-
1 garde1
f. (de garder) 1. охрана, охраняване, опазване, пазене; la garde1 des bagages пазенето на багажите; garde1 judiciaire отговорно съдебно пазене (на секвестирани вещи); la garde1 des détenus охраняване на задържаните; 2. закрила, надзор; prendre sous sa garde1 вземам под своя закрила; 3. караул, стража; garde1 d'honneur почетен караул; monter la garde1 стоя на стража, нося караул; разг. чакам дълго; sentinelle de garde1 караул за охрана; garde1 montante застъпващ караул; garde1 descendante отстъпващ от смяна караул; 4. гвардия, стража, охрана; garde1 nationale национална гвардия; garde1 du corps лична охрана; garde1 de nuit нощна стража; 5. празен лист, поставен между корицата и тялото на книга; 6. дръжка, предпазител (напречно поставен на дръжка на меч, кама и др.); 7. спорт. отбрана; отбранително положение; гард; 8. в съчет. corps de garde1 караул; караулно помещение; 9. езиче във вътрешността на ключалка, което пречи на друг ключ да влезе в нея; 10. корабна лебедка; 11. свободен ход на педал; la garde1 de la pédale de frein свободният ход на спирачния педал. Ќ garde1 а vous! за среща, мирно! être de garde1 дежурен съм; être sur ses garde1s нащрек съм; en garde1! защищавай се! prends garde1! prenez garde1! внимавай! внимавайте! prendre garde1 а ост. имам грижата за, обръщам внимание на; prendre garde1 de ост. избягвам да, имам грижата да не; se mettre sur ses garde1s нащрек съм; être de bonne garde1 запазвам се, консервирам се лесно (за хранителни продукти); garde1 а vue юр. арест, задържане (на заподозрян); chien de garde1 куче за охрана; être en garde1 contre qqn. не се доверявам на някого, наблюдавам с подозрение някого; mise en garde1 предупреждение, предупреждаване, алармиране; n'avoir garde1 de faire qqch. нямам никакво намерение да правя нещо; se donner garde1 de ост. избягвам да; plaisanterie de corps de garde1 груба, дебелашка шега; s'enferrer jusqu'а la garde1 оплитам се напълно в неясна ситуация. -
2 fête
f. (lat. pop. festa, de festa dies "jour de fête") 1. празник; празненство; la fête de Pâques Великден; la fête de Noël Коледа; fête des morts задушница; fête des fous народни празненства през средните векове, на които се осмивали църковните церемонии; fête patronale d'un village селски събор; 2. имен ден; souhaiter а qqn. sa fête поздравявам някого за именния му ден; 3. празненство, честване; donner, offrir une fête en l'honneur de qqn. организирам празник в чест на някого; une fête de famille семеен празник; 4. разгулен живот; faire la fête водя разгулен живот; 5. радост, щастие, удоволствие; il se fait une fête de радва се на; en fête весел; être а la fête изпитвам голямо удоволствие. Ќ être en fête в празнично настроение съм; faire fête а qqn. радостно посрещам някого; faire la fête веселя се, гуляя; se faire une fête de qqch. предварително се радвам на нещо. -
3 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
4 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
5 dette
f. (lat. debita) дълг (паричен); задължение; payer (acquitter) des dettes изплащам дългове; contracter des dettes правя дългове. Ќ dette active, dette passive търг. суми, дадени в дълг, суми, взети в дълг (към баланса приход - разход); dette claire (liquide) признат дълг; dette consolidée утвърден дълг; dette d'honneur паричен дълг (на игра на комар); dette publique държавни дългове; dettes criardes дребни задължения, които предстоят да бъдат заплатени; être criblé (perdu) de dettes потънал съм в дългове; payer sa dette а la nature умирам. Ќ Ant. créance, crédit, actif, avoir. -
6 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
7 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
8 garçon
m. (probabl. frq. °wrakjo "vagabond, misérable") 1. момче; petit garçon момченце (от бебешка възраст до около дванадесетата си година); човек без опит и тежест; garçon manqué момиче, което се държи и облича като момче; grand garçon голямо момче; jeune garçon юноша; 2. момче, младеж, юноша, момък; lycée de garçons мъжки лицей; brave garçon момче на място; garçon remarquable забележителен младеж; 3. сервитьор, келнер, гарсон; 4. ост. чирак, помощник, служещ, момче прислужник; 5. ерген; rester garçon оставам ерген; ménage de garçon ергенска квартира; vieux garçon стар ерген; 6. в съчет. garçon d'honneur шафер. Ќ être bon garçon весел, приветлив съм; garçon d'ascenseur момче, обслужващо асансьор. -
9 marque
