-
81 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет. -
82 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
83 vigueur
f. (lat. vigor, de vigere "être plein de force") 1. яркост, здравина, сила, мощ; la vigueur d'un coup силата на удар; vigueur virile мъжка сила, мъжественост; 2. енергия, бодрост, изразителност, пъргавина; vigueur de l'esprit пъргавина на ума; vigueur du style изразителност на стила; 3. сила, ефикасност; entrer en vigueur влизам в сила (за закон); être en vigueur в сила съм, използвам се; la vigueur d'une loi ост. силата на закон. Ќ Ant. atonie, débilité, faiblesse, mollesse, mièvrerie; abandon, désuétude. -
84 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
85 visible
adj. (lat. visibilis, de videre "voir") 1. видим; étoiles visibles а l'њil nu звезди, видими с просто око; visible au microscope видим с микроскоп; 2. прен. очевиден, явен; avec un plaisir visible с явно удоволствие; progrès visible явен напредък; il est visible que видно е, че; 3. m. видимото; 4. être visible мога да приемам гости; est-il visible може ли да ме приеме; ne pas être visible не приемам гости; 5. облечен съм добре; je ne suis pas visible не съм облечен подходящо. Ќ Ant. invisible, caché, secret; douteux. -
86 vivre1
v. (lat. vivere) I. v.intr. 1. живея; съществувам; vivre1 longtemps живея дълго; vivre1 en paix живея в мир; vivre1 dangereusement живея в опасност; vivre1 pauvrement живея бедно; vivre1 de son travail живея с доходите от работата си; avoir de quoi vivre1 имам достатъчно средства, за да водя добър живот; vivre1 aux dépens de qqn. живея за сметка на някого, на гърба на някого; 2. живея, обитавам, имам местожителство; vivre1 а Paris живея в Париж; 3. радвам се на живота; 4. съжителствам, живея; vivre1 avec qqn. съжителствам, живея с някого; 5. в съчет. vivre1 de живея от, с нещо; vivre1 sur вадя прехраната си от; vivre1 pour живея за; II. v.tr. живея, преживявам; il a vécu des jours difficiles той преживя тежки дни; j'ai vécu mon amour изживях любовта си. Ќ être facile а vivre1 с добър характер съм; être sur le qui vive нащрек съм; в очакване съм; qui a honte de manger, a honte de vivre1 погов. който се срамува да яде, гладен остава; se vivre1 vivre живея без да си давам зор; ne vivre1 que pour посвещавам се изцяло на; vive, vivent! да живее, да живеят! vive le roi! да живее кралят; vivre1 dans le présent интересувам се само от настоящия момент. Ќ Ant. mourir. -
87 a
m. първа буква от френската азбука; un A majuscule главно "А"; un a minuscule малко "а"; loc. depuis A jusqu'а Z от а до я, от игла до конец; ne savoir ni a, ni b не зная да чета; prouver par a + b доказвам математически; n'avoir pas fait une panse d'A нищо не съм написал (за ученик); être marqué а l'A имам големи заслуги. -
88 abîme
m. (lat. chrét. abyssus) 1. пропаст, бездна; 2. прен. пропаст; être sur le bord de l'abîme вървя (съм) по ръба на пропастта; 3. безкрайност; 4. опасна ситуация, разорение; 5. abîme de голямо количество от нещо ( неприятно). Ќ abîme de malheur голямо нещастие; course а l'abîme опасно развитие, което предвещава катастрофален край; creuser un abîme (entre, sous) създавам разлика, поставям препятствие; l'abîme appelle l'abîme погов. едно зло никога не идва само. -
89 abonné,
e m.,f. (de abonner) абонат; abonné, au téléphone телефонен абонат; être abonné а прен., разг. имам навик да правя нещо. -
90 abreuver
v.tr. (lat. bibere "boire") 1. поя животни; s'abreuver нар. пия много (за човек); 2. прен. давам обилно, отрупвам с, потопявам в; abreuver qqn. d'insultes обсипвам някого с хули; être abreuvé de qqch. преизпълнен съм с нещо; 3. техн. напръсквам обилно (стена, за да хване новата мазилка); 4. накисвам; s'abreuver de sang прен. проливам много кръв. Ќ Ant. assoiffer, priver. -
91 abri
m. (lat. apricari "se chauffer au soleil") 1. подслон, заслон, убежище; un abri contre la pluie заслон от дъжда; 2. временно жилище, колиба, заслон; 3. воен. укритие, окоп, заслон; un abri souterrain землянка; tranchée-abri покрита траншея; бомбоубежище; 4. прен. убежище, защита; abri contre l'hostilité защита срещу враждебността; 5. loc. adv. а l'abri на завет; а l'abri de на завет от, предпазен съм от. Ќ être а l'abri de tout soupçon извън всяко подозрение съм. Ќ Ant. а découvert. -
92 académie
