-
1 Pächter m
арендатор {м} -
2 tenant
{'tenənt}
I. 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант
TENANT right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок
2. обитател
3. юр. владетел на земя/къща и пр
II. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр)* * *{'tenъnt} n 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор(2) {'tenъnt} v използувам (земя, кыца и пр.) като наемател (о* * *обитател; арендатор; владетел; квартирант; наемател;* * *1. i. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант 2. ii. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр) 3. tenant right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок 4. обитател 5. юр. владетел на земя/къща и пр* * *tenant[´tenənt] I. n 1. наемател, ползвател, арендатор; квартирант; временен собственик; \tenant farmer земеделец арендатор; \tenant' s fixtures движимо имущество, присъединено от наемателя към наето недвижимо имущество; \tenant right право на наемателя да продължава да използва къща, земя и пр., докато изпълнява задълженията си; \tenant at will безсрочен арендатор; \tenant for life пожизнен владелец; \tenant in tail собственик на имущество, върху което има ограничение за наследяване; 2. прен. обитател, жител; 3. юрид. владелец (на къща, земя); собственик на недвижим имот; II. v наемам; живея (под наем) (в); държа под наем (главно в pp); a house \tenanted by workmen къща, в която живеят (под наем) работници. -
3 copyholder
{'kɔpihouldə}
1. арендатор
2. печ. подставка за материала (пред словослагателя)* * *{'kъpihouldъ} n 1. арендатор; 2. печ. подставка за материа* * *арендатор;* * *1. арендатор 2. печ. подставка за материала (пред словослагателя)* * *copyholder[´kɔpi¸houldə] n 1. ист., юрид. арендатор; 2. печ. помощник-коректор. -
4 crofter
{'krɔftə}
п дребен земеделски стопанин, арендатор* * *{'krъftъ}п дребен земеделски стопанин; арендатор.* * *n сънаемател на малък чифлик;crofter;п дребен земеделски стопанин; арендатор.* * *п дребен земеделски стопанин, арендатор* * *crofter[´krɔftə] n дребен земеделски стопанин (арендатор). -
5 holder
{'houldə}
1. държач, дръжка (на инструмент) (особ. в съчет.)
cigarette-HOLDER цигаре
2. носител (на титла, купа и пр.), човек, който заема пост/служба
3. притежател, собственик
4. наемател, арендатор
5. юр. притежател на полица
6. тех. рамка, стойка, опора* * *{'houldъ} n 1. държач, дръжка (на инструмент) (особ. в сьчет.)* * *собственик; рамка; обковка; притежател; арендатор; дръжка; държател; наемател; носител;* * *1. cigarette-holder цигаре 2. държач, дръжка (на инструмент) (особ. в съчет.) 3. наемател, арендатор 4. носител (на титла, купа и пр.), човек, който заема пост/служба 5. притежател, собственик 6. тех. рамка, стойка, опора 7. юр. притежател на полица* * *holder[´houldə] n 1. притежател, собственик; small \holder дребен собственик; 2. дръжка; рамка; особ. в съчет.: cigarette-\holder цигаре; pen-\holder писалка; 3. наемател; арендатор; 4. юрид. човек, който притежава полица; 5. тех. рамка, обков, легло, гнездо; 6. сп. носител (на рекорд, купа). -
6 cotter
{'kɔtə}
I. 1. шотл. ратай
2. ирл. арендатор
3. cottager
II. n тех. клин, шпонка, щифт* * *{'kъtъ} n 1. шотл. ратай; 2. ирл. арендатор; 3. = cottager 1.(2) {'kъtъ} n тех. клин, шпонка, щифт.* * *болт; клин; клечка;* * *1. cottager 2. i. шотл. ратай 3. ii. n тех. клин, шпонка, щифт 4. ирл. арендатор* * *cotter[´kɔtə] I. n клин, чивия, клечка, болт; II. v закрепвам с шпионка (клин, щифт); шплинтовам. -
7 demesne
{di'mein}
1. владение, собственост
to hold something in DEMESNE владея/притежавам нещо
2. земя, използувана от самия владетел (а не от арендатор)
