очевидца. Это впечатление не… … Толковый словарь Ушакова
впечатление — См. чувство... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. впечатление действие, чувство; отзыв, импрессия, отклик, ощущение, оценка, впечатленьице, эффект, мнение, звучание … Словарь синонимов
Впечатление — Впечатление ♦ Impression Вид восприятия, больше связанный с воспринимающим субъектом, чем с воспринимаемым объектом. Всякое впечатление субъективно, и только в силу своей субъективности истинно или может быть истинным. Именно на этом… … Философский словарь Спонвиля
ВПЕЧАТЛЕНИЕ — ВПЕЧАТЛЕНИЕ, я, ср. 1. След, оставленный в сознании, в душе чем н. пережитым, воспринятым. Впечатления детства. Дорожные впечатления. 2. Влияние, воздействие. Находиться под впечатлением разговора. 3. Мнение, оценка, сложившиеся после знакомства … Толковый словарь Ожегова
ВПЕЧАТЛЕНИЕ — ВПЕЧАТЛЕНИЕ, следы, оставляемые на нервно псих. аппарате человека каким либо раздражением. В обычном словоупотреблении о В. говорят, когда данное раздражение имело эмоциональный оттенок и когда оставленный им след носил достаточно яркий характер … Большая медицинская энциклопедия
ВПЕЧАТЛЕНИЕ — англ. impression; нем. Eindruck. Образ, отражение, след, оставленный в сознании предметами, событиями, мнениями. Antinazi. Энциклопедия социологии, 2009 … Энциклопедия социологии
впечатление — 1. След, оставленный в сознании чем нибудь пережитым. Беглое, бледное, большое, волнующее, глубокое, громадное, грустное, жгучее, живительное, живое, жизненное, исключительное, наглядное, невыразимое, нежданное, незабываемое, неизгладимое,… … Словарь эпитетов
впечатление — возникает впечатление • существование / создание, субъект, начало возникло впечатление • существование / создание, субъект, начало впечатление оставить • действие впечатление осталось • существование / создание, субъект, продолжение впечатление… … Глагольной сочетаемости непредметных имён
впечатление — • большое впечатление • глубокое впечатление • грандиозное впечатление • громадное впечатление • жгучее впечатление • значительное впечатление • исключительное впечатление • колоссальное впечатление • наибольшее впечатление • невыразимое… … Словарь русской идиоматики
впечатление — сущ., с., употр. часто Морфология: (нет) чего? впечатления, чему? впечатлению, (вижу) что? впечатление, чем? впечатлением, о чём? о впечатлении; мн. что? впечатления, (нет) чего? впечатлений, чему? впечатлениям, (вижу) что? впечатления, чем?… … Толковый словарь Дмитриева
