-
1 sec,
sèche adj. (lat. siccus, sicca) 1. сух; безводен; feuilles sèches сухи листа; lieu sec, безводно място; 2. глух, тъп; voix sèche глух глас; 3. прен. слаб; femme sèche суха, слаба жена; 4. безчувствен; груб, рязък, сух; 5. голям, силен; froid sec, голям сух студ; 6. m. суша; 7. adv. сухо; изведнъж, рязко; démarrer sec, потеглям рязко; 8. loc. adv. а sec, без вода, на сухо; без пари. Ќ avoir le gosier sec, разг. жаден съм; boire sec, пия чисто вино без вода; aussi sec, незабавно, веднага; l'avoir sec, жаден съм; courir а sec, мор. плувам без да използвам платна ( за платноходен кораб). -
2 pète-sec
m.inv. (de péter et sec) 1. разг. авторитарен човек, който се налага грубо; 2. adj. авторитарен, груб. -
3 vert,
e adj. et m. (lat. viridis) 1. зелен; voiture vert,e зелена кола; une robe vert,e зелена рокля; 2. зелен, неизсъхнал (за дърво или растение); odeur de foin vert, аромат на зелено сено; 3. пресен, зелен; salade vert,e зелена салата; légumes vert,s пресни зеленчуци; 4. неузрял, недозрял, зелен (за плод); des haricots vert,s зелен боб; blé vert, зелено жито; 5. прен. кисел; le vin est encore vert, виното е още кисело, младо; 6. неопитен, млад, зелен (за човек); 7. силен, здрав, бодър (въпреки възрастта); 8. разг. волнодумен; 9. ост., прен. силен, строг; une vert,e réprimande строго мъмрене; 10. екологичен; parti vert, екологична партия (на зелените); voter vert, гласувам за зелените, за еколозите; 11. m. зелен цвят; être habillé en vert, облечен съм в зелени дрехи; vert, vif яркозелено; 12. m. зелени растения, зеленина; зелен фураж; mettre un cheval au vert, храня кон със зелен фураж. Ќ employer le vert, et le sec прибягвам до всякакви средства; langue vert,e арго; prendre qqn. sans vert, ост., лит. заварвам някого неподготвен, изненадвам; se mettre au vert, излизам извън града, на полето; vert, galant ост. много галантен човек; avoir les doigts vert,s, la main vert,e опитен градинар съм; le billet vert, доларът; feu vert, зелен сигнал на светофара; donner le feu vert, а qqn. давам свобода на действие на някого; numéro vert, безплатен телефонен номер във Франция; vert, de peur позеленял от страх; les petits hommes vert,s зелените човечета, извънземните; en dire des vert,es et des pas mûres говоря шокиращи неща; en dire des vert,es разказвам цинични истории; l'énergie vert,e трансформиране на слънчевата енергия от растенията. Ќ Ant. blet, mûr, passé; desséché, sec. Ќ Hom. vair, ver, verre, vers. -
4 charnu,
e adj. (lat. pop. °carnatus, de caro, carnis "chair") месест; les parties charnu,es du corps месести части на тялото; lèvres charnu,es месести устни. Ќ Ant. maigre, sec, décharné; osseux. -
5 cotret
m. (de coste "côte") ост. снопче от съчки. Ќ être sec comme un cotret много съм слаб. -
6 croquer
v. (du rad. onomat. krokk- exprimant un bruit sec) I. v.tr. 1. хрупам, хрускам; croquer un bonbon хрускам бонбон; 2. скицирам; 3. описвам персонаж в общи черти; 4. ост. схрусквам, изяждам; chat qui croque une souris котка, която изяжда мишка; II. v.intr. 1. хрупам, хрускам; la carotte croque морковът хрупа; 2. захапвам; croquer dans une pomme захапвам ябълка. Ќ croquer le marmot чакам дълго време; croquer de l'argent разг. харча много пари, прахосвам; joli а croquer красив, та чак да го схрускаш. Ќ Ant. fondre; sucer. -
7 croquet2
m. (mot angl., du moy. fr. croquet "coup sec", de croquer "frapper") крикет. -
