-
1 équilibre
m. (lat. њquilibrium, de њquus et libra "balance") 1. равновесие, уравновесеност; équilibre stable устойчиво равновесие; équilibre instable неустойчиво равновесие; perdre l'équilibre губя равновесие; mettre en équilibre уравновесявам; 2. стойка, положение на тяло; perdre l'équilibre залитвам, падам; 3. равновесие, хармония; rétablir l'équilibre възстановявам хармонията; 4. équilibre économique икономическо равновесие; 5. прен. уравновесеност; il manque d'équilibre неуравновесен човек e. Ќ équilibre des pouvoirs равномерно разпределение на властта, равновесие между властите; équilibre européen политическа система за балансиране мощта на европейските държави. Ќ Ant. déséquilibre. -
2 équilibré,
e adj. (de équilibrer) 1. стабилен, уравновесен (за предмет, тегло); 2. уравновесен, хармоничен, разумен, умерен (за човек, характер). -
3 déséquilibre
m. (de dés- et équilibre) нарушение на равновесието; неуравновесеност. Ќ Ant. équilibre. -
4 centre
m. (lat. centrum, gr. kentron) 1. център, среда; centre de gravité (gravitation) център на гравитацията, на тежестта; centre d'équilibre център на равновесието; 2. център; средище; le centre de la ville центърът на града; habiter (dans) le centre живея в центъра; centre de commerce търговски център; centre d'influence център на влияние; idée centre централна, основна идея; 3. възлов пункт, възел, база; centre d'aviation въздушна база; 4. спорт. централен нападател във футбола. Ќ Ant. bord, bout, extrémité, périphérie. -
5 cheminée
f. (bas lat. caminata, de caminus "âtre", gr. kaminos) 1. огнище; камина; 2. комин; paquebot а trois cheminées кораб с три комина; 3. шахта за проветряване; 4. алп. комин, тесен вертикален скален коридор. Ќ col cheminée яка на поло, която обгръща долната част на врата; cheminée des fées колона от глинеста пръст, с каменен блок, който я е предпазил от ерозията; cheminée d'un volcan гърло на вулкан (през което излиза лавата на повърхността); cheminée d'équilibre отвор за регулиране на налягането в хидравлична система. Ќ Hom. cheminer. -
6 crise
f. (lat. médiév. crisis, gr. krisis "décision") 1. криза; crise économique икономическа криза; 2. мед. криза, пристъп; crise de nerfs нервен пристъп; crise d'épilepsie епилептичен пристъп; 3. мед. критична фаза на болест. Ќ piquer une crise разгневявам се. Ќ Ant. latence, rémission; accalmie, calme, équilibre; prospérité; abondance, épanouissement. -
7 démence
f. (lat. dementia) 1. умопомрачение, умопобъркване; 2. безумие, лудост. Ќ Ant. équilibre, raison. -
8 désaxé,
e adj. (de désaxer) 1. който не е в нормалното си състояние; 2. прен. неуравновесен. Ќ Ant. équilibré. -
9 équilibrer
v.tr. (de équilibre) 1. уравновесявам, държа (поставям) в равновесие; 2. прен. поставям в хармония, уравновесявам; 3. стабилизирам; équilibrer le budget стабилизирам бюджета; s'équilibrer уравновесявам се. -
10 équilibrisme
m. (de équilibre) еквилибристика. -
11 équilibriste
m. (de équilibre) еквилибрист, акробат. -
12 fou
(ou fol), folle adj. (lat. follis "sac, ballon plein d'air") 1. луд; fou а lier луд за връзване; 2. безумен, безразсъден, обезумял, лудешки; être fou de joie обезумял съм от радост; un fol amour безумна любов; 3. странен, аномален, ненормален; 4. неравномерен, с неправилно движение; aiguille folle стрелка с неправилно движение; 5. див (за растение); 6. огромен, извънмерен (за количество, цена и др.); dépenser un argent fou харча луди пари; 7. m., f. луд човек, душевно болен; 8. шут, смешник; 9. офицер (фигура в играта шах); 10. прен. вид птица, подобна на пеликан. Ќ être fou de qqn. влюбен съм до полуда в някого. Ќ Ant. équilibré, sage, régulier. -
13 psychosocial,
e, aux adj. (de psycho- et social) психосоциален; équilibre psychosocial, психосоциално равновесие. -
14 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
15 rupture
f. (lat. ruptura, de rumpere "rompre") 1. разрушаване, счупване, разбиване, разкъсване, пробиване; rupture d'essieu счупване на оста на колелата на автомобил; rupture d'une corde скъсване на въже; 2. прен. разрив, скъсване на отношенията; скарване; прекратяване; анулиране, скъсване; нарушаване; разтрогване. Ќ rupture de ban освобождаване от предразсъдъци, от принуда; rupture des relations diplomatiques скъсване на дипломатически отношения; еn rupture avec в открито противоречие с; rupture d'équilibre внезапна загуба на равновесие; внезапна промяна в ситуация; rupture de pente внезапна промяна в ъгъла на наклон; rupture du rythme нарушаване на ритъма; en rupture de в липса на.
См. также в других словарях:
ÉQUILIBRE — La notion d’équilibre a une puissance heuristique exceptionnelle. Il n’est pas de régions d’objectivité où elle ne se retrouve. Si elle joue un rôle fondamental dans l’ensemble des sciences de la nature, elle est aussi centrale dans les sciences… … Encyclopédie Universelle
Equilibre — Équilibre Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Équilibré — Équilibre Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
equilibre — EQUILIBRE. s. m. Estat des choses qui estant pesées sont si égales qu elles n emportent les balances ni d un ni d autre costé. Cela est en equilibre, dans un juste equilibre. mettre dans l equilibre. On dit fig. Mettre en equilibre. tenir dans l… … Dictionnaire de l'Académie française
équilibré — équilibré, ée (é ki li bré, brée) part. passé. Tenu en équilibre. Des forces équilibrées. Terme d ornithologie. Pieds équilibrés, pieds posés au milieu de l abdomen, en sorte que le corps de l animal debout est presque horizontal et en… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Equilibre — Equilibre, Equilibrist etc. (fr., spr. Ekilibr), s. Äquilibrium etc … Pierer's Universal-Lexikon
equilibre — equilibre. (Del lat. aequilībris). adj. p. us. Dicho de una cosa: Que está equilibrada … Enciclopedia Universal
equilibre — (Del lat. aequilībris). adj. p. us. Dicho de una cosa: Que está equilibrada … Diccionario de la lengua española
Équilibre — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « équilibre », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) L’équilibre (du latin aequilibrium, de… … Wikipédia en Français
équilibre — (é ki li br ) s. m. 1° Terme de mécanique. État d un corps sollicité par deux ou un plus grand nombre de forces qui s entre détruisent, ou qui s annulent sur une résistance. • En mécanique, on démontrait bien la nécessité de l équilibre dans… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ÉQUILIBRE — n. m. état des corps maintenus en repos sous l’influence de plusieurs forces qui se contrebalancent exactement. Cela est en équilibre. Dans un juste équilibre. Cela fait l’équilibre. L’équilibre des liquides. équilibre stable. équilibre instable … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
