-
1 bien-être
m.inv. (de bien et être) 1. спокойствие; добро самочувствие; 2. благосъстояние, охолство, благоденствие. Ќ Ant. malaise, souffrance, besoin, détresse, misère, pauvreté, angoisse, gêne. -
2 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
3 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
4 venu,
e adj. et n. (p. p. de venir) 1. пристигнал, дошъл; 2. сполучлив; pièce bien venu,e сполучлива пиеса; 3. m., f. дошлият, пристигналият; le premier venu, този, който е пристигнал пръв; 4. прен. случаен човек, безразлично кой; 5. развит; un enfant mal venu, слабовато, хилаво, недоразвито дете. Ќ être bien (mal) venu, добре (зле) съм посрещнат, приет. -
5 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
6 loti,
e adj. (de lotir) 1. разделен, разпределен на дялове; être mal loti, лошо съм разпределен; онеправдан; être bien loti, добре съм разпределен; облагодетелстван; 2. m. този, който е получил дял при подялба. -
7 disposé,
e adj. (de disposer) разположен, готов, склонен; être bien disposé, pour qqn. добре съм разположен към някого. -
8 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
9 luné,
e adj. (de lune) 1. който има форма на полумесец; 2. прен. който е с променливо настроение; être bien (mal) luné, добре (зле) съм настроен. -
10 monté,
e adj. (de monter) добре екипиран; coup monté, заговор; être bien (mal) monté, прен. положението ми е добро ( лошо). -
11 pays1
m. (bas lat. pagensis "habitant d'un pagus, d'un bourg, d'un canton") 1. страна, земя, местност, територия; 2. край, област; 3. родина, родна страна; 4. жители (на дадена страна); 5. pays1, pays1e m., f. разг. земляк, нашенец. Ќ du pays1 местен (за произведение); pays1 de Cocagne страна на изобилието, на безделието; voir du pays1 пътувам по света, пътешествам; разг. претърпявам тегло, страдания; les pays1 bas прен. задник; le pays1 des rêves, des songes сънят; battre le pays1 обикалям, скитам се; пътувам; être bien de son pays1 наивен, доверчив, непохватен съм; se conduire comme en pays1 conquis държа се грубо, арогантно; tirer pays1 избягвам. -
12 selle
f. (lat. sella "siège", en lat. pop. "selle de cheval") 1. седло; monter un cheval sans selle възсядам кон без седло; 2. седалка на велосипед; 3. малък статив на скулптор; 4. pl. изпражнения; aller а la selle отивам в тоалетна. Ќ demeurer entre deux selles le cul а terre погов. от два стола, та на земята; être bien en selle имам добро положение. -
13 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
14 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
15 servir
v. (lat. servire "être esclave, être soumis, dévoué а") I. v.tr.dir. 1. служа; servir Dieu служа на Господ; 2. продавам, снабдявам (със стока, с продукти); 3. поднасям, сервирам (на маса); 4. слугувам, прислужвам, обслужвам; servir un client обслужвам клиент; 5. услужвам, помагам, подпомагам; servir qqn. помагам на някого; 6. оплождам; servir la femelle оплождам женската (на даден вид животно); II. v.tr.ind. servir а 1. служа, годен съм за; cela sert а lire това служи за четене; а quoi ça sert за какво служи това; cela peut encore servir това още може да се ползва; 2. замествам, служа вместо; la chambre qui me sert de cabinet стаята, която ми служи за кабинет; III. v.intr. 1. прен. представям, излагам; 2. спорт. играя с?рвис; 3. сервирам; servez chaud! сервирайте го горещо! se servir 1. употребявам, служа си с, ползвам се от; 2. обслужвам се сам; on n'est jamais si bien servi que par soi-même който сам си върши работата най-добре си я свършва; 3. сервирам си сам, вземам си (от ястие и др.). Ќ cela ne sert а (de) rien няма никаква полза от това; servir la messe помагам на свещеника в служене на литургия. Ќ Ant. commander; desservir; gêner; nuire. -