8 délavé,
e adj. (de délaver) 1. разреден (за боя); 2. който е с блед цвят ( за камък). Ќ Ant. soutenu, sec. -
9 fruit1
m. (lat. fructus "fruit, produit de la terre") 1. плод; fruit1s secs изсушени плодове; fruit1 exotique екзотичен плод; jus de fruit1 плодов сок; salade de fruit1s плодова салата; fruit1s de mer морски плодове (мекотели, ракообразни и др.); 2. прен. полза, изгода; 3. резултат, следствие, последствие; 4. pl. плодове, които ражда земята; 5. pl. юр. доходи, приходи от даден имот или паричен капитал. Ќ fruit1 sec човек, пропаднал на изпит и останал без работа; le fruit1 défendu забраненият плод; fruit1 vert младо момиче, което още не е пораснало. -
10 gosier
m. (bas lat. geusiae "joue", o. gaul.) 1. гърло, гръклян; crier а plein gosier викам с цяло гърло; 2. трахея, дихателна тръба; 3. ларинкс. Ќ coup de gosier вик, извикване; avoir le gosier sec разг. жаден съм; s'humecter le gosier разг. пия алкохолно питие. -
11 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
12 luxuriant,
e adj. (lat. luxurians) 1. разкошен, обилен; 2. буен ( за растителност). Ќ style luxuriant, цветист стил. Ќ Ant. pauvre, sec. -
13 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
14 onctueux,
se adj. (lat. méd. unctuosus) 1. мазен, маслен, който служи за мазане; 2. прен. умилителен, благочестив. Ќ Ant. bref, sec. -
15 pendu,
e m., f. (de pendre) 1. обесен; 2. adj. обесен, окачен. Ќ avoir la langue bien pendu,e имам много дълъг език (приказвам много); avoir de la corde de pendu, успявам във всяко начинание; être sec comme un pendu,, roide comme un pendu, много съм слаб. -
16 phrygane
m. (lat. phryganius, gr. phruganion "petit bois sec") зоол. ручейник ( насекомо). -
17 phylloxéra
m. (de phyllo- et gr. xeros "sec") зоол. филоксера. -
18 piquer
v. (lat. pop. °pikkare "piquer, frapper", d'o. préromane) I. v.tr. 1. бода, пробождам; инжектирам; 2. зашивам, пришивам; 3. украсявам с тегели, с бодове; 4. копирам, чертая нещо, като издупчвам контурите с игла; 5. жиля, ужилвам; щипя (на очите, от коприва и др.); 6. хапя, отхапвам; набождам (на вилица); 7. преяждам, продупчвам (за червеи, молци); 8. готв. набождам месо с парчета сланина; 9. муз. свиря пицикато; 10. прен. възбуждам, засягам, жегвам; дразня, сърдя; 11. нар. крада, открадвам; 12. задържам, арестувам; II. v.intr. 1. развалям се, вкисвам се (за вино); 2. ав. пикирам; piquer sec пикирам рязко; 3. в съчет. piquer vers мор. отправям се, насочвам се към; 4. тръгвам, потеглям бързо; se piquer 1. убождам се, пробождам се; 2. развалям се, вкисвам се (за вино); 3. обиждам се, сърдя се; 4. в съчет. se piquer de приписвам си заслуга; претендирам, че мога да върша нещо. Ќ piquer une tête гмуркам се, потапям се; piquer une crise (une attaque) изпадам в криза, усещам пристъп; piquer un cheval (piquer des deux) пришпорвам кон; piquer un soleil (un fard) разг. зачервявам се (пускам си боята); piquer un somme (un roupillon, un chien) изкарвам един сън, подрямвам; se piquer d'honneur старая се прекомерно; se piquer le nez нар. напивам се; se faire piquer нар. попадам в ръцете на полицията. -
19 régime1
