-
1 mire-œufs
m.inv. (de mirer et њuf) апарат за изследване на яйца срещу светлина. -
2 accoupler
v.tr. (de a- et couple) 1. съчетавам по двама; accoupler des bњufs впрягам два вола; 2. свързвам; accoupler deux idées свързвам две идеи; 3. чифтосвам (за животни); 4. s'accoupler съвокуплявам се. -
3 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
4 brouillé,
e adj. (de brouiller) 1. бъркан; 2. разбъркан, объркан, бъркан, смесен; des њufs brouillé,s бъркани яйца; 3. скаран; 4. облачен, замъглен; мътен; ciel brouillé, облачно небе. Ќ avoir les yeux brouillé,s de sommeil очите ми са натежали (не мога да си отворя очите) от сън; être brouillé, avec les chiffres мъчно запаметявам цифри; être brouillé, avec l'orthographe скаран съм с правописа. -
5 brouiller
v.tr. (gallo-roman °brodiculare, de °brodicare, du germ. °brod "brouet") 1. обърквам; 2. разбърквам, бъркам, смесвам, размесвам; brouiller les cartes размесвам картите (за игра); brouiller des њufs бъркам яйца; 3. скарвам; 4. прен. замъглявам, размътвам; yeux brouillés par des larmes очи, замъглени от сълзи; 5. смущавам (за радиопредавател); brouiller une émission de radio смущавам радиопредаване; se brouiller 1. разбърквам се, обърквам се; 2. скарвам се; se brouiller avec qqn. скарвам се с някого; 3. заоблачавам се, замъглявам се. Ќ Ant. classer, débrouiller, démêler; clarifier, éclaircir; raccomoder, réconcilier. -
6 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
7 charrue
f. (lat. imp. carruca "char gaulois", de carrus) зем. рало; плуг; charrue tricos трилемежен плуг. Ќ mettre la charrue avant les bњufs започвам работа от края; tirer la charrue тегля ярема ( извършвам тежка работа). -
8 cocu,
e adj. et n. (var. de coucou, dont la femelle pond ses њufs dans des nids étrangers) разг. 1. на когото се изневерява; elle l'a fait cocu, тя му сложи рога; elle est cocu,e мъжът Ј изневерява; 2. m., f. съпруг, на когото се изневерява; рогоносец. Ќ cocu,, battu et content съпруг, който бива лъган и е много доверчив. -
9 coque
f. (p.-к. du lat. coccum "kermès", lui-même du gr. kokkos "graine", ou du lat. concha "conque") 1. черупка; la coque de l'њuf черупката на яйцето; 2. долна част, туловище на кораб; 3. външна обвивка; la coque protéique d'un virus протеидна обвивка на вирус; 4. прическа във вид на яйце; панделки, вързани на възел с яйцевидна форма; 5. централна част от фюзелажа на самолет; 6. авт. конструкция, заменяща шасито и каросерията при леките автомобили; 7. ост. черупка на стрида. Ќ des њufs а la coque рохко сварено яйце; coque de noisette, de noix черупка на лешник, на орех; coque de noix прен. много малка лодка. Ќ Hom. coke, coq. -
10 décorner
v.tr. (de dé- et corne) 1. премахвам рогата; 2. изправям, оправям омачкан, прегънат лист (на книга) тетрадка и др. Ќ il fait un vent а décorner les bњufs духа силно ( за вятър). -
11 engrais
m. (de engraisser) 1. пасище, тлъста паша; mettre des bњufs а l'engrais оставям волове да се угоят на тлъста паша; 2. кърма, храна за угояване на домашни птици; 3. угояване; 4. тор; engrais chimique изкуствен тор; engrais organiques органични, естествени торове. -
12 enjuguer
v.tr. (de en- et lat. jugum "joug") впрягам; enjuguer des bњufs впрягам волове. -
13 fouetté,
e adj. (de fouetter) 1. бит, разбит; њufs fouetté,s разбити яйца; 2. f. бой с бич, камшик. -
14 fouetter
v. (de fouet) I. v.tr. 1. удрям, бия с камшик; 2. бия, разбивам; fouetter des њufs разбивам яйца; 3. прен. бия силно (за артилерия); 4. прен. бичувам, критикувам остро; II. v.intr. 1. шибам, блъскам, удрям; la pluie fouette contre les volets дъждът шиба по прозорците; 2. въртя на празен оборот (за механична част); 3. нар. мириша неприятно, воня; 4. прен. страхувам се. Ќ avoir d'autres chats а fouetter погов. имам много други работи да върша; имам си други грижи. -
