-
1 étoffe
f. (de estoffer) 1. плат, тъкан, материя; étoffes de laine, de coton, de soie вълнени, памучни, копринени платове; étoffe double face плат с две лица; étoffe infroissable плат, който не се мачка; 2. прен. материя, предмет, данни, заложби; avoir l'étoffe de имам способността да; avoir de l'étoffe способен, талантлив съм; 3. потекло, същност; 4. техн. сплав от желязо и стомана, употребявана в ножарството; 5. m. сплав от калай и олово ( употребявана за производство на тръбите на орган). -
2 étoffé,
e adj. (de étoffer) 1. пълен, изобилен; 2. охранен, наситен, тлъст; 3. прен. съдържателен; 4 звучен, пълнозвучен; voix étoffé,e звучен глас; 5. ост. украсен, накичен. -
3 tiretaine
f. (probabl. de l'a. fr. tiret, de tire "étoffe de soie", du bas lat. tyrius "étoffe de Tyr", suff. -aine) ост. вълнен плат. -
4 baldaquin
m. (it. baldacchino "étoffe de soie de Bagdad") 1. балдахин; 2. горна част на трон или олтар, подпряна с колони. -
5 biffer
v.tr. (de l'a. fr. biffe "étoffe rayée") задрасквам, зачерквам, заличавам. -
6 biffeton
m. (de l'a. fr. biffe "étoffe rayée") 1. затворническо арго късо писмо; 2. разг. банкнота. -
7 biffin
m. (de l'a. fr. biffe "étoffe rayée") 1. в. арго пехотинец; 2. нар. вехтошар. -
8 bigarré,
e adj. (de l'a. fr. garre, o. i.) 1. шарен, пъстър, разноцветен; étoffe bigarré,e пъстър плат; 2. разнороден, хетероклитен. Ќ Ant. uni; homogène, uniforme. -
9 biser2
v.tr. (du lat. bis "deux fois") пребоядисвам; biser2 une étoffe пребоядисвам плат. -
10 bonté
f. (lat. bonitas, -atis, de bonus "bon") 1. добрина, доброта, добро сърце, благост, кротост; acte de bonté добрина; 2. сила, здравина, доброкачественост; la bonté d'une étoffe здравина на плат; la bonté d'un vin доброкачественост на вино; 3. правота; la bonté d'une cause правотата на едно дело; 4. благосклонност, любезност. Ќ avoir la bonté de ост. имам добрината ( да направя нещо). Ќ Ant. malice, malignité, méchanceté. -
11 bruire
v.intr. (lat. pop. °brugere, crois. du class. rugire "rugir" et du pop. °brager "braire") 1. шумя, шумоля, ромоля; l'étoffe bruit платът шумоли; 2. ост. отеквам. -
12 carreau
m. (lat. vulg. °qadrellus, de quadrus "carré") (pl. carreaux) 1. дървена, каменна и др. плочка; carreau de faïence фаянсова плочка; 2. стъкло на прозорец; faire les carreaux мия прозорците; 3. ост. под, покрит с плочки; 4. ост. паваж; 5. квадратче, каре; étoffe а carreau плат на квадратчета, карета; 6. каро (карта за игра); 7. разг. монокъл; стъкло за очила; pl. очила; око; 8. голяма ютия; 9. ост. стрела на арбалет с четиристенен заострен връх. Ќ carreau de mine място пред изход на мина, където се натрупват въглища; coucher (jeter) qqn. sur le carreau разг. оставям някого мъртъв на място или го наранявам тежко; rester sur le carreau падам мъртъв или тежко ранен; se tenir а carreau пазя се, нащрек съм. -
13 chaîne
f. (lat. cadena) 1. верига; les anneaux d'une chaîne брънките, халките на верига; chaîne de montagnes планинска верига; chaîne d'arpentage земемерна верига; chaîne d'un puits верига на кладенец; chaîne de bicyclette верига на велосипед; scie а chaîne дърворезачка, щилка, бензопил; chaîne de magasins верига от магазини; 2. верижка (на часовник); 3. окови, вериги; 4. принудителна работа, каторга; 5. основа; chaîne d'une étoffe основа на плат; 6. pl. верига за гуми на автомобил; 7. поредица от триангулачни точки; 8. телевизионна програма; mettre la troisième chaîne включвам на трета програма; 9. конвейер ( в завод), поточна линия; 10. верига от хора, които пренасят нещо като си го подават един на друг. Ќ chaîne haute fidélité (hi-fi) аудио-уредба с високо качество на звука; chaîne alimentaire хранителна верига (в природата); reàction en chaîne верижна реакция; la chaîne du discours ез. потокът на речта; danse en chaîne танц във вид на хоро ( играещите са хванати за ръце). Ќ Hom. chêne. -
14 changeant,