m. (lat. regimen "action de diriger") 1. режим, система на управление; régime1 monarchique монархическа система на управление; changement de régime1 смяна на режима, на начина на управление; 2. режим, регламентиране, порядък, ред; régime1 électoral изборен ред; régime1 douanier митнически режим; 3. диета; режим; être au régime1 на диета съм; régime1 sec сух режим (без употреба на алкохол); 4. техн. режим, условие за работа; 5. грам. допълнение; régime1 direct пряко допълнение; 6. юр. regime matrimonial законова постановка за разпределяне на брачното имущество на съпрузите; 7. физ. начин на извършване на движение; фаза на физически феномен. Ќ marcher а plein régime1 вървя възможно най-бързо; използвам всички средства. -
20 saur
adj. (mot néerl. soor "séché") в съчет. hareng saur солена и пушена херинга. Ќ être sec comme un hareng saur сух, слаб човек.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sec — sec, sèche [ sɛk, sɛʃ ] adj. et n. m. • v. 980 « desséché »; lat. siccus, sicca I ♦ (Concret) 1 ♦ Qui n est pas ou est peu imprégné de liquide. ⇒ desséché. Feuilles sèches. Bois sec. « demandez de la pluie; nos blés sont secs comme vos tibias »… … Encyclopédie Universelle
sec — sec, sèche (sèk, sè ch ) adj. 1° Qui a peu ou qui n a pas d humidité. 2° Qui n est plus frais. 3° Que l on a fait sécher, que l on a rendu moins humide 4° Qui n est pas mouillé, n est pas moite. 5° Vin sec, vin qui n a rien de liquoreux … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sec — sec·a·lin; sec·a·lose; sec·a·mo·ne; sec; sec·a·teur; Sec·co·tine; sec·o·barbital; sec·odont; Sec·o·nal; sec·ond·ar·i·ly; sec·ond·ar·i·ness; sec·ond hand·ed·ness; sec·ond·ly; sec·ond·ness; sec·re·taire; sec·re·tar·i·al; sec·re·tar·i·at;… … English syllables
sec — SEC, [s]eche. adj. Qui participe de celle des quatre premieres qualitez qui est opposée à humide. Les philosophes considerent la terre comme estant froide & seche, & le feu comme estant chaud & sec. l esté a esté fort sec. il fait un temps bien… … Dictionnaire de l'Académie française
sec — SEC, SEÁCĂ, seci, adj. 1. Lipsit de apă; care a secat, s a uscat. Albia seacă a unui râu. ♦ (Despre locuri) Lipsit de umezeală; p. ext. arid, neproductiv. ♢ Tuse seacă = tuse uscată, fără expectoraţie. Timbru (sau sigiliu) sec = urmă de ştampilă… … Dicționar Român
Seč u Nasavrk — Seč … Deutsch Wikipedia
SEC Rule 10b5-1 — is an administrative rule [http://www.sec.gov/rules/final/33 7881.htm enacted] by the United States Securities and Exchange Commission (SEC) in 2000. The SEC states that Rule 10b5 1 was enacted in order to resolve an… … Wikipedia
Sec-Butyllithium — is the chemical compound with the formula CH3CHLiCH2CH3, abbreviated sec BuLi or s BuLi This organolithium reagent is used as a source of sec butyl carbanion in organic synthesis.Ovaska, T. V. s Butyllithium in Encyclopedia of Reagents for… … Wikipedia
SEC — abbrSecurities and Exchange Commission see also the important agencies section Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. SEC … Law dictionary
Seč — ist der Name von Seč u Nasavrk, Stadt im Okres Chrudim, Tschechien Seč u Blovic, Gemeinde im Okres Plzeň jih, Tschechien Seč u Brandýsa nad Orlicí, Gemeinde im Okres Ústí nad Orlicí Seč (Slowakei), Gemeinde im Okres Prievidza, Slowakei Seč,… … Deutsch Wikipedia
SEC Rule 10b-5 — is one of the most important rules promulgated by the U.S. Securities and Exchange Commission, pursuant to its authority granted under the Securities Exchange Act of 1934. The rule prohibits any act or omission resulting in fraud or deceit in… … Wikipedia
