-
61 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
62 expédition
f. (lat. expéditio) 1. пращане, експедиране; 2. извършване, свършване; 3. пратка; expédition de marchandises pour l'étranger пратка на стоки за чужбина; 4. пътуване с научна цел, експедиция; 5. воен. поход, експедиция (на корпус и др.); 6. автентичен препис, действителен, оригинален; en double expédition в два екземпляра ( за препис). Ќ homme d'expédition експедитивен човек. -
63 expérience
f. (lat. experientia) 1. експеримент, опит; 2. опитност, практика, знание, рутина; 3. опитване; проба; homme d'expérience опитен човек. -
64 facile
adj. (lat. facilis "qui se fait aisément", de facere) 1. лесен, лек; opération facile лесна операция; 2. отстъпчив, сговорчив; 3. общителен; 4. достъпен; un homme de facile accès леснодостъпен човек; 5. написан с лекота, гладък; style facile гладък стил. Ќ Ant. difficile. -
65 faible
adj. (lat. flebilis "pitoyable, digne d'être pleuré", de flere "pleurer") 1. слаб; se sentir faible чувствам се слаб; 2. прен. слаб, безхарактерен, малодушен; 3. незначителен, жалък, малък; 4. крехък; 5. беззащитен, нестабилен; 6. посредствен, лош; élève faible слаб ученик; 7. нерешителен, несигурен; c'est un homme faible et craintif това е нерешителен и страхлив човек; 8. мор. лек; 9. m. слабо, уязвимо място; слабост; 10. m. слаб човек; 11. loc.adv. du fort au faible, le fort portant le faible средно взето. Ќ faible d'esprit слабоумен; avoir un faible pour имам слабост, наклонност към. Ќ Ant. fort, vigoureux, robuste, énergique; grand, considérable. -
66 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
67 fatalité
f. (lat. fatalitas) 1. фаталност, предопределение, неизбежност, съдба; 2. злополучие, нещание, зла участ; 3. разш. необходимост, определеност; fatalité intérieur d'un homme вътрешна потребност на човек ( за действие). -
68 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
69 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
70 figure
f. (lat. figura "forme") 1. външен вид, образ, облик; figure d'homme човешки образ; 2. лице; figure ossease кокалесто лице; 3. личност; les grandes figures de l'histoire великите исторически личности; 4. рисунка, изображение; илюстрация; 5. pl. фигури; figures de style стилни фигури; figures de rhétorique риторични фигури; figures géométriques геометрични фигури; 6. изражение ( на лицето). Ќ faire (bonne) figure dans le monde играя роля в обществото; център съм на внимание; faire triste figure имам печален израз на лицето; играя жалка роля; le chevalier а la triste figure лит. рицарят на печалния образ ( Дон Кихот). -
71 fini,
e adj. (de finir) 1. ограничен, който има граници; univers fini, ограничено пространство; 2. голям, краен; 3. изхабен; un homme fini, изхабен човек; 4. завършен, приготвен изцяло, готов; produits fini,s готови продукти; produits semi-fini,s полуфабрикати; 5. добре изработен; vêtement bien fini, добре изработена дреха; 6. неодобр. пълен, изпечен; c'est un menteur fini, изпечен лъжец; 7. изминал, минал, отминал, изчезнал; c'est un monde fini, отминал свят; 8. m. съвършенство; ограниченото; le fini, et l'infini ограниченото и безграничното. -
72 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
73 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
74 froid1,
e adj. (lat. frigidus) 1. студен; chambre froid1,e хладилно помещение, хладилна камера; un repas froid1, студено ястие; viandes froid1,es студено месо ( което се консумира студено), мезета; 2. прен. студен, хладнокръвен, флегматичен, равнодушен; homme froid1, студен човек; garder la tête froid1,e запазвам хладнокръвие; 3. froid1, adv. студено; il fait froid1, студено е (времето е студено); 4. loc. adv. а froid1, прен. безстрастно, неискрено; rire а froid1, смея се неискрено. Ќ opération а froid1, хир. операция, след като са престанали силните болки и температурата; humeurs froid1,es мед. скрофули. Ќ Ant. chaud, bouillant, ardent, torride; affectueux; généreux; animé, expressif. -
