-
1 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
2 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
3 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
4 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
5 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
6 gauche
adj. et n. (o. i., p.-к. de gauchir) 1. ляв; main gauche лява ръка; du côté gauche от лявата страна; 2. изкривен, полегат, неравен (за плоскост); planche gauche изметната, изкривена дъска; figure géometrique gauche мат. геометрична фигура, точките на която не лежат в една плоскост; 3. прен. неестествен; attitude gauche неестествена стойка; 4. несръчен, непохватен; geste gauche несръчен жест; 5. m. несръчност; 6. f. лява ръка; лява страна; prendre la gauche отбивам се, тръгвам наляво; 7. левица; extrême gauche крайна левица (в парламент); 8. loc. adv. а gauche наляво; 9. m. ляв юмрук. Ќ ménage de la main gauche свободен брак; passer l'arme а gauche разг. умирам; être né du côté gauche ост. роден съм като извънбрачно дете; se lever du pied gauche в лошо настроение съм цял ден; jusqu'а la gauche разг. напълно; de droite et de gauche на всички страни; voter а gauche гласувам за левицата. Ќ Ant. droit, plan; adroit, habile; dextre; droite. -
7 masse2
f. (lat. pop. mattea, mateola "outil pour enfoncer") 1. жезъл; 2. техн. голям чук; 3. дебелият край на щека за билярд. Ќ masse2 d'arme боздуган; être а la masse2 напълно оглупял, идиот. -
8 pistole
f. (all. Pistole "arme а feu") 1. пистола (някогашна златна монета); 2. отделение в затвора, където някога затворниците са могли да се хранят по-добре на собствени разноски; avoir la pistole volante богат съм; être cousu de pistole пълен съм с пари.
См. также в других словарях:
être armé — ● être armé verbe passif En parlant d un bâtiment, être pourvu de son équipage, du combustible et des approvisionnements nécessaires pour naviguer et effectuer le voyage prévu … Encyclopédie Universelle
Être armé de toutes pièces — ● Être armé de toutes pièces être prêt à affronter une épreuve avec toutes les chances de succès … Encyclopédie Universelle
S'armer, être armé de courage, de patience, etc. — ● S armer, être armé de courage, de patience, etc. être prêt à affronter une difficulté exigeant courage, patience… … Encyclopédie Universelle
armé — armé, ée (ar mé, mée) part. passé. 1° Pourvu d armes. Hommes armés. Mal armé, à moitié armé. Soldats armés à la légère. Soldat pesamment armé. Armé d un couteau. Familièrement, être armé jusqu aux dents, être pourvu de toutes les armes… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
arme — [ arm ] n. f. • 1080; lat. plur. arma I ♦ A ♦ 1 ♦ Instrument ou dispositif servant à tuer, blesser ou à mettre un ennemi dans l impossibilité de se défendre. Armes de guerre. ⇒ armement. Armes de chasse. Fabrication, fabrique d armes. ⇒ armurerie … Encyclopédie Universelle
armé — arme [ arm ] n. f. • 1080; lat. plur. arma I ♦ A ♦ 1 ♦ Instrument ou dispositif servant à tuer, blesser ou à mettre un ennemi dans l impossibilité de se défendre. Armes de guerre. ⇒ armement. Armes de chasse. Fabrication, fabrique d armes. ⇒… … Encyclopédie Universelle
Arme Nucléaire — Explosion atomique de 14 kilotonnes lors de l essai américain XX 27 CHARLIE sur le site d essais du Nevada en 1951. L arme nucléaire est une arme de destruction massive qui utilise l énergie dégagée soit par la fission de noyaux atomiques lourds… … Wikipédia en Français
Arme atomique — Arme nucléaire Explosion atomique de 14 kilotonnes lors de l essai américain XX 27 CHARLIE sur le site d essais du Nevada en 1951. L arme nucléaire est une arme de destruction massive qui utilise l énergie dégagée soit par la fission de noyaux… … Wikipédia en Français
Arme nucleaire — Arme nucléaire Explosion atomique de 14 kilotonnes lors de l essai américain XX 27 CHARLIE sur le site d essais du Nevada en 1951. L arme nucléaire est une arme de destruction massive qui utilise l énergie dégagée soit par la fission de noyaux… … Wikipédia en Français
Arme a feu — Arme à feu Une arme à feu est une arme permettant d envoyer à distance des projectiles, au moyen de gaz produits par la déflagration (combustion rapide et confinée d un composé chimique détonnant). Depuis quelques siècles, à partir de la… … Wikipédia en Français
Arme À Feu — Une arme à feu est une arme permettant d envoyer à distance des projectiles, au moyen de gaz produits par la déflagration (combustion rapide et confinée d un composé chimique détonnant). Depuis quelques siècles, à partir de la Renaissance tardive … Wikipédia en Français
