-
41 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
42 veine
f. (lat. vena, anat. et fig. "inspiration") 1. анат. вена; veines coronaires коронарни вени; s'ouvrir les veines срязвам си вените (за да се самоубия); 2. бот. жилка (на лист); 3. мин. рудна жила; 4. дълга и тясна ивица по твърд камък или дърво, жилка; 5. прен., ост. случай за използване; случайност; разг. щастие, късмет; avoir de la veine au jeu имам късмет в игра; être en veine върви ми; une veine de cocu, de pendu голям, неочакван късмет; 6. в съчет. en veine de в настроение да; 7. вдъхновение; être en veine вдъхновен съм (за човек на изкуството); se saigner aux quatre veines харча много пари и се лишавам от всичко, за да постигна нещо; avoir du sang dans les veines имам смелост, енергия; n'avoir pas de sans dans les veines страхлив съм, малодушен съм; c'est bien ma veine нямам късмет. -
43 vigueur
f. (lat. vigor, de vigere "être plein de force") 1. яркост, здравина, сила, мощ; la vigueur d'un coup силата на удар; vigueur virile мъжка сила, мъжественост; 2. енергия, бодрост, изразителност, пъргавина; vigueur de l'esprit пъргавина на ума; vigueur du style изразителност на стила; 3. сила, ефикасност; entrer en vigueur влизам в сила (за закон); être en vigueur в сила съм, използвам се; la vigueur d'une loi ост. силата на закон. Ќ Ant. atonie, débilité, faiblesse, mollesse, mièvrerie; abandon, désuétude. -
44 barreau
m. (de barre) (pl. barreaux) 1. пръчка; barreau d'une chaise пръчка на стол; 2. решетка; barreaux d'une fenêtre de prison решетки на прозорец на затвор; 3. печ. лост на ръчна преса; 4. юр. място за адвокат в заседателна зала; 5. адвокатско съсловие; 6. адвокатство, адвокатска професия. Ќ un barreau de chaise пръчка на стол; разг. много дебела пура; être derrière les barreaux в затвора съм. -
45 barrer
v.tr. (de barre) 1. ост. затварям с лост, залоствам; 2. преграждам, заприщвам; barrer une rivière заприщвам река; 3. задръствам; barrer la rue задръствам улицата; 4. прен. преча (на някого); 5. зачерквам, заличавам, задрасквам; 6. мор. управлявам (лодка); v.intr. il barre bien той управлява добре, държи добре руля (на лодка); 7. отбелязвам с чертичка; 8. поставям напречно на; se barrer нар. избягвам, изчезвам. Ќ barrer une veine хир. превързвам вена; barrer un chèque барирам чек; être mal barré започвам зле, очертавам се в лоша светлина. Ќ Ant. ouvrir. -
46 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
47 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
48 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
49 communiquer
v. (lat. communicare "être en relation avec") I. v.tr. 1. съобщавам; communiquer une nouvelle съобщавам новина; 2. разгласявам; 3. предавам; communiquer un mouvement а предавам движение на; communiquer une maladie предавам болест, заразявам; 4. споделям; communiquer sa joie споделям радостта си; II. v.intr. 1. съобщавам се; имам връзка; la chambre communique avec la salle de bains стаята има връзка с банята; 2. общувам; communiquer avec qqn. общувам с някого; 3. влияя на общественото мнение. -
50 coupe1
f. (de couper) 1. сечене, рязане; hauteur de coupe1 d'une tondeuse а gazon височина на рязане на косачка за трева; outil de coupe1 режещ инструмент; 2. сечище; 3. кройка; 4. напречен разрез, профил; контур; coupe1 du visage контур на лицето; la coupe1 d'un tronc d'arbre мястото на отрязване на дървесен дънер; coupe1 verticale d'une maison вертикално сечение на къща; 5. сечене на карти при игра; 6. лит. пауза (в стих); 7. липса на карти от определена боя ( при игра на карти), което позволява да се играе коз. Ќ avoir qqn. sous sa coupe1 държа някого под властта си; être sous la coupe1 de qqn. играя първи (на карти); прен. завися от някого; fromage vendu а la coupe1 сирене, което се продава на резени (според желанието на клиента); coupe1 sombre сечене на дървета за прореждане на гора; прен. премахване на голяма част от нещо; coupe1 claire сечене за по-силно разреждане на гора; coupe1 réglée периодично изсичане на част от гора; coupe1 de cheveux подстригване на коси; формата на подстриганата коса; coupe1 optique тънък слой от нещо, който се наблюдава под микроскоп. -
51 date
f. (lat. méd. data) 1. дата, число (от месеца); 2. време, срок; de longue date отдавнашен, старинен; de fraîche date скорошен; en datede, а date в определен срок. Ќ une amitié de vieille date старо приятелство; une connaissance de fraîche date скорошно запознанство; faire date бележа важен (исторически) момент; être le premier en date имам предимство преди някого (заради по-голяма възраст, по-дълъг период и др.). -
52 épingle