прен. сфера, облаcт* * *{di'mein} v 1. владение, собственост; to hold s.th. in demesne влад* * *собственост; област; владеене;* * *1. to hold something in demesne владея/притежавам нещо 2. владение, собственост 3. земя, използувана от самия владетел (а не от арендатор) 4. прен. сфера, облаcт* * *demesne[di´mein] n 1. владение, собственост; to hold s.th. in \demesne във владение съм на нещо, притежавам; royal ( state) \demesne земя, която принадлежи на короната (на държавата); 2. земя, която не се дава на арендатор, а се използува от самия земевладелец; обикн. парк и градина на имение; 3. прен. област, сфера, поле. -
8 will
{wil}
I. 1. воля, твърдост/сила на волята
2. воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност
freedom of the WILL свобода на волята
with the best WILL in the world и при/въпреки най-доброто желание
where there's a WILL there's a way с желание всичко се постига
the WILL to live желание/воля за живот
of one's free WILL доброволно, по свое желание
with a WILL с желание/воля, решително, енергично
to have/work one's WILL налагай волята си, постигам това, което искам
to work one's WILL (up) on someone налагам се на някого, принуждавам го да прави, каквото аз искам, постигам целта си
at WILL когато/както (си) искам, когато ми е удобно, както ми скимне
tenant at WILL квартирант/арендатор, който може да бъде изгонен без предупреждение
to take the WILL for the deed благодарен съм за доброто желание на някого да ми помогне
3. отношение към другите
good WILL доброжелателство, добра воля
ill WILL зложелателство, враждебност, неприязън
4. завещание (и last WILL and testament)
II. 1. ост. желая, пожелавам, повелявам
2. заставям (чрез мисъл), внушавам на
to WILL oneself to fall asleep налагам си да заспя
he WILLed the genie into his presence той заповяда на духа да се яви пред него
3. завещазам
III. 1. v (съкр. 'll, отр. съкр. won't), 2 л. ост. wilt
past would, съкр. за образуване на бъдеще време и бъдеще в миналото за 2 и 3 л. ед. и мн. ч. ще, щях
I think he WILL come мисля, че той ще дойде
I knew they would be there знаех, че те ще ca там
2. във всички лица искам, желая
do as you WILL постъпи, както искаш
what would you have me do? какво желаеш да направя? would that I had never come! ост. никак да не бях идвал
3. изразява обещание, твърдо решение, намерение, особ. в 1 л. ед. и мн. ч. I WILL not forget няма да/обещавам да не забравя
4. с ударение изразява обичайно действие, упорство, неизбежност, често не се превежда
boys WILL be boys момчетата ca си/си остават момчета
truth WILL out истината винаги (си) излиза наяве
this hen WILL lay up to 6 eggs a week тази кокошка редовно снася по 6 яйца на седмица
he WILL get in my way той постоянно ми се пречка/ми пречи
people WILL talk хората винаги си приказват (каквото и да правиш)* * *{wil} n 1. воля; твърдост/сила на волята; 2. воля, желание; твър(2) {wil} v 1. ост. желая, пожелавам; повелявам; 2. заставям (чр{3} {wil} v аих (ськр. 'll; отр. ськр. won't {wount}); 2 л. ос* * *ще; воля; завещание; желание;* * *1. 2 л. ост. wilt 2. at will когато/както (си) искам, когато ми е удобно, както ми скимне 3. boys will be boys момчетата ca си/си остават момчета 4. do as you will постъпи, както искаш 5. freedom of the will свобода на волята 6. good will доброжелателство, добра воля 7. he will get in my way той постоянно ми се пречка/ми пречи 8. he willed the genie into his presence той заповяда на духа да се яви пред него 9. i knew they would be there знаех, че те ще ca там 10. i think he will come мисля, че той ще дойде 11. i. воля, твърдост/сила на волята 12. ii. ост. желая, пожелавам, повелявам 13. iii. v (съкр. 