15 frai1
m. (de frayer "déposer ses њufs") 1. хвърляне на хайвера; 2. хайвер; 3. дребна риба за зарибяване; 4. време, през което рибите и земноводните изхвърлят хайвера си. -
16 garde-bœuf
m. (de garder et bњuf) (pl. garde-bњufs) зоол. биволска чапла (която яде паразити от гърбовете на биволи, волове, слонове и др.). -
17 grosseur
f. (de gros) 1. големина; дебелина, едрина; обем; trier les њufs d'après leur grosseur сортирам яйцата според големината им; il est de la grosseur de son père той е голям като баща си; 2. подутост, подутина, буца; 3. закръгленост, едрина ( на животно). Ќ Ant. finesse, minceur, petitesse. -
18 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
19 miroir
m. (de mirer) 1. огледало; miroir mural стенно огледало; miroir de poche джобно огледалце; miroir magique магическо огледало; 2. отражател, огледало на прожектор; 3. прен. огледална повърхност; изразител, отражател, огледало; les yeux sont le miroir de l'âme очите са изразител на душата. Ќ њufs au miroir яйца на очи. -
20 neige
f. (de neiger) 1. сняг; 2. прен. de neige бял като сняг; 3. neige artificielle, carbonique изкуствен сняг; 4. арго кокаин. Ќ њufs а la neige разбит белтък със захар, белтъци на сняг; blanc comme la neige невинен; чист, без петна; faire boule de neige придобивам все по-значителни размери; fondre comme neige au soleil изчезвам постепенно.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
UFS — may refer to:* Unix File System, a file system used by many Unix and Unix like operating systems * United Feature Syndicate, commonly known as United Media * University of the Free State, a South African university * Universal Fighting System, a… … Wikipedia
UFS — steht als Abkürzung für: Ultradünne funktionale Schichten, ein Begriff aus der Nanotechnologie Umweltforschungsstation Schneefernerhaus Unabhängiger Finanzsenat Unbemanntes Feuerschiff Union Folklorique Suisse Basel Universal Flash Storage… … Deutsch Wikipedia
UFS — UFS: Unix File System файловая система. Universal Flash Storage спецификация флеш накопителей для цифровых фотоаппаратов, сотовых телефонов и потребительских видов электроники … Википедия
UFS — UFS, Unix File System … Universal-Lexikon
œufs — œuf, œufs [œf, ø] n. m. ÉTYM. XIVe; of, uef, œf, XIIe; lat. ovum. ❖ I Cour. 1 Corps plus ou moins gros, dur et arrondi, que produisent les femelles des oiseaux et qui contient le germe de l embryon et les substances destinées à le nourrir pendant … Encyclopédie Universelle
UfS — Dieser Artikel oder Abschnitt bedarf einer Überarbeitung. Näheres ist auf der Diskussionsseite angegeben. Hilf mit, ihn zu verbessern, und entferne anschließend diese Markierung. Union für Südtirol … Deutsch Wikipedia
UFS — Es el acrónimo para denominar al sistema de archivos UNIX file system (UFS) el cual es un sistema de archivos utilizado por varios sistemas operativos UNIX y tipo UNIX. Es un derivado del Berkeley Fast File System (FFS), el cual es desarollado… … Enciclopedia Universal
Œufs — Œuf Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Œufs cocotte — à la provençale Place dans le service plat principal Température de service chaude Ingrédients … Wikipédia en Français
UFS Explorer — Тип Восстановление данных Разработчик LLC SysDev Laboratories … Википедия
Œufs a la normande — Œufs à la normande Les œufs à la normande sont une spécialité culinaire de Normandie. Il existe deux façons de préparer les œufs à la normande : durs et en cocotte. Œufs durs à la normande Il s’agit de la moitié de 4 œufs durs coupés en deux … Wikipédia en Français