f. (du gr. akadêmia "jardin d'Akadêmos" où Platon enseignait) 1. академия; l'académie des sciences академия на науките; être membre d'une académie член съм на академия; 2. административно-учебна единица във Франция; l'académie de Paris парижки учебен окръг; 3. висша школа, училище; académie de danse висша школа по танци; 4. худ. акт ( картина на голо тяло). Ќ officier d'académie лице, наградено с почетния знак "академични палми". -
93 accoutumer
v.tr. (de a-. et coutume) привиквам, свиквам, приучавам; être accoutumé а имам навик да; s'accoutumer а свиквам да. Ќ Ant. désaccoutumer, déshabituer. -
94 accréditer
v.tr. (de а et crédit) 1. дипл. акредитирам, упълномощавам някого (да представя държавата си в чужбина); 2. търг. давам, отпускам кредит; être accrédité auprès d'un banquier имам кредит при банкер; 3. accréditer qqch. правя вероятно, карам да се повтаря; accréditer un bruit разпространявам слух; потвърждавам слух; 4. ост. давам, създавам доверие, препоръчвам; accréditer qqn. препоръчвам някого; 5. s'accréditer разпространявам се ( за слух). -
95 acculé,
e adj. (de acculer) притиснат, поставен натясно; être acculé, а la vente принуден съм да продавам. -
96 activité
f. (bas lat. activitas) 1. активност, действие, деятелност; activité humaine човешка дейност; activité commerciale търговска дейност; volcan en activité действащ вулкан; 2. воен. действителна служба; être en activité de service на действителна служба съм. Ќ Ant. inactivité, inertie, paresse; non-activité. -
97 adhérer
v.tr.ind. (lat. adhaerere, de haerere "être fixé") 1. прилепвам, слепвам; l'écorce adhère au bois кората прилепва към стъблото; 2. мед. сраствам; 3. прен. присъединявам се, членувам; adhérer au parti libéral членувам в либералната партия. Ќ Ant. se détacher, rejeter; démissionner. -
98 adjacent,
e adj. (lat. adjacens, de adjacere "être situé après") 1. съседен, граничен; rues adjacent,es съседни улици; 2. мат. angles adjacent,s съседни ъгли ( с общ връх и обща страна). -
99 admiration
f. (lat. admiratio) 1. ост. учудване пред нещо необикновено; 2. възторг, възхищение, удивление; être saisi d'admiration изпълнен съм с възхищение; faire l'admiration de предизвиквам възхищение у. -
100 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре.
Страницы
См. также в других словарях:
être — être … Dictionnaire des rimes
Etre — Être Voir « être » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
être — 1. (ê tr ), je suis, tu es, il est, nous sommes, vous êtes, ils sont ; j étais ; je fus ; je serai ; je serais ; sois, qu il soit, soyons, soyez, qu ils soient ; que je sois, que tu sois, qu il soit, que nous soyons, que vous soyez, qu ils soient … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
être vu — ● être vu verbe passif Être bien, mal vu, être, ne pas être observé, compris dans tous ses détails : Ses personnages sont bien, mal vus ; jouir d une bonne, d une mauvaise réputation : Être bien vu de ses supérieurs. Familier. C est tout vu, c… … Encyclopédie Universelle
être dû — ● être dû verbe passif En parlant d une somme, d une chose, devoir être payée ou restituée : Loyer dû. Revenir de droit à quelqu un, être mérité par lui : Les honneurs qui lui sont dus. Avoir été causé, provoqué par quelqu un, quelque chose ;… … Encyclopédie Universelle
être mû — ● être mû verbe passif Être mis en fonctionnement par quelque chose, par une source d énergie : Véhicule mû par l électricité. Agir sous l effet d un sentiment, être poussé par lui : Être mû par la passion. ● être mû (homonymes) verbe passif mû… … Encyclopédie Universelle
être eu — ● être eu verbe passif Familier. Être dupé, trompé, volé : On a été eus dans cette affaire. ● être eu (homonymes) verbe passif eu hue ! interjection u nom masculin invariable … Encyclopédie Universelle
être-là — ● être là nom masculin invariable (traduction de l allemand Dasein) Pour Heidegger, être humain en tant qu il est la somme de ses propres possibilités. Pour les existentialistes, être humain existant concrètement dans le monde … Encyclopédie Universelle
Être H.S. — ● Être H.S. être malade, épuisé … Encyclopédie Universelle
être lu — ● être lu verbe passif Être objet de lecture pour le public : Cet écrivain n est plus très lu … Encyclopédie Universelle
être su — ● être su verbe passif Avoir été appris et être bien assimilé, en parlant d un texte, d un rôle, d un cours : Leçons non sues … Encyclopédie Universelle