'll, отр. съкр. won't) 14. ill will зложелателство, враждебност, неприязън 15. of one's free will доброволно, по свое желание 16. past would, съкр. за образуване на бъдеще време и бъдеще в миналото за 2 и 3 л. ед. и мн. ч. ще, щях 17. people will talk хората винаги си приказват (каквото и да правиш) 18. tenant at will квартирант/арендатор, който може да бъде изгонен без предупреждение 19. the will to live желание/воля за живот 20. this hen will lay up to 6 eggs a week тази кокошка редовно снася по 6 яйца на седмица 21. to have/work one's will налагай волята си, постигам това, което искам 22. to take the will for the deed благодарен съм за доброто желание на някого да ми помогне 23. to will oneself to fall asleep налагам си да заспя 24. to work one's will (up) on someone налагам се на някого, принуждавам го да прави, каквото аз искам, постигам целта си 25. truth will out истината винаги (си) излиза наяве 26. what would you have me do? какво желаеш да направя? would that i had never come! ост. никак да не бях идвал 27. where there's a will there's a way с желание всичко се постига 28. with a will с желание/воля, решително, енергично 29. with the best will in the world и при/въпреки най-доброто желание 30. воля, желание, твърдо намерение, твърдост, непоколебимост, решителност 31. във всички лица искам, желая 32. завещазам 33. завещание (и last will and testament) 34. заставям (чрез мисъл), внушавам на 35. изразява обещание, твърдо решение, намерение, особ. в 1 л. ед. и мн. ч. i will not forget няма да/обещавам да не забравя 36. отношение към другите 37. с ударение изразява обичайно действие, упорство, неизбежност, често не се превежда* * *will [wil] I. n 1. воля; твърдост (сила) на волята; 2. воля, желание; твърдо намерение; where there's a \will there's a way да искаш, значи да можеш; който има желание, намира и начин; the \will to live желание за живот; the \will to victory воля за победа; of o.'s own free \will доброволно, по своя воля; with a \will енергично, с желание (мерак); to work ( have) o.'s \will upon s.o. постигам желанието си с (особ. прелъстявам) някого; to work s.o. to o.'s \will налагам волята си на някого; at \will когато (както) си искам, когато (както) ми скимне; 3. отношение към другите; good \will доброжелателство, добронамереност, добро(желателно) отношение; ill \will зложелателство, задни мисли; 4. завещание (и last \will and testament); II. v 1. библ. пожелавам, повелявам; 2. заставям (чрез мислите си), внушавам на; to \will o.s. to fall asleep заставям се да заспя; he \willed the genie into his presence той накара духа да се яви пред него; 3. завещавам; III. will v modal (съкр. 'll; отр. съкр. won't [wount]; 2 л. ост. wilt; past would [wud], съкр. 'd); 1. ще (за изразяване на бъдеще време); I \will attend the meeting ще присъствам на заседанието; 2. във всички лица искам, бих искал; do as you \will постъпете, както желаете; ост. никак да не бях идвал! 3. особ. в 1 л. ед. и мн. изразява обещание, твърдо решение, намерение; I \will not forget няма да (обещавам да не) забравя; 4. изразява обичайно действие, често не се превежда; boys \will be boys момчетата са си момчета, какво да ги правиш, момчета; accidents \will happen in the best regulated families случва се и в най-добрите семейство; truth \will out истината винаги излиза наяве (не може да се скрие); 5. ( предположение) трябва, сигурно ще; this \will be my wife това сигурно е съпругата ми; 6. с ударение изразява настроение, упоритост; he \will leave his socks lying all over the place той непрекъснато оставя чорапите си да лежат по пода; he \will have his little joke той обича да се шегува. -
9 pachter
Pä́chter m, - наемател, арендатор.* * *der, - арендатор, наемател. -
10 farmer
{'fа:mə}
1. земеделец, селски стопанин, фермер
2. лице, което дава под аренда/което откупва получаването на данъци и пр
