-
101 affamé,
e adj. (de affamer) 1. прегладнял, гладен, изгладнял; être affamé, гладен съм; 2. прен. алчен, жаден за; affamé, de gloire жаден за слава. Ќ Ant. rassassié. -
102 affiche
f. (de afficher) афиш, известие, обява; affiche de théвtre театрален афиш. Ќ tenir l'affiche привличам вниманието на публиката (обществеността) за известно време; être а l'affiche играя се ( за спектакъл). -
103 agressé,
e adj. (de agresser) 1. нападнат, жертва на агресия; pays agressé, нападната страна; 2. псих. être, se sentir agressé, чувствам заплаха от агресия. -
104 aguets
m.pl. (de l'a. fr. agait "guet, embuscade") в съчет. être (se tenir) aux aguets нащрек съм, дебна; mettre qqn. aux aguets поставям някого да дебне. -
105 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
106 alerte
adj. (de а l'(h)erte, loc. adv. "sur ses gardes") 1. ост. бдителен, предпазлив; 2. жив, бодър, весел; 3. f. тревога; alerte aérienne въздушна тревога; 4. f. тревожно, опасно състояние. Ќ alerte! внимание! внимание!; être en alerte нащрек съм. -
107 amadou
m. (lat. prov. "amoureux") прахан; être d'amadou лесно се ядосвам, пламвам; une peau d'amadou лесновъзпаляема кожа. -
108 amusement
m. (de amuser) 1. забавление, развлечение, забава; 2. ост. губене на време; забавляване. Ќ être l'amusement d'une société станал съм за подигравка пред обществото. -
109 animé,
e adj. (de animer) 1. одушевен, жив; un être animé, живо същество; 2. въодушевен, оживен; 3. рядко раздразнен, сърдит. Ќ dessins animé,s анимационен филм. Ќ Ant. inanimé; froid. -
110 apoplexie
m. (bas lat. d'o. gr. apoplexia) мед. апоплексия, удар; être frappé d'apoplexie получил съм удар. -
111 appartenir
(а) v.intr. (bas lat. adpertinere "être attenant") 1. принадлежа; част от нещо съм, съставлявам; appartenir а une vieille famille принадлежа на, част съм от стар род; 2. отнасям се до, във връзка съм с; 3. impers. il appartient пада се, подобава, подхожда; 4. ост. под властта съм на (за роби и др.); 5. s'appartenir принадлежа на себе си, не съм подвластен на никого. -
112 appétit
m. (lat. appetitus) 1. желание за ядене, апетит; 2. прен. желание, пожелание; страст. Ќ avec appétit, de tout son appétit с увлечение, от все сърце; avoir un appétit de loup имам вълчи апетит, изпитвам страшен глад; bon appétit! наздраве! да ви е сладко! demeurer (rester) sur son appétit не си дояждам; ограничавам желанията си; обуздавам страстите си; être en appétit de qqch. желая, очаквам нещо; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето. Ќ Ant. dégoût, répugnance, répulsion, satiété. -
113 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
114 archidiacre
m. (lat. ecclés. archidiaconus) архидякон. Ќ être crotté en archidiacre много съм измърсен, изцапан. -
115 arçon
m. (de arcus "arc") 1. една от двете дъги, които съставят седлото; 2. лозова пръчка, която се привежда, за да ражда повече; 3. дръндарски прът. Ќ être ferme dans (sur) ses arçons добре се държа на седлото; разг. държа здраво на принципите си; perdre (vider) les arçons падам от седлото ( на коня). -
116 ardent,
e adj. (lat. ardens) 1. горящ, пламтящ, нагорещен, нажежен; fer ardent, нажежено желязо; charbons ardent,s горящи въглени; 2. прен. горещ, пламенен, разпален, буен; soif ardent,e палеща жажда; 3. възчервен, огнен; cheveux d'un blond ardent, червеникаво-руси коси; 4. горещ, топъл; buisson ardent, гореща напитка; 5. m. арго свещ; ardent,s очи. Ќ chambre ardent,e съд в Средните векове, който осъждал на изгаряне осъдените; chapelle ardent,e стая с ковчег на мъртвец и свещи наоколо; fièvre ardent,e треска с висока температура; flèches ardent,es воен. запалителни стрели; être sur des charbons ardent,s много съм нетърпелив, неспокоен; le mal des ardent,s вид епилепсия. Ќ Ant. éteint, froid, glacé; endormi, engourdi, indolent, inerte, languissant, terne, morne, mou, nonchalant, tiède. -
