-
1 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
2 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
3 bleu1,
e adj. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син; ciel bleu1, синьо небе; nappe bleue синя покривка; 2. посинял (от удар, студ или уплаха). Ќ cordon bleu1, голямата синя лента на ордена "Свети дух" (през време на френската монархия); носител на тая лента; разг. добра готвачка; en rester bleu1,, en être tout bleu1, разг. слисан съм, смаян съм; La grande bleue Средиземно море; l'heure bleu1,e времето точно преди изгрева на слънцето; le metal bleu1, кобалт; la houille bleu1,e енергията на приливите и вълните; sang bleu1, прен. синя, аристократична кръв; conte bleu1, ост. празни приказки; невероятен разказ; bifteck bleu1, едва изпечен бифтек, алангле; zone bleu1,e синя зона (с ограничения в паркирането в центъра на градовете); être fleur bleu1,e много съм сантиментален. -
4 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет. -
5 abreuver
v.tr. (lat. bibere "boire") 1. поя животни; s'abreuver нар. пия много (за човек); 2. прен. давам обилно, отрупвам с, потопявам в; abreuver qqn. d'insultes обсипвам някого с хули; être abreuvé de qqch. преизпълнен съм с нещо; 3. техн. напръсквам обилно (стена, за да хване новата мазилка); 4. накисвам; s'abreuver de sang прен. проливам много кръв. Ќ Ant. assoiffer, priver. -
6 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
7 glacer
v.tr. (lat. glaciare, bas lat. glacia "glace") 1. заледявам; вледенявам; le gel glace le sol студът заледи земята; 2. изстудявам; glacer du champagne изстудявам шампанско; 3. замразявам, правя да измръзне, да вкочаняса; 4. прен. правя да изтръпне; смущавам, парализирам; votre attitude glace les gens поведението ви смущава, отблъсква хората; être glacé d'horreur вцепенен съм, парализиран съм от ужас; 5. захаросвам (плодове и др.); glacer des marrons захаросвам кестени; 6. лъскам, гланцирам; 7. готв. покривам с желе (за месо); se glacer замръзвам, вледенявам се, вкочанясвам се. Ќ glacer le sang лит. правя кръвта да замръзне във вените (от силен ужас и др.). Ќ Ant. dégeler, fondre, brûler, chauffer, échauffer, réchauffer; attirer, émouvoir, encourager, enivrer, enthousiasmer, exciter. -
8 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената.
См. также в других словарях:
Être en sang, baigner dans son sang ou, dans la langue populaire, pisser le sang — ● Être en sang, baigner dans son sang ou, dans la langue populaire, pisser le sang personne hypocrite, sournoise, déloyale. ● Être en sang, baigner dans son sang ou, dans la langue populaire, pisser le sang perdre beaucoup de sang, être tout… … Encyclopédie Universelle
SANG — Le sang est un tissu «liquide» présent uniquement chez les animaux supérieurs et chez plusieurs invertébrés. Comme l’épithélium, le muscle ou l’os, il est formé de cellules vivantes; cependant, celles ci sont en suspension dans une solution… … Encyclopédie Universelle
sang-froid — [ sɑ̃frwa ] n. m. inv. • 1672; loc. adv. 1569; de froid sang 1395; de sang et froid ♦ Maîtrise de soi qui permet de ne pas céder à l émotion et de garder sa présence d esprit. ⇒ 1. calme, fermeté, froideur, impassibilité; self control. Faire qqch … Encyclopédie Universelle
Sang — Au contact du dioxygène, le sang doit sa couleur rouge à l’hémoglobine … Wikipédia en Français
sang — (san ; devant une voyelle ou une h muette, le g se lie et se prononce k ; un san k illustre ; suer san k et eau ; c est aussi la règle que dans le XVIIe siècle donne Chifflet, Gramm. p. 213) s. m. 1° Liquide assez épais, d une couleur rouge… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SANG — s. m. Liqueur rouge qui circule dans les veines et dans les artères de l homme et des animaux vertébrés. Sang artériel. Sang veineux. Sang hémorroïdal. Sang menstruel. Sang aqueux. Sang extravasé. Sang caillé. Le sang coule, circule dans les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
sang-froid — (san froi) s. m. 1° État de l âme lorsqu elle est calme, tranquillité d esprit, présence d esprit. • Enfin l Yssel est passé, monsieur le Prince l a passé trois ou quatre fois en bateau, tout paisiblement, donnant les ordres partout avec ce… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SANG-FROID — n. m. état de l’âme lorsqu’elle est calme, lorsqu’elle se maîtrise. Il lui a répondu avec son sang froid ordinaire. être de sang froid. Montrer du sang froid. Garder son sang froid. Perdre son sang froid. Tuer quelqu’un de sang froid, Le tuer de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Sang du corps — Sang Au contact du dioxygène, le sang doit sa couleur rouge à l’hémoglobine. Le sang est un tissu conjonctif liquide formé de populations cellulaires libres, dont le plasma est la substance fondamentale et est présent chez la plupart des animaux … Wikipédia en Français
Sang humain — Sang Au contact du dioxygène, le sang doit sa couleur rouge à l’hémoglobine. Le sang est un tissu conjonctif liquide formé de populations cellulaires libres, dont le plasma est la substance fondamentale et est présent chez la plupart des animaux … Wikipédia en Français
être — 1. (ê tr ), je suis, tu es, il est, nous sommes, vous êtes, ils sont ; j étais ; je fus ; je serai ; je serais ; sois, qu il soit, soyons, soyez, qu ils soient ; que je sois, que tu sois, qu il soit, que nous soyons, que vous soyez, qu ils soient … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