3. baby-FARMER* * *{'fа:mъ} n 1. земеделец, селски стопанин, фермер; 2. лице, кое* * *фермер; арендатор; земеделец;* * *1. baby-farmer 2. земеделец, селски стопанин, фермер 3. лице, което дава под аренда/което откупва получаването на данъци и пр* * *farmer[´fa:mə] n 1. фермер, земеделец, земеделски стопанин; dirt \farmer ам. разг. фермер, който сам обработва земята си; 2. човек, който дава под аренда; 3. човек, който откупва получаването на приходи, данък и пр.; 4. човек, който отглежда деца (и baby-\farmer) • afternoon \farmer безделник, лентяй. -
11 colòno
m арендатор, изполичар. -
12 alquilador
m 1) човек, който дава нещо под наем; 2) наемател, арендатор. -
13 aparcero
m 1) изполичар; 2) арендатор. -
14 arrendador,
a m, f арендатор; който дава под аренда. -
15 arrendatario
m арендатор, наемател. -
16 casero,
a 1. adj 1) домашен; 2) питомен (за животно); 3) разг. домошар; 2. m 1) хазяин; 2) домоуправител; 3) наемател; 4) арендатор. -
17 colono
m 1) заселник, жител на колония; 2) арендатор. -
18 desahucio
m изгонване на наемател или арендатор. -
19 finquero
m 1) чифликчия; 2) арендатор на имение. -
20 guillote
1. adj 1) ленив, мързелив; 2) неопитен (за мошеник); 2. m земеделец, арендатор.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
АРЕНДАТОР — юридическое лицо, взявшее в наем на добровольных началах по договору имущество во временное пользование за определенную плату.Широко распространена аренда земли, жилых и нежилых помещений, промыш ленных и торговых предприятий, временно не… … Финансовый словарь
АРЕНДАТОР — (сред. век. лат., от arendare отдавать в наймы). Лицо, берущее во временное владение чужое имение за известную сумму денег. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. АРЕНДАТОР лицо, взявшее имение в аренду.… … Словарь иностранных слов русского языка
арендатор — Лицо, которое заключает договор аренды и которому предоставляется имущество в аренду. [ОАО РАО "ЕЭС России" СТО 17330282.27.010.001 2008] арендатор Физическое или юридическое лицо, имеющее договорные отношения с оператором связи на… … Справочник технического переводчика
Арендатор — (lessee) Тот, кто получает аренду (lease), наниматель, съемщик. См.: арендодатель и арендатор (landlord and tenant). Бизнес. Толковый словарь. М.: ИНФРА М , Издательство Весь Мир . Грэхэм Бетс, Барри Брайндли, С. Уильямс и др. Общая редакция: д.э … Словарь бизнес-терминов
АРЕНДАТОР — арендующий имущество, получающий его в аренду. Экономический словарь. 2010 … Экономический словарь
АРЕНДАТОР — АРЕНДАТОР, арендатора, муж. Лицо, берущее что нибудь в аренду. Арендатор дома. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
арендатор — субарендатор, съемщик, (о)кортомщик, наниматель, издольщик, пятинщик, поссесор, посессор, чиншевик, копигольдер, янакона, кроппер, дяньху, колон. Ant. арендодатель Словарь русских синонимов. арендатор сущ., кол во синонимов: 19 • дяньху (1) … Словарь синонимов
Арендатор — (Leaser; tenant) — лицо, которое заключает договор аренды и которому предоставляется имущество в аренду. Арендатор с рангом ААА – наиболее надежный, имеющий хорошую кредитную историю … Экономико-математический словарь
АРЕНДАТОР — сторона договора аренды, берущая имущество арендодателя в срочное и возмездное хозяйственное пользование. Арендаторами могут быть государственные, кооперативные и иные общественные предприятия (организации), в т. ч. организации арендаторов,… … Большой Энциклопедический словарь
АРЕНДАТОР — АРЕНДАТОР, а, муж. Лицо, к рое арендует что н. | жен. арендаторша, и (разг.). | прил. арендаторский, ая, ое. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
Арендатор — сторона договора аренды (имущественного найма), которая получает от арендодателя (наймодателя) имущество за плату во временное владение и пользование или временное пользование;... Источник: Распоряжение ОАО РЖД от 02.07.2009 N 1399р Об… … Официальная терминология
