ветрове

f 1) рязане; отделяне, махане, откъсване; 2) хир. премахване, отрязване, ампутация; ablación continental геогр. отнасяне на земната повърхност от реки, ветрове, вълни и др.; ablación glaciar геогр. стопяване на ледник.

m pl геогр. пасати ( ветрове).

a 1. adj 1) намиращ се на открито поле и изложен на всички ветрове (за добитък); 2) Амер. опитен в полската работа (добитък); 2. m М. ситен тръст.

m 1) мор. силен удар, напор (вълни, море, вятър); 2) мор. бриз - лек, прохладен вятър по брега на морето през лятото; 3) pl мор. сезонни есенни средиземноморски ветрове; 4) прен. порив, прилив, напор (за чувство, страст, ревност и т. н.).

f период на северни ветрове.

m 1) вятър; hace viento духа вятър; ràfaga de viento порив на вятъра; viento de costado страничен вятър; viento de proa, viento contrario насрещен вятър; viento en popa, favorable попътен вятър; 2) въздух, атмосфера; 3) миризма, обоняние (на животни); 4) прен. тщеславие, горделивост; 5) прен. подбуда, импулс; 6) прен., разг. вест, новина, слух; 7) странично въже (на палатка, в цирка и др.); 8) разг. газове; 9) мор. посока; vientos alisios пасати; dar al viento прен., разг. разтръбявам новина; echarse el viento прен. утихвам, успокоявам се (за вятър); llevarse el viento una cosa а) прен. непостоянно, нестабилно нещо; б) прен., разг. неразумно и бързо пропилявам нещо; instrumento de viento муз. духов инструмент; beber los vientos por una persona прен. спешно се нуждая от някого; contra viento y marea прен. въпреки всички препятствия; moverse a todos vientos прен. непостоянен съм; tomar el viento прен. тръгвам по следата на дивеч (по миризмата му); a los cuatro vientos на вси страни, във всички посоки; proclamar a los cuatro vientos прен. разтръбявам на всички страни; quien siembra vientos, recoge (cosecha) tempestades proverb който сее ветрове, жъне бури.