-
1 épingle
f. (lat. spinula "petite épine" de spina "épine") топлийка, карфица. Ќ chercher une épingle dans une botte de foin търся игла в копа сено; coups d'épingle ост. язвителни думи; épingle а cheveux фуркет, фиба; épingle а cravate игла за вратовръзка; épingle double, épingle de sûreté безопасна игла; épingle а linge щипка за пране; être tiré а quatre épingles облечен съм много изискано; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; mettre en épingle излагам наяве; хваля настойчиво. -
2 épinglé,
e adj. (de épingler) 1. в съчет. velours épinglé, рипсено кадифе; 2. забоден с карфица. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
4 épingler
v.tr. (de épingle) 1. забождам, прикрепям с топлийка, с карфица; 2. прен., разг. затварям, задържам някого. -
5 épinglette
f. (de épingle) воен., ист. шомпол за чистене на оръжие. -
6 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer.
См. также в других словарях:
épingle — [ epɛ̃gl ] n. f. • espingle XIIIe; lat. spinula « petite épine », de spina → épine 1 ♦ Petite tige de métal, pointue d un bout, dont l autre bout est garni d une boule (tête) ou replié en triangle, et qu on utilise pour attacher, assembler des… … Encyclopédie Universelle
Épingle — de couture Une épingle est un petit objet filiforme utilisé pour maintenir ensemble des objets. Elle est piquante d un côté et a une tête de l autre côté. Sa qualification, la forme de sa tête et la longueur de sa pointe changent avec sa fonction … Wikipédia en Français
Epingle — Épingle Épingle de couture Épingle de bureau … Wikipédia en Français
Epinglé — Epinglé, feiner Wollenstoff für Sommerüberzieher aus Streichgarn, mit 40 Fäden auf 1 cm. Die Ware wird gewalkt, gerauht und geschoren. Bindung zeigt Fig. 1. Fig. 1. Auch ein Damenkleiderstoff mit 50 Ketten und 34 Schußfäden auf 1 cm. Kette Nr. 78 … Meyers Großes Konversations-Lexikon
epingle — epìnglē (epinglȇ) m <G epinglèa> DEFINICIJA fina tkanina od češljane vune ETIMOLOGIJA fr. épinglé … Hrvatski jezični portal
Epinglé — (frz., spr. epängleh), Epingline (spr. epänglihn), ripsartiger Stoff aus Wolle, Seide und Halbseide … Kleines Konversations-Lexikon
ÉPINGLE — s. f. Brin de fil de laiton, ou de cuivre ou de fer, pointu par un bout, ayant une tête à l autre, et dont on se sert pour attacher quelque chose. Petite épingle. Grosse épingle. Épingle jaune. Épingle blanche. Épingle noire. Tête d épingle.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ÉPINGLE — n. f. Petite tige de métal (laiton, cuivre, fer, acier, etc.) pointue par un bout, ayant une tête à l’autre. épingle blanche. Tête d’épingle. Pointe d’épingle. Piqûre d’épingle. Attacher avec une épingle. Il s’est enfoncé une épingle dans le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
épingle — (é pin gl ) s. f. 1° Petite pointe métallique en fil de laiton garnie d une tête, dont on se sert généralement pour la toilette. La pointe d une épingle. Un quarteron d épingles. S enfoncer une épingle dans le doigt. Mettre une épingle sur… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
épingle — nf. ÉPINGLyA / E (Cordon.083b, Grand Bornand, Montagny Bozel, Saxel.002b | Albanais.001, Annecy, Doussard, Entrevernes, Thônes), épinga (002a,083a, Chapelle St Mau.). E. : Aiguille, Cadeau. A1) épingle de couturière : ptit épinga <petite… … Dictionnaire Français-Savoyard
épinglé — (é pin glé) adj. Velours épinglé, tissu à petites côtes légères en travers de l étoffe ; ces petites côtes sont faites avec des fils de soie comme s ils avaient été enroulés sur des épingles fines qu on aurait retirées après le tissage fini, ce… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