16 sûr,
e adj. (lat. securus "libre de souci") 1. сигурен, несъмнен; sûr, de réussir сигурен в успеха си; 2. уверен; être sûr, de ses moyens уверен съм в неговите средства; 3. верен, сигурен; un ami sûr, верен приятел; 4. сигурен, безопасен; endroit sûr, безопасно място; mettre qqch. en lieu sûr, скривам нещо на сигурно място; 5. loc.adv. а coup sûr,, pour sûr, сигурно, без друго, несъмнено; bien sûr, разбира се. Ќ être sûr, et certain съвсем сигурен съм. -
17 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет. -
18 barrer
v.tr. (de barre) 1. ост. затварям с лост, залоствам; 2. преграждам, заприщвам; barrer une rivière заприщвам река; 3. задръствам; barrer la rue задръствам улицата; 4. прен. преча (на някого); 5. зачерквам, заличавам, задрасквам; 6. мор. управлявам (лодка); v.intr. il barre bien той управлява добре, държи добре руля (на лодка); 7. отбелязвам с чертичка; 8. поставям напречно на; se barrer нар. избягвам, изчезвам. Ќ barrer une veine хир. превързвам вена; barrer un chèque барирам чек; être mal barré започвам зле, очертавам се в лоша светлина. Ќ Ant. ouvrir. -
19 détresse
f. (lat. pop. °districtia) 1. бедствие, бедствено положение; 2. дълбока скръб, отчаяние. Ќ Ant. prospérité, paix; bien-être, quiétude, tranquillité. -
20 être2
m. (du v. être) 1. същество; 2. битие, живот, съществуване; 3. човек, личност. Ќ bien-être2 благосъстояние; l'être2 éternel (immortel, suprême) бог; le non être2 небитие.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Être bien, mal, être au mieux avec quelqu'un — ● Être bien, mal, être au mieux avec quelqu un être en bons, mauvais, excellents termes avec quelqu un. ● Être bien, mal, être au mieux avec quelqu un lui être, ne pas lui être favorable … Encyclopédie Universelle
Être bien tourné — ● Être bien tourné être bien fait, élégant : Une jeune fille à la taille bien tournée ; être exprimé avec élégance et esprit : Une lettre bien tournée … Encyclopédie Universelle
Être bien, mal placé — ● Être bien, mal placé avoir un bon rang, par rapport à d autres ; être dans telles conditions pour faire quelque chose, avoir de bonnes raisons pour agir ainsi : Je suis bien placé pour en parler ; en parlant d un danseur, être bien d aplomb et… … Encyclopédie Universelle
Être bien, mal vu — ● Être bien, mal vu être, ne pas être observé, compris dans tous ses détails : Ses personnages sont bien, mal vus ; jouir d une bonne, d une mauvaise réputation : Être bien vu de ses supérieurs … Encyclopédie Universelle
Être bien en selle — ● Être bien en selle être bien assis à cheval ; être bien affermi dans sa situation … Encyclopédie Universelle
Être bien gagné — ● Être bien gagné être bien mérité : Avoir droit à un repos bien gagné … Encyclopédie Universelle
Être bien, mal conçu — ● Être bien, mal conçu être bien, mal adapté à l usage qu on en fait : Voiture bien conçue pour la ville … Encyclopédie Universelle
Être bien, mal venu — ● Être bien, mal venu se dit d un être vivant qui s est bien, mal développé et a bonne, mauvaise apparence ; qui a été bien, mal élaboré, qui est réussi, manqué … Encyclopédie Universelle
Être bien, mal élevé — ● Être bien, mal élevé se conduire ou ne pas se conduire selon les règles, les usages sociaux ; être poli ou, au contraire, être impoli, incorrect : C est un enfant bien élevé … Encyclopédie Universelle
Être bien campé — ● Être bien campé être décrit, esquissé, tracé avec sûreté, d une manière expressive : Récit bien campé … Encyclopédie Universelle
Être bien, largement entamé — ● Être bien, largement entamé ne plus être entier, complet, total : L été est déjà bien entamé … Encyclopédie Universelle