e adj. (de changer) променлив, непостоянен; temps changeant, променливо време; caractère changeant, непостоянен характер; étoffe changeant,e плат с преливащи се цветове; reptiles changeant,s влечуги, чийто цвят се мени според годишните времена. Ќ Ant. constant, fixe, immuable, inaltérable, invariable, stable, égal, persistant. -
15 chatoyant,
e adj. (de chatoyer) чиито цветове се преливат; étoffe chatoyant,e плат с преливащи се цветове; style chatoyant, богат стил. -
16 cilice
m. (lat. ecclés. cilicium "étoffe en poil de chèvre de Cilicie") власеница, дреха от козина. Ќ Hom. silice. -
17 cloqué,
e adj. (de cloquer) 1. с подутини; 2. étoffe cloqué,e релефен плат. -
18 croisé,
e adj. et m. (de croiser) 1. скръстен, кръстосан; bras croisé, скръстени ръце; feu croisé, воен. кръстосан огън; jumbes croisé,es кръстосани крака; rimes croisé,es кръстосани рими; 2. m. кръстоносец; 3. хибриден, смесен ( за раса), който не е чистокръвен. Ќ étoffe croisé,e гъсто (четворно) тъкан плат; mots croisé,s кръстословица; veste croisé,e двуредно сако. -
19 écossais,
e adj. (de Ecosse) 1. шотландски; 2. m. шотландски език; 3. m.,f. шотландец. Ќ étoffe écossais,e плат на едри карета от различен цвят; jupe écossais,e шотландска пола ( чиито предници се замятат). -
20 fanon
m. (frq. °fano "morceau d'étoffe") 1. църк. парче тесен плат с нашити по него кръстове, което виси от митрата на епископ; 2. китова балена; 3. увиснала кожа на гушата на животно; гердан; 4. кичур косми на копитото на кон.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
étoffe — [ etɔf ] n. f. • estophe « matériaux » 1241; de estoffer → étoffer I ♦ 1 ♦ (1599) Tissu dont on fait des habits, des garnitures d ameublement. ⇒ tissu. Fabrication, armure des étoffes (⇒ tissage) . Étoffes de laine (⇒ laine; 1. lainage) , de… … Encyclopédie Universelle
étoffé — étoffe [ etɔf ] n. f. • estophe « matériaux » 1241; de estoffer → étoffer I ♦ 1 ♦ (1599) Tissu dont on fait des habits, des garnitures d ameublement. ⇒ tissu. Fabrication, armure des étoffes (⇒ tissage) . Étoffes de laine (⇒ laine; 1. lainage) ,… … Encyclopédie Universelle
étoffé — étoffé, ée (é to fé, fée) part. passé. 1° Garni d étoffe Chapeau bien étoffé. Lit bien étoffé. • Je donnerais donc à madame la baronne un bon grand carrosse bien étoffé, LESAGE Turcaret, III, 2. 2° Fig. Un homme bien étoffé, bien vêtu.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
étoffe — (é to f ) s. f. 1° Nom général des tissus de soie, de laine et d autres matières dont on fait des habits et des ameublements. • Il était fort obligeant, fort officieux ; et, comme il se connaissait fort en étoffes, il en allait choisir de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ÉTOFFE — s. f. Tissu de soie, de laine, de coton, de poil, de fil d or ou d argent, etc., dont on fait des habits, des meubles, etc. Étoffe de laine. Étoffe de soie. Ce marchand a de belles étoffes. C est une bonne étoffe que le drap. C est une belle… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
étoffe — nf., tissu, drap ; fig., compétence, capacité : étofa nf. (Saxel.002, Thônes.004, COD.269a 2), fig. uniquement (Albanais.001.PPA.) ; tissu nm. (001, Villards Thônes), danré <denrée> nm. (002). E. : Épais, Lisière, Toile. A) les sortes de… … Dictionnaire Français-Savoyard
ÉTOFFE — n. f. Tissu de soie, de laine, de coton, etc., dont on fait des habits, dont on recouvre des meubles, etc. étoffe à fleurs. étoffe moelleuse. Fournir l’étoffe pour un costume, une robe, un chapeau. Par extension, On n’a pas épargné, on n’a pas… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Étoffe — Textile Pour les articles homonymes, voir Textile (homonymie). « la fileuse » (œuvre de William … Wikipédia en Français
Étoffe cloquée — ● Étoffe cloquée étoffe, de coton ou de soie, gaufrée … Encyclopédie Universelle
Étoffe croisée — ● Étoffe croisée étoffe dont le mode d entrelacement simple des fils donne un sens oblique au tissu … Encyclopédie Universelle
Etoffe de Verdun — (fr., spr. Etoff d Werdäng), sergeartiges, bes. in Verdun gewebtes Zeug … Pierer's Universal-Lexikon
