-
61 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
62 panne1
f. (lat. penna "plume, aile") 1. второстепенна роля в театър; 2. плюш, едро кадифе (плат); 3. мор. платна (на кораб); 4. в съчет. en panne1 мор. положение на платната, което дава възможност на кораба да стои на едно място; 5. прен., разг. неизправност, повреда, авария; престой (поради повреда); avoir une panne1, être en panne1 закъсвам (за превозно средство); être en panne1 sèche бензинът ми е свършил. Ќ Ant. fonctionnement, marche. -
63 papier
m. (lat. papyrus, gr. papuros "raceau d'Egypte") 1. хартия; papier journal вестникарска хартия; papier buvard попивателна хартия; papier de soie фина хартия; papier d'emballage, papier kraft амбалажна хартия; papier ministre, papier а lettres хартия за писма; papier pelure фина, прозрачна хартия; 2. лист (хартия); papier timbré лист с таксова марка; papier libre лист без таксова марка; papier а en-tête фирмена бланка; 3. статия (във вестник); 4. фин. менителница, полица; 5. pl. книжа, документи; papiers d'identité документи за самоличност. Ќ avoir une mine de papier mâché разг. имам бледо, уморено лице; être réglé comme du papier а musique разг. точен съм като часовник, акуратен съм; être dans les petits papiers de qqn. ползвам се с благоразположението на някого; le papier souffre tout погов. човек може да пише каквото си иска на хартия. -
64 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
65 proie
f. (lat. prњda) 1. плячка; poursuivre sa proie преследвам плячката си; 2. жертва; être la proie... жертва съм на. Ќ être en proie а измъчван съм от нещо. -
66 rage
f. (lat. pop. °rabia, class. rabies) 1. мед. бяс; 2. силен гняв, ярост, лудост; être en rage contre qqn. ядосан съм силно на някого; 3. силна страст; la rage d'aventures силно желание за приключения; 4. loc. adv. а la rage до крайност, до безумие. Ќ qui vent tuer son chien l'accuse de la rage мътиш ми, не мътиш водата, ще те изям; écumer de rage, étre fou, ivre de rage силно съм ядосан, изпитвам луд гняв; la tempête fait rage бурята бушува, достига най-високата си точка; rage de dents мъчителен зъбобол. -
67 redevable
adj. (de redevoir) 1. дължим; дължащ; être redevable d'une somme а qqn. дължа парична сума на някого; 2. прен. задължен (към някого); être redevable а qqn. задължен съм на някого; 3. m., f. длъжник. -
68 responsable
adj. et n. (du lat. responsus, p. p. de respondere) 1. отговорен; être civilement responsable граждански съм отговорен; être responsable de qqn. отговорен съм за някого; agir de façon responsable действам по отговорен, разумен начин; 2. m., f. отговорник. Ќ Ant. irresponsable. -
69 retard
m. (de retarder) 1. закъснение; être en retard закъснявам; avoir du retard имам закъснение, закъснявам; payer avec retard плащам със закъснение; être en retard sur qqn. имам закъснение, по-бавен съм спрямо някого; ma montre prend du retard часовникът ми изостава; retard а l'allumage закъснение на запалването (при двигателите с вътрешно горене); 2. забавяне, изоставяне, закъсняване; 3. хим. продължаване, забавяне ефекта на лекарство чрез добавяне на различни вещества; 4. разг. avoir du retard не съм в течение на последните новини. Ќ sans retard незабавно; retard mental забавено умствено развитие. Ќ Ant. avance; accélération; avancement, empressement, hâte. -
70 risée
f. (de ris1) 1. ост. дружен смях, кикот, кикотене; 2. насмешка, подигравка; être un objet de risée обект на подигравка съм; 3. посмешище; être la risée de tout le monde посмешище съм за всички. -
71 ronger
v.tr. (lat. pop. rodicare, class. rodere "ronger") 1. гриза, изгризвам, прегризвам; глождя; le chien ronge un os кучето гложди кокал; le ver ronge le bois червеят прояжда дървото; 2. прен. разяждам, глождя, измъчвам, гриза, терзая, тормозя; être rongé par la maladie прояден съм от болестта; le mal ronge la sociéte злото разяжда обществото; être rongé de remords разяждан съм от угризения; 3. разрушавам постепенно, разяждам (за киселина и др.); se ronger 1. гриза се (си); se ronger les ongles гриза си ноктите; 2. прен. измъчвам се, тормозя се; se ronger d'inquiétude измъчвам се от нетърпение. Ќ ronger son frein проявявам нетърпение. -
72 roue
f. (lat. rota) 1. колело; véhicule а deux roues превозно средство на две колела; roue dentée зъбчато колело; 2. гимн. колело, премятане; 3. ист. колело за измъчване, за разчекване; 4. сплеснат цилиндричен предмет, приличащ на колело; en roue libre спокойно, без да се назорвам. Ќ la cinquième roue d'un carosse деветата дупка на кавала; se graisser les roues пия (алкохол); être au plus haut de la roue намирам се в най-изгодно положение; être sur la roue изпитвам силно страдание, болка, безпокойство; la roue de la fortune превратностите на съдбата; sur les chapeaux de roues с най-голяма скорост; roue de secours резервна гума на автомобил; pousser а la roue помагам на някого да успее; подпомагам развитието на процес; roue hydraulique d'un moulin а eau водно колело на воденица; roue de loterie колело за изтегляне на лотариен номер; faire la roue правя премятане, колело (за гимнастик); разтварям и повдигам опашката си (за паун); пъча се, искам да съблазня ( за мъжкар). Ќ Hom. roux. -