f. (lat. spinula "petite épine" de spina "épine") топлийка, карфица. Ќ chercher une épingle dans une botte de foin търся игла в копа сено; coups d'épingle ост. язвителни думи; épingle а cheveux фуркет, фиба; épingle а cravate игла за вратовръзка; épingle double, épingle de sûreté безопасна игла; épingle а linge щипка за пране; être tiré а quatre épingles облечен съм много изискано; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; mettre en épingle излагам наяве; хваля настойчиво. -
53 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
54 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
55 foin1
m. (lat. fenum) 1. сено; meule de foin1 копа сено; retourner le foin1 преобръщам сеното; 2. pl. трева, която трябва да се коси; couper les foin1s кося сено; 3. сенокос; 4. влакна в ангинар. Ќ chercher une aiguille dans une botte de foin1 търся игла в копа сено; être bête а manger du foin1 тъп съм като говедо; faire du foin1 вдигам шум, скандал. -
56 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
57 guider
v.tr. (frq. °wîtan "montrer une direction") 1. водя; guider un touriste водя турист; 2. управлявам; guider une automobile управлявам автомобил; guider son cheval управлявам коня си; 3. прен. направлявам, ръководя; être guidé par un principe ръководя се от един принцип; se guider 1. водя се; 2. управлявам се; 3. направлявам се, ръководя се; se guider sur l'exemple de qqn. ръководя се от примера на някого. Ќ se guider sur le soleil ориентирам се по слънцето. Ќ Ant. aveugler, égarer, tromper. -
58 loque1
f. (moy. néerl. locke "boucle, mèche") 1. парцал, дрипа; être vêtu en loque1s облечен съм в дрипи; 2. прен. отрепка; мекушав човек; une loque1, une loque1 humaine жалка отрепка; 3. диал. (Белгия) каймак на мляко. -
59 méchant,
e adj. (de l'a. fr. mescheoir "tomber mal") 1. лош, зъл, злобен; caractère méchant, злобен характер; 2. палав, непослушен (за дете); 3. хаплив, злобен; une satire méchant,e злобна, хаплива сатира; 4. опасен, неприятен; affaire méchant,e опасна, неприятна работа; 5. мрачен; de méchant,e humeur мрачно настроение; 6. който нищо не струва, лош; 7. разг. забележителен; извънреден; une méchant,e faim голям глад; 8. m. лош, зъл човек. Ќ être méchant, comme un âne rouge, un diable, la gale много съм лош; méchant,e langue злословещ човек; chien méchant, зло куче; ce n'est pas bien méchant, не е страшно, нито важно; faire le méchant, избухвам, гневя се, кипвам. Ќ Ant. bon, excellent, doux, humain, inoffensif. -
60 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам.
Страницы
См. также в других словарях:
Etre — Être Voir « être » sur le Wiktionnaire … Wikipédia en Français
Etre et Avoir — Être et avoir Être et avoir Réalisation Nicolas Philibert Musique Philippe Hersant Photographie Christian Guy Montage Nicolas Philibert Production Gilles Sandoz, Serge Lalou Société de production Maïa Films, Les Films d i … Wikipédia en Français
Etre et avoir — Être et avoir Être et avoir Réalisation Nicolas Philibert Musique Philippe Hersant Photographie Christian Guy Montage Nicolas Philibert Production Gilles Sandoz, Serge Lalou Société de production Maïa Films, Les Films d i … Wikipédia en Français
Etre dans la mafia — Glossaire du cyclisme Sommaire 1 A 2 B 3 C 4 D 5 E … Wikipédia en Français
Etre dans la roue — Glossaire du cyclisme Sommaire 1 A 2 B 3 C 4 D 5 E … Wikipédia en Français
Etre et Temps — Être et Temps Être et Temps (Sein und Zeit, 1927) est une œuvre du philosophe allemand Martin Heidegger. Cette œuvre est conçue comme une première partie d un projet qui ne fut pas mené à terme. Elle marque un tournant important de la philosophie … Wikipédia en Français
Etre ou paraître — Être ou paraître Épisode de Dr House Être ou paraître Titre original TB or not TB Épisode Saison 2 Épisode 4 Scénariste(s) Réalisateur Diagnostic fin … Wikipédia en Français
Etre des Galgals — Être des Galgals Dans le monde imaginaire de J.R.R. Tolkien, les Êtres des Galgals sont des créatures maléfiques. Ils étaient au départ des esprits sans corps venant de l ancien royaume d Angmar et cherchant des caches à hanter. Ils s… … Wikipédia en Français
ÊTRE — Verbe que les grammairiens appellent Le verbe substantif. ( Je suis, tu es, il est ; nous sommes, vous êtes, ils sont. J étais. Je fus. J ai été. Je serai. Je serais. Sois, soyez. Que je sois, que tu sois, qu il soit ; que nous soyons, que vous… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ÊTRE — v. intr. Exister. Je pense, donc je suis. Dieu, dans l’écriture sainte, s’appelle Celui qui est. Tous les hommes qui ont été, qui sont, ou qui seront. Vous n’étiez pas encore au monde, ou simplement Vous n’étiez pas encore lorsque cet événement… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Etre vivant — Vie Pour les articles homonymes, voir Vie (homonymie). Les trois âges de la Vie et la Mort, peinture de Hans Baldung … Wikipédia en Français
