-
21 tire-laine
m.inv. (de tirer la laine "voler les vêtements") ост. скитник, крадец. -
22 tire-lait
m.inv. (de tirer et lait) уред за изсмукване мляко ( от гърда на жена). -
23 tire-langue
m. (de tirer et langue) хир. уред за изтегляне на езика ( при контролиране на гърлото). -
24 tire-larigot
(а) loc.adv. (de tirer et "aspirer" et larigot) разг. много; голямо количество. -
25 tire-point
m.inv. (de tirer et point) шило. -
26 tire-sou
m. (de tirer et sou) ост. скъперник, лихвар. -
27 tire-veille
(s) m.inv. (de tirer et veille) мор. 1. въжета, за които се придържат пасажерите при качване или слизане по стълба на параход; 2. въжета за управляване на кормилото. -
28 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
29 larigot
m. (refrain, o. i.) 1. ост. вид старинна флейта; 2. loc. adv. а tire-larigot много; boire а tire-larigot пия много. -
30 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
31 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
32 cheveu
m. (lat. capillus "chevelure") (pl. cheveux) 1. косъм; влакно; 2. pl. коса; mèche de cheveux кичур коса. Ќ être en cheveux гологлав съм; faire dresser les cheveux правя да настръхнат косите (от ужас); couper un cheveu а quatre цепя косъма на две, скъперник съм; ne tenir qu'а un cheveu държа се на косъм; se prendre aux cheveux хващаме се за косите, скарваме се; voilà le cheveu! ето трудността! respecter les cheveux blancs уважавам старите хора; avoir mal aux cheveux боли ме глава поради препиване; se faire des cheveux blancs създавам си грижи; tiré par les cheveux изсмукан от пръстите, несериозен; venir comme un cheveu sur la soupe идвам в лош момент, не намясто; cheveu d'ange гирлянд от коледна елха; дълъг макарон; cheveu-de-Vénus бот. венерин косъм (папратово растение); cheveu-de-la-Vierge бот. цвят на калината. -
33 dia!
interj. (anc. forme de da) дий! диа! Ќ n'entendre ni а dia! ni а hue не разбирам от дума; l'un tire а dia!, l'autre а hue (huhau) единият тегли насам, другият нататък. Ќ Ant. hue, huhau. -
34 épingle
f. (lat. spinula "petite épine" de spina "épine") топлийка, карфица. Ќ chercher une épingle dans une botte de foin търся игла в копа сено; coups d'épingle ост. язвителни думи; épingle а cheveux фуркет, фиба; épingle а cravate игла за вратовръзка; épingle double, épingle de sûreté безопасна игла; épingle а linge щипка за пране; être tiré а quatre épingles облечен съм много изискано; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; mettre en épingle излагам наяве; хваля настойчиво. -
35 ficelle
f. (lat. pop. °funicella, de funicula, de funis "corde") 1. тънка връв, канап; défaire la ficelle d'un colis свалям връвта на колет; 2. прен. трик, хитрост; 3. арго нашивка, пагон; 4. разг. хитрец, измамник; 5. малка багетка (хляб); 6. adj. хитър, лукав. Ќ celui qui tire les ficelles прен. този, който дърпа конците. -
36 frigidaire
m. (nom déposé, tiré du lat. frigidarium "glacière") хладилник. -
37 numéro
m. (it. numero "nombre") номер; брой; numéro d'ordre пореден номер; former le numéro, faire le numéro избирам телефонен номер. Ќ un numéro оригинален, странен човек; tirer (avoir tiré) le bon numéro имам късмет; connaître le numéro в течение съм; faire un faux numéro лъжа се, излъгвам се. -
38 quatre
adj. numér. et n. (lat. quatt(u)or) 1. четири; les quatre saisons четирите сезона; trèfle а quatre feuilles четирилистна детелина; moteur а quatre temps четиритактов двигател; 2. четвърти; Henri IV Анри IV; 3. m. цифра четири; четвърто число; четворка (карта за игра; четири еднакви карти); le quatre juin четвърти юни; multiplier par quatre умножавам по четири; 4. m. четвърти размер, мярка; 5. f. стая ? 4, маса ? 4; 6. m. лодка с четирима гребци; 7. m. страна на зар с четири точки. Ќ avoir la tête en quatre главата ми се пръска; manger comme quatre ям твърде много, ям като разпран; descendre un escalier quatre а quatre слизам по стълба, като прескачам по четири стъпала наведнъж; se mettre en quatre правя всичко, което е по силите ми; se tenir а quatre едва се сдържам, едва се овладявам; je n'ai pas quatre bras разг. не мога да върша всичко сам; être tiré а quatre épingles облечен съм официално; а quatre pas d'ici на две крачки оттук, съвсем близо. -
39 splénius
m. (du lat. sav. tiré du gr. splênion "compresse") анат. сплениус (мускул, разположен в горната част на врата). -
40 sylvinite
f. (de sylvine, minerai tiré de Sylvius, nom latinisé de Jacques Pubois) техн. силвинит.
