-
1 cheval,
aux m. (lat. caballus "mauvais cheval" (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus) 1. кон; cheval, d'attelage впрегатен кон; cheval, de bât товарен кон; cheval, de bataille (d'arme) боен кон; cheval, de course състезателен кон; 2. техн. конска сила (стара мярка за мощност, равна на 736 вата); 3. ост. брутален, груб човек; 4. езда; faire du cheval, яздя. Ќ а cheval, яздейки на кон; яздешком; а cheval, donné on ne regarde pas а la bouche погов. на харизан кон зъбите не се гледат; brider son cheval, par la queue върша нещата наопаки; changer son cheval, borgne contre un aveugle от трън, та на глог; cheval, d'arçons гимн. кон (уред за прескачане); être а cheval, между два огъня съм; fièvre de cheval, много силна треска; médecine (remède) de cheval, много силно лекарство; monter sur ses grands cheval,aux гледам отвисоко, отнасям се високомерно; être а cheval, sur qqch. много съм взискателен в дадена област; cela ne se trouve pas sous le pas d'un cheval, това е нещо, което е трудно да се достави; un vrai cheval, de labour неуморим и упорит човек; un grand cheval, разг. едра жена-мъжкарана; c'est pas le mauvais cheval, той не е лош (за човек); la mort du petit cheval, край на всички надежди, на някаква афера; cheval, de bois детско дървено конче; cheval, de Troie троянски кон; jeu des petits cheval,aux хазартна игра с пионки във вид на коне; cheval, marin ост. водно конче; cheval, fiscal (C.V.) фискална единица за определяне на данъка на колите във Франция; cheval,-vapeur конска сила (ou cheval). -
2 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
3 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
4 guider
v.tr. (frq. °wîtan "montrer une direction") 1. водя; guider un touriste водя турист; 2. управлявам; guider une automobile управлявам автомобил; guider son cheval управлявам коня си; 3. прен. направлявам, ръководя; être guidé par un principe ръководя се от един принцип; se guider 1. водя се; 2. управлявам се; 3. направлявам се, ръководя се; se guider sur l'exemple de qqn. ръководя се от примера на някого. Ќ se guider sur le soleil ориентирам се по слънцето. Ќ Ant. aveugler, égarer, tromper. -
5 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
6 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller.
См. также в других словарях:
À cheval sur quelque chose — ● À cheval sur quelque chose à califourchon dessus : À cheval sur une branche d arbre ; très strict sur quelque chose : Être à cheval sur le règlement ; qui occupe une partie de chacun des deux espaces, de chacune des deux périodes : À cheval sur … Encyclopédie Universelle
cheval — cheval, aux [ ʃ(ə)val, o ] n. m. • fin XIe; lat. caballus « mauvais cheval » (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus; cf. aussi joual I ♦ 1 ♦ Grand mammifère ongulé (hippomorphes) à crinière, plus grand que l âne, domestiqué par l homme… … Encyclopédie Universelle
cheval-vapeur — cheval, aux [ ʃ(ə)val, o ] n. m. • fin XIe; lat. caballus « mauvais cheval » (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus; cf. aussi joual I ♦ 1 ♦ Grand mammifère ongulé (hippomorphes) à crinière, plus grand que l âne, domestiqué par l homme… … Encyclopédie Universelle
cheval\ d'arçons — cheval, aux [ ʃ(ə)val, o ] n. m. • fin XIe; lat. caballus « mauvais cheval » (mot gaul.), qui a supplanté le class. equus; cf. aussi joual I ♦ 1 ♦ Grand mammifère ongulé (hippomorphes) à crinière, plus grand que l âne, domestiqué par l homme… … Encyclopédie Universelle
CHEVAL — s. m. Animal qu on emploie à porter et à tirer, que l homme monte, et dont il se sert en voyage, à la chasse, à la guerre, etc. Cheval sauvage. Cheval domestique. Cheval noir, blanc, gris pommelé, gris moucheté, truité, cap de more, alezan,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
cheval — (che val) s. m. 1° Animal domestique de la famille des solipèdes, qu on emploie à tirer ou à porter. Cheval de charrette, de carrosse, de main, de bataille. La bouche d un cheval. Panser, étriller, ferrer, seller, brider un cheval. Un cheval… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
CHEVAL — n. m. Quadrupède domestique de la famille des Solipèdes qui, comme l’âne et le mulet, sert de bête de trait et de somme mais qui plus qu’eux sert de monture. Cheval entier. Cheval hongre. Cheval de charrette, de charrue, de harnais. Cheval de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Cheval mallet — Le Cheval Mallet, d après un montage sous le logiciel GIMP, en 2009 Cheval Mallet ou cheval Malet désigne un cheval fabuleux et maléfique, uniquement mentionné dans le folklore français autour de la Vendée … Wikipédia en Français
Cheval de trait — Cheval de trait, de race trait belge. Un cheval de trait, ou cheval lourd, est un cheval sélectionné pour ses aptitudes à la traction de véhicules et de matériaux de toutes sortes, appartenant à une race puissante et de grande taille. La majorité … Wikipédia en Français
Cheval De Trait — sur une île en 2007 Un cheval de trait, parfois nommé cheval lourd, est à l origine un cheval appartenant à une race puissante et de grande taille, sélectionnée pour ses aptitudes à la traction de véhicules et de matériaux de toutes sortes. La… … Wikipédia en Français
sur — 1. (sur) prép. 1° Il marque la situation d une chose à l égard d une autre qui la soutient. 2° Il marque simplement qu un objet est au dessus d un autre, sans que pour cela celui de dessous le soutienne. 3° Il marque la position d un objet… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