73 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
74 servir
v. (lat. servire "être esclave, être soumis, dévoué а") I. v.tr.dir. 1. служа; servir Dieu служа на Господ; 2. продавам, снабдявам (със стока, с продукти); 3. поднасям, сервирам (на маса); 4. слугувам, прислужвам, обслужвам; servir un client обслужвам клиент; 5. услужвам, помагам, подпомагам; servir qqn. помагам на някого; 6. оплождам; servir la femelle оплождам женската (на даден вид животно); II. v.tr.ind. servir а 1. служа, годен съм за; cela sert а lire това служи за четене; а quoi ça sert за какво служи това; cela peut encore servir това още може да се ползва; 2. замествам, служа вместо; la chambre qui me sert de cabinet стаята, която ми служи за кабинет; III. v.intr. 1. прен. представям, излагам; 2. спорт. играя с?рвис; 3. сервирам; servez chaud! сервирайте го горещо! se servir 1. употребявам, служа си с, ползвам се от; 2. обслужвам се сам; on n'est jamais si bien servi que par soi-même който сам си върши работата най-добре си я свършва; 3. сервирам си сам, вземам си (от ястие и др.). Ќ cela ne sert а (de) rien няма никаква полза от това; servir la messe помагам на свещеника в служене на литургия. Ќ Ant. commander; desservir; gêner; nuire. -
75 sou
m. (bas lat. soldus "pièce d'or", du lat. class. solidus "massif") 1. су (една двадесета част от франка); n'avoir pas le sou; être sans le sou (sans un sou vaillant) нямам и пукната пара; n'avoir ni sou ni maille нямам нито стотинка; 2. loc.adv. sou а sou, sou par sou стотинка по стотинка. Ќ être près de ses sou разг. скъперник съм; propre comme un sou neuf много чист, прекалено чист. -
76 souci1
m. (de soucier) грижа, загриженост; тревога, безпокойство; être accablé de souci1s отрупан съм с грижи; être sans souci1 безгрижен съм; c'est le dernier (le cadet) de mes souci1s това е последната (най-малката) ми грижа. -
77 sûr,
e adj. (lat. securus "libre de souci") 1. сигурен, несъмнен; sûr, de réussir сигурен в успеха си; 2. уверен; être sûr, de ses moyens уверен съм в неговите средства; 3. верен, сигурен; un ami sûr, верен приятел; 4. сигурен, безопасен; endroit sûr, безопасно място; mettre qqch. en lieu sûr, скривам нещо на сигурно място; 5. loc.adv. а coup sûr,, pour sûr, сигурно, без друго, несъмнено; bien sûr, разбира се. Ќ être sûr, et certain съвсем сигурен съм. -
78 vacciner
v.tr. (de vaccine ou de vaccin) 1. мед. ваксинирам; 2. прен. защитавам срещу; être vacciné contre qqch. разг. предпазен съм от нещо неприятно. Ќ être majeur et vacciné достатъчно съм възрастен, за да вземам сам решения. -
79 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет. -
80 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van.
Страницы
См. также в других словарях:
être — être … Dictionnaire des rimes
Etre — Être Voir « être » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
être — 1. (ê tr ), je suis, tu es, il est, nous sommes, vous êtes, ils sont ; j étais ; je fus ; je serai ; je serais ; sois, qu il soit, soyons, soyez, qu ils soient ; que je sois, que tu sois, qu il soit, que nous soyons, que vous soyez, qu ils soient … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
être vu — ● être vu verbe passif Être bien, mal vu, être, ne pas être observé, compris dans tous ses détails : Ses personnages sont bien, mal vus ; jouir d une bonne, d une mauvaise réputation : Être bien vu de ses supérieurs. Familier. C est tout vu, c… … Encyclopédie Universelle
être dû — ● être dû verbe passif En parlant d une somme, d une chose, devoir être payée ou restituée : Loyer dû. Revenir de droit à quelqu un, être mérité par lui : Les honneurs qui lui sont dus. Avoir été causé, provoqué par quelqu un, quelque chose ;… … Encyclopédie Universelle
être mû — ● être mû verbe passif Être mis en fonctionnement par quelque chose, par une source d énergie : Véhicule mû par l électricité. Agir sous l effet d un sentiment, être poussé par lui : Être mû par la passion. ● être mû (homonymes) verbe passif mû… … Encyclopédie Universelle
être eu — ● être eu verbe passif Familier. Être dupé, trompé, volé : On a été eus dans cette affaire. ● être eu (homonymes) verbe passif eu hue ! interjection u nom masculin invariable … Encyclopédie Universelle
être-là — ● être là nom masculin invariable (traduction de l allemand Dasein) Pour Heidegger, être humain en tant qu il est la somme de ses propres possibilités. Pour les existentialistes, être humain existant concrètement dans le monde … Encyclopédie Universelle
Être H.S. — ● Être H.S. être malade, épuisé … Encyclopédie Universelle
être lu — ● être lu verbe passif Être objet de lecture pour le public : Cet écrivain n est plus très lu … Encyclopédie Universelle
être su — ● être su verbe passif Avoir été appris et être bien assimilé, en parlant d un texte, d un rôle, d un cours : Leçons non sues … Encyclopédie Universelle
