-
1 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
2 ressentir
v.tr. (de re- et sentir) 1. чувствам, изпитвам; ressentir les effets d'une chute усещам последиците от падане; ressentir de la sympathie pour qqn. изпитвам симпатия към някого; ressentir une grande joie изпитвам голяма радост; ressentir des souffrances изпитвам страдания; 2. ост. спомням си с признателност за нещо; se ressentir 1. чувствам се; ces pages se ressentent de l'effort в тези страници се чувства усилие; 2. изпитвам още последиците от, не мога още да се оправя от; se ressentir d'une opération не мога да се оправя от операция; 3. ост. не мога да преглътна, да забравя; se ressentir d'une offense не мога да преглътна обида; 4. s'en ressentir pour чувствам се добре настроен за. -
3 importance
f. (it. importanza, du lat. importare "importer") 1. значение, важност; attacher de l'importance а une chose отдавам значение на нещо, считам нещо за много важно; c'est d'une importance capitale това е от първостепенна важност; 2. тежест, влияние; personne d'une grande importance личност с голямо влияние; 3. величина, значителен размер, значително количество; importance des effectifs численост на войската; 4. loc. adv. ост., лит. d'importance прекалено силно, извънредно много; de la dernière importance много важно. Ќ prendre de l'importance ставам важен. Ќ Ant. futilité, insignifiance, médiocrité. -
4 joli,
e adj. (probabl. de l'a. scand. jôl, nom d'une grande fête du milieu de l'hiver) 1. красив, мил, приятен; une joli,e femme красива жена; joli, а croquer разг. много красив; joli, comme un cњur много красив; aimer les joli,es choses обичам красивите неща; 2. разш. изгоден, добър, значителен; un joli, moyen добро средство; une joli,e somme хубава, значителна сума; 3. забавен, духовит; joli, tour забавен номер; les joli,s mots de qqn. духовитите думи на някого; 4. m. красивото. Ќ en voilà du joli,! и таз добра! tu es dans un joli, état! добре си се наредил! faire joli, стоя добре, красиво; un joli, coco човек, от когото трябва да се пазим. Ќ Ant. laid, vilain, ignoble. -
5 concentration
f. (de concentrer, d'apr. l'angl.) 1. сгъстяване, концентриране; 2. сгъстеност, наситеност, концентрация; concentration d'une solution концентрация на разтвор; 3. съсредоточаване, концентрация, съсредоточеност; le travail exige une grande concentration работата изисква голямо съсредоточаване, голяма концентрация. Ќ Camp de concentration концентрационен лагер; concentration des entreprises обединяване на предприятия под общо ръководство (във вид на холдинг, картел, тръст и др.). Ќ Ant. déconcentration, dilution, dispersion, dissipation, dissolution; détente, distraction. -
6 machine
f. (lat. machina "invention, engin") 1. машина, механизъм; machine а coudre шевна машина; machine а écrire пишеща машина; machine а calculer сметачна машина; machine а vapeur парна машина; machine hydraulique хидравлична машина; machine pneumatique пневматична машина; machine а forer сондажен агрегат; machine électronique електронна машина; machine agricole земеделска машина; machine-transfert (pl. machines-transferts) поточна линия от станоци; machine diesel дизелова машина; machine combinée комбайн; chambre а machines машинно отделение; machine а laver пералня; machine infernale адска машина; machine d'une montre механизъм на часовик; 2. ост. оръдие; machine de guerre обсадно оръдие; 3. организъм, машина; machine de l'homme човешкият организъм; 4. прен., ост. гениално произведение; 5. механизиране на сцена; 6. мор. la chambre des machines машинно отделение; 7. машина, кола, мотор; machine diesel дизелова кола; 8. механизиране; le siècle de la machine векът на механизацията; 9. худ. une grande machine голяма помпозна картина; 10. за жена или момиче, на което не се знае името. Ќ la machine ronde земята; machine а coudre (а découdre) картечница; faire machine arrière (en arrière) прекратявам, прекъсвам започнатата работа. -
7 animosité
f. (bas lat. animositas) злоба, омраза, ненавист, неприязън; avoir une grande animosité contre qqn. храня голяма омраза срещу някого. Ќ Ant. bienveillance, cordialité. -
8 utilité
f. (lat. utilitas) 1. полза, изгода, полезност; être d'une grande utilité а qqn. от голяма полза съм за някого; utilité publique обществена полза; 2. дребна роля в театър; jouer les utilités играя незначителна роля в театър. Ќ Ant. inutilité, futilité, gratuité, inefficacité. -
9 quantité
