-
1 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
2 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
3 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
4 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
5 sabot
m. (probabl. de savate et bot, var. de botte) 1. дървена обувка, налъм; 2. копито; ferrer le sabot d'un cheval подковавам копитото на кон; 3. ренде с извит нож; 4. метална гривна, обков (за дърво, дървени мебели и др.); 5. пумпал, дървен конус; 6. прен. лош музикален инструмент; кораб, лодка (с лошо качество); 7. baignoire sabot малка вана, в която човек се къпе седнал. Ќ dormir comme un sabot разг. спя като заклан; jouer comme un sabot разг. свиря лошо (на музикален инструмент); avoir cassé son sabot изгубвам девствеността си; avoir du foin dans ses sabots богат съм; voir qqn. venir avec ses gros sabots усещам, предусещам намеренията на някого; sabot de Denver полицейска скоба, която се слага на колелото на неправилно спрял автомобил. -
6 viser1
v. (lat. pop. °visare, class. visere, intensif de videre "voir", supin visum) I. v.tr. dir. 1. целя, меря, прицелвам се; viser1 qqn. avec un fusil прицелвам се към някого с пушка; 2. прен. стремя се към, домогвам се до, целя; viser1 la députation стремя се към депутатско място; 3. разг. гледам; 4. засягам, отнасям се до; cette remarque vise tout le monde тази забележка се отнася до всички; II. v.tr.ind. viser1 а 1. стремя се, насочвам се към; имам за цел; 2. целя се (с оръжие); il vise au cњur той се цели в сърцето; III. v. intr. 1. насочвам към цел, прицелвам се; viser1 bien avant de tirer прицелвам се добре преди да стрелям; 2. в съчет. viser1 moins haut, plus haut имам по-скромни, по-големи амбиции. -
7 visible
adj. (lat. visibilis, de videre "voir") 1. видим; étoiles visibles а l'њil nu звезди, видими с просто око; visible au microscope видим с микроскоп; 2. прен. очевиден, явен; avec un plaisir visible с явно удоволствие; progrès visible явен напредък; il est visible que видно е, че; 3. m. видимото; 4. être visible мога да приемам гости; est-il visible може ли да ме приеме; ne pas être visible не приемам гости; 5. облечен съм добре; je ne suis pas visible не съм облечен подходящо. Ќ Ant. invisible, caché, secret; douteux.
См. также в других словарях:
Voir avec les yeux de la foi, de l'amour — ● Voir avec les yeux de la foi, de l amour moment où les animaux sont poussés par leur instinct à s accoupler. ● Voir avec les yeux de la foi, de l amour considérer avec des sentiments que la foi, l amour inspirent et qui cachent une part de la… … Encyclopédie Universelle
Voir avec les yeux de quelqu'un — ● Voir avec les yeux de quelqu un former ses jugements sur les siens … Encyclopédie Universelle
voir — [ vwar ] v. <conjug. : 30> • XIIe veoir; vedeir 980; lat. videre I ♦ V. intr. (1080 vedeir) Percevoir les images des objets par le sens de la vue. C est « un postulat bien ancré, qu un nouveau né [...] “ça” ne voit pas » (F. Leboyer). Ne… … Encyclopédie Universelle
voir — (voir), je vois, tu vois, il voit, nous voyons, vous voyez, ils voient ; je voyais, nous voyions, vous voyiez ; je vis, nous vîmes ; je verrai ; je verrais ; vois, qu il voie, voyons, voyez ; que je voie, que nous voyions, que vous voyiez ; que… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
avec — [ avɛk ] prép. et adv. • 1284; avoc, avuec fin XIe; lat. pop. apud hoc, de apud « auprès de » et hoc « cela » I ♦ 1 ♦ (Marque le rapport : présence physique simultanée; accord moral, entre une personne et qqn ou qqch.) … Encyclopédie Universelle
VOIR — v. a. ( Je vois, tu vois, il voit ; nous voyons, vous voyez, ils voient. Je voyais ; nous voyions, vous voyiez. Je vis. J ai vu. Je verrai. Je verrais. Voi ou vois, voyez. Que je voie ; que vous voyiez. Que je visse. Que j eusse vu. Voyant. )… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Avec le temps (chanson) — Pour les articles homonymes, voir Avec le temps (émission) et Avec le temps (téléfilm). Avec le temps Single par Léo Ferré Sortie 1970 Enregistrement 1970 … Wikipédia en Français
AVEC — préposition Ensemble, conjointement. Je me concerterai avec vous. Il faut tâcher de bien vivre avec tout le monde. Je suis venu avec lui. Il partit avec dix mille hommes. Il s est marié avec elle. Avec ces gens là, il faut toujours être en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AVEC — préposition Conjointement à. Je me concerterai avec vous. Il faut tâcher de bien vivre avec tout le monde. Je suis venu avec lui. Il partit avec dix mille hommes. Il s’est marié avec elle. Avec ces gens là, il faut toujours être en discussion.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Avec tout mon amour (album) — Pour les articles homonymes, voir Avec tout mon amour. Avec tout mon amour est l album de la chanteuse de R n B Melissa M et le 1er single qui prend pour première piste l album de la chanteuse. Historique Pour son tout premier album, la chanteuse … Wikipédia en Français
Avec le temps (émission) — Pour les articles homonymes, voir Avec le temps (chanson) et Avec le temps (téléfilm). Avec le temps est une émission de télévision québécoise diffusée de 1975 à 1977. Sommaire 1 Synopsis 2 … Wikipédia en Français
