-
1 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
2 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
3 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
4 jeune
adj. et n. (lat. juvenis) 1. млад; jeunes gens младежи; le jeune âge младостта; jeune fille девойка; mourir jeune умирам млад; faire plus jeune que son âge изглеждам по-млад от възрастта си; 2. младежки, свеж; s'habiller jeune обличам се младежки; 3. неопитен, твърде млад, незрял; être jeune dans le métier неопитен съм, нов съм в занаята; 4. m., f. юноша, девойка, младеж; 5. недостатъчен; c'est un peu jeune това не е съвсем достатъчно; 6. рядко малкото на животно; jeunes mariés младоженци. Ќ Ant. vieux, vieillard; âgé, doyen; caduc; aîné; ancien. -
5 canonique
adj. (lat. ecclés. canonicus) канонически; droit canonique църковно право; нормативен. Ќ âge canonique рел. четиридесетгодишна възраст (минималната, която се изисква за жена, която прислужва на свещеник); être d'un âge canonique много съм възрастен. -
6 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
7 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
8 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
9 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
10 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
11 ingrat,
e adj. et n. (lat. ingratus, rac. gratus) 1. неблагодарен; être ingrat, envers ses amis неблагодарен съм към приятелите си; 2. прен. неизгоден, неблагодарен; sujet ingrat, неблагодарна тема; 3. неприятен, грозен; visage ingrat, неприятно, грозно лице; 4. m., f. неблагодарник. Ќ âge ingrat, пубертетна възраст; sol ingrat, неплодородна почва. Ќ Ant. reconnaissant; fécond, fertile; avenant, plaisant. -
12 moyen1,
ne adj. (bas lat. medianus "qui est au milieu") 1. среден; être de moyen1,ne taille среден на ръст съм; 2. посредствен; résultats moyen1,s посредствени резултати; 3. средно аритметичен; среден; 4. f. мат. средно аритметично число. Ќ Moyen Age ист. средновековие. Ќ Ant. extrême; excessif; énorme.
См. также в других словарях:
Être d'âge à, en âge de — ● Être d âge à, en âge de avoir atteint l âge qui permet de … Encyclopédie Universelle
age — [ aʒ ] n. m. • 1801; var. dial. (Poitou, Berry) de haie XIIIe, en ce sens ♦ Longue pièce horizontale à laquelle s ajustent le soc et toutes les autres pièces de la charrue. ⊗ HOM. poss. Âge. ● age nom masculin (ancien français haie, du francique… … Encyclopédie Universelle
âge — age [ aʒ ] n. m. • 1801; var. dial. (Poitou, Berry) de haie XIIIe, en ce sens ♦ Longue pièce horizontale à laquelle s ajustent le soc et toutes les autres pièces de la charrue. ⊗ HOM. poss. Âge. ● age nom masculin (ancien français haie, du… … Encyclopédie Universelle
âgé — age [ aʒ ] n. m. • 1801; var. dial. (Poitou, Berry) de haie XIIIe, en ce sens ♦ Longue pièce horizontale à laquelle s ajustent le soc et toutes les autres pièces de la charrue. ⊗ HOM. poss. Âge. ● age nom masculin (ancien français haie, du… … Encyclopédie Universelle
âge — (â j ) s. m. 1° Durée ordinaire de la vie. L âge de l homme ne passe pas communément quatre vingts ans. • Il faut épargner le temps de la jeunesse ; celui qui reste au fond n est pas seulement le plus court, mais le plus mauvais et comme la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ÂGE — s. m. La durée ordinaire de la vie. L âge de l homme ne passe pas communément quatre vingts ans. L âge des chevaux n est guère que de trente ans. Âge d homme, L âge viril. Quand cet enfant sera parvenu à l âge d homme. Il signifie également, La … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ÂGE — n. m. Durée ordinaire de la vie. L’âge de l’homme ne passe pas communément quatre vingts ans. L’âge des chevaux n’est guère que de trente ans. Il n’a pas duré âge d’homme, Il n’a pas atteint la durée commune de la vie. Les anciens ont dit que la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Âge (homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Pour l’article homophone, voir AGE. Sur les autres projets Wikimedia : « Âge (homonymie) … Wikipédia en Français
Age of Mythology — Éditeur Microsoft Développeur Ensemble Studios … Wikipédia en Français
-age — ⇒ AGE, suff. Suff. formateur de subst. d action ou de subst. à valeur coll. I. [Avec des bases verbales] Les dérivés expriment l action; plus rarement le sujet, le moyen, le résultat, le lieu de l action; age s accole le plus souvent à des verbes … Encyclopédie Universelle
Age de bronze — Âge du bronze Âges préhistoriques Holocène La Tène Protohistoire Hallstatt … Wikipédia en Français