f. (lat. quantitas) 1. количество; en grande quantité в голямо количество; en petite quantité в малко количество; 2. голямо количество, маса; une quantité de médailles голямо количество медали; en quantité в изобилие; 3. език. квантитет, дължина на фонема; 4. муз. дължина на нотите. Ќ quantité de mouvement d'un corps физ. произведението от масата и скоростта на физично тяло; quantité négligeable пренебрежимо малко количество; considérer qqn. comme une quantité négligeable смятам някого за нищожен, без значение. -
10 tasse
f. (arabe tâssa) чаша; чашка; tasses а café, а thé чаши за кафе, за чай; prendre une tasse de thé пия чаша чай. Ќ la grande tasse разг. морето, океана; boire une (la) tasse гълтам вода като се къпя ( без да искам). -
11 action1
f. (lat. actio) 1. действие, дело, деяние; grande action1 велико дело; action1 d'éclat подвиг; verbe d'action1 деятелен глагол; champ d'action1 поле на действие; 2. акция; action1 militaire военна акция; 3. постъпка; une généreuse action1 благородна постъпка; 4. сражение; dans le feu de l'action1 в огъня на сражението; 5. юр. завеждане на дело; action1 civile завеждане на граждански иск; action1 de partage иск за подялба; 6. театр. ход на действието. Ќ Ant. inaction. -
12 enjambée
f. (de en- et jambe) 1. ост. прекрачване; 2. широка крачка, разкрач. Ќ d'une enjambée с един разкрач; с бърза крачка; а grande enjambée като вървя бързо и с големи крачки. -
13 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
14 route
f. (lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam "ouvrir un passage") 1. път; шосе; grande route главен път, главно шосе; route de montagne планински път; revêtement d'une route настилка на пътм 2. път, пътуване, ходене; perdre la route изгубвам пътя; faire route vers Paris пътувам към Париж; pendant la route по време на пътуването; 3. ход, обиколка, път, изминато разстояние. Ќ faire fausse route сбърквам пътя; мамя се, заблуждавам се; tailler la route отивам си, тръгвам; tenir la route върви (за проект); arriver а Genève par la route пристигам в Женева с автомобил; faire de la route пътувам много по пътищата; faire la route тръгвам на път без много средства (най-често на стоп); mettre en route пукскам в движение (машина, двигател); започвам (сделка, работа). -
15 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
Une grande annee — Une grande année Une grande année (A Good Year) est un film américain de Ridley Scott sorti en 2006. Il est basé sur le roman du même nom par l écrivain anglais Peter Mayle. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Une grande fille toute simple — Données clés Titre original Une grande fille toute simple Réalisation Jacques Manuel Scénario André Roussin d’après sa pièce de théâtre éponyme (1942) Acteurs principaux Madeleine Sologne (Stepha) … Wikipédia en Français
Une grande année — Données clés Titre original A Good Year Réalisation Ridley Scott Scénario Marc Klein d après Peter Mayle Acteurs principaux Russell Crowe Marion Cotillard Albert Finney … Wikipédia en Français
Une grande excursion — Données clés Titre original A Grand Day Out … Wikipédia en Français
Une grande joie — est une nouvelle d Anton Tchekhov. Sommaire 1 Historique 2 Résumé 3 Notes et références 4 Édition française … Wikipédia en Français
Une grande famille — Bol šaja sem ja Comédie dramatique de Iossif Kheifits, d après un roman de V. Kotchetov, avec Serguei Loukianov, Boris Andreïev, Alekseï Batalov. Pays: U.R.S.S. (Russie) Date de sortie: 1954 Technique: noir et blanc Durée: 1 h 48… … Dictionnaire mondial des Films
Dans la peau d'une grande — est un téléfilm français réalisé par Pascal Lahmani, diffusé le 29 mars 2011 sur La Une et le 27 octobre 2011 sur M6. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 … Wikipédia en Français
Berlin, symphonie d'une grande ville — (Berlin: Die Sinfonie der Großstadt) est un film allemand muet réalisé par Walther Ruttmann. Sommaire 1 Histoire 2 Fiche technique 3 Commentaire 4 Lien externe … Wikipédia en Français
Berlin la symphonie d'une grande ville — Berlin, symphonie d une grande ville Berlin, la symphonie d une grande ville (Berlin: Die Sinfonie der Großstadt) est un film allemand muet réalisé par Walther Ruttmann en collaboration avec Alberto Cavalcanti en 1927. Histoire Fiche technique… … Wikipédia en Français
L'Amour est une grande aventure — (Skin Deep) est un film américain écrit et mis en scène en 1989 par Blake Edwards. Synopsis Ce film parle de la vie amoureuse de Zachary Hutton dit Zach (John Ritter), un brillant auteur à succès dont les plus grandes faiblesses sont l alcool et… … Wikipédia en Français
L'amour est une grande aventure — (Skin Deep) est un film américain écrit et mis en scène en 1989 par Blake Edwards. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 … Wikipédia en Français