См. также в других словарях:
Tire uniformity — refers to the dynamic mechanical properties of pneumatic tires as strictly defined by a set of measurement standards and test conditions accepted by global tire and car makers. These measurement standards include the parameters of radial force… … Wikipedia
tire- — ⇒TIRE , élém. de compos. Élém. issu d une forme du verbe tirer, entrant dans la constr. de nombreux subst., le plus souvent de genre masc. A. [Corresp. à tirer I; le 2e élém. est un subst. jouant le rôle de compl. d obj. dir.] 1. a) [Corresp. à… … Encyclopédie Universelle
tire-bouchon — ou tirebouchon [ tirbuʃɔ̃ ] n. m. • 1718; de tirer (V) et bouchon 1 ♦ Instrument, formé d une hélice de métal et d un manche, qu on enfonce en tournant dans le bouchon d une bouteille pour le tirer. Tire bouchon à vis, à levier. Des tire bouchons … Encyclopédie Universelle
Tire recycling — is the process of recycling vehicles tires (or tyres) that are no longer suitable for use on vehicles due to wear or irreparable damage (such as punctures). These tires are among the largest and most problematic sources of waste, due to the large … Wikipedia
tire-bouchonner — ou tirebouchonner [ tirbuʃɔne ] v. <conjug. : 1> • 1819; de tire bouchon 1 ♦ V. tr. Rare Mettre en tire bouchon, en spirale. « ces bourrelets de plis, que Gavarni tirebouchonne au bas de ses pantalons » (Goncourt). ♢ P. p. adj. (1840) Cour … Encyclopédie Universelle
tire-d'aile (à) — ⇒TIRE D AILE (À), subst. masc. et loc. adv. A. Vieilli. ,,Battement d aile prompt et vigoureux que fait un oiseau, quand il vole vite (Ac. 1798 1835). La corneille en deux tire d aile s élève au dessus des autres oiseaux (Ac. 1835). Rem. Fém.… … Encyclopédie Universelle
tiré — tiré, ée (ti ré, rée) part. passé de tirer. 1° Mû, amené vers soi ou après soi. La voiture tirée par les chevaux. 2° Tiré à quatre chevaux, écartelé. Par un jeu de mots qui est une allusion à ce supplice. • Il [le gazetier Marin devenu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Tire rotation — or rotating tires is the practice of moving automobile wheels and tires from one position on the car, to another, to ensure even tire wear. Tire wear is uneven for any number of reasons. [ [http://www.partsamerica.com/Maintenance/MaintenanceTirePr… … Wikipedia
tire-fond — [ tirfɔ̃ ] n. m. • 1470; a. provenç. (1405); de tirer (I) et fond 1 ♦ Longue vis dont la tête est un anneau. Tire fond fixé dans un plafond pour y suspendre un lustre. 2 ♦ Longue vis à bois, à tête carrée, servant à divers assemblages. (1890) Ch … Encyclopédie Universelle
tire-ligne — [ tirliɲ ] n. m. • 1679; de tirer (III) et ligne ♦ Petit instrument de métal dont l extrémité est formée de deux becs serrés par une vis, et servant à tracer des lignes de largeur constante. Compas à tire ligne. Des tire lignes. Fig. Des « voies… … Encyclopédie Universelle
tire-veille — [ tirvɛj ] n. m. • 1687; altér. de tire vieille (1678), anc. plaisanterie de marins; de tirer et veille ♦ Mar. Corde, filin bordant l échelle de coupée d un navire, et servant de rampe. Des tire veilles ou des tire veille. Chacun des deux filins… … Encyclopédie Universelle