f. (de marquer; a remplacé merc, de l'a. norm. merki "marque") 1. марка, щемпел; marque sur un papier щемпел върху хартия; marque numérique номер; 2. знак; символ; marque d'honneur знак за отличие; marque de pluriel, de singulier знак за множествено, единствено число; 3. клеймо, печат; marque de la douane печат от границата; 4. следи (от нещо); белег; петно; 5. засвидетелстване; знак; 6. отличителност, достойнство; homme de marque човек с достойнство; 7. жиг, дамга (на осъден); 8. рабош; 9. жетон, фиш (на играч); 10. проява, разкриване, израз; être la marque de qqch. проява съм на нещо; 11. спорт. очертание на терена (което показва къде да стъпва спортиста); 12. марка; marque de fabrication производствена марка; produits de marque маркови продукти; de marque първокачествен, от добро качество; marque déposée запазена марка ( за даден продукт). Ќ а vos marques! спорт. готови! -
10 ordre
m. (lat. ordo, ordinis) 1. ред; mettre qqch. en ordre поставям в ред, подреждам; mettre de l'ordre поставям ред в нещо; ordre des mots словоред; 2. ред, редуване, следване; ordre alphabétique азбучен ред; 3. ред, дисциплина; rétablir l'ordre възстановявам реда; 4. заповед, нареждане, разпореждане; recevoir un ordre получавам заповед; а vos ordres, commandant! воен. слушам; 5. строй, ред; en ordre de bataille в боен ред; 6. орден (отличие); l'ordre de la Légion d'honneur орденът на Почетния легион; 7. вид, естество; choses de même ordre неща от еднакво естество; 8. професионално сдружение, корпорация, колегия; ordre des avocats адвокатска колегия; 9. съсловие, класа; les trois ordres ист. трите съсловия; 10. архит. стил; ordres grecs гръцки стилове (dorique, ionique, corinthien); ordres romains римски стилове (toscan, composite); 11. биол. разред; 12. орден (организация); ordre de chevalerie рицарски орден; 13. фин. джиросване; ordre d'achat нареждане за покупка; ordre de vente нареждане за продажба. Ќ dans le même ordre d'idées в същия ред от мисли; d'ordre général от общ характер; d'ordre économique, d'ordre politique от икономическо, от политическо естество; mot d'ordre лозунг; ordre judiciaire съдебен ред, начин; ordre du jour дневен ред; jusqu'а nouvel ordre до ново нареждане; être sous les ordres de qqn. подчинен съм на някого; vente par ordre de justice продажба по юридически път; а l'ordre du jour актуална тема, събитие; aux ordres de qqn. на разположението на; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата.
См. также в других словарях:
Être à l'honneur — ● Être à l honneur être célébré, fêté … Encyclopédie Universelle
HONNEUR — «Serment sur l’honneur», «homme d’honneur», «religion de l’honneur». L’honneur est un mot bien souvent employé, un concept universellement admis, célébré. Qui ne se souvient de la lettre de François Ier à sa mère Louise de Savoie, au soir de la… … Encyclopédie Universelle
Être à l'éloge de quelqu'un — ● Être à l éloge de quelqu un témoigner de son mérite, de sa valeur, être à son honneur, en parlant d un de ses actes … Encyclopédie Universelle
honneur — (o neur) s. m. 1° Estime glorieuse qui est accordée à la vertu, au courage, aux talents. • Trop peu d honneur pour moi suivrait cette victoire, CORN. Cid, II, 2. • Et l exécrable honneur de lui donner un maître [à l univers], CORN. Cinna, I … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Honneur de Dieu — Honneur L’honneur procède du grec « Honos », qui signifie un « hommage rendu aux dieux » après un combat. L’honneur est une marque de vénération, de considération attachée elle aussi à la vertu et au mérite. Consécutivement,… … Wikipédia en Français
être — 1. (ê tr ), je suis, tu es, il est, nous sommes, vous êtes, ils sont ; j étais ; je fus ; je serai ; je serais ; sois, qu il soit, soyons, soyez, qu ils soient ; que je sois, que tu sois, qu il soit, que nous soyons, que vous soyez, qu ils soient … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Être l'honneur de — ● Être l honneur de être un motif de fierté, un titre de gloire : Cette réalisation est l honneur de la ville … Encyclopédie Universelle
Être en honneur — ● Être en honneur jouir d une large estime, être entouré de considération … Encyclopédie Universelle
être inscrit — ● être inscrit verbe passif Figurer parmi ceux qui possèdent une dignité : Un élève inscrit au tableau d honneur. En parlant d un monument, porter une inscription, gravée en général : Stèle inscrite. En parlant d un bâtiment ou d un objet… … Encyclopédie Universelle
honneur — HONNEUR: Quand on en parle, faire la citation : L honneur est comme une île escarpée et sans bords ; On n y peut plus rentrer dès qu on en est dehors. Il faut toujours être soucieux du sien, mais peu de celui des autres … Dictionnaire des idées reçues
Honneur — Pour les articles homonymes, voir Honneur (homonymie). L honneur peut se définir comme un lien entre une personne et un groupe social qui lui donne son identité[1]. L honneur se gagne par des actes admirés par la collectivité; on subit la honte… … Wikipédia en Français