117 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
118 armée
f. (de armer) 1. армия, войска, въоръжени (военни) сили; corps d'armée армейски корпус; recruter une armée сформирам армия; armée de volontaires, de mercenaires доброволна, наемна армия; 2. армия (като военна единица); la I-ère armée Първа армия; armée territoriale опълчение; armée nationale национална армия; être dans l'armée военен съм; armée active действаща армия; armée de réserve запасна войска; 3. прен. множество, армия, тълпа; les Armées célestes ангелите; l'armée du Salut армия на спасението. -
119 arrêt
m. (de arrêter) 1. спирка, спиране; arrêt d'un moteur, du cњur спиране на мотор, на сърцето; attendre а l'arrêt d'autobus чакам на автобусната спирка; 2. престой; 3. пружина на брава, на пушка (за запиране); 4. юр. решение, определение, постановление; recueil d'arrêts сборник от съдебни решения; 5. затвор, арест; maison d'arrêt затвор (зданието); être aux arrêts под арест съм; 6. запор, задържане; 7. присъда. Ќ chien d'arrêt ловджийско куче, научено да спира когато подуши дивеча. Ќ Ant. marche, mouvement; continuation. Ќ Hom. haret. -
120 arrière-plan
m. (de arrière et plan) (pl. arrière-plans) 1. заден план; 2. прен. второстепенен; être а l'arrière-plan на второстепенно място съм.
См. также в других словарях:
être — être … Dictionnaire des rimes
Etre — Être Voir « être » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
être — 1. (ê tr ), je suis, tu es, il est, nous sommes, vous êtes, ils sont ; j étais ; je fus ; je serai ; je serais ; sois, qu il soit, soyons, soyez, qu ils soient ; que je sois, que tu sois, qu il soit, que nous soyons, que vous soyez, qu ils soient … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
être vu — ● être vu verbe passif Être bien, mal vu, être, ne pas être observé, compris dans tous ses détails : Ses personnages sont bien, mal vus ; jouir d une bonne, d une mauvaise réputation : Être bien vu de ses supérieurs. Familier. C est tout vu, c… … Encyclopédie Universelle
être dû — ● être dû verbe passif En parlant d une somme, d une chose, devoir être payée ou restituée : Loyer dû. Revenir de droit à quelqu un, être mérité par lui : Les honneurs qui lui sont dus. Avoir été causé, provoqué par quelqu un, quelque chose ;… … Encyclopédie Universelle
être mû — ● être mû verbe passif Être mis en fonctionnement par quelque chose, par une source d énergie : Véhicule mû par l électricité. Agir sous l effet d un sentiment, être poussé par lui : Être mû par la passion. ● être mû (homonymes) verbe passif mû… … Encyclopédie Universelle
être eu — ● être eu verbe passif Familier. Être dupé, trompé, volé : On a été eus dans cette affaire. ● être eu (homonymes) verbe passif eu hue ! interjection u nom masculin invariable … Encyclopédie Universelle
être-là — ● être là nom masculin invariable (traduction de l allemand Dasein) Pour Heidegger, être humain en tant qu il est la somme de ses propres possibilités. Pour les existentialistes, être humain existant concrètement dans le monde … Encyclopédie Universelle
Être H.S. — ● Être H.S. être malade, épuisé … Encyclopédie Universelle
être lu — ● être lu verbe passif Être objet de lecture pour le public : Cet écrivain n est plus très lu … Encyclopédie Universelle
être su — ● être su verbe passif Avoir été appris et être bien assimilé, en parlant d un texte, d un rôle, d un cours : Leçons non sues … Encyclopédie Universelle
