-
61 prude
adj. (fém. de prodom) 1. лицемерно добродетелен; 2. f. лицемерно добродетелна жена. Ќ faire la prude преструвам се на невинна, непорочна. -
62 quête1
f. (lat. quæsita, fém. subst. du p. p. de quærere "chercher") 1. дирене, търсене; la quête1 du Graal търсенето на Граала; la quête1 du bonheur търсенето на щастието; en quête1 de в търсене на; 2. лов. дебнене, търсене на дивеч с куче; 3. събиране на парични помощи; 4. просене. Ќ se mettre en quête1 de издирвам. -
63 quine
m. (lat. quinas, accus. fém. plur. de quini "cinq chacun") спечелена петица (в лотария, спорт-тото). Ќ разг., ост. un quine а la loterie това е неочакван шанс. -
64 rani
f. (mot hindi, du sanskr. rajni, fém. de raja) рани ( жена на раджа). -
65 rate2
f. (fem. de rat) женски плъх. -
66 rente
f. (lat. pop. °rendita, p. p. fém. du lat. pop. °rendere "rendre") фин. 1. рента; rente foncière поземлена рента; rente viagère пожизнена рента; 2. периодичен доход от имот или капитал; toucher une rente получавам доход от имот или капитал; 3. държавен заем (във вид на облигации); 4. доход от използване на земя. -
67 rotonde
f. (it. Rotonda, n. pr., lat. rotunda (domus) fém. de rotundus "rond") 1. ротонда (кръгла постройка, беседка с кръгъл купол); 2. локомотивно депо с кръгообразна форма. -
68 sauvegarde
f. (de sauve, fém. et garde) 1. охрана; защита, покровителство; 2. опазване, запазване, предпазване; 3. открит лист, пропуск; 4. мор. перила (на кораб); 5. копие на компютърни данни, което се прави за сигурност. -
69 sèche1
f. (fém. subst. de sec) крайбрежно място, което остава на сухо след отлив. -
70 semaine
f. (lat. relig. septimane, fém. de septimanus "relatif au nobre sept", de septem "sept") 1. седмица, неделя; 2. седмична заплата; recevoir sa semaine получавам седмичната си заплата; 3. пари, които се изразходват за една седмица; 4. гривна или пръстен, който се състои от седем халки; 5. съвкупност от седем подобни предмета. Ќ être de semaine дежурен съм за една седмица; prêter а la petite semaine давам в заем пари за кратък период и с голяма лихва; semaine anglaise работна седмица с почивни дни събота следобед и неделя; semaine Sainte рел. Страстната седмица; en semaine през работните дни; la semaine des quatre jeudis на куково лято; никога. -
71 semonce
f. (p. p. fém. substantivé de l'a. fr. somondre, lat. submonere "avertir en secret") 1. мъмрене, предупреждение (на подчинен); 2. coup de semonce мор. оръдеен изстрел (за предупреждаване на кораб); 3. ост. заповед за явяване пред господар, крал. -
72 semoncer
v.tr. (p. p. fém. subst. de l'a. fr. somondre, lat. submonere "avertir en secret") 1. ост. мъмря, поучавам; предупреждавам; 2. мор. произвеждам оръдеен залп. -
73 servante
f. (fém. de servant) 1. слугиня, прислужница, прислуга; 2. техн. полица, супорт, подпорка (за ковачи, дърводелци и др.); 3. малка театрална лампа; 4. малка масичка за отсервиране. -
74 source
f. (fém. de so(u)rs, anc. p. p. de sourdre) 1. извор; source thermale термален извор; capter une source каптирам извор; eau de source изворна вода; 2. прен. начало, източник, първоизточник; оригинален текст; source de chaleur, d'énergie, de lumière източник на топлина, на енергия, на светлина; savoir de bonne source зная нещо от сигурен източник; langue source лингв. език, от който се прави превод на друг език; 3. loc.adv. de source лесно, без усилие, по вода. Ќ chose qui coule de source нещо, което става естествено, представлява логична последица от нещо. -
75 stadia
m. (probablt du fém. du gr. stadios "qui se tient debont, tout droit") уред за измерване разстоянието между две точки. -
76 tailleuse
f. (fém. de tailleur) ост. кроячка и шивачка на дамски дрехи. -
77 taure
f. (lat. taura, fém. de taurus "taureau") диал. юница. -
78 tenaille
f. (du bas lat. tenacula, pl. neutre fém. de tenaculum "lien, attache", de tenere "tenir") 1. клещи, щипци; 2. ист. уред за мъчение във формата на клещи. -
79 terne1
m. (lat. ternas, fém. plur. de terni) 1. троен удар (на лотария); дюсе (на табла); 2. ел. троен кабел ( за трифазен ток). -
80 tierce
f. (fém. subst. de tiers) 1. муз. терца; 2. печ. трета коректура, ревизия; 3. трета позиция (при фехтовка); 4. астр. шестдесета част от секундата; 5. терца ( при игра на карти).
См. также в других словарях:
Fem — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
Fem. — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
Fém — FEM Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
Fém. — FEM Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
fem — talord, i sms. fem , fx femkrone; nul komma fem; ved sine fulde fem … Dansk ordbog
FEM — steht für: Führungs und Einsatzmittel Forschungsgemeinschaft elektronische Medien FEM steht für: FEM (Fernsehsender), ein norwegischer Fernsehsender der ProSiebenSat.1 Media AG Fédération Européenne de la Manutention, siehe Europäische… … Deutsch Wikipedia
FEM — refers to a number of things, either as an acronym or otherwise:*Field emission microscopy *Finite element method*fem alternative spelling of femme … Wikipedia
fem — /fem/, Slang. adj. 1. feminine. n. 2. a woman. 3. femme. [by shortening] * * * … Universalium
FEM — ↑ Elektronenmikroskopie … Universal-Lexikon
fem — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
fem — simb. TS fis. forza elettromotrice … Dizionario italiano