75 gentilhommier,
ère adj. et f. (de gentil2 et homme) 1. дворянски; 2. f. дворянска къща, къща на благородник на село; 3. малък замък в селска област. -
76 grandir
v. (de grand) I. v.intr. 1. ставам голям, раста, пораствам; il a grandi de 5 centimètres той порастна с пет сантиметра; 2. прен. израствам; grandir en vertu ставам по-добродетелен; 3. прен. ставам велик, известен; son nom grandit името му става велико; grandir en renommée ставам известен, велик; 4. увеличавам се; l'obscurité grandit тъмнината се увеличава; II. v.tr. 1. увеличавам, уголемявам; le mocroscope grandit les objets микроскопът уголемява предметите; 2. прен. давам сила, величие, кураж; les vertus grandissent un homme добродетелите възвисяват човека; 3. прен. преувеличавам, правя да изглежда по-голям; il grandit les danger той преувеличава опасността; se grandir 1. увеличавам се, ставам по-голям; se grandir en se haussant sur la pointe des pieds ставам по-голям, като се вдигна на пръсти; 2. възвисявам се. Ќ Ant. atténuer, amoindrir, diminuer, rapetisser, décroître. -
77 groom
m. (mot angl. "jeunne homme, valet") 1. прислужник с ливрея (в хотел, кораб, ресторант и др.), който изпълнява поръчки на гостите и клиентите; 2. ост. млад лакей на работа в конюшня. -
78 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
79 imbuvable
adj. (de in et buvable) 1. който не може да се пие, негоден за пиене; 2. разг. непоносим; un homme imbuvable непоносим човек. Ќ Ant. buvable. -
80 immoral,
e, aux adj. (de in- et moral) неморален, безнравствен; un homme immoral, безнравствен човек. Ќ Ant. honnête, moral, vertueux.
Страницы
См. также в других словарях:
HOMME — «UNE CHOSE est certaine: l’homme n’est pas le plus vieux problème ni le plus constant qui se soit posé au savoir humain [...] L’homme est une invention dont l’archéologie de notre pensée montre aisément la date récente. Et peut être la fin… … Encyclopédie Universelle
HOMME - La réalité humaine — Un débat domine, depuis toujours, l’anthropologie. Suffit il, pour situer l’homme, de le placer, simplement, en tête de la lignée des mammifères supérieurs, en lui accordant cette primauté parce qu’il se trouve doté d’un caractère, d’une… … Encyclopédie Universelle
homme- — ⇒HOMME , élém. de compos. Élém. de compos. issu du subst. homme (sens I et II) entrant dans la constr. de nombreux composés masc., souvent des hapax, désignant des êtres en partie seulement hum. (ou hum. masc.) ou désignant des hommes d un… … Encyclopédie Universelle
homme — HOMME. s. m. Animal raisonnable. En ce sens il comprend toute l espece humaine, & se dit de tous les deux sexes. La condition de l homme est bien malheureuse. l homme est sujet à beaucoup d infirmitez. tous les hommes sont sujets à la mort. tous… … Dictionnaire de l'Académie française
Homme De Néandertal — Homme de Néandertal … Wikipédia en Français
Homme de Neandertal — Homme de Néandertal Homme de Néandertal … Wikipédia en Français
Homme de Néanderthal — Homme de Néandertal Homme de Néandertal … Wikipédia en Français
Homme de néandertal — Homme de Néandertal … Wikipédia en Français
Homme de néanderthal — Homme de Néandertal Homme de Néandertal … Wikipédia en Français
homme — Homme, m. penac. Signifiant en general tout homme, Homo. Il se prend en special pour vassal terme correlatif de cet autre seigneur Feodal: ainsi dit on que le seigneur Feodal par faute d homme peut mettre en sa main le fief mouvant de luy, c est… … Thresor de la langue françoyse
Homme De Piltdown — Le crâne de l homme de Piltown. Les parties en blanc ont été reconstituées. L homme de Piltdown, Homo (Eoanthropus) Dawsoni, a été considéré au début du XXe siècle comme un fossile datant de l Acheuléen (P … Wikipédia en Français